Ясен Тодоров, заместник-директор на Националната следствена служба, в интервю за "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус". 

В иначе горещия майски 1-ви май, докато всичко вървеше прекрасно: в почивен ден, слънчево време, се случи нещо в държавата, което не спира да е тема № 1 вече цяло денонощие. Опит за покушение срещу главния прокурор, България беше разтресена от взривно устройство с еквивалента на 3 кг тротил. Цитирам на нашите слушатели зам.-директора на Националната следствена служба: "Ако Гешев не беше в брониран автомобил, сега днес Висшият съдебен съвет (ВСС) трябваше да избира нов главен прокурор“. Казвам добър ден на г-н Ясен Тодоров, който е на живо при нас в студиото. Благодаря още веднъж, че се отзовахте на нашата покана, г-н Тодоров!

Добър ден. За съжаление вчера не беше един добър ден за българската демокрация. Много лош прецедент: посегателство върху по отношение на здравето и живота на, за щастие все пак неуспешни, на държавник на такова ниво не се е случвало в историята на демократичния ни преход от 1990 година досега. Бяхме свидетели на много т.нар. мутрински разстрели и разчистване на сметки между отделни групировки престъпни, но като изключим общо взето убийството на бившия премиер Луканов, който все пак не беше действащ. А тук говорим за действащ главен прокурор, човек, за когото са твърди, че е с огромна власт, едва ли не е неограничена, което естествено не отговаря на истината, показва че престъпността се възражда – нещо, за което предупреждаваме от поне две години, особено след пролетта на миналата година, когато доста неблагоразумно и без някакви сериозни аргументи народните избраници от управляващо мнозинство закриха специализираното правосъдие. Помня, че миналата година в началото на април може би имаше много дълг дебат в Комисията по правни и конституционни въпроси мисля, че се наричаше тогава, председателствана от г-н Матеев, който доколкото виждам днес е предложен за правосъден министър, в деня след атентата срещу главния прокурор, който е резултатът от действията на това управляващо мнозинство. Аз си позволявам да коментирам и политически теми, защото просто те са неразривно свързани с работата на съдебната власт, и в крайна сметка политиците, тези от тях, които са станали народно избраници, в крайна сметка пишат законите, по които работим и с които ние се съобразяваме, и това което те напишат, ние това правим. Ние сме юристи, учени сме да спазваме закона, няма никакво значение дали той ни харесва или не ни харесва. За разлика от това, от нас, виждам в представителите на изпълнителната власт, не говоря за служебната, а за предишната редовна и на отделни представители на законодателната власт, че за тях силно характерен правния. За тях това какво пише в Конституцията, какво пише в законите, не е толкова важно, те си имат свои собствени критерии за добро и зло може би, и това, което за тях е добро, това трябва да се случва, независимо, че то може да в противоречие с представите на останалата част от обществото, а също така и със законите на страната. Това доведе до едно състояние на държавата, в което тя не се е намирала според мен през последните 33 години, конституционна криза при всички случаи, защото освен че аз вече наистина не помня не мога да преброя колко парламента се смениха от 2021 година досега…

Давала съм и друг път в това студио този пример: синът ми е на пресни навършени 20 години, а вече е гласувал пет пъти на парламентарни избори и се очертават шести.

Така нямаме редовно правителство, което в крайна сметка е органът на изпълнителната власт, който олицетворява парламентарната република, органът, който трябва да е избиран и контролиран от парламента, а ние сме свидетели на това, че на практика в България функционира по начин, различно на този, описан в Конституцията, защото служебното правителство се назначава от президента, и то вече не знам кое служебно правителство е, може би четвърто или пето.

Знаете ли, че децата вече не ги учат в училище на това, на най-дългата дума в българския език. Не ето нещо, което със сигурност е било добре аз и вие да сме били длъжни да го научим: най-дългата дума в българския език: непротѝвоконституционствувателствувайте .

Знаем коя е, вие щя я кажете, може би и аз ще я кажа без грешка, но някои не знаят, че съществува, пък въобще не могат да вникнат в съдържанието й. В крайна сметка на законите служим, за да бъдем свободни – това е стара римска сентенция. И дори да е лош законът, той е закон и трябва да го спазваме докато не се напише по-добър. Аз лично смятам, че настоящата Българска конституция, която беше от Великото Народно събрание гласувана през 1991 година след едногодишен труд на депутатите от Великото Народно събрание, е много добра, съвременна за европейските стандарти Конституция, много добре уреждаща работа на съдебната власт в страната, е органът, който администрира и кадрува в съдебната власт и във ВСС. Въпреки това в тази Конституция мисля, че са правени 5 промени досега, от които 4 засягат именно съдебната власт с цел още по-голямо усъвършенстване на нейната работа. Мисля, че с изключение на последната поправка, която беше 2015 година, с която се раздели ВСС, останалите са успешни и правилни поправки. Последната беше абсолютно безсмислена, аз това го говорих и тогава, защото ми е много интересно радетелите за съдебна реформа тогава какво ще отчитат като резултат сега след разделението на ВСС. Ако някой ми каже, че по-добре работи Съдебния съвет при разделянето му на три отделния административни органа, не мисля, че има такъв човек и от настоящите членове на Съвета, и от администрацията на Съвета, и от редовите магистрати. Това разделение беше последвано от промени в Закона за съдебната власт, които усложниха страхотно нейното администриране, атестирането на магистратите, конкурсните процедури, които така зациклиха, че в момента конкурсите се бавят с години за разлика от периода преди 2015 година, когато може би имало пак несъвършенства в конкурсните процедурните, но те бяха ритмични, имаше кариерно израстване за магистралите, които заслужават. Сега това нещо на практика не се случва или се случва изключително бавно, от което магистратите естествено, че са недоволни.

А днес магистратите излязоха на улицата.

Ами магистратите излязоха на улицата…

Пред Националната следствена служба също имаше протест преди обед. Нека ви цитирам: с този акт прокурори, следователи, съдебни служители днес протестираха пред Съдебната палата срещу "невижданата по своята дързост и размери атака срещу правосъдието и националната сигурност“.

Така, значи ние не правим бурни протести с крясъци и с издигнати лозунги, ние с присъствието си пред съдебните сгради, естествено, повод за днешния протест, повод казвам, беше случилото се вчера, но причините са много по-дълбоки, и това е най-вече стремежът на политическата класа до овладее съдебната система.

Силни думи казвате.

Аз съм го казвал от 2015 година, от 2014 година твърдя това нещо, защото съм пряк свидетел на тези опити и потърпевш от тях. Никой не ме чу тогава, както казах, че е разделеното на ВСС е не просто грешка, а глупост. След това всички бяха недоволни, че има един кандидат за главен прокурор, след това и един кандидат за председател на Върховния касационен съд (ВКС). Но това е вследствие от промените, които са направиха, от лишаване от възможността да номинират главен прокурор членовете на Съдийската колегия, респективно и членовете на прокурорската да номинират и председател на ВКС, което е доста дискриминационна норма при положение, че и дните, и другите са членове на Съвета, и гласуват в крайна сметка окончателно при избора на тримата големи. Друга голяма глупост, казвам го съвсем отговорно, че голяма глупост беше премахването на тайното гласуване във ВСС и на гласуването "Въздържал се“, което в момента го има и в парламента. То беше конкретен повод при всички случаи тайното гласуване по кадрови въпроси при избор на административния ръководители, при избор на тримата големи в съдебна система, много по-добро от явното, защото тогава гласуващият е сам, със собствената си съвест, със собствената си преценка и не може да се подаде на ничие влияние. Докато при явното гласуване колкото и така да си с високи интелитет, понякога може би се съобразяваш с някакви конюнктурни моменти.

Свързвате атаката срещу г-н Иван Гешев със съдебната реформа. Категорично отхвърляте версията за инсценировка, но ситуацията се политизира достатъчно много в тези 24 часа и малко отгоре. Вие и г-н Борислав Сарафов казвате: "Не, това е опит за убийство категорично“.

Аз не искам да навлизам в детайли от досъдебното производство, защото нямам право и нямам разрешение от наблюдаващите прокурори, но това, което каза директорът на Националното следствие, категорично го потвърждавам. Експертите, които бяха на място, аз съм го чул със собствените си уши и съм го видял със собствените си очи за какво става въпрос. Категорично това е опит за физическо ликвидиране на лицата, срещу които е насочено или лицето най-вероятно. Разбирам, че в страната има много хора, които са компетентни по всички въпроси: съдебна реформа, как трябва да се водят разследванията, футбол – друга популярна тема, макар че някой от тях никога не са се занимавали с това, което коментират. Ние сме свикнали да си вършим работата, както пише в Наказателно-процесуалния кодекс, така си я вършим. Ще извършим всички действия, които са възможни, с цел разкриване на обективната истина. Надявам се да стигнем както до физическите извършили на този атентат, така и да поръчителите. Но това е много сложно разследване, защото това е сговор между, престъпен сговор между лица, някъде назад във времето извършван, чрез някакви комуникационни канали, които трудно ще бъдат установени. Но имаме методи, с които се надявам да въведем разследването до успешен край.

Г-н Демерджиев каза, че има заподозрян.

Ами попитайте г-н Демерджиев.

Вие не може да го потвърдите, така ли?

Не мога да потвърдя такова нещо. В кръга на шегата, то не е и смешно въобще, всъщност най-доволни от това, че атентатът не е успешен трябва да са тези политически субекти, които съществуват и към момента на политическата сцена единствено поради това, че развява знамето на т.нар. "съдебна реформа“. Защото аз много пъти съм си задавал въпроса: ако на настоящия главен прокурор Иван Стефанов Гешев му писне в един момент и си подаде оставката, какво ще правят тези хора? Защото съдебната реформа, нарича се съдебна реформа, но тя се свежа само до едно: до персонална смяна, отстраняване на главния прокурор за постоянно или поне временно чрез някакви процедурни похвати, които са заложени в проектозакона за изменение на НПК, където не може да се образува разследване срещу него, пък той да бъде временно отстранен. Т.е. да се подадат сигнали от разни различни НПО-та също главния прокурор, да започне някакво производство, макар че как да започва това производство въобще не е уредено в проектозакона, и да има възможност той да бъде отстранен докато тече това производство или производства, и на практика той до края на мандата си да не може да изпълнява задълженията си.

Крум Зарков – служебният министър на правосъдието казва: "Брюксел го иска. Няма да получим парите, няма да ни вземат в "Шенген“, няма…“

Искам да съм по-премерен в думите си, затова правя кратка пауза. Аз пък искам някой да ми отговори на въпроса: кой, кой написа тези текстове конкретни, кое физическо лице или лица, в коя кантора бяха написани тези текстове и бяха подадени като българско предложение за Плана за възстановяване и устойчивост, и след това бяха приети от Брюксел и бяха върнати като задължения? Всъщност това си го вменихме сами ние.

Това риторичен въпрос ли беше и задавали ли сте въпроса на който трябва?

Да, задавали сме го в Правната комисия на Народното събрание. И Министерство на правосъдието каза, че те са ги писали тия текстове. Аз съм участвал в работни групи, където точно по тези текстове, предложени след това на Брюксел, ВКС, ВСС, Прокуратурата на Република България, Национална следствена служба изразиха крайно отрицателно становище. То трябваше да бъде взето предвид, това е становището на действащите магистрати. Кой включи тези текстове в Плана за възстановяване на развитие, в раздел ако не се лъжа Бизнес климат и електронни технологии? Ще ги излъжа вече точно в кой раздел, някъде в една кръпка в един раздел на плана, и обвърза с тях получаване на средства от страна на България. Това е едното велико предложение нали: да може главният прокурор да бъде разследван и неговите заместници по ред, различен от този на всички останали български граждани. Аз далеч не съм сигурен, че Конституционният съд много ще харесат тая идея за създаване на някакъв специален или извънреден начин за разследване на отделни български граждани, независимо каква позиция заемат те. Отделно твърде спорен е въпросът може ли съдия да стане прокурор без провеждане на конкурс. Друга така велика идея е, тя не е много популярна и разбираема за хората, отказите на прокурорите да образуват досъдебно производство, да подлежат на съдебен контрол. От теоретична страна това е също много спорно, защото съдебен контрол трябва да има в досъдебната фаза на наказателния процес, но наказателният процес трябва да е започнал. А когато прокурорът не е образувал такъв, отказал да образува такъв процес, просто няма, и всъщност тука съдът иззема функцията на прокурора по преценка дали въобще трябва да има наказателно производство, което е в пряко противоречие с нормите, определящи правомощията на прокуратурата съгласно Конституцията. И третата голяма идея, тя е толкова нелепа, че не мога да повярвам, че е включена в допълнителните, преходните и допълнителни разпоредби на проектозакона, с тези преходни разпоредби в проектозакона за изменение на НПК се изменя Закона за съдебната власт, като се отнема правото на магистратите, съдиите, прокурорите и следователите да бъдат избирани от българския парламент за членове на ВСС от неговата парламентарна квота, тези 11 човека да няма магистрати, а да бъдат само друг вид юристи: адвокати, научни работници и т.н. В което няма нищо лошо и в момента няма никаква пречка за членове на ВСС да бъдат избирани адвокати, научни работници, преподаватели, но няма паричка да бъдат избирани и магистрати. Това е толкова дискриминационна норма, която…

Добре, кой има интерес от това?

Значи преди около месец бях на работно посещение в Израел. Полицията на Израел, стотици хиляди хора протестират точно заради това, че политическата класа иска да има по-големи правомощия при кадруването в съдебната система. Това, което всъщност е предлага тук.

Или и това, че и там Нетаняху казва: "Някой ми ги е пратил тези“. И там има две гледни точки. Къде е истината?

И там има две гледни точки, но казвам срещу какво протестират хората. И когато аз коментирам с местните магистрати какво се прави в България, и че това се предлага като някаква прогресивна реформа, те не мога да повярват. Нали, че да бъдат лишени съдиите, прокурорите и следователите от пасивното им избирателно право, от това да бъдат избирани за членове на ВСС, на органа, който ще управлява съдебната власт. Това е все едно, че българските жени да бъдат лишени от избирателни права или ще бъдат избирани само мъже в парламента, или само жени. Това е същото.

Докато сме на темата "Израел“, кой е израелецът, ще кажете ли? Г-н Сарафов загадъчно обяви, че израелски експерт по контратероризъм е бил тук на място, а аз познавам един, била съм в мастър клас при него – старши следовател и директор на Департамента по иновации в Института по контратероризъм в Херцлия. Истината е, че в Израел има изключителни специалисти. Кой е? Тук ли е още? Може ли да го назовете?

Не, не мога да ви кажа кой е, но мога да ви кажа, че имаме много добро сътрудничество с израелските служби, занимаващи се с антитероризъм, и ако се наложи, абсолютно официално, спазвайки всички процесуални правила съгласно НПК, ще потърсим тяхната експертна помощ.

Атакуват ви и по тази линия, вече видях тематични коментари в социалните мрежи. Защо той, по това време, пък точно сега, защо е тук, защо се бъркат други служби, дали не е нещо нагласено? Все по този дух.

Т.е. израелските служби и българските служби са направили инсценировка? Нелепи и несериозни неща не ми се коментират. Изявления на политици, които нямат никаква представа какво работи прокуратурата и с какво се занимава съдебната власт, и не е сериозно въобще да им отделяме внимание на такива коментари.

Когато говорим за терористичен акт и що е то терористична атака, знам, че трябва да внимаваме когато дадено събитие го определяме като тероризъм, защото съвременният тероризъм има собствени черти. В международен план няма едно конкретно определение за това що е то терористичен акт. Но, за да определим едно събитие като такова, трябва да има ясна политическа мотивация или кауза. На следващото място трябва да има публичност, декларирана, промотирана, включително трябва да има безразборност в насилие, и също се търси естествено максималния ефект, създаване на хаос, максимален отзвук в публичното пространство. Има го всичко това.

Според мен тези неща ги има. При всички случаи…

Казват ви, че избързахте, но както вие казахте всеки вече разбира от всичко, появяват се по телевизията. Коментират дали не сте прибързали. Вчера, не казвам от некомпетентност, а под влияние на емоцията, инцидентът беше определен като терористичен акт.

Средството, чрез което е извършен този акт, можеше да доведе до много жертви, ако минаваха и други автомобили по това време. Тези хора, които са се осмелили да го направят, за тях човешкият живот едва ли представлява някаква ценност. Те са имали една цел: фигурата на главния прокурор. А че покрай него могат да пострадат и други хора, е било без абсолютно никакво значение. Безспорно се цели и друг ефект – сплашване на всички останали, след като може да си позволиш атака срещу главния прокурор, всеки друг вече явно е досегаем: магистрат, съдия, прокурор, следовател.

На един бутон разстояние, както днес каза г-жа Сийка Милева.

Знаете какво стана с делата след ликвидирането на специализираното правосъдие, когато аз и много други мои колеги предвиждахме, че ще има бум на престъпността, че има опасност да се върнем в 90-те години, и ние всъщност това и прави в момента, колкото и жалко да е. Помня, че вчера проверих всъщност в интернет, имаше атентат пак по пътя Самоков-София преди време, само че по долния път покрай язовир Искър, и то е бил 2003 година.

С футболен президент.

Той беше убит след това. Но така и така става дума за заложена бомба, която пак не беше успешен атентатът, макар че там, може би, е бил по-голям тротиловият еквивалент. Този човек беше ликвидиран после в една европейска столица разбира се.

В Амстердам.

Точно така. Но ние се връщаме 20-25 години назад, което е страшно. Вчера беше недобър ден за българската демокрация. Много стъпки,правени в правилната посока, на практика бяха заличени миналата пролет с ликвидирането на специализираното правосъдие, на което се чудят всичките ни колеги от Европа как е възможно…

Ако щете да дадем пример: там се гледаше делото и срещу Николай Маринов, защото сега тука пак караха руска следа. Ето, нали всички искат кой шпионин, кой не бил шпионин, дори казваме и такива дела имаше там.

Факт е, че атентатът е извършен. Най-вероятно зад такова сериозно деяние седят хора, чиито интереси са засегнати, и тези интереси сигурно са доста сериозни, за да се посегна на живота на главния прокурор на една държава.

Ако попитам от далеч тези хора с какво се занимават, имали ли са някога банки, не са ли имали, с друг бизнес ли, къде са много връзките?

Не, не аз не мога да кажа въобще кои са хората. Това е предположение.

Преди малко ви зададох въпроса - г-н Демерджиев, вътрешният министър казва, че има заподозиран, вие казвате, че не може да потвърдите.

Не мога да потвърдя казаното от министър Демерджиев. Поне до момента на идването ми във вашето студио.

Пресконференцията му беше в Министерски съвет в 12.00 ч.

Надявам се комуникацията между Министерство на вътрешните работи службите за сигурност и прокуратурата по този случай да бъде добра.

Има ли разнобой, г-н Тодоров?

От преди две години въобще контактите, без които работата няма как да се свърши, между МВР и прокуратурата, бяха едностранно прекъснати от страна на политическото ръководство на МВР. Т.е. изтегли разследващите полицаи, които работиха към специализираната прокуратура, скъса всякакви връзки с, не искаше въобще да контактува с ръководство на прокуратурата, водеха си някакви паралелни производства, препокриващи се с производства, които води прокуратурата. Силно се надявам този период да отминава, но не е отминал все още, макар че аз лично със служителите на МВР винаги съм бил, с които съм работил, винаги съм бил в много добри, идеални отношения, то не е имало как да бъде иначе, ако сме искали да се върши работа. Аз от 1993 година работя като следовател. През всичките години, в които съм работил като следовател, се е налагало да работя и да комуникирам интензивно със служители на МВР, защото в крайна сметка тези, които разкриват престъпленията, са служители на МВР, и без тяхната помощ, дори след образоването на досъдебното производство, трудно ще се стигне до някакъв успешен финал. Надявам се сегашното ръководство и евентуално бъдещото на Министерство на вътрешните работи да осъзнава това и нуждата от доброто взаимодействие. Надявам се в редовното правителство в ръководството на МВР да има хора, които професионално да разбират от работата си, работи ли са и имат желание да допринесат за осъществяване наказателното политика на държавата и по-успешна борба срещу престъпността. Защото тя включва много компоненти: като почнеш от превенция, разкриване и завършиш с успешен за край на досъдебните производства, т.е. осъдителни присъди.

Много тежка тема започнахме, даже не очаквах да тръгна в тази линия разговора. Исках да Ви задам по-конкретни въпроси, но трябва да приключим до минута. Казахте одеве за начините, за методите, за стар начин на комуникация да ги хванете във времето. Малко хора се заглеждат в тези детайли, но има един Закон за специалните разузнавателни средства, които тепърва може би, чл. 12. Друг момент разследването заедно със следователи, както вие казахте, е задължително. Има един закон за електронните съобщения: ако няма разпечатка по трафичните данни, има едни радиочестотни устройства с радиостанциите. Всичко това исках да поговорим. Това всичко направено ли е? Направи ми впечатление, че сутринта по какъв ли не начин наричаха срещата в Министерския съвет. Дори медиите малко забравят що е то Съвет по сигурността към Министерския съвет.

Уверявам ви, че всички възможни и допустими по закона процесуално-следствени действия ще бъдат извършени по това производство, както се извършват и по останалите. Това включва събирането на всяка вид информация по начините, които са разписани в НПК.

Къртица имало ли е, човек от НСО, който да е дал информация или това не може да кажете?

Това не мога, също не мога да кажа. Всеки е свободен да прави някакви предположения.

Доколко обосновани са на вашия език?

Това е предмет на доказване. Всяко лице, за което има данни, че е съпричастно към извършването на това деяние, ще бъде разследвано. Така че в това може да бъдете сигурни.

Отговаряте ми точно като следовател, като човек с юридическо образование.

Аз не мога да дам от сега гаранции как ще завърши наказателното производство, защото ви казах, че това е изследване на много сложни и най-вероятно прикрити взаимовръзки между хора, защото хората, които са осъществили, стигнали до осъществяването на това деяние, не са го направили с идеята да бъдат разкрити и тяхната самоличност. Така че те са на практика една крачка преди нас. Но ние разполагаме със законови механизми, които ще предложим, и се надяваме това да доведе до успех.

Искам вие да закриете разговора, както прецените.

Свидетели сме на открита борба на престъпността с държавността. Надявам се и българските политици да изберат страната, на която ще застанат.

Благодаря ви. Г-н Ясен Тодоров – зам.-директорът на Националната следствена служба. Благодарим ви, че точно днес като един човек, който наистина е от разследването, не сте както дадохте пример с Луканов – бивш, стар експерт и т.н., благодарим ви, че сте тук. Благодарим ви,че ни казахте доколкото можехте да ни кажете. И когато има заподозрян, както Вие казахте, се надявам да ни кажете, защото наистина…

Допълнителни данни по разследването могат да бъдат изнесени само, когато преценят наблюдаващите прокурори, такъв е законът и така ще стане. Ние сме длъжни да информираме българската общественост и ще го правим на определени етапи от разследването, стига то да не се затруднява от изнасяната информация.

Благодаря ви, г-н Тодоров.