Администрацията на Доналд Тръмп обмисля смяна на правителството във Венецуела, без да прибягва до военни действия. Това са заявили източници от обкръжението на новоизбрания президент на САЩ пред Axios.

Бъдещата администрация на Тръмп иска смяна на режима във Венецуела, където Николас Мадуро е обвинен в изборна измама, присъди за политически опуненти, този месец дори заплаши да нахлуе в американската територия Пуерто Рико.

Венецуела под управлението на Мадуро е огромен проблем за Латинска Америка и САЩ. Тя е причина за най-голямата съвременна миграция в Западното полукълбо - близо 8 милиона души са избягали от режима на Мадуро през последното десетилетие.

Екипът на Тръмп заявява, че иска Мадуро да тръгне по пътя на наскоро сваления сирийски диктатор Башар Асад. Но смяната на режима не означава непременно военни действия, казват съветниците на Тръмп.

"Не бихме имали нищо против да видим Мадуро да е съсед с Асад в Москва", казва пред агенцията съветник на Тръмп, участващ в обсъжданията на външната политика.

По време на кампанията си Тръмп обвини Мадуро, че умишлено изпраща престъпни банди като Tren de Aragua в САЩ.

Богатата на петрол и бедна на средства Венецуела е "управлявана от организация за трафик на наркотици, която се е овластила като национална държава", заяви по-рано сенаторът от Флорида Марко Рубио - който някога е бил мишена на венецуелски заговор за убийство - по време на изслушването си за утвърждаване на поста държавен секретар на Тръмп.

Най-близкият съюзник на Венецуела е Куба - най-старият латиноамерикански враг на Америка. Режимът на Мадуро също така е в съюз с Китай, Русия и Иран, който изгражда безпилотни самолети във Венецуела, свидетелства Рубио.

Тръмп наложи санкции на Венецуела по време на първия си мандат, но не е ясно какво иска да направи новоизбраният президент, за да отстрани Мадуро от поста му.

Интересът на Тръмп към смяна на режима във Венецуела се засили от решението на президента Байдън във вторник в последния момент да разхлаби ограниченията на САЩ за Куба, чийто социалистически режим Тръмп разглежда като център на проблемите на Латинска Америка.

"Това не е устойчиво", заявява съветник на Тръмп, участващ във външнополитическите преговори, за ситуацията във Венецуела. Мадуро "буквално съсипва страната ... огромни проблеми с бежанците, изпраща престъпници в Съединените щати, производството на петрол е намаляло, а там има китайци, руснаци и кубинци".

Интересът на Тръмп към Венецуела е част от една по-широка, нововъзникваща политика за национална сигурност, която е всичко друго, но не и изолационисткият модел, който неговата тема "Америка на първо място" често изглеждаше, че проектира - особено когато става въпрос за Западното полукълбо.

След изборите през ноември Тръмп поднови интереса си към придобиване на Гренландия или разширяване на американското присъствие там по стратегически причини.

Той също така заплаши да си върне контрола над Панамския канал от загриженост за присъствието на Китай там.

Тактиката на Тръмп (доктрина Монроу) - включва и спекулации за анексиране на Канада и потенциално нахлуване в Мексико - за раздразнение на тези съюзници на САЩ.

В края на миналата година петролни интереси и инвеститори организираха кампания за натиск, за да се опитат да изгладят отношенията между САЩ и Венецуела.

През ноември те предложиха нещо като сделка "петрол срещу мигранти", при която САЩ ще облекчат санкциите и ще получават повече петролни продукти от Венецуела. В замяна на това Венецуела ще се съгласи да забави емиграцията или може би да приеме обратно милиони мигранти, депортирани от САЩ.

Но Тръмп прояви ентусиазъм относно сключването на сделка с Мадуро.

"Не е нужно да купуваме енергия от Венецуела, когато имаме 50 пъти повече от тях", заяви той пред репортери миналия месец. Той прогнозира, че Венецуела ще приеме обратно депортираните членове на бандата Tren de Aragua.