САЩ обръщат повече внимание на Украйна и Тайван, отколкото на Балканите и следователно - не Вашингтон играе решаващата роля в региона, в който доминираща сила е Сърбия. Стабилността на полуострова е на карта и вероятно невъзможна без намесата на Германия, но в Берлин липсват способности, желание и воля за поемането на тази задача, коментират в редакцията на столичния ежедневник Berliner Zeitung.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му – специалистът по история на дипломацията и международни отношения Муамер Бечирович. Статията е публикувана под заглавие: "Балканите се нуждаят от Германия като сила, която ще въведе ред. Доминацията на Сърбия трябва да бъде разбита“.

Няма да може да се постигне стабилност на Балканите без германско влияние. Но Берлин няма достатъчно познания по история, стратегия и желание да действа за изпълнението на тази задача.

Когато австро-унгарският император Франц Йосиф I посещава страната през 1910 г., т.е. една година след анексирането на Босна и Херцеговина, стратегията на Хабсбургите за Балканите е напълно оформена. От демографска гледна точка Сърбия, както и днес, е била най-голямата сила в региона - там са живеели два пъти повече хора, отколкото в Хърватия. За да се противопостави на Белград, е решено Сараево да се обвърже по-тясно с австрийския Загреб. Заедно тези две страни е трябвало да сложат край на сръбските претенции за хегемония в региона и да установят австрийско надмощие там. Но това не се случва поради избухването на Първата световна война. През изминалия век стратегическата ситуация на Балканите почти не се е променила.

Сърбия не спира да мечтае за хегемония на Балканите

Сърбия все още е най-мощната държава на Балканите, а президентът й Александър Вучич е най-влиятелният политик в региона. Западът иска да консолидира изградения там териториален ред, но Сърбия се противопоставя на това, тъй като все още не се е разделила с мечтата си за хегемония на Балканите. По исторически причини Сърбия има широки възможности в две държави - в Косово и в Босна и Херцеговина - да ескалира напрежението там или, напротив, да допринесе за разведряването. Вучич използва майсторски тези възможности, умело балансирайки между напрежението и разведряването и по този начин саботира всяко усилие за създаване на основан на правила ред в региона, осъзнавайки, че такъв ред ще сложи край на териториалните амбиции на страната му. Тактиката на сръбския президент винаги е една и съща: в Босна той поддържа нестабилността чрез ръцете на лидера на босненските сърби Милорад Додик, насърчавайки последния да води открито сепаратистки политики.

А в Косово явно страните възнамеряват да се провокират една друга, докато постигането на решение на проблема чрез преговори престане да бъде възможно. Тази ситуация продължава почти десетилетие. Вучич, като умел провокатор, разпалва малки огньове от време на време, бидейки наясно, че те могат да прераснат в голям пожар. След това действа като пожарникар, предотвратявайки всякакъв напредък и прави всичко, за да успокои Запада, да отклони вниманието му и създаде илюзията за своята готовност за сътрудничество. Важни оръжейни доставки за Украйна минават логистично през Сърбия, а там се провеждат и съвместни военни учения. Вучич успя – и тук се прояви неговият държавнически талант – да отклони Запада и преди всичко Германия от идеята, че не Сърбия, а Германия има способността да въведе ред на Балканите.

Тъй като Вучич, прибягвайки до различни символични жестове, изглежда върви към Запада, мнозина там смятат, че Сърбия може да бъде мотивирана да въведе ред. Вучич използва тези настроения, за да остави непроменена геополитическата ситуация на Балканите. Най-удивителното е, че никой няма да лиши страната от статута на най-мощната държава в региона и нейното влияние. Тя се радва на тази господстваща позиция, въпреки че не се намесва в териториалните проблеми на съседите си и не им налага политиката си. Сърбия просто иска повече - не партньорство, а господство над своите съседи. В същото време различните позиции на страните от Запада му дават възможност да поддържа несигурно статукво в региона.

За САЩ Балканите са практически без значение

В момента САЩ имат решаващо влияние върху реда в Балканския регион. Но проблемът е, че Балканите практически нямат значение за американците, тъй като те са принудени да концентрират всичките си усилия върху Украйна и Тайван. С времето Америка все повече ще напуска този регион. Следователно САЩ не искат да харчат ресурси и енергия за създаване на основан на правила ред на Балканите. Фактът, че ресурсите на САЩ са ограничени, неминуемо се отразява на качеството на политиката им към Балканите, защото тази ситуация отваря възможности, от които Вучич се възползва.

Единствената държава, способна да въведе ред на Балканите и да осигури стратегическите си интереси там за дълго време, е Германия. Това е най-важният търговски партньор на Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, разделен от тях само на няколкостотин километра. Изглежда, че са налице всички икономически, географски и военни предпоставки за създаване на териториален ред, съответстващ на идеите на Германия. Тогава защо в Берлин се бавят?

Първо, Берлин няма познания за културата и историята на региона. Второ, много високопоставени служители предпочитат да водят политика на умиротворяване спрямо Вучич, тъй като той се предполага, че е гарант за стабилността в Сърбия. До този извод може да се стигне, само ако се пренебрегне казаното в първия абзац. Освен това Берлин смята, че Балканите не играят централна роля в германската външна политика. Това е стратегическа грешка. Германия трябва да спечели Източна Европа на своя страна, ако иска да заеме водеща позиция в Европа, а Балканите това не може да се случи.

Ангела Меркел и сегашното коалиционно правителство на Германия разбраха важността на Балканите за Германия, но направиха твърде малко там. Шолц назначи Мануел Сарацин от "Зелени“ за комисар за Балканите. Той се застъпва за диалог и икономическо сътрудничество, но нито едното не е проработило през последните десет години. Необходима е сила, германска сила, за да се помогне за налагането на ред на Балканите. Всичко останало е обречено на провал в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. За да се интегрира регионът в Европа, за което сега всички настояват, първо трябва да се установи териториален ред. Да се ​​направи обратното няма да работи - в историята го потвърждава. Единственото, което Берлин трябва да направи, е да предприеме действия и да създаде стратегия, която да помогне на Балканите да намерят ред.

Как би изглеждала балканската стратегия на Германия?

Ключът към териториалния ред на Балканите е Сърбия, която може да ескалира конфликтите с Косово и Босна. Следователно всяка стратегия към Балканите трябва да разглежда Сърбия като ключов фактор. Тъй като Европа и особено Германия не могат повече да допускат никакви териториални размествания, Сърбия също трябва да бъде лишена от тази възможност. Има няколко начина да се направи това.

Първо, би било разумно, както планира император Франц Йосиф I по негово време, да се свърже Хърватия, втората най-мощна държава на Балканите, с Босна чрез икономически и геополитически връзки. Така Хърватия вече няма да има териториални претенции към Босна, а Хърватия и Босна ще придобият достатъчно сила, за да създадат противотежест на Сърбия на Балканите за дълго време. Всеки проблем, който би могъл да възникне по пътя, Германия може да отстрани на национално и най-вече на европейско ниво със строги икономически мерки.

В краен случай Германия може да изпрати войници

От друга страна е крайно необходимо да смекчим сръбските амбиции. Белград трябва да разбере, че вече няма поле, за да настройва западните държави една срещу друга, да протака договори и да се намесва в делата на други държави. Германия може – въпреки всички заплахи на Додик да откъсне Босна – да изпрати германски войници в региона, за да тласне Босна към спокойствие, но също така да даде да се разбере, че Берлин няма да толерира промяна в териториалното статукво. Ако това е подкрепено с икономически санкции на национално и европейско ниво, тогава Белград няма да има друг избор освен да се подчини, тъй като алтернативата ще бъде унищожаването на националната икономика и вътрешната политическа нестабилност. Същото важи и за Косово.

Друга възможност за Берлин да убеди Белград да се откаже от своите хегемонистични претенции е да създаде безредици в самата Сърбия. Всеки път, когато Вучич инициира етнически конфликти в Босна или Косово, Германия може да направи същото в регионите Санджак или Войводина в Сърбия, където има малцинства, които искат повече автономия. Всичко това ще лиши Сърбия от възможността да игнорира Запада и ще забави установяването на териториален ред в региона. Ако Берлин покаже своята сила, тогава такъв ред ще стане съвсем реален и на Балканите ще се възцари мир за първи път в цялата им история. Веднъж завинаги.