Албания стана сцена на "историческо престъпление“ със създаването на българско малцинство, пише известната журналистка Марияна Дода в статия за местната електронна медия Argumentum, публикувана под заглавие "Ехото на иредентизма и българското малцинство на Балканите“.

"България е конкретен пример за страна, която използва позицията си в Европейския съюз и стремежа на Албания и Северна Македония да се присъединят към него за задоволяване на свои исторически апетити, датиращи от Санстефанска България, т. е. Велика България“, пише Дода.

"Асимилацията на македонското малцинство и непризнаването му в България, конфликтът между Скопие и Атина ни показват, че Северна Македония върви към своя разпад като нация и като държава“, подчертава авторът на текста.

Дода твърди, че зад този "пробив“ на България на територията на Албания е виновно македонското държавно ръководство, което пренебрегва малцинството си, но добавя, че апетитите на София са и към Косово и Сърбия, както и към части от "етническата“ карта на Гърция.

"Трябва да се каже, че България и Албания поддържат дипломатически отношения, характеризиращи се с тясно сътрудничество и приятелство. Албанците обаче не забравят, че българското вето срещу Северна Македония повлия и на блокирането на усилията на Тирана да се присъедини към Европейския съюз“, подчертава авторът на текста и допълва, че ветото, наложено от София преди няколко години, е било насочено към искането за включването на българското малцинство в Конституцията на Северна Македония и че именно този въпрос все още е основната формална пречка за започване на преговорите за членство на страната в ЕС.

В анализа се твърди, че през годините България използва членството си в ЕС, за да "разпръсне“ българското малцинство в региона, с акцент върху Северна Македония, чрез издаването на български паспорти, които от своя страна позволяват работа в страните от ЕС. Журналистката казва, че би повярвала в добрите намерения на България, ако страната признае съществуването на малцинства в своите собствени граници.

"Българските власти отричат ​​съществуването на македонско малцинство в страната, като твърдят, че няма етнически различия между двете общности, докато Скопие настоява за наличието на такава отделна общност, за която се твърди, че наброява 750 000 души“, се обяснява в анализа. Въпреки че не признава малцинствата, София настоява в друга държава, в Северна Македония, където "всички малцинства имат права, българското дори да бъде споменато в Конституцията“. Оттам, казва редакторът на Argumentum, България търси българско малцинство там, където го няма – в Албания.

Дода определя като асимилация голямата разлика в числеността на македонското малцинство за сметка на "новото“ българско малцинство след преброяването на населението в Албания.

"В момента в Албания има 2281 македонци, докато през 2011 година като такива са декларирани 5512 души. Но за първи път е регистрирано и българско малцинство, което е 7057 души. То предизвика различни обвинения и реакции за манипулиране на данните, със съмнения за намеса от българска страна в този процес. Всъщност както преди, така и по време и след преброяването в Албания, посолството на Северна Македония в Тирана и председателят на партията "Македонски алианс за европейска интеграция“ Васил Стерьовски изразиха недоволство от някои незаконни намеси от българска страна по време на преброяването на населението. Чуха се и обвинения за пряк натиск върху граждани от македонското малцинство в Албания. Но всички тези оплаквания останаха нечути. Сега българското малцинство в Албания е факт“, се казва в текста и се подчертава: "Официално Скопие остави своите граждани в Албания на милост и немилост“.

В анализа се припомнят исторически факти от времето на цар Самуил и Санстефанска България и се прави връзка с амбициите на сегашните власти в София чрез "европейската“ грижа за малцинствата. Според Дода София разширява влиянието си чрез създаване на българско малцинство освен в Северна Македония и Албания и в Косово, и в Сърбия, където се искат права. В Косово "атакуват“ гораните, на които им предлагат паспорти с амбицията да поискат вписването на българско малцинство в Конституцията на най-младата държава на Балканите. Същият модел важи и за Сърбия, твърди авторът.

"Влиянието, което България и Гърция използват, ме кара да мисля, че се създава някаква ортодоксална линия, която цели защита на интересите на малцинствата по начин, който често е свързан с геополитическите интереси на тези страни. Тази линия може да създаде значителна празнина в Европа и да помогне за укрепване на руското влияние в региони, където има православни малцинства или където Русия има икономически и стратегически интерес“, предупреждава Дода и допълва, че това е "същата линия, която използва и руският президент Владимир Путин“.