Армения трябва да спре провокациите и вместо това да се съсредоточи върху мирните преговори и сътрудничеството с Азербайджан, заяви във вторник турският външнен министър Мевлют Чавушоглу на фона на подновения конфликт между двете бивши съветски републики, пише Daily Sabah.

В телефонен разговор с външния министър на Азербайджан Джейхун Байрамов, Чавушоглу подчерта необходимостта от сътрудничество, докато двамата министри обсъждаха неотдавнашните арменски провокации.

Азербайджан и Армения се споразумяха за прекратяване на огъня рано в понеделник, за да спрат ескалация на военните действия в района на Карабах, но то се разпадна минути по-късно, съобщиха азербайджанските медии.

Напрежението избухна през нощта при последната ескалация на десетилетната вражда между двете страни в Южен Кавказ за контрола над региона.

Министерството на отбраната на Азербайджан обвини Армения в "мащабни подривни действия“ близо до граничните райони Дашкесан, Келбаджар и Лачин, добавяйки, че позициите на неговата армия "попаднаха под обстрел, включително от окопни миномети“.

"Има загуби сред (азербайджанските) военнослужещи“, се казва в съобщението, без да се посочват цифри.

От друга страна, Армения и Русия във вторник се договориха за съвместни стъпки за стабилизиране на ситуацията по границата на Армения с Азербайджан след смъртоносните сблъсъци през нощта, съобщиха официални лица в Ереван.

Министърът на отбраната на Армения Сурен Папикян и руският му колега Сергей Шойгу "проведоха телефонен разговор, за да обсъдят агресията на Азербайджан срещу суверенната територия на Армения“, заявиха от Министерството на отбраната в Ереван, добавяйки, че двете страни са се съгласили Юда предприемат необходимите стъпки за стабилизиране на ситуацията“.

Арменските власти обявиха във вторник, че най-малко 49 техни войници са били убити в граничните сблъсъци с Азербайджан, най-тежките битки между заклетите врагове от войната им през 2020 г. за спорния регион Нагорни Карабах.

"За момента имаме 49 убити (войници) и за съжаление това не е окончателната цифра“, съобщи премиерът Никол Пашинян пред парламента.

В допълнение, говорителят на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието Омер Челик направи изявление в своя акаунт в социалните медии относно конфликтите на азербайджанско-арменската граница.

"Армения трябва да сложи край на провокациите и агресията. Мирът е за благото на всички. Днес тези, които провокират Армения към конфликт, имат интереси. Армения трябва да уважава законните права и интереси на Азербайджан“, пише той.

По време на разговорите с посредничеството на ЕС в Брюксел през май и април азербайджанският президент Илхам Алиев и арменският премиер Никол Пашинян се споразумяха да "продължат дискусиите“ за бъдещ мирен договор.

Отношенията между бившите съветски републики Армения и Азербайджан са напрегнати от 1991 г., когато арменската армия окупира Карабах, територия, международно призната като част от Азербайджан, и седем съседни региона.

Последните сблъсъци избухнаха на 27 септември 2020 г.

По време на 44-дневния конфликт Азербайджан взе няколко града и около 300 селища и села, които бяха окупирани от Армения в продължение на почти 30 години.

Боевете приключиха със споразумение с посредничеството на Русия на 10 ноември 2020 г., което се разглежда като победа за Азербайджан и поражение за Армения.

Оттогава обаче прекратяването на огъня е нарушавано няколко пъти.

През януари 2021 г. лидерите на Русия, Азербайджан и Армения подписаха пакт за развитие на икономически връзки и инфраструктурата в полза на целия регион. Предвиждаше се и създаването на тристранна работна група в Карабах.