Юрий Асланов, член на Националния съвет на БСП до септември 2020 година, в интервю за обзора на деня на "Радио "Фокус" "Това е България"

Какво има в левия сектор за тези изори, около кого щеэсе формира мнозинство и правителство и дали БСП ще има възможността да изиграе ключовата роля така, както бе в 47-ия парламент? Наш гост Юрий Асланов – социолог и член на Националния съвет на БСП до септември 2020 година. Г-н Асланов, най-напред да ви попитам вие каква кампания очаквате?

Не по-различна от тези, които познаваме, с едно изключение, че в тази кампания за разлика от предишните има силен и страничен участник в лицето на служебния кабинет, чиито действия извън всякакво съмнение ще повлияят на част от електоралните нагласи. Но това не е по вина на самия служебен кабинет, по вина е отчасти политически на участниците в изборната надпревара, които го определят като мишена за своите критики и оценки. Необяснимо е за мен, но е така. И по този начин дават основание на някои от избирателите да формират отношението си на база на тези пререкания.

А превишава ли конституционните си правомощия служебното правителство?

Не, разбира се. Няма как да ги превиши. Конституцията е непрестъпна рамка. Тези пропагандни внушения са част от предизборната игра. Правителството е правителство на България с всички правомощия, които са му дадени. Единствено, което го прави изключително, е, че няма действащ парламент и не може да внася законопроекти, но може да ги подготвя. Тоест, има всички пълноценни права на едно редовно правителство с това изключение, че няма работещ парламент, който да приема неговите законодателни инициативи.

Г-н Асланов, изкушен ли е президентът като патрон на служебното правителство да прави политика, и както твърдят, особено в десния спектър известни политици, да му се е усладила властта чрез служебни правителства?

Ами дори да е така, на президента не може да му бъде вменявана вина за това, защото не той е отговорен затова, че няма разбирателство между парламентарно представените политически сили, не се постига съгласие по основните приоритети, по кризисната политика, за да се формират устойчиви мнозинства и редовни правителства. Той не е отговорен за това, че партиите в парламента, в предходния и в предишните парламенти повече се караха помежду си и се обозначаваха като врагове помежду си, и продължават да го правят. Така или иначе ситуацията, която те произведоха, изведе на преден план неговата роля, която е конституционна, разбира се, и той не може да бяга от нея.

Знаете, известни са ви нападките от страна на ръководството на БСП към държавния глава. Те са убедени, че неговата линия на поведение е разрушаване на партията им и най-вече превземането й отвътре. Доколко това е така?

Аз не знам дали е останало нещо, което да има да се превзема. Но БСП беше във вътрешнопартийна криза и преди днешната ситуация. Там имаше дълбоки линии на разделение вътре в партията, базирани на критики или обратното, заради водената политика от ръководството на партията. Те продължават. В смисъл на това президентът не може да допринесе за нещо по-различно от това, което беше фактическото състояние вътре в партията. Разбира се, част от кадровите назначения, уволнения може би е уместно да кажем, че могат, има основание да се третират и като преднамерени, и може би и тази енергичност, с която се правят тези кадрови рокади наближава една разумна граница, която не бива да се прекрачва. Защото най-малкото създава впечатление за това, че служебният кабинет се готви да управлява по-дълго отколкото са нормалните очаквания, което по принцип не е добре. Посланията трябва да са в обратен смисъл и трябва да се стимулира всеки опит, да се насърчава всеки опит да се постига разбирателство между политическите сили, съгласие и консенсус, за да има редовно правителство и работещ парламент. Но пак подчертавам, на президента не може да бъде вменявана отговорност и вина за това, това го правят политическите партии.

Какво има в левия сектор за тези избори? Как стои в него БСП? Единствена ли е или вече започва да среща конкуренти?

Ние говорим тук условно за левия сектор, защото трябва да се подчертае, че от известно време по вина на сегашното ръководство на БСП има едно отъждествяване на лявата политика със социалната политика. Това няма как да е вярно. Социалната политика, разбира се, може да бъде сърцевина или ядро и на дясната, и на лявата идеология. Но сама по себе си тя още не означава лява политика. Лявата политика е базирана на битката за преодоляване на неравенствата. Ако една социална политика не го постига, тя не може да е лява. Тук искам да припомня от историята, че най-радикалните леви реформи в първата половина на ХХ век са направени не от кого да е, а от правителството на Хитлер – 8-часов работен ден, забрана на детския труд, равно заплащане на мъжете и жените, насърчаване на майчинството, безплатни почивки за работници на физическия труд и т.н. Това дали го определя като ляв политик? Разбира се, че не. За изминалата година неравенствата в България се увеличиха, и т.нар. представена социална политика в голяма степен допринасяше и за това. Затова и говорим твърде условно за лявото пространство. Но ако говорим за БСП в частност, БСП на тези избори по силата на говоренето и някакви послания ще разчита на това, че отново ще играе ключова роля като възможен коалиционен партньор в едно дясно-либерално правителство, както беше досега. Но това е под въпрос, доколкото дали след 2 октомври изобщо ще има някой, който ще играе изобщо ключова роля или отново ще се окажем пред прага на нови поредни предсрочни избори. Това е въпросът. И другият въпрос е: дали тези партии, тези три формации: "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ и БСП, които предварително се заявяват като бъдещи управляващи коалиционни партньори, ще имат достатъчно мнозинство, за да направят това, което възнамеряват. Към този момент шансовете не изглеждат обещаващи.

И всъщност, около кого ще се формира мнозинството и съответно правителството? Имате ли отговор?

Мнозинство може да се сформира на теория или около  ГЕРБ, или около "Продължаваме промяната“, но както казах, шансовете за това не изглеждат обещаващи. Стабилно мнозинство може да се формира между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ като най-потенциално силни политически формации, но тук шансовете също не изглеждат обещаващи доколкото разделителните линии, които са начертани между тези две формации, изглеждат непреодолими. И очевидно след 2 октомври е твърде рано да говорим за някакво по-широко съгласие, в този смисъл някакъв консенсус, който да позволи да се състави солидно и устойчиво, стабилно мнозинство около някакъв кабинет в някакъв парламент работещ. Разбира се, на тези избори ще се явяват и две формации, няма как да не го отбележа, които разчитат да играят ролята на убежища за разочаровани леви гласове. На първо място това е партия "Възраждане“, на второ място това е партията "Български възход“ на бившия премиер Стефан Янев. И част от разочарованите от политиката на БСП избиратели вън от всякакво съмнение ще избират тяхната бюлетина на тези избори, но това е някаква форма на вътрешнопротестен партиен вот – нито е устойчив във времето, нито е добра основа за изграждане на дългосрочни политики. Но така или иначе на 2 октомври ще има едно преливане на гласове. В дясно също ще има движение, доколкото част от избирателите на "Демократична България“ могат да предпочетат по-силния играч в лицето на "Продължаваме промяната“ заради основната интрига, кой ще бъде победител на тези избори символично. Това има символичен характер, защото ние знаем, че да си първа политическа сила още не значи, че ще успееш да сформираш правителство. Знаем го от опит, че това не винаги е така. Но разбира се, има символично значение, особено за лидерите на "Продължаваме промяната“. Така че ще има много движения хоризонтални във всякакви посоки на преливания на бивши гласоподаватели за едни партии в полза на други на тези избори. Но предвид на очертаваща се ниска избирателна активност, възможно е дори да е по-ниска в сравнение с тази, която наблюдавахме през ноември миналата година, и са възможни всякакви изненади, в това число и големи изненади.

Какво ще се случи с БСП след изборите? 

След тези избори нищо особено няма да се случи с БСП. Техните лидери отсега си подготвят оправдания за предполагаемия по-слаб резултат. Но така или иначе БСП ще остане парламентарно представена политическа сила на тези избори. Дали ще играе ключова роля, това не зависи от нея, зависи от много обстоятелства, за част от които стана дума в нашия разговор досега. Но така или иначе след тези избори нищо няма да се случи с БСП, както и нищо особено няма да се случи и с другите основни участници в изборния процес. Просто ще има едно отлагане на тази развръзка на политическата криза, за какъв период нататък, аз не знам. Но едва ли на 2 октомври може да очакваме политическата криза да приключи.

А с ръководството на БСП?

Не, нищо няма да се случи с ръководството на БСП. То не може да бъде свалено с уставни вътрешни организационни механизми. Т.нар. "пряк избор на лидера“ – точно това целеше да циментира това ръководство – докато то само не реши да се оттегли, то няма да се оттегли. Така че агонията в БСП ще продължи.



Цоня СЪБЧЕВА