Украйна продължава с атаките срещу руски петролни рафинерии и след отпускането на дълго чаканата помощ от САЩ и въпреки факта, че Вашингтон изрично призова Киев да се откаже от тях, коментират в редакцията на американското издание Business Insider.

Военното ръководство на Украйна реши да атакува руската енергийна инфраструктура в отговор на отслабването на влиянието на западните санкции, както и забавянето на предоставянето на помощ. И докато САЩ се колебаеха да предоставят помощ, Киев имаше убедителни аргументи да води войната така, както иска, отбелязват от редакцията.

Но сега, когато законопроектът за отпускането на помощ е приет, "САЩ имат малко повече политически лостове“, обяснява Рафаел Лос, сътрудник в Европейския съвет за външни отношения.

Медиите съобщиха, че администрацията на президента Джо Байдън се е опитала да разубеди Украйна от атаки срещу енергийната инфраструктура на Руската федерация. Украйна обаче отрича това, а Белият дом отказва да коментира директно. Притесненията на САЩ включват въздействието върху световните цени на петрола и риска от ескалация на войната от страна на Русия. Дебатът за атаките също разкри разломите в отношенията между Украйна и нейния най-мощен съюзник.

Авторите посочват, че Украйна рискува да отблъсне най-мощния си съюзник, като се обърне срещу САЩ само дни, след като Конгресът одобри значителен пакет от военна помощ. Но както много анализатори отбелязват, пакетът от помощи сам по себе си няма да спечели войната. Украйна се нуждае от начини да отслаби Русия и това включва поразяване на нейната енергийна инфраструктура.

Олга Токарюк, научен сътрудник в базирания в Лондон Кралски институт по международни отношения Chatham House, смята, че като игнорира Белия дом по ключови въпроси на военната стратегия, Володимир Зеленски може би иска да демонстрира, че украинците "имат собствена агенция, имат функциониращи демократични институции - дори във война, и че са способни да взимат собствени решения“.

Атаките на Украйна се извършват на стотици километри зад вражеските линии, далеч от територията, която се опитва да защити. Част от безпокойството на САЩ, обясни говорителят на Пентагона Селесте Уоландър пред панел на Камарата по-рано този месец, се основава на факта, че енергийната инфраструктура е цивилна, а не военна цел. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин по-рано отбеляза, че във Вашингтон биха предпочели Украйна да нанася удари по руски летища.

Но възниква и въпросът колко ефективни са тези атаки от военна гледна точка. Наскоро написа Сергей Вакуленко от Центъра "Карнеги“ предупреди, че дори ако Украйна унищожи всяко петролно и газово съоръжение в обсега си, Русия вероятно ще има достатъчно петрол за собствените си нужди. Но продължаващият натиск върху руския петролен сектор ще окаже значително влияние върху способността за водене на война.

В дългосрочен план по-ниското производство на петрол ще ограничи достъпа на Русия до приходите от износ - жизненоважната чуждестранна валута, която Москва използва за закупуване на материали, необходими за създаването на съвременни оръжия.

В статията се посочва, че през февруари Русия обяви шестмесечна забрана за износ на бензин. По-късно Украйна заяви, че нейните атаки са намалили руското производство на петрол и рафинирането с 12%. Атаките имат и други непреки военни ползи. Те вероятно ще представляват проблеми за руската противовъздушна отбрана предвид размера на страната и размера на въздушното пространство.

Има и политическо влияние. Една от причините руснаците да подкрепят войната е усещането, че това е далечен конфликт. Но атаките на руска територия създават усещането, че войната е близо.

Налице са всички признаци, че подобни атаки ще се увеличават дори след пристигането на военната помощ, обясни британският министър на отбраната адмирал сър Тони Радакин.