Ситуацията в Казахстан рязко и сериозно се влоши. Времето е малко. За да получите най-точната представа за мащаба на тази ескалация и възможния резултат, трябва да се вземат предвид много неща. Но нека говорим за всичко по ред , но бързичко, тъй като ситуацията се променя всеки час, пише хърватското аналитично издание Advance в материал, представен без редакторска намеса.

Какво точно се случи там и защо? Според основната версия цените на газа се повишиха рязко, два пъти, след което избухнаха бунтове, които скоро обхванаха най-големия град Алмати, а президентът Токаев разпусна правителството в паника и призова военния блок на ОДКБ, воден от Русия, да се намеси, за да "стабилизира" ситуацията. Разбира се, тази основна версия ни казва много малко за истинските причини, довели до такава мощна експлозия от вълнения в Казахстан. Ето защо е необходима кратка историческа справка.

Казахстан е страна, която заема изключително геостратегическо положение, тъй като граничи с две световни сили: Русия и Китай. Казахстан е една от бившите съветски републики, която днес граничи с три други бивши съветски републики на юг: Киргизия, Узбекистан и Туркменистан.

Казахстан има огромна територия. Това е една от най-големите държави без излаз на море в света. Освен това е най-голямата по площ и най-северната мюсюлманска държава в света. Населението му е сравнително малко в сравнение с площта: само 18,8 милиона души живеят в привидно безкрайните простори на Казахстан, което означава, че Казахстан е една от най-ненаселените държави в света (по-малко от шест души на квадратен километър). Например в много по-малката южна съседка на Казахстан, Узбекистан, има почти два пъти повече граждани (около 35 милиона).

В миналото територията на съвременен Казахстан е била обитавана от номадски племена. В някои периоди тези земи са били част от големи империи. От юг древното персийско царство се разширява, а след това в региона се появяват турски номади. През 13 век земите попадат под властта на монголите, които създават своя собствена империя, начело с Чингис хан. През 16 век постепенно се появява специална група - казахите. Този тюркски народ днес живее, освен в Казахстан, главно на територията на Китай (западните му покрайнини - Синцзян), където има около 1,8 милиона, както и в Узбекистан (925 хиляди), Русия (650 хиляди) и т.н. .

През 18-ти век руснаците нахлуват в степите на Казахстан, а от средата на 19-ти век цялата му територия е контролирана от Руската империя. След болшевишката революция Казахстан става част от Съветския съюз (официално става социалистическа република през 1936 г.). Интересна подробност: Казахстан беше последната република, която обяви независимост след разпадането на СССР през 1991 г.

Именно пътят, който Казахстан пое, развивайки се след разпадането на Съветския съюз, обяснява много важни неща, които правят възможно разбирането на сегашния хаос. След разпадането на Съветския съюз, Казахстан, както и всички други постсъветски републики от Централна Азия, както се очакваше, се трансформира в авторитарна държава, където свободи като свобода на избори, слово и други съществуват само на хартия. Но от друга страна се оформи друга свобода – свободата на пазара. Разбира се, чуждестранните компании бяха изключително заинтересовани от навлизането на пазара на Казахстан, тъй като в енергийно отношение това е една от най-важните страни в света!

Днес Казахстан принадлежи към доминиращите страни от Централна Азия и осигурява около 60 процента от БВП на целия регион благодарение на голямото количество нефт и газ, с което разполага. Освен това Казахстан разполага и с големи запаси от минерали, като един от най-важните от тях е уранът. Тази информация е изключително важна днес, тъй като страните по света се отдалечават от изкопаемите горива в полза на други форми на енергия. В такъв свят уранът несъмнено ще играе изключително важна роля.

Нека да разгледаме числата. Разполагаме с данни от 2018 г. Тогава Казахстан добива 21 705 тона уран. Много зад него е Канада със 7001 тона, а след това Австралия с 6517 тона и т.н. Тоест Казахстан играе основна роля в снабдяването с уран и ако нещо се случи в тази страна, да речем, започне продължителен период на нестабилност, последствията няма как да не бъдат усетени от целия свят.

С такива богатства, с които разполага Казахстан, и с относително малко население, той може да се превърне в една от най-богатите, най-щастливите и най-обещаващите страни в света. Можеше, но не го направи и не е трудно да се отгатне защо. Имаме пред себе си пример за богата държава, в която цялото богатство се изсмуква от изключително богат елит, а хората се държат дълги години в състояние "достатъчно, за да не умрат" и сега, поради катастрофално погрешни изчисления, властите допуснаха кардинална грешка. Тя взе от хората малкото, което все още държеше капака на врящия котел.

Както правилно отбеляза бившият британски посланик и външнополитически наблюдател Джордж Галоуей, суверенният фонд на Казахстан е толкова огромен, че може да осигури на своите граждани, всички без изключение, напълно безплатно гориво и дори да няма нужда да говори за някакви преференциални цени.

Повечето жители на Казахстан използват превозни средства с пропан-бутан (втечнен нефтен газ). Цените му бяха фиксирани. Този сектор остава един от последните бастиони, които все още не са оставени на свободния пазар. Ясно е, че поради това производителите не могат да получат големи печалби и, разбира се, оказват натиск върху властите да премахнат ограниченията. Преди няколко дни това беше направено: на 1 януари 2022 г. като "новогодишен подарък“ гражданите на Казахстан получиха двойно увеличение на цените на пропан-бутана и много от тях разбраха, че това е последната капка на търпението им.

Джинът избяга от бутилката и е малко вероятно дори всички войски на ОДКБ да успеят да го върнат обратно. Това е епилогът на една от постсъветските истории за презрение към народа от страна на елита, която е дори по-безцеремонна от типичната постсъветска олигархия. До 2019 г. Казахстан имаше само един президент - изключително влиятелният и силен Нурсултан Назарбаев. През 2019 г. недосегаемият Назарбаев предаде властта на избран лоялист, настоящия президент Токаев. Но Назарбаев не стигна далеч: той запази позицията на председател на Съвета за сигурност на Казахстан. И така, седейки в сянка, той продължи да управлява страната. Впоследствие по негова заповед столицата на Казахстан е преименувана: Астана става Нур-Султан.

Въпросът е къде е сега Назарбаев, който толкова дълго остана недосегаем. Токаев, който смени цялото правителство, смени и Назарбаев, като официално зае поста му като председател на Съвета за сигурност. Според някои източници Назарбаев вече е избягал от страната, но тази информация не е потвърдена. Поне към момента на писане на материала.

Всъщност това, което виждаме в Казахстан днес, е много подобно на Беларус в политически и хронологичен план, въпреки че ситуацията в Казахстан може да бъде (и е) много по-експлозивна. Подобно на Назарбаев, Лукашенко управлява (и продължава да управлява) в Беларус след разпадането на Съветския съюз. В един момент той започва да излиза от руското влияние и се сближава със САЩ. Веднага след това бяха отменени някои важни социални мерки, например жилищните наеми в Беларус, а след това започнаха вълнения, които, между другото, можеха да бъдат частично провокирани отвън. Скоро Лукашенко се върна в паника под крилото на Русия.

Виждаме същото в случая с Казахстан. Не е тайна, че Назарбаев, подобно на Лукашенко, се опита да се измъкне от руското влияние и в един момент зае много критична позиция по отношение на Путин. Никой на територията на постсъветска Централна Азия не смееше да направи това. В същото време той засили отношенията със Съединените щати и именно американската транснационална компания "Шеврон“ днес е най-големият частен производител на петрол в Казахстан (това е бизнес на стойност десетки милиарди щатски долари).

Казахстан се превърна в страна на необикновени контрасти. От една страна има такива блестящи градове като Алмати, който беше столица до 1997 г., и Нур-Султан (бившата Астана), а от друга, бедни и незастроени селища, където хората стават все по-бедни от ден на ден, безработицата нарства и проблемите от различен вид се множат.... Да, не може да се каже, че в Казахстан контрастите достигнаха своя максимум, както например в някои африкански страни, но за масово въстание арогантността и корупцията на управляващия елит се оказаха повече от достатъчни.

Разбира се, тази криза не се развива във вакуум и вече прерасна в регионална, тъй като беше решено да бъдат изпратени сили на ОДКБ в Казахстан. В по-широк контекст това е сериозно предизвикателство за Русия, защото ескалацията на напрежението в Казахстан пристигна "като по поръчка" на фона на конфликта около Украйна. Или може би това събитие наистина не е случайно? Вероятно не, само ако казахстанските власти нямат саморазрушителни тенденции. Подобни вълнения много скоро могат да доведат до смяна на режима.

Да, Казахстан е предимно мюсюлманска страна (около 72 процента от населението е мюсюлманско), но Казахстан също е много светска страна, както всички други постсъветски мюсюлмански държави. Вярно е, че това не означава, че радикализацията е невъзможна на територията на Казахстан. Освен това настоящата криза е "най-добрият момент“ за това. Този сценарий предизвиква много опасения в Русия, а и в Китай.

Президентът на Казахстан Токаев твърди, че "добре обучени чуждестранни терористи действат в тълпата от протестиращи". Ясно е, че подобно изказване можеше да се очаква от него, тъй като има нужда от подобни аргументи, за да се обърне към ОДКБ с искане да спаси себе си и управляващия елит в страната. Или може би петролните находища на "Шеврон“? Активен ли е вече външният фактор? Трудно да се каже. Настоящата криза току-що започна, но е трудно да си представим, че външни сили дори не биха се опитали да се възползват от нея, защото това представлява идеален случай за разпръскване на усилията на Русия, която през последните няколко месеца изцяло се фокусира върху украинската граница. Всичко това може да бъде и началото на нещо по-голямо – дългоочакваното разпространение на вълнения в територията на Централна Азия, която остава спокойна от много години.

Превод и редакция: Юлиян Марков