Юлиян Петров , КТ "Подкрепа“ в интервю за дневния информационен блок на Радио "Фокус“ по повод думите на Асен Василев срещу българския учител.

Синдикат "Образование“ към КТ "Подкрепа“ и Министерството на образованието определят като изключително важна политиката за привличане и задържане на млади учители в системата на образованието. Обаче как ще се случи това? Сега ще разберем от Юлиян Петров от КТ "Подкрепа“. Подемате една много хубава инициатива, защото от години говорим за проблема, че младите хора отказват да влизат в училище и да преподават. Причините са предимно финансови, доколкото сме разбирали досега. Първо ни кажете каква е статистиката в момента, какъв е процентът на младите учители в момента в образователната система?  

Статистиката не се е променяла от много години насам и всъщност отварям една скоба да кажа, че в момента не я започваме тая кампания, ние сме я започнали поне от 10 и повече години, но пък лошата вест в цялата тази ситуация е, че нямаме промяна за преодоляване на тези негативни статистики. Т.е. малко над 15% са учителите до 35 години, но под 35 години са катастрофално нисък процент. Средната възраст на българските учители е около 54 години. Различно е в различните нива и образователни институции, но така или иначе като цяло тя е с над 10 години над средноевропейската възраст и всъщност няма интерес към учителската професия. Казваме от младите, но като квалифицираме "млади учители“, ние ги казваме млади за системата, защото имаше и сега смея да се надявам, че продължава този ефект от увеличението на заплатите. Учители дори на средна възраст – казвам учители с правоспособност да влизат в системата, но като цяло през последните години този процес някак не е толкова добър, колкото на нас ни се иска, по две основни причини. Вие загатнахте за заплатата на учителите и на младия учител. Аз също преди малко цитирах, че имаме едно двойно увеличение на учителските заплати в последните пет-шест години, което обаче се обезличи в последната година и половина от инфлацията, от лошото увеличение към образованието. И паралелно с това обаче младият учител гледа една по-висока заплата и в един по-малък град това му дава някаква сигурност и така той може и да помисли да влезе в системата. Но второто, което го отблъсква, то и преди това го отблъскваше и то отблъсква всички учители, това е вече трудната комуникация с родители, с институции, липсата на наставничество, липсата на коучинг дейности в училище, които да задържат и да убедят младия учител, че той си е на мястото и това е неговото призвание, което разбира се, че го е имал, влизайки в системата, но много бързо той се разубеждава. И все пак една по-конкретна цифра – младите учители в момента влизат с малко над 1200 лева чисто трудово възнаграждение, което със сигурност е по-ниско от един касиер в тия вериги, които няма да ги цитирам, за да не го сметнете като реклама.   

Да, благодарим ви за което. Какви са мерките, които ще предприемете, за да върнете младите хора в училище? Вие ги изброихте, знаете къде са проблемите. Какво ще направите, за да могат младите хора да упражняват свободно професията си?  

Ние ще направим много неща, нещо, което и сме започнали да го правим.Това е една кампания, което го казвам за съжаление е кампания, за наставничество към младите учители за такива коучинг дейности, за това как да бъде обгрижен един учител и всъщност неговият дефицит от практически знания и умения, които висшето учебно заведение – за съжаление, много са остарели програмите, някъде са и на около 30 години – не им дава, няма достатъчно практически занятия с бъдещите учители, няма пари за това, както са казвали някои ректори. Младите учителите идват с този дефицит и той трябва да бъде преодолян, но той води до един стрес, който безспорно поставя едни въпроси и евентуално бъдещи решения да напусне системата младият учител. Имаме немалко случаи, когато само дори за едно класно ръководство учителят не издържа и напуска системата, което от една страна показва, че младите някак и понякога не са достатъчно силни да се борят, както беше поколението отпреди 20 и 40 години, но от друга страна, те са си нашите млади, те са всъщност обект  и на образователната система, но и на българското общество. Така че всъщност те са целевата група, към която всички трябва да работим, и всички тия дейности, които ние сме ги изброили – работа с наставничество, преодоляване на трудната комуникация, нулева толерантност към родителите, които атакуват младите учители, разбира се, и всички останали учители, защото институциите много често и стана традиция да флиртуват с тези родители. Когато има един сигнал за каквото и да е, те тръгват и правят едни проверки, а всъщност когато един ученик каже на една учителка, че тя вече е "изкуфяла“ и да отиде да стане продавачка, тогава няма институция, която по някакъв начин да се ангажира и да каже на тоя родител: "Господине, госпожо, вашият син, вашата дъщеря не е възпитана и това е недопустимо да се каже“. Това не го казва нито един министър, нито един премиер, нито един общественик. Така че много е трудна ситуацията в тази посока. Но нещо, което искам да кажа, много важно – всички тия дейности, които ние ги цитираме, ние ги знаем, ние сме ги коментирали и с Министерство на образованието, и с важните за България институции. Но някои от тях зависят и от цялото правителство към отношението към младия учител и българското образование. Те трябва да се превърнат в политики, а не да бъдат само кампании, не да бъдат част от проект, не да бъдат част от национална програма. Те трябва да бъдат национална политика, каквато е подобна политика в много образователни системи, с които се сравняваме, за да не критикуваме на първо място учителите за всеки един недъг на българското общество, в частност и на българското образование. Учителите и младите учители сами няма да преодолеят този дефицит, за който говорим в момента.   

Разбирам. Нека да поговорим само, да отделим 2-3 минути за това, информацията от вашия пресцентър за думите на г-н Асен Василев. Какво е вашето становище, и къде всъщност ги е казал? Ако искате вие да ги цитирате, мога и аз да ги цитирам.   

Аз не смятам да ги цитирам. Това е всъщност една такава необмислена и крайно обидна реплика към българските учители. Ние изразихме едно становище, една позиция Синдикат "Образование“, която смея да твърдя е позицията на всички български учители, не може да се говори с такъв негативизъм и обида към българския учител, цитирайки външния му вид, рушейки неговото достойнство. Един такъв човек, без да цитирам името му, меко казано не само, че е невъзпитан, но той не би трябвало да бъде политик, защото в крайна сметка тези, които от неговата партия, които сочеха учителите и им казваха: "В училище се извършва политизация и ние ви забраняваме със закон да се занимавате с партийни и политически дейности“. Но политиката в своя генезис е една много хубава дума и тези политици, които ще го кажат, дай Боже, да не го казват повече, нека малко почетат и история, и политология, и философия, и тогава да използват такива тяснопартийни интереси тази думичка. Тъй че недопустимо е този изказ, това отношение към българските учители и към българското образование. И ние го казваме това в позицията, нека този човек повече да не се занимава с политика и да се извини на българските учители, най-малкото, което може да направи, да съхрани частицата достойнство, която може би има.   

Добре, аз все пак ще цитирам: "Когато оставаш учителите да ходят с чорапогащници с дупки, нормално е да нямаме нормални учители в училищата и сега тепърва да навлизат нови кадри“. Къде са казани тези думи?   

Те са казани в телевизия по повод някакъв коментар за образованието. Опитът е да се разкритикува лошата политика или политики в образованието на някои политически сили. Но пак казвам, не може каквито и да са целите, било тяснополитически или широкополитическа в посока градене на политики, не бива да се прокарват някакви тези. Учителят е икона, за него трябва да се говори с уважение, който това не го прави, това означава, че той няма нормално отношение към държавността, към гражданската държава, към като цяло възпитанието, защото то се гради от училище. Започва от семейството, училището и от учителя, защото учителят е нещо свято.   

Точно така. Нека да си поговорим малко и за учителската заплата в последните минути на нашия разговор. Казахте в позицията си от днес, че учителите са в стачна готовност. Защо?   

От известно време ние обявихме тази стачна готовност на българските учители. Както и преди малко споменах, учителската заплата изгуби този растеж, който получи в последните 5-6 години по времето на едни стари управления. Тя получи един двоен ръст, но сега с инфлацията тя се усеща под средна брутна работна заплата за страна, което е лошо послание не само към младите учители, но и към всички учители, които ще погледнат към други отрасли, други сфери. Това ще повиши средната възраст, защото директорите ще погледнат и към пенсионерите, които да дойдат да попълват дефицитите. И затова ние обявихме, двете конфедерации обявихме една стачна готовност с поглед към новия бюджет. Надяваме се там да се спази законът, където спазвайки закона и ненамалявайки парите за образованието от БВП, трябва да се получи един растеж от 20-30% за учителите, но оставаме с една много висока степен на стачна готовност и с помисли за протести и ефективни стачки, ако това не се случи. Много бързо ще стане една такава организация, ако видим, че има поводите, пък и имаме надежда в тоя бюджета как да се разберем и да запазим този поне компонент, който донякъде започнахме да го променяме, компонентът учителски заплати.   

Много ви благодаря!