Петнадесет години след присъединяването на Румъния и България към Европейския съюз, много жители казват, че бившите комунистически държави със сигурност това се е отразило добре, пише Брет МакГрат в материал за Associated Press, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Но двете страни все още имат дълъг път преди да спрат ендемичната корупция и да генерират такъв икономически растеж, който би попречил на гражданите им да ги напускат, за да търсят финансови възможности другаде.

"Средствата от ЕС за нас са като парите от газта за Русия или парите от петрола за Саудитска Арабия“, каза Кристиан Гинеа, който беше министър на европейските фондове на Румъния до преди няколко месеца. Той посочи новите пътища, течащата вода в селските райони и селата, които получават първите си системи за управление на отпадъците, като част от конкретните ползи от членството.

Но парите от ЕС не са стигнали достатъчно, за да доведат качеството на живот в България и Румъния до средното в много области.

Все още съществуват тревожни нива на детска бедност. Преди пандемията от коронавирус средната продължителност на живота е била 74,91 в България и 75,46 в Румъния, за разлика от средната за целия ЕС 81,3. Пандемията допълнително разкри дълбоки проблеми в застаряващите и недостатъчно финансирани здравни системи на страните.

Такива условия убедиха милиони румънци и българи да се възползват от крайъгълната политика на блока за "свобода на движение“ и да напуснат Югоизточна Европа, за да живеят и работят на Запад.

Гинеа призна, че "огромните ползи“ от членството в ЕС идват със значителния недостатък на изтичането на мозъци, което създаде "огромни диаспори“ в Италия, Испания, Обединеното кралство и другаде на Запад.

"Говорим за почти 4 милиона души“, каза Гинеа. "Това може да прогони много млади, талантливи хора, които биха били по-полезни вътрешно“.

Повече от 1 милион румънци кандидатстваха за оставане в Обединеното кралство миналата година по програма за пребиваване след Брекзит. Броят на румънските граждани, заети в Германия, се е увеличил от около 88 000 през януари 2014 г. до почти 463 000 през септември 2021 г., според Федералната агенция по заетостта на Германия.

39-годишната Диана Русева, която се премести в Лондон от България през 2007 г., за да работи и учи и е сред гражданите на ЕС, решили да останат във Великобритания, каза, че смята, че принадлежността към ЕС е довела до смесени резултати за родната й страна.

"Нещата се промениха много, но в същото време не се е променило“, каза тя. "Стандартът на живот определено се е подобрил с много. Повечето хора на моята възраст имат същия стандарт на живот като мен в Обединеното кралство“.

В същото време недоразвитата инфраструктура, опасните пътища и тежките нива на бюрокрация в страната остават и могат да доведат до "стрес от ниско ниво, с който трябва да се справяте ежедневно“, каза Русева.

И България, и Румъния кандидатстваха за членство в ЕС в средата на 90-те години на миналия век и извървяха дълги пътища, за да станат част от блока на 1 януари 2007 г. Едно от основните условия беше и двете страни да се справят с широко разпространената корупция, а в случая на България и с организираната престъпност.

Въпреки че Брюксел стартира индивидуален процес на наблюдение и различни вътрешни репресии срещу корупцията през годините, се смята, че двете страни са постигнали бавен напредък в борбата с корупцията.

И Румъния, и България отбелязаха 44 от 100 в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International за 2020 г., като 100 са най-малко корумпирани. Докато България се е издигнала с три точки в глобалната класация на TI от 2012 г. насам, резултатът на Румъния не се е променил.

Остават множество недостатъци, но има измерими подобрения.

От 2007 г. заплатите и в двете страни се увеличават постоянно. Брутната минимална заплата в Румъния се е повишила от 390 леи (79 евро) през 2007 г. на 2300 леи (465 евро) през 2021 г., според компанията за пазарни данни Statista. Заплатите в България следваха подобна траектория.

Румънският президент Клаус Йоханис каза в изявление за отбелязване на 15-ата годишнина от членството на страната му в ЕС, че "европейският път остава законно единствената възможност за просперитет, стабилност и дългосрочно развитие на Румъния“.

Неговото настроение е широко споделяно сред румънските и българските граждани. Проучване на общественото мнение от 2021 г. от програмата на ЕС Евробарометър показа, че те се доверяват на Европейския съюз два пъти повече, отколкото на собствените си правителства.

Масови антиправителствени протести разтърсиха правителствата в Букурещ и София през последните години, подхранвани от опасенията за демократично отстъпление, което понякога предизвиква критики и от Брюксел.

Експертите казват, че дълбокото недоверие към държавните органи – което не е необичайно явление в посткомунистическите страни – може да помогне да се обясни защо Румъния и България са двете най-малко ваксинирани нации в ЕС, като само 48% и 33% от пълнолетното им население съответно са напълно ваксинирани срещу Covid19.

Политическата нестабилност в двете страни, които през последните месеци отчитаха едни от най-високите нива на смъртност от Covid-19 в света, може да не е помогнала. И все пак хората, които са избрали да останат в България и Румъния, след като са станали членове на ЕС, не държат Брюксел отговорен за това, че страните все още са в догонващи позиции.

За Рудолф Йоахим Поледна, който живее в село Сашиз, на почти 300 километра северно от румънската столица Букурещ, безвъзмездна помощ от ЕС за развитие на селските райони от 100 000 евро му е позволила да построи къща за гости с четири спални, което означава, че той и младото му семейство "не трябва да напуснат региона“.

"Няма по-добра възможност за финансиране от фондовете на ЕС за млади хора като нас“, казва Поледна. "Все още си спомням Румъния от преди да влезем в ЕС – това беше бедност по днешните стандарти“.

Превод и редакция: Иван Христов