Адвокат Явор Харизанов в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

На фона на увеличаващата се инфлация в началото на годината се разбра, че българските банки са отчели значително по-високи печалби през изминалата година. Една от причините затова са големите такси, които гражданите и бизнесът заплащат за различните банкови услуги. Адвокати сигнализираха, че в последната седмица много политически лидери дори правят опити да яхнат темата, въпреки че единици от тях са извършили някакви реални действия в посока решаване на въпроса. По темата поканих да си поговорим с адвокат Явор Харизанов от Обединението на свободните адвокати. Здравейте.  

Здравейте. Благодаря за поканата.

Г-н Харизанов, защо искате банкови такси да бъдат премахнати?

Не става въпрос за всички банкови такси. Ние конкретно се фокусираме върху един тип банкови такси, които вече не са нужни на гражданския и търговски оборот. Става въпрос за таксите за откриване на набирателни сметки за целите на учредяването и регистрацията на търговски дружества. Това са такси, които само допреди няколко години бяха съвсем малки. Повечето банки поддържаха такси от по 10 лева, а времето което клиентите прекараха в банковия клон, беше около 15-20 минути, в които те попълваха необходимите документи и си тръгваха със съответния готов документ за внесен капитал. Това нещо ставаше чрез откриване на набирателна сметка, въпреки че след 2009 година законодателят предвиди, че капиталът вече може да бъде само 2 лева. И се получи така, че изпращаме клиентите да внесат 2 лева, които да предоставят на дружествата си, а заплащат банкови такси от по 45 лева. Съответно и обемът на документите нарасна може би трикратно, тъй като междувременно влязоха в сила различни регулации, които принуждават банките да подготвят и събират все по-голям брой документи. 

Вместо да намалява този обем от документи предвид в какво дигитално време живеем, те се увеличават.  

Да. И не само това. След няколко дни търговците трябва да закриват тези набирателни сметки, които току-що се открили, и да откриват нов тип - разплащателни сметки, ако изобщо им трябват такива. В същото време има хора, които изобщо нямат нужда от банкови сметки, както и чужденци, които искат да работят с техни познати банки. Друг проблем е поддръжката, която нашите банки не предлагат винаги и навсякъде на чужд език. По инициатива на отделни колеги, сред които и аз, Висшият адвокатски съвет гласува единодушно решение да предложи премахване на текстовете, които уреждат тази процедура като задължителна. Съветът има такова правомощие – да предложи на министъра на правосъдието, който е автор на този подзаконов нормативен акт, да подобри или да усъвършенства съответните текстове. Искането съдържа конкретно предложение, а именно - тези 2-5-10-20-100 лева да се внасят на каса, като управителят просто ще предоставя декларация, че е получил сумата, която трябва да се внесе във фирмата.

Така, вие пишете във вашето писмо, че някои от органите, които се опитват да нарушат общо възприетия модел на тихо бездействие, са Адвокатската колегия Пловдив и Висшият адвокатски съвет.

Да, Адвокатска колегия Пловдив и Смолян бяха сред първите, които подкрепиха официално предложението на Висшия адвокатски съвет. След това се включиха и колегите от Бургас, а в момента се подготвя и становище от Софийски адвокатски съвет. Допълнително предложението се подкрепя и от над десет НПО, между които и стопански камари на някои чужди държави, които представляват и съдействат на различни търговци у нас. Пак казвам, става въпрос за промяна, която е от компетентността на министъра на правосъдието, т.е. тук не е нужно да имаме работещ законодателен орган в лицето на Народното събрание.

Да, разбирам ви. Добре, още за процедурата която затруднява бъдещите търговци ще си поговорим след малко. Г-н Харизанов, разкажете ни защо това изискване е противоконституционно, всъщност какви са противоконституционните неща в него?  

Ние считаме, че е противоконституционно. За да бъде обявено като такова, трябва да има произнасяне на Конституционния съд, такава е процедурата. Но тъй като тук става въпрос за подзаконов нормативен акт, ние предпочитаме да се възползваме от инструментите, с които разполага Висшият адвокатски съвет, който има компетентност да прави предложения за усъвършенстване на законодателството. А защо е противоконституционно? Защото Конституцията, в член 19 урежда по отношение на всички лица т.нар. право на свободна стопанска инициатива. А това значи, че всеки, който иска да стане търговец или да започне да се занимава със стопанска дейност, би трябвало да има тази възможност. В един момент се оказва, че тази инициатива може да се възпрепятства поради факта, че банките могат да откажат съдействие при откриване на набирателната сметка, която е нужна за регистрацията на търговеца. Става въпрос за дружествата с ограничена отговорност, които са и най-популярните. Когато клиентите се обръщат към нас, се налага да правим различни юридически гимнастики, за да преодолеем този проблем. Когато биват възпирани, клиентите се обръщат отново към нас, и ние правим различни гимнастики, например да регистрираме фирмите на свое име, а след това да им ги прехвърляме на тях. Така успяваме да заобиколим това изискване за участие на банките, за да може да постигнем резултата, а след това нашите клиенти ако желаят – могат да си открият сметки в други банки. Но при всички положения, не би следвало това право на свободна стопанска инициатива, което считаме за абсолютно, да бъде поставено в зависимост от одобрението или благоволението на трети лица, каквито всъщност са банките. По принцип, тези норми, които поставят това изискване за участие на банка, съществуват отдавна. Ние се опитахме да открием данни за това какви са били мотивите да бъдат въведени тези изисквания изобщо, но не успяхме да ги намерим. Основно считаме, че водеща е била гаранционната функция на капитала, която е предпазвала за кредиторите. Считало се е, че е по-удачно тези пари все пак да бъдат внасяни в банка, а не да бъдат оставяни на някакво друго място.  

Това обаче вече не представлява сериозно основание, тъй като законът дава възможност капиталът да бъде твърде малък - тези 2-10-15 лева не могат да имат никаква сериозна гаранционна функция. В същото време, в случаите когато капиталът е по-голям, влизат в действие други нормативи, като например Закона за ограничаване на плащанията в брой, който предвижда че суми над 10 000 лева задължително се изплащат с участието на банка. Тази промяна, ако евентуално се случи, ще засегне само по-малките капитали, с които биват учредени търговски дружества.  

По какъв начин тази процедура може да затрудни бъдещи търговци и как пък може да привлече нови инвеститори?  

Ако отпадне тази процедура, чуждестранните инвеститори ще могат много по-лесно да изпълняват процедурите по учредяване и регистрация на своите български дружества. В момента те звънят на нас, адвокатите, като консултанти, които с това се занимават и търсят помощ. На нас се пада отговорността да им съобщим лошата новина, че за да регистрират своите фирми, те трябва да дойдат веднъж, след това още веднъж, или пък следва да останат в страната определено време, за да може банката да премине през процедурите по одобрение и след това да им издаде документа, който им е нужен. Това естествено е свързано с време и излишни разходи за тях, а процесът значително би се улеснил ако не следва да се преминава през банковите процедури, още повече че клиентите така или иначе ще минават през тези процедури на по-късен етап. Ситуацията допълнително се усложнява от обстоятелството, че банките са задължени по закон да извършат действия, които изискват от тях значителен ресурс. Това е причината и за по-големите такси за подготовката на документите и съответните проучвания, като някъде те достигат до 300 евро, а реално няма гаранция за клиента, че резултатът ще бъде положителен. Чуждестранните търговци понякога трябва да останат в страната и по-дълго, за да бъдат на разположение във връзка с тези процедури. Понякога изминава период от 2-3 седмици, след което време клиентите се връщат, за да внесат съответния капитал, който са си предвидили в учредителния акт. Всичко това се счита и от адвокатската общност, и от клиентите ни за напълно ненужно. Затова считаме, че изискването би могло спокойно да отпадне, поради което и Висшият адвокатски съвет го е предложил.

Кога очаквате да има решение?  

Мисля, че тази седмица би трябвало вече да има решение.  

До края на месеца?  

След изборите също би могло да се реши. Това не е спешен въпрос, така че търпи отлагане. В момента има по-важни неща, с които предполагам министерство се занимава.