Янаки Стоилов – член на Конституционния съд, юрист и бивш правосъден министър, в сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“

По повод Деня на Европейската конвенция за правата на човека, който отбелязваме днес, на пряката ни телефонна линия е Янаки Стоилов – юрист и бивш правосъден министър. Добро утро.  

Здравейте.  

Г-н Стоилов, тук у нас разбираме ли смисъла на Конвенцията - не само обществото, но и институциите?  

Да, смятам, че в общи линии е ясно предназначението на конвенцията, дори в законодателството е необходимо да се направи оценка на въздействие, когато се променя то, дали е в съответствие с изискванията на конвенцията. Това е промяна в Закона за нормативните актове от 2016 година. Освен това, от страна на български граждани, организации са подали множество искания до съда – те са разгледани, по редица от тях има издадени актове, включително осъдителни. Друго, което трябва да се отбележи, е, че е създаден един вътрешен механизъм, който да ограничава жалбите до Съда в Страсбург, тоест, възможността за споразумение между засегнатите граждани и институциите, които са причинили нарушенията, така че те да могат да бъдат обезщетени. Това е основното предназначение на разпоредбите в Конвенцията – да осигурява защита, когато държавата в лицето на свои органи не се е съобразила с определени права на гражданите, те да имат възможност да се обърнат към Съда по правата на човека в Страсбург, и така да потърсят още една възможност за защита на своите права.  

В края на месец октомври се състоя конференция по повод 30 години от присъединяването на България към Конвенцията. Какво видяхте от това 30-годишно членство? Какви са резултатите?  

Можем да правим различни анализи, включително сравнителни, къде се намира България. Може да се каже, че спрямо броя на населението е имало години, където доста искания постъпват и редица от тях са били уважени. А в същото време е създаден механизъм, който дава възможност да се приемат т.нар. "пилотни решения“, когато се стига до системни осъждания по едни и същи въпроси, когато държавите не са реагирали по съответен начин. И това е още един инструмент, който засилва възможностите за въздействие. Ако говорим за по-сложните проблеми в действията, които произтичат от решения на Съда, той се отнася до твърде активната практика на Съда в Страсбург, която се дължи веднъж на разширяването на кръга на правата поради допълването на Конвенцията с множество протоколи в годините, повечето от които са възприети от България, а вторият канал е вече не по пътя на договарянето между държавите, които са възприели тези протоколи, а чрез извличането бих казал на допълнителни права от Съда на основата на определени принципи. И тук вече е така по-сложната и деликатна материя, защото когато държавите поемат определени задължения, те не винаги са напълно сигурни, че по-нататък Съдът няма да произведе условно казано и нови права, които да ги накарат след това да се съобразяват с тях. Така че това е една деликатна сфера, защото Съветът на Европа е междуправителствена организация. Това означава, че държавите предварително трябва да са поели ангажименти за изпълнението, за прилагането на определени права, но практиката на съда е твърде активна и богата, и тя понякога повдига и допълнителни изисквания, тоест, създават се определени прецеденти, които могат да поставят държавите в по-сложно положение.   

Вие казахте, че когато институциите у нас не осигуряват защита, хората могат да се обърнат към Съда в Страсбург. В тази връзка искам да ви попитам в каква степен са ангажирани институциите за правата на човека у нас?  

Държавите имат задължения да изпълнят решенията на Съда и те обикновено се свеждат до присъждане на определени обезщетения. Така че съществува срок, в който чрез Министерството на правосъдието правителството одобрява такива средства. За миналата година, за 2021 година, са присъдени около 900 000 обезщетения, които България е трябвало да изплати по редица решения. Тук има и един интересен въпрос, който е обсъждан, още преди година сме разговаряли, но той продължава да е открит: дали е възможно институцията, която е станала причина за постановяване на осъдителното решение, и длъжностните лица да носят пряка отговорност в този финансов смисъл чрез техния бюджет, защото иначе в крайна сметка държавата и всички граждани са тези, които плащат обезщетението за допуснатото нарушение.  

А какво ни показва войната в Украйна? Защо 2022 година се налага да виждаме грубо погазване на човешките права?  

Това е сложна тема. Един от резултатите от войната, но не само, е този, че Русия суспендира своето участие в Съвета на Европа, и оттам прилагането на Конвенцията. Но този процес се развиваше по-дълго, защото някои от държавите са по-чувствителни затова дали постановените от Съда в Страсбург са съвместими или тяхното тълкуване дали съответства на Конституциите, които действат в отделните държави. Това е едно свидетелство, че Съдът е ефективен механизъм, когато има една сравнително устойчива система, когато има общо споделени ценности между държавите. Но когато настъпят тежки конфликти, както разпоредбите на Конвенцията, така също и общо разпоредбите на хуманитарното право са поставени пред тежко изпитание. Така че причините за достигането до войната са една твърде важна и отделна тема, и за съжаление, до тези събития се стигна както в резултат на руската политика, но според мен слабостта на политиката на държавите в Европейския съюз, главно на тези, които трябваше да бъдат гаранти по Минските споразумения. Като че ли се подцениха предшестващи събития в годините, така че един граждански конфликт, който се развиваше на територията на част от Украйна, всъщност, прерасна в една война, която носи все по-големи рискове. Виждаме, че и държавите като че ли, които са около този конфликт, вместо да положат повече усилия за неговото мирно решаване, допълнително нагнетяват това напрежение, и засега не се очертават изгледи за неговото приключване.  

Така е. Аз искам да се насоча за малко и към събитията у нас. Вчера бяха приети на първо четене промени в Наказателния кодекс, с които се намаляват наказанията за обида и клевета на публични фигури. Как ще се приложат тези промени и ще видим ли резултати от тях, според вас?  

Това също са изисквания, които многократно са отправяни към България. Основната причина е, че публичните лица поначало са в по-голяма степен отворени към обществена критика, и оттам е имало поставяне на въпроса да не се стига до тежки наказателни санкции при осъществяване на такива състави. Въпреки че ние трябва да държим винаги сметка за достойнството, правата и свободите на всички граждани да бъдат ефективно защитавани, въпросът е какви са формите. Но тъй като ние виждаме и в самата медийна езикът, чрез който се осъществяват тези състави на обида и клеветата, като че ли става все по-малко сдържан, ако мога да използвам тази оценка. Някак вече и границите на тези идеали като че ли във времето се променят. И въпросът е да има ефективна и бърза реакция, така че да могат всички, които са засегнати, да се защитят, а в същото време да не се ограничава свободата на словото, да може да се развива общественият дебат, така че той да бъде свободен и проблемите да бъдат назовавани с истинските им имена. И прилагането, както във всички случаи, зависи от тези органи в случай на досъдебното и съдебното производство. Съответно пък в случаите, когато деянията са от частен характер, те вече зависят от преценката на засегнатите лица. Важно като цяло за правосъдието и в тези случаи да има ефективно и предвидимо правосъдие, тоест, в разумни срокове да се стига до решение и да се формира практика, която е еднопосочна, така че да дава възможност на всички хора, които се обръщат към съда, в много от случаите да могат да предвидят приблизително защитата, която те биха получили.  

Това смятам, че е много важно. В свое интервю вие бяхте казали, че съдебната реформата трябва да върви от основата към върха. Вижда ли се работа в тази посока? Какво е вашето мнение?  

Мисля, че не е настъпил прелом, защото обикновено разговорите се въртят около конституционни промени, а така се изпускат множество важни въпроси, които могат да бъдат решени по законодателен път или дори с ефективни управленски действия, предприети от съответните органи. Така че едва когато са изчерпани тези възможности, се смята, че трябва да бъде направена следваща стъпка, според мен е по-добре, а това е и по-трудното, тъй като изисква и информиране на мнозинства, изисква и повече време, да се достига до евентуално до такива промени. Затова именно трябва да се решават реални проблеми, които засягат и гражданите, и хората, които действат в съдебната система. Виждате, в много случаи парламентът не е в състояние или подценява дори изпълнението на конституционни срокове за излъчването на представители в различни институции, и по този начин се затруднява, дори има риск да се парализира дейността на такива институции. Затова именно въпросите трябва да се поставят по важността на тяхното възникване, по спешността на решенията, които дължат народните представители и други институции. А и трябва да се извличат поуки как едни конюнктурни промени, които са правени в Конституцията, допълнително затормозяват понякога решаването на проблемите, вместо да се стигне до успех на прословутата съдебна реформа. Няма нужда от толкова много заклинания, а от повече последователните действия и от изследване на резултатите от промени, които вече са извършвани.  

Вие казахте, че трябва да се решават реални проблеми, които засягат гражданите. И искам да ви помоля, за да завършим този разговор, да очертаете основните проблеми в съдебната ни система, тоест, с кое трябва веднага да се захванат?  

Един от сериозните проблеми, и то в последните години, даже бих казал десетилетия, е недостатъчната предвидимост, защото всички, които се обръщат към съда, очакват той да бъде с последователна практика. В редица от институциите по сходни въпроси се постановяват различни решения. Освен това, необходимо е делата да се развиват ритмично, а не примерно да се отлагат с месеци от заседание на заседание. В края на краищата факторът време е важен. Защото ако едно право не бъде защитено своевременно, значително се намалява ефективността от постановеното по-късно решение. Важен е въпросът за достъпа до правосъдие. И добре, че поне не се стигна до прибързано до закриване, преструктуриране на съдилища, преминаването им в отделения. Необходимо е наистина да се рационализира структурата на органите на съдената власт, но това не трябва да бъде за сметка на достъпа до правосъдието, което има както своите физически, така и финансови измерения. Така че това са част от тези важни въпроси, които трябва да се решават. И другите опират до една по-голяма устойчивост на законодателството, защото неспирните промени, често в противоположни посоки, създават обща несигурност в правния ред. Ето, дори в редица случаи когато се налагат санкции по административен ред, не толкова на недобросъвестност на гражданите се дължи неизпълнението им, а това, че органите, които ги налагат, не ги информират своевременно, а тези въпроси се натрупват все по-нататък и са затруднени да продължат да ги изпълняват. Така че необходима е една комуникация. Ние говорим за редица промени, продиктувани от информационното общество, а липсва елементарна комуникация понякога между административни органи и гражданите, за да могат те да изпълнят своите задължения или пък дори да осъществят, да приложат санкциите, които са им наложени. Така че в много случаи става дума до една по-добра организация на управлението преди да се стигне до разрешаване на споровете от страна на засегнатите лица.  

Надяваме се да я видим, защото няма как в света на информационните технологии да липсва комуникация и това да е проблемът, който има между гражданите и съдебната ни система.  

Явно има такъв проблем и няма извинение за неговото съществуване. Така че поне хората, които са добросъвестни, трябва да могат да реагират своевременно. Освен това, се налагат и понякога и т.нар. "стимулиращи санкции“, тоест, ако в един съкратен срок хората, които са санкционирани, платят глобата, тя не би се увеличавала, а и в последствие не биха се натрупвали тези средства.  

Така е. Аз се надявам да започнат да се решават тези проблеми или поне да има начин за тяхното…  

Дано да се решават, защото често понякога на преден план се поставят въпроси, които отклоняват вниманието, които допълнително задълбочават противопоставянето между партиите в парламента, и повишават общата несигурност, рисковете пред страната, вместо наистина да се поставят тези въпроси, които могат да срещнат по-голяма подкрепа, и чието решаване наистина да бъде усетено от гражданите, организациите, особено в сегашните сложни, тежки условия на кризите, които се развиват в страната, а и в цяла Европа.  

Точно така е. И в крайна сметка е важно проблемите и тяхното решаване да бъде усетено наистина от гражданите. Както и вие казахте, реалните проблеми.  

Но това означава и те самите да правят един обоснован избор, защото много често се възлагат очаквания на хора, които с нищо не са показали, че могат да решат проблемите, след това настъпва бързо разочарование, за да бъде заменено с някакво ново разочарование. Тук вече опираме до рационалността на избора, който се прави, до последователността на действията на тези, които са получили някакво доверие и подкрепа.  

Така е. Затова това вече трябва да го изпълнят гражданите като техен дълг и наистина да помислят кого избират и какво решение вземат всъщност.  

Така е, да.  

Аз много ви благодаря за този разговор.  

Да, благодаря ви също.  

Габриела ГАНЕВА