През юли 2023 г. руският президент Владимир Путин е заявил, че основният боен танк (MBT) Т-90М е "най-добрият танк в света“. Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев също отбеляза, че Т-90М превъзхожда M1 Abrams и германския Leopard 2. Но руският танк, всъщност е много уязвим поради недостатъци на дизайна му, пише анализаторът Айзък Зайц в статия за 19FortyFive.

"Това не би могло да бъде по-далеч от истината. В момента на писане на този текст войната между Русия и Украйна е в третата си година. Според някои оценки загубите на руските танкове са достигнали над 3000, а на Т-90М - над 175", посочва Зайц.

"Въпреки че приемам всяка оценка на загубите с известна доза внимание, видеоклиповете, публикувани от украински бойци, показват, че Русия е загубила значителен брой Т-90М".

Това поражда следните въпроси: защо Русия губи толкова много Т-90М и защо този танк се смята за най-добрия руски танк?

Въпреки че танкът е обективно по-добър в сравнение с по-старите съветски модели като Т-72, Т-80 и Т-90А, Т-90М наследява и много от недостатъците си от своите предшественици.

Един от тези недостатъци е верижният автомат за зареждане. От Т-64 насам съветските/руските танкове се произвеждат със система за автоматично зареждане, която съхранява всички боеприпаси под мястото, където седят командирът и стрелецът.

Недостатъкът на тази система е, че при попадение от двете страни на танка (или в случая с противотанковите ракети Javelin/NLAW - над танка) има голям шанс да се взривят всички боеприпаси, като по този начин целият екипаж загива моментално.

Този танк, както и съветските му предшественици, е също толкова податлив на опустошителни избухвания на боеприпаси.

Друг недостатък на Т-90М е, че танкът е силно уязвим от атаки на безпилотни самолети камикадзе. Честно казано, това може да се каже за всеки танк, който в момента се използва в Украйна, дори за западните.

Понастоящем Т-90М не разполага със средства за откриване или защита срещу бавно летящи FPV дронове, като по този начин го прави лесна плячка за Украйна въпреки експлозивната си реактивна броня. Безпилотните летателни апарати се оказаха по-голяма заплаха за танковете в Украйна, отколкото ATGMs. Опитните пилоти на дронове могат лесно да атакуват слабите места на танка и да го обезвредят напълно.

Руската тактика също е основна причина за толкова високите загуби на Т-90М. Доктрината за комбинираните въоръжения повелява танковете да се използват в тандем с пехотата и авиацията. Има много документирани случаи, в които самотни Т-90М са изпратени на бойното поле без никаква подкрепа от пехота или други бронирани машини.

Дори Т-90М да е най-добрият танк в света, самотният танк е мъртъв танк. Въпреки че Русия и Украйна са допуснали такива грешки, те са скъпоструващи, ако се повтарят.

Въпреки недостатъците и големия брой жертви, Русия продължава да произвежда и да разполага с Т-90М. Защо? Като изключим представянето в Украйна, този танк притежава редица предимства в сравнение с по-старите съветски модели. Той разполага със съвременни системи за управление на огъня, които му помагат да води по-точен огън дори на разстояние над 5 км.

Танкът притежава и съвременни мерници за термично и нощно виждане, чиято липса се оказа фатална за Т-72 по време на войната в Залива. Едно от най-големите предимства на Т-90М пред западните му аналози е неговата цена.

Един танк струва около 4,5 млн. долара (според руски източници) за сравнение, M1A2 SEP V3 струва над 10 млн. долара за единица. Макар че M1A2 несъмнено е по-качествен танк, в една война на изтощение предимство има страната, която може да разполага с повече танкове.

Танкът има своите плюсове и минуси, но той далеч не е военната машина, която променя правилата на играта, за каквато го обявява Русия.

Понастоящем този танк се намира в неудобно средно положение. Той не е нито най-добрият MBT в света, както твърди Путин, нито е провал, както твърдят много западни анализатори. Макар да има много недостатъци, танкът все още е заплаха на бойното поле, посочваанализаторът в края на текста.

Още по-обезпокоително е, че въпреки големите загуби руските танкови заводи (които все още работят с капацитет в мирно време) продължават да произвеждат все повече танкове.

В същото време западните държави се борят да задоволят нуждите на Украйна от доставки.