В четвъртък (16 януари) българският парламент одобри крехкото коалиционно правителство, родено в резултат на труден компромис между консерваторите и други партии, включително социалистите, за да се опита да осигури известна стабилност в България, която преживява сериозна политическа криза със седем парламентарни избори за почти четири години. Коалиционното правителство е одобрено със 125 гласа "за“ и 114 "против“, съобщава AFP.

Президентът Румен Радев номинира Росен Желязков (56 г.), досегашен председател на парламента, за министър-председател. По образование юрист, Желязков е близък до бившия министър-председател Бойко Борисов, който три пъти е оглавявал изпълнителната власт в София.

Той последователно заема няколко министерски поста, включително министър на транспорта, и за кратко е председател на Народното събрание (парламента) през 2023 г. Сред приоритетите на новата изпълнителна власт са "търсенето на балансиран бюджет“ и по-специално "реализирането на усилията за присъединяване към еврозоната“, заяви новият консервативен премиер.

След организирането на седем парламентарни избори от 2021 г. и повече от два месеца преговори България сформира коалиция, съставена от проевропейския алианс "Граждани за европейско развитие на България-Съюз на демократичните сили" (ГЕРБ-СДС), социалистите и популистката партия "Има такъв народ“ (ИТН).

Според редица политически анализатори шансовете на новото коалиционно правителство да завърши четиригодишния си мандат са малки.

Въпреки това България се надява да се възползва от предимствата на пълноправното членство в Шенгенското пространство по-рано тази година.

"Това е по-добре, отколкото да се върви от едни избори към други“, заявява политологът Даниел Смилов пред AFP, но допълва, че "това ще бъде сложно правителство“.

"Най-оптимистичният сценарий би бил тази коалиция да издържи поне една година, за да постигне присъединяването на България към еврозоната, да получи европейски средства и да приеме бюджета за 2025 г.“, добавя той.