Близо година, след като Русия нахлу в Украйна, бойното поле се стесни и твърдата съпротива принуди Русия да намали военните си цели. Но дипломатическите последици от войната все още отекват по целия свят, пише Associated Press в обзорен материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Боевете промениха глобалните съюзи, събудиха старите тревоги и вдъхнаха нов живот на НАТО и връзката между Европа и Съединените щати.

Инвазията приближи Москва до Пекин и държавите парии Иран и Северна Корея. Освен това повдигна широки въпроси относно суверенитета, сигурността и използването на военна сила, като същевременно засили страховете относно намеренията на Китай спрямо Тайван.

"Войната подчертава взаимовръзката между дипломацията и използването на сила така, както не се е мислило по същия начин от много, много години“, казва Иън Лесър, вицепрезидент на мозъчния тръст Германския фонд Маршал.

Когато руските сили нахлуха на 24 февруари, това "беляза окончателния край на света след Студената война“, заяви японският премиер Фумио Кишида миналия месец в реч в университета Джонс Хопкинс. "Стана ясно, че глобализацията и взаимозависимостта сами по себе си не могат да служат като гарант за мир и развитие по целия свят.“

Руският президент Владимир Путин заяви, че Украйна е "неразделна част“ от руската история, която никога не е постигнала "истинска държавност“ – позиция, която отразява позицията на китайския президент Си Дзинпин за Тайван, самоуправляващ се остров, който Пекин твърди, че е негов.

Около шест месеца след нахлуването в Украйна Китай издаде Бяла книга за Тайван, в която се казва, че островът "е неразделна част от територията на Китай от древни времена“. Отбелязва се още, че Пекин се стреми към "мирно обединение“, но "няма да се откаже от използването на сила“.

Плановете на Китай за Тайван датират много преди войната в Украйна, но Китай засили натиска си през последната година или повече, включително с изстрелване на балистични ракети над острова и в японските води през август в отговор на посещението на тогавашния председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайпе.

Ако се позволи на Русия да успее в Украйна, това може допълнително да насърчи страни като Китай с неговите визии за международен ред, "които се различават от нашите и които ние никога не можем да приемем“, категоричен е Кишида.

Той обеща да използва председателството на Япония на Г-7 тази година, за да укрепи "единството на страните с еднакво мислене“ срещу руската агресия.

"Ако оставим тази едностранна промяна на статуквото със сила да остане без отговор, това ще се случи другаде по света, включително Азия“, смята той.

Китайска инвазия в Тайван би била много по-сложна от атаката на Русия срещу Украйна, посочва Юан Греъм, базиран в Сингапур експерт от Международния институт за стратегически изследвания.

"Некомпетентното представяне на Русия на бойното поле в Украйна трябва да спре всеки военен или висш политически лидер в Китай от приключение в много по-амбициозен мащаб с Тайван“, смята Греъм.

Но страхът е реален. Президентът на Тайван Цай Инг-вен удължи задължителната военна служба в страната в съобщение от декември, което споменава и войната в Украйна.

"Те са си извлекли урока от Украйна, че трябва да имате по-голям военен резерв, ако има конфликт“, посочва Греъм.

Северна Корея, която заплаши да използва превантивно ядрени оръжия в широк спектър от сценарии, вече беше проблем за региона. Но предположението на Русия, че може да използва ядрени оръжия в Украйна, подхрани нови притеснения.

Южна Корея, която е под защитата на американския "ядрен чадър“, миналата година разшири ученията с американската армия, които бяха съкратени при администрацията на Тръмп. Южна Корея също така търси по-силни гаранции, че Вашингтон ще използва бързо ядрения си капацитет в лицето на ядрена атака от Северна Корея.

Северна Корея силно подкрепяше съседна Русия. В края на миналата година САЩ обвиниха Пхенян, че доставя на Русия артилерийски снаряди.

Иран също помага на Русия военно, предоставяйки безпилотните самолети, носещи бомби, които Москва използва за удари по електроцентрали и цивилни обекти в цяла Украйна.

Докато западните съюзници си сътрудничиха тясно в отговорите си на войната, голямо дипломатическо предизвикателство беше да се убеди голяма част от останалия свят в значимостта на инвазията.

Само няколко държави в Азия предприеха строги действия срещу Москва и много се въздържаха от резолюцията на ООН, осъждаща атаката.

Само седмици преди инвазията Китай обяви приятелство "без ограничения“ с Русия. Тя отказа да критикува войната и се сближи с Русия, купувайки повече от нейния нефт и газ и помагайки на Москва да компенсира западните санкции.

Но има признаци на "сложни разломи“ в отношенията между Китай и Русия, казва Джуд Бланшет, анализатор от Центъра за стратегически и международни изследвания, в разговор с репортери.

По време на разговорите през септември в Узбекистан китайският президент изрази неуточнени "загрижености“ пред Путин относно инвазията, въпреки че в същото време обеща "силна подкрепа“ за "основните интереси“ на Русия.

"Мисля, че ако Си Дзинпин можеше да щракне с пръсти, той би искал да види края на войната, но по начин, че Русия да излезе от това с Путин на власт и Русия да продължи да бъде силен стратегически партньор“, отбелязва Бланшет.

Индия, която е силно зависима от Русия за военно оборудване, също се въздържа от резолюцията на ООН и продължи да купува руски петрол.

Но тъй като регионалният съперник Китай се приближава към Русия, Индия тихо се приближава към САЩ, особено в рамките на четирите нации от Четворката (QUAD), които включват също Япония и Австралия, смята Вирадж Соланки, базиран в Лондон експерт от мозъчния тръст IISS.

В Европа инвазията съживи НАТО след порой от критики от Доналд Тръмп по време на неговото президентство, което накара френския президент Еманюел Макрон да обяви, че Алиансът е претърпял "мозъчна смърт“.

Страните-членки на НАТО и съюзниците се обединиха в подкрепа на Украйна, като някои промениха политиките си, които забраняват износа на оръжия за страни в конфликт. Може би най-забележителното е, че Германия отхвърли табутата след Втората световна война и предостави бойни танкове Leopard.

Войната също накара Финландия и Швеция да поискат членство в НАТО, което според повечето експерти ще бъде одобрено тази година.

Миналата година НАТО посочи Китай за първи път като стратегическо предизвикателство, макар и не като пряк противник. Алиансът предупреди за нарастващите военни амбиции на Китай, неговата конфронтационна реторика и все по-близките му връзки с Русия.

Освен НАТО, войната също така подчерта значението на отношенията между САЩ и Европейския съюз, които според Лесър са били "абсолютно решаващи“ за санкциите и контрола върху износа.

Китай настоява, че САЩ са тези, които са започнали украинската криза, отчасти чрез разширяването на НАТО в Източна Европа. Пекин също критикува Алианса, че предполага, че войната може да повлияе на действията на Китай в Азия.

"НАТО твърди, че е регионална отбранителна организация, но продължава да поглъща територия и поле, разпалвайки конфликти, създавайки напрежение, преувеличавайки заплахите и насърчавайки конфронтация“, заяви говорителят на външното министерство Ван Венбин в четвъртък.

Трудно е да се предвиди дългосрочното въздействие на войната върху глобалната дипломация. Но Лесър казва, че едно е сигурно: ще бъде "много трудно за Русия да се възстанови от щетите, нанесени на репутацията й на много нива“.

Основна група от страни като Сирия, Северна Корея, Иран и Венецуела "може да са склонни да се придържат към Русия“, посочва той. Но от гледна точка на по-широка дипломация, репутацията на Русия "претърпя огромен удар“.