След разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор НАТО наруши устното споразумение между държавния секретар Джеймс Бейкър и руския външен министър Едуард Шеварднадзе и започна мащабна експанзия на изток, пише американското списание American Thinker в материал, представен без редакторска намеса.

От гледна точка на Москва тази експанзия може да се разглежда само като стратегия за обкръжаване на Русия с врагове, които са всъщност собствените й съседи. На фона на икономическата и военна слабост на страната този процес продължи без прекъсване. След обединението на Германия Алиансът нарасна от 16 на 28 държави.

Още на 5 февруари 1997 г. Джордж Кенан, американски дипломат и автор на концепциите от Студената война и курса на "сдържането“, пророчески предупреждава Америка на страниците на New York Times за опасностите от подобна политика:

"…Разширяването на НАТО ще бъде най-фаталната грешка на американската политика през целия период след края на Студената война… Може да се очаква, че подобно решение ще засили националистическите, антизападните и милитаристични тенденции в руското обществено мнение; ще има негативни последици за развитието на демокрацията в Русия, ще съживи атмосферата на Студената война в отношенията между Изтока и Запада и ще тласне руската външна политика в посоки, които силно не харесваме."

Настоящите събития произтичат от тази "най-фатална" грешка.

Днешна Русия е в състояние да сложи край на това и президентът Путин начерта червена линия в Украйна.

Той даде да се разбере абсолютно ясно, че няма да позволи на Киев да влезе в НАТО. За мирно решение на този въпрос той предложи на президента Байдън да предостави на Русия гаранции, че Украйна няма да се присъедини към военния съюз. Но генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отхвърли тази идея и потвърди правото на Алианса да кани нови страни в редиците си. Освен ако ситуацията не се промени, Москва няма да има друг избор, освен да нахлуе в Украйна.

За Москва подобна инвазия не крие особени рискове нито във военен, нито в политически, нито в икономически план.

Във военно отношение президентът Байдън вече бутна Украйна под влака, с изключване на военната намеса на НАТО. Дори и да промени решението си, страните от Алианса, които са намалили военния си потенциал, няма да могат да се конкурират с руската армия. Ако Путин даде заповед за нахлуване, руските танкове ще влязат в Киев след по-малко от ден. Имаше съобщения, че Министерството на отбраната на САЩ е заявило, че това може да се случи през 2022 г.

В политически план събитието ще предизвика много шум и осъждане, но не се очакват съществени сътресения. След анексирането на Крим Русия беше изключена от Г-8 и отстранена от участие в Съвета на Европа. Тези "сурови“ мерки не струваха й песъчинка от кримските плажове.

Путин също помни добре, че когато Червената армия опустоши Будапеща през 1956 г., построи Берлинската стена през 1961 г. и нахлу в Чехословакия през 1968 г., Америка и нейните съюзници от НАТО стояха безпомощно встрани, наблюдавайки касапницата и само ръсейки празни заплахи.

Икономически е малко вероятно демократичните страни да подкрепят нови антируски санкции. Те несъмнено ще изострят настоящия икономически спад, причинен от пандемията на коронавирус, и ще предизвикат криза, която ще удари собствените им икономики.

Но дори и в случай на нови санкции, западните демокрации трябва да осъзнаят от висотата на тези седем години и половина, че Москва разглежда украинската ситуация като геополитически въпрос от първостепенно значение. Следователно решимостта на Москва няма да отслабне, дори ако санкциите останат в сила през следващите сто години. Извършването на едно и също действие няма да даде различни резултати.

Друг резултат можеше да бъде постигнат, ако Байдън и подобните му бяха последвали съвета на Наполеон и се опитаха да разберат руската външна политика: "Да познаваш географията на една страна означава да познаваш нейната политика“, пише Бонапарт.

Американските лидери явно са в противоречие с географията; в противен случай те биха разбрали, че руската земя, простираща се в девет часови зони в цяла Европа и Азия, населена с малко по-малко от 150 милиона души, може да се защити само чрез наличието на буферна зона между нея и потенциалните противници.

Иронията е, че Путин прилага концепцията за ограничаване на Джордж Кенан наобратно - спира разширяването на НАТО. Докато Украйна е независима буферна държава между Русия и НАТО, тя ще бъде доминирана от първата. Поради тази причина Москва ще запази независимостта на Киев. При този сценарий НАТО няма да може да атакува Русия, без да наруши суверенитета на Украйна. Тогава Москва ще й се притече на помощ.

Докато Америка и нейните съюзници от НАТО обмислят наказателни мерки срещу Русия, вместо да се опитват да решат създадения от тях проблем, нахлуването изглежда неизбежно.

Ако това се случи, Украйна ще престане да бъде унитарна държава. Руснаците ще я разделят на три отделни държави: Източна, Централна и Западна. За Украйна, страдаща от вътрешни разделения, това няма да е нещо неестествено, но ще сигнализира на бившите съветски сателити, че НАТО не е спасение, а само бреме.

Превод и редакция: Юлиян Марков