Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ) проведе дискусионен форум "Демографската криза – причини, фактори, динамика“. Събитието беше открито от вицепрезидента Илияна Йотова. В дискусионния форум взеха участие представители на НСИ, представители на научните среди, експерти в сферата на икономиката, регионалното развитие, образованието, здравеопазването и други. Председателят на Народното събрание Росен Желязков изпрати поздравителен адрес до участниците. За "Фокус“ социологът и член на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) Юрий Асланов направи кратко обобщение на разискваните теми и изводите от форума. Информационна агенция "Фокус“ бе медиен партньор на събитието.

Разговарям с д-р Юрий Асланов. Със сигурност, г-н Асланов, темата за демографската криза, катастрофа, в зависимост от това как е наричат оптимистите и реалистите, не за разговор за 5 минути, не е и за 10 минути. Видяхме на форума, че не е тема и за няколко часа. Комплименти за събитието, което анонсирахме, което Вие организирахте. Днес заради голямата политическа центрофуга не успяха да присъстват поканените представители на изпълнителната и законодателната власт. Колко полезно е всичко, което се случва тук? Имате представител на Сдружението на общините, за здравеопазването тепърва ще се дебатира, д-р Таня Андреева е тук. Виждаме хора със всякаква експертиза, разговаряхте за хоризонтални, за вертикални мерки. От къде трябва да се започне?

Тя няма да е тема и за няколко години. За съжаление демографска ситуация в България е толкова тежка, толкова проблемна, че изисква на радикални, може би и дори крайни мерки. И това трябва да се разбира от политиците, че този въпрос е в техните ръце. Но той изисква първо разбиране за дълбочината на темата, второто, някаква форма на национално съгласие, без която не може да мине. Защото стана дума и затова в днешната дискусия, че всяка нова власт, всяко ново правителство като че ли започва, отменя предишни, при това не винаги неуспешни мерки, дори отменя успешни предприети мерки, за да започне своята политика от нула. Ето това ни липсва: някаква дългосрочна стратегия по въпроса и устойчивост на политиката във времето, независимо кой ще управлява държавата и кой ще бъде в опозиция. Днес почваме този разговор. Дали този елитен експерт отряд, който беше събран тук, ще бъде чут, дали мненията на тези общо взето качествени експерти ще има значение, аз това не знам, не съм толкова наивен, че да вярвам в това. Но нашата цел не беше само да привлечем вдигането на институциите, на партиите, нашата цел беше да направим публична нашата загриженост по тая тема и да изпратим сигнал към обществото, затова че нещо общество е в разпад, с разкъсана тъкан и че обречено на изчезване, ако не се осъзнае от всеки български гражданин, че съдбата на нацията и държавата е в общи ръце, зависи от всички нас.

Аз не съм голям оптимист. Светла му памет на проф. Марко Семов. В неговата "Българска народопсихология“ пише, че у нас, като дойде нов директор на власт, първо сменя мебелировката и килима в кабинета си. Случва се точно това, което отбелязахте: полезни неща се приемат, а следващият началник ги отменя.

Да. Приемствеността е едно задължително условие за политиката, добрата приемственост, разбира се на добрите практики. Но на нас ни липсва устойчивост и стратегическо мислене. Също и затова стана дума днес, че като че ли всичките ни политически планове или стратегии опират до едно: какво ще правим днес, утре или най-много след половин година. До там е хоризонтът на мисленето. А темата за демографската криза не е такава, тя е много дълбока. Затова, и аз мисля че и пред вас съм го казвал, не може работата да се прави на парче, да се каже започваме оттук, примерно здравеопазването, и свършваме с образованието. Не, не може. Трябва да се започне едновременно във всички сфери.

Те децата ще пораснат, докато се стигне до образованието им.

Опасността е децата да не избягат от България.  

Припомнете отново статистиката: колко деца не започват училище изобщо?

4% от децата на България не тръгват на училище, а 7% от тези, които тръгват в първи клас, не завършват начално образование, осми клас. Говорим за България, която при 30 години беше известна с това, че има нулева неграмотност в страната, сега не е така. Сега имаме и обща, и функционална неграмотност, растяща при това.

Много пари заминаха по всевъзможни стратегии, планове за интеграции, както и да ги наричат  условно.

Ние сме царе да усвояваме парите, виждате го всеки ден по улиците на София: днес ще закърпим една дупка в асфалта, на следващия ден още една дупка ще направим и ще запълним и нея, за да усвоим тези пари. Тук дори разговорът не е за корупция. Разговорът е, разговорът трябва да води в отсечките между глупаво и умно, между бързо и бавно, между правилно и неправилно, а не в тия отсечки, в които в момента сме са затворили: дали да влезем в Еврозоната, да видя да не влезем, дали в "Шенген“, дали извън "Шенген“, дали някакви други глупости, дали с първия мандат или с втория да направим правителство. Не, с това мислене няма да успеем и няма да стигнем до никъде.

Очакваме Ви в студиото за дългия разговор за демографската криза. Но към новината на деня: пред мен г-жа Йотова каза, че не е очаквала номинацията на Мария Габриел за министър-председател на ГЕРБ-СДС. Смятала е, че е възможно парламентарните сили да се разберат помежду си за политическа фигура. Вашият коментар?  

Аз не бих казал, че съм очаквал тази кандидатура, естествено, че е изненадваща. Но ако тя е приемлива за по-голям брой народни представители, нека да се направи някакъв временен, да се включи някаква временен мир, поне за няколко месеца, за да се приемат няколко важни закона, на първо място Закона за държавния бюджет, и необходимите закони, за да почне да действа Планът за възстановяване устойчивост, от който очакваме някакви свежи пари, тъй като икономиката ни не е в някакво цветущо състояние. Така че ако това е кандидатурата, срещу която всички имат най-малко "Против“, нека да е тя. Аз се съмнявам, че ще намерим достатъчно убедителна кандидатура, която да удовлетвори всички, това е невъзможно, ясно, но поне да опитаме.