Кремъл определи състоянието на отношенията между САЩ и Русия като "доста плачевно“ в навечерието на видеоразговора между руския президент Владимир Путин и американския му колега Джо Байдън, когато двамата ще обсъдят напрежението около Украйна във вторник, коментира катарският телевизионен канал Al Jazeera

През последния месец американски служители докладваха за необичайни движения на руски войски близо до Украйна и изразиха опасения относно "възможна руска инвазия“, нещо, което Москва категорично отрича.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза в понеделник, че пълзящо, според Русия, разширяване на НАТО към нейните граници, и дългосрочните гаранции за сигурност от Запада, от които Путин каза, че Москва се нуждае, ще бъдат в центъра на този разговор.

Путин каза, че иска правно обвързващи гаранции, че НАТО няма да се разширява по-нататък на изток и обещание, че определени видове оръжия няма да бъдат разположени в страни, близки до Русия, включително Украйна.

Очаква се Путин да повдигне и възможността за провеждане на друга среща на върха между САЩ и Русия с Байдън. Двамата лидери се срещнаха за последно на среща на върха през юни в Женева.

"Те ще трябва да обсъдят как се изпълняват договореностите, които са били постигнати в Женева, да преразгледат какво се прилага изцяло и какво изисква допълнителна работа“, каза Песков пред репортери.

"Разбира се [дневният ред] са двустранните отношения, които остават в доста плачевно състояние. И тогава въпросите се очертават в дневния ред. Предимно напрежението около Украйна, темата за напредването на НАТО към нашите граници и инициативата на президента Путин за гаранции за сигурност.

Ето 10 области на напрежение между двете световни сили:

Украйна и възможни западни санкции

Съединените щати предупредиха Русия, че ще бъде изправена пред "сериозни разходи“, включително икономически санкции със значително въздействие, ако нахлуе в Украйна, тъй като, според Киев, над 94 000 руски войници са се събрали в близост на украинската граница. Вашингтон призова за връщане към споразуменията, подписани в Минск през 2014 и 2015 г., които имат за цел да сложат край на войната между украинските правителствени сили и подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на Украйна, която се проточва вече седем години.

Исканията на Русия към НАТО

Русия казва, че разполагането на нейните войски е отговор на агресивното поведение на НАТО и Украйна, включително полети на американски стратегически бомбардировачи и маневри на военни кораби в Черно море. Кремъл настоява за правно обвързващи гаранции за сигурност от Запада, че НАТО няма да се разширява по-нататък на изток – което би попречило на Украйна да стане член – или да разположи ракети в Украйна, които биха били насочени към Русия. САЩ казват, че никоя страна не може да наложи вето на стремежите на Украйна към НАТО.

Беларус

САЩ обвиниха руския съюзник Беларус, че "използва като оръжие“ мигранти от Близкия Изток, като насърчава хиляди от тях да се опитат да влязат в Европейския съюз от нейна територия, създавайки криза за ЕС. Русия подкрепи лидера на Беларус Александър Лукашенко, включително като изпрати бойни самолети, които могат да носят ядрено оръжие, да патрулират във въздушното пространство на Беларус.

Енергия

САЩ заявиха, че Русия може и трябва да направи повече, за да облекчи енергийната криза в Европа, като увеличи доставките на газ, и я предупредиха да не използва енергията като политическо оръжие, особено срещу Украйна. Вашингтон наложи санкции срещу руски предприятия, участващи в изграждането на "Северен поток-2", новопостроения газопровод под Балтийско море. "Северен поток 2“ очаква одобрение от германският независим мрежов регулатор, преди Русия да започне да изпомпва газ през него, така че би бил потенциално уязвим от допълнителни западни санкции, ако кризата в Украйна ескалира.

Дипломатически спорове

Русия и САЩ намалиха щата на посолствата в поредица от ходове "око за око“. Руският външен министър Сергей Лавров предположи на 2 декември, че това е една област, в която двете страни могат да се стремят да зачеркнат и да започнат начисто, като премахнат ограниченията за представителство.

Кибератаки

САЩ обвиниха хакери, работещи за руското правителство или от руска територия, в насочване на кибератаки срещу американски политически партии, компании и критична инфраструктура. Русия отрича да е извършвала или толерирала кибератаки. Байдън повдигна въпроса пред Путин през юни и изброи 16 критични области, които според него трябва да бъдат "забранени“ за кибератаки, но двете страни не са сигнализирали публично за никакъв напредък по въпроса оттогава.

Контрол на въоръженията

Скоро след като Байдън встъпи в длъжност, двете страни удължиха ключово споразумение, ограничаващо размера на техните стратегически ядрени арсенали. В Женева те обещаха "да положат основите за бъдещи мерки за контрол на оръжията и намаляване на риска“, а Байдън каза, че ще отнеме шест месеца до една година, за да разбере дали е възможен смислен стратегически диалог. Засега няма очевидни признаци на напредък.

Навални

Вашингтон разкритикува лишаването от свобода на Алексей Навални, най-видният политически противник на Путин, и може да повдигне отново своите опасения относно правата на човека в Русия.

Американци в затвора

Американската страна многократно повдига въпроса за делата на двама бивши морски пехотинци, Тревър Рийд и Пол Уилън, които бяха изпратени в затвора в Русия по смятани от Вашингтон за фалшиви обвинения.

Сирия, външна политика

Двете страни са в противоречие по различни въпроси, включително Сирия, където Русия се намеси през 2015 г., за да подкрепи президента Башар Асад в гражданската война. Но държавният секретар на САЩ Антони Блинкен каза миналата седмица, че има области, в които могат да работят заедно, въпреки напрежението по между им. Той спомена международните усилия да попречат на Иран да придобие ядрени оръжия и мирния процес между бившите съветски републики Армения и Азербайджан, в който Москва пое водеща роля.

Превод и редакция: Юлиян Марков