Asia Times: Решенията във Вашингтон все едно са "вземани по време на пиянска игра на Риск"
©
"Ще обезкървим руснаците на бойното поле!“ беше това, което гордо заяви един високопоставен служител на военновъздушните сили на САЩ на събитие, на което говорих миналата година.
Имаше смисъл. По това време Русия беше нахлула незаконно в своя независим съсед, Украйна, и светът се тресеше от шока от това събитие.
Разбира се, имах резерви към това твърдение.
В края на краищата Русия беше велика ядрена сила, която притежаваше най-големия арсенал от ядрени оръжия в света и те нахлуваха в държава точно на тяхната граница, докато американците са на океан и континент разстояние – едновременно ангажирани с други стратегически проблеми, с които трябваше да се борят в Близкия изток и Азия.
Пиянска игра на риск
Прекалено дълго Вашингтон отказваше да мисли стратегически за някои от основните въпроси на външната политика на нашето време. В редките случаи, когато политиците на Вашингтон наистина мислят стратегически, стратегиите, които измислят, изглеждат по-малко като реалистични опити за прилагане на държавна власт, а по-скоро като замислени по време на пиянска игра на Риск.
Такъв е случаят с настоящата американска вманиаченост в Украйна.
Руснаците нахлуха в Украйна. Те са посветили цялото си общество на войната. По думите на популярния геополитически анализатор Питър Зейхан това е "последната война на Русия“. Тяхното общество няма да оцелее след десетилетието, а икономиката и политическата система на Русия ще се сринат, защото руският силен човек Владимир Путин е пренапрегнал силите на страната в Украйна.
Всички тези твърдения може да са верни. Ръководството на Вашингтон реши да тества границите на тези предположения, като хвърли всичко в подкрепа на Украйна, която не е членка на НАТО – дори ако това рискува нова световна война.
Ами ако нещата не вървят по план? По време на война, разбира се, плановете рядко оцеляват след първия контакт с врага.
Мотивите във Вашингтон са следните: на "ниската цена“ на украинските животи и доларите на американските данъкоплатци, Западът може да сложи край на стратегическата заплаха от Путин за Съединените щати и техните партньори от НАТО.
Добавете малко щедра реторика за спасяване на демокрацията и обвиняване на всички скептици на плана, че са нови Невил Чембърлейн и ще имате печеливша динамика. Освен това не умират американци. Не е като Ирак или Афганистан. Това е постмодерна, "чиста“ война на великите сили – и руснаците не могат да направят нищо, за да ни спрат.
Това е мисленето. И, приятели мои, тук съм, за да ви кажа, че това е същият вид двуизмерен анализ, заради който затънахме в неуспешните войни в Близкия изток през последните 20 години. Въпреки че може (все още) да няма големи американски армии в Украйна, фактът остава, че същият вид пожелателно мислене, което ни заклещи в Ирак, сега е впримчило Съединените щати във война, която не може да бъде спечелена в Украйна.
Помислете за това: казаха ни, че Володимир Зеленски, украинският лидер, е Уинстън Чърчил. Със сигурност Зеленски прави всичко възможно, за да спаси страната си и това е възхитителна постъпка. Въпреки добрия си медиен имидж на Запад обаче, той е по-малко Чърчил и повече Ахмед Чалаби.
Нашата марка е провал
За тези, които имат нужда от напомняне, Чалаби беше корумпиран, подкрепян от Иран иракски изгнаник, който мечтаеше да замени Саддам Хюсеин в Ирак след инвазията. Той и неговите колеги иракски изгнаници подтикнаха лековерните неоконсерватори, които обкръжиха бившия президент Джордж Буш, да нахлуят в Ирак въз основа на не толкова надеждни разузнавателни данни.
След свалянето на Саддам Хюсеин обаче планът излезе извън релсите. Групата на Чалаби, Иракският национален конгрес (INC), се оказа неспособна да спечели обществена подкрепа от иракския народ в Ирак след Саддам или да бъде надежден партньор на американците в Ирак.
Но, момче, така наречената стратегия, която гениите на Вашингтон създават, звучи невероятно на хартия!
Преди нахлуването в Ирак през 2003 г. американците вярваха, че лесно ще се отърват от постоянното неудобство, което Саддам Хюсеин създаваше на страната ни – защото той, според жадните за власт изгнаници, създаваше ядрени бомби и споделяше този капацитет с Ал Кайда – и след това да разположи американски военни сили в центъра на Близкия изток, за да "стабилизира“ целия регион.
Междувременно американците щяха да установят проамерикански демократичен режим под контрола на Чалаби и щяха да възстановят всички икономически загуби, понесени от инвазията, като експлоатират щедрото петролно богатство на Ирак. Освен това американците ще се вмъкнат в сърцето на глобалната петролна търговия, като завладеят великолепните петролни запаси на Ирак.
Перфектен план; не толкова перфектни резултати. В Ирак не се роди демокрация. Петролното богатство не беше използвано за възстановяване на финансовите загуби на Америка. Днес американците са извън Ирак и вече не управляват стратегическите петролни потоци там.
Но, хей, беше достатъчно за страхотна Бяла книга през 2002 г.
Далеч от това да стабилизира региона, разбира се, разполагането на американски сили за постоянно в региона превърна богатата на ресурси зона в огнище на антиамериканизъм. Намесата на САЩ изостри ислямистката заплаха и за САЩ.
Днес ислямските екстремистки групи са се разпространили отвъд Афганистан до почти всяка част на Големия Близък изток, докато в същото време свалянето на Саддам Хюсеин създаде вакуум във властта, който антиамериканският Иран запълва.
Наближава двадесетата годишнина от американската инвазия в Ирак и външнополитическият истаблишмънт на Вашингтон направи същата грешка, която допусна тогава – само че този път в Украйна, срещу голяма ядрена сила, Русия.
Захванахме се с план, който нямаше отношение към реалността, и след това си казахме, че ще се получи, дори когато очевидно нямаше да върви според рекламите.
Разбихме НАТО, не Русия
Сега с новините от противоречивия разследващ журналист Сиймор Херш, че миналия септември тръбопроводът Северен поток, свързващ изобилния и евтин руски природен газ с Европа през Германия, може да е бил саботиран от Съединените щати, изцяло нов елемент от тази бавно развиваща се катастрофа в Европа се разгръща.
Вашингтон казва на света, че подкрепя Украйна "за да запази“ НАТО (въпреки факта, че Украйна не беше член на НАТО). И все пак, за да запази Германия – основен член на НАТО – на страната в руско-украинската война, се предполага, че Вашингтон е извършил тайна атака срещу критичната гражданска инфраструктура на Германия, която ще има трайни, негативни последици за германската икономика.
След като тази новина вече е наяве, как смята Вашингтон, че ще реагира германският народ?
Днес в Германия има голяма – и нарастваща – анти-НАТО и проруска крайна десница и крайна левица. Тази новина, съчетана с ужасните икономически условия, които войната донесе, вероятно ще доведе до края на пронатовското правителство там и възхода на правителство, което ще отслаби НАТО повече, отколкото неефективното поведение на Америка вече го е направило.
Докато това се случва, Русия продължава да се промъква в Украйна, обезкървявайки тази страна от кръвта й, както и американския данъкоплатец от неговите долари. Всичко, което намесата на Америка в Украйна е постигнала до момента, е тотално противопоставяне на Русия срещу Украйна и Запада – което означава, че скоро няма да има сделка за спасяване на украинците.
Руските сили ще бъдат толкова по-близо до източния фланг на НАТО и Москва може дори да реши да ескалира още повече срещу НАТО в отмъщение за техните безумни усилия да "разбият руската армия на бойното поле“.
Вашингтон изобщо не е сломил руската армия. Той разби собствената си сила – и НАТО – в безсмисления стремеж да победи съперник, велика сила като Русия, без всъщност да се бие с нея. По този начин може да се окаже, че трябва да се бие с Русия само от много по-слаба позиция от тази, която имаше в началото на руско-украинската война.
Това не е стратегия. Това е идеологическа наивност. И рискува нова световна война.
Какво да се прави нататък?
За да може Америка да излезе от сегашното си затруднение, тя трябва да прекрати непоколебимия си ангажимент към Украйна и вместо това да се съсредоточи върху укрепването на застрашения източен фланг на НАТО. НАТО беше отбранителен многостранен съюз, а не средство за едностранно прожектиране на американска мощ.
Ако Вашингтон може да се върне на възгледа към НАТО по този начин, геополитическа катастрофа все още може да бъде избегната. Вашингтон и Брюксел трябва да работят за възстановяване на подобие на дипломация и с Москва.
Ако Вашингтон продължи да влага своите ресурси, време и престиж в изгубената кауза на Украйна, тогава резултатите ще бъдат толкова катастрофални за нас, колкото бяха за Европа през 1914 г. – и победата на Запада при тези условия не е гарантирана.
Дали Русия ще спечели в Украйна не е толкова важно, колкото какво ще направи продължаващият конфликт там както на НАТО, така и на оставащата сила на Америка в Европа. В момента дните на Америка като основен играч в Европа изтичат бързо, освен ако не може да се повлияе за радикална преориентация на политиката.
Брандън Вайхерт (Brandon J Weichert), бивш служител на Конгреса, който притежава магистърска степен по държавно управление и въпроси на националната сигурност от Института за световна политика във Вашингтон, D.C., е автор на Winning Space: How America Remains a Superpower, The Shadow War: Iran’s Quest for Supremacy (и двете Republic Book Publishers) и Biohacked: China’s Race to Control Life (Encounter Books).