Владислав Горанов, дългогодишен финансов министър, в интервю за Аудиокаста на Радио "Фокус" "Това е България".

Здравейте, вие сте с аудиокаста на Фокус “Това е България". Аз съм Цоня Събчева и се радвам да ви приветствам с добре дошли в неговия пореден 87 епизод. Без пълно единодушие  Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепи трите бюджета - проекта на държавния и бюджетите на общественото осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Формулировката "без пълно единодушие“ е на министър Асен Василев и не звучи особено убедително, нещо като малко бременна. Противоречиви са мненията на социалните партньори, против проекта за държавния бюджет са от КТ “Подкрепа", от  Българската търговско-промишлена палата се въздържат от бюджета за здравната каса, а третият проект на общественото осигуряване, също не постига единодушие.  Държавният бюджет е представен в рамките на 3% дефицит, 1,8% ръст на икономиката и 8,7% инфлация, при запазени социални плащания. Засега никой не говори за 3-годишната средносрочна финансова рамка, която ще предложи министъра на финансите с бюджета, и която ще даде, или би трябвало, хоризонт на държавата през следващите години, включително и след еврозоната. Налага се оценката, че бюджетът на финансовия министър Асен Василев е силно оптимистична и въпросът е: дали ще му излезе сметката. Наш гост е дългогодишният министър на финансите Владислав Горанов. Добре дошъл в аудиокаста на  Фокус, г-н Горанов.

Здравейте.

В сравнение с вашите бюджети, как изглежда проектът на Асен Василев? Какви са разликите?

Разликите са доста, бюджетът, който предлага сегашното правителство идва след няколко години на доста небалансирана фискална политика, с доста сериозно разпускане на разходите, особено в частта на текущи разходи, заплати и пенсии. Добрата новина е, че на пръв поглед числово изглежда, че перспективата пред еврозоната, от гледна точка на критерия за дефицит ще бъде спазена, независимо, че в трите години от прогнозирания период екипът на правителството предлага дефицит на ръба, че в една от годините и малко над 3%, нещо, което като цяло не е добра новина. Стигнахме до етапа, в който вече се радваме, че сме успели да постигнем дефицит на ръба на възможното, нещо, което години наред не беше цел на фискалната политика и на повечето министри, дори и в тежките години след 1997 г. те се стремяха за постигане на балансирани бюджети. Цикълът на икономиката е в етап, в който не се налага поддържането на такива големи дефицити, най-малкото поради това, че те неминуемо водят след себе си трупането на дългове за целия прогнозен период, който представи правителството. 20 нови милиарда дълг ще трябва да бъдат поети, и тук, в тази сметка не се включва рефинансирането на падежиращи стари дългове. Но пак казвам, на средата на годината сме точно и тази сметка ще важи за следващите няколко месеца. По-амбициозно трябва да се подходи към следващия бюджет, въпреки, че това, с което започнах, че през последните няколко години доста се разпусна и то не особено смислено и принципно фискалната рамка, ще бъде предизвикателство за намаляване на дефицита и допускането на нови приоритети в рамките на такъв напрегнат бюджет.

Защо проектът на Василев стъпва на критикуваната от него “рамка на служебния кабинет"?

Ако говорим за макроикономическата прогноза, тя не би могла да бъде много по-различна за няколкото седмици, от които Асен Василев отново е във финансовото министерство. Той стъпва на пролетната макроикономическа прогноза на същия екип експерти на финансовото министерство. Тя би могла да се окачестви като  по-скоро амбициозна дотолкова,  доколкото сигналите, които получаваме от нашите европейски партньори, са за забавяне на европейската икономика. Основният ни икономически партньор в еврозоната Германия е близо до рецесия, потреблението в България дава признаци за забавяне и в този смисъл подобна оценка не се споделя от всички анализатори, оценката на БНБ и на Европейската комисия е малко по-песимистична, но да кажем, че това би могло да бъде поето от буфери най-вече в разходната част на Бюджета за 2023 г. Това, което прави впечатление, за да се върже сметката, е, че доста са напрегнати приходите, особено в допускането, че ще успеем във второто полугодие да получим допълнителни средства по Плана за възстановяване и устойчивост, нещо, което трудно ще се случи, особено като се има предвид липсата на съществен напредък по изпълнението на целите на плана досега. Доста сериозно е увеличението на данъчно-осигурителните приходи, то е над прогнозата от април на служебното правителство, което за оставащите няколко месеца ще бъде предизвикателство да се случи.  Не случайно са предвидени и промени в законодателството, които от една страна са с идеята да подобрят събираемостта, от друга страна крият рискове, свързани със сериозно увеличаване на административната тежест към бизнеса в този момент.

Ако прогнозата при растежа и приходите на г-н Василев не се случи, откъде ще дойдат парите за разходите?

Тогава отиваме или на допълнителни спестявания в разходната част, която и сега не е безкритична. Това, което направи за няколко седмици Асен Василев, е всъщност да увеличи с над 3 млрд. приходите и да ореже с над 3 млрд. разходите, като за съжаление това, което се анонсира и преди представянето на държавния бюджет за следващата година, основните орязвания отново са свързани с разходите за растеж, т.е. инвестициите, които са много необходими, ако искаме икономиката да расте изпреварващо. Прави впечатление, примерно, че и разходите за образование като дял от брутния вътрешен продукт спадат от 4,8% в 2022 г. до 4,1% в 2023 г., това намаление като дял от брутния вътрешен продукт не отговаря на целите ни за генериране на устойчив пазар на труда и по-добри икономически перспективи. Нещо, което неминуемо е дефицит на тази прогноза, която се прави.

Г-н Горанов, стои въпросът, дали след като влезе бюджета в парламента няма да се тръгне отново към популистки  допълнителни харчове? И тогава как ще се балансира?

Заявките, които чуваме от партиите, които подкрепят правителството в двете коалиции и ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са, че няма да се допусне този път волунтаризъм в пленарна зала. Надявам се, че тези ангажименти ще бъдат спазени. Чухме вече анонс, че бюджетът ще бъде подкрепен, което е добра новина от гледна точка на това, че държавата не може да стои без финансова сметка дори от гледна точка на закона. Друг е въпросът, пак казвам, че за това кратко време в бюджета не се вижда никакво усилие за подобряване на инвестиционната среда, никакво усилие за намаляване на дълговото бреме, което неминуемо големите дефицити носят.

Няма и усилия за реформи.

Реформите се правят не през бюджета. Най-съществените реформи, които са правени в българското общество, са правени в години, в които сме били доста по-бедни от сега. Спомняме си след 1997 г. в правителството на Иван Костов голяма част от реформите и  в държавното обществено осигуряване, и в системата на здравеопазване, свързана със създаване на здравоосигурителната каса, някои от реформите в средното образование възникнаха и се проведоха в периоди, в които нещата не изглеждаха по-розови от сега. Напротив, основна критика, която в момента може да се отправи, е, че икономическият цикъл не предполага такъв дефицит. Наличието на подобен дефицит, и то устойчив в следващите няколко години, по-скоро не действа антиинфлационно. И моите притеснения са да не би спазвайки, макар и номинално критерия за дефицит по консолидираната фискална програма в следващите години да се спънем в едно друго съществено условие за присъединяването към еврозоната, а именно нивото на ценовите изменения, т.е. инфлацията.

Е, точно за нея исках да ви попитам. Дали ще има бърз спад, след като министър Василев залага на такъв?

Има предпоставки за укротяване темповете на инфлацията, виждаме, че цените на енергоносителите се връщат на предкризисните нива, като при кризисни нива имам предвид войната, която се води в Украйна. Но същевременно политиката, свързана с увеличаването на социалните разходи и допълнителния дефицит, с който бюджетът участва в икономиката, са по-скоро проциклични и проинфлационни фактори. Така че вероятно нашата инфлация ще остане над необходимата за влизане в еврозоната. Разбира се, част от факторите са обективни и са свързани с положението в света и в Европа във връзка с войната в Украйна, но част от тях са си местен принос, срещу който се вижда засега, че държавата няма ефективни механизми за противопоставяне, напротив, с някои от мерките се засилват инфлационните очаквания.

Ще се изпълни ли този бюджет или е заложен само на хартия, каквито коментари също се чуват?

Всеки бюджет сам по себе си, бил той закон, е рамка пожелателна дотолкова, доколкото в приходната част се вижда доста амбициозна цел. Не можем да кажем от днес, по-скоро има доста аргументи, че приходите няма да бъдат изпълнени в размера, в който са предвидени от финансовото министерство. Ако погледнете разликите между прогнозата само от преди два месеца и тази, която се дава сега, има съществено нарастване на приходите, особено от косвени данъци. Нещо, за което не виждам икономическа обосновка да се случи в следващите няколко месеца. Пак казвам, има буфери в разходите, в смисъл такъв, допълнително стагниране на инвестиционната активност от страна на правителството. Нещо, което механично е лесно да се случи, но в никакъв случай не е добро за целите, които си поставя бюджетът с предпоставки за по-добър икономически растеж.

Как ще се компенсира дупката от източването на държавните предприятия? Те няма ли да станат неконкурентноспособни, да бъдат декапитализирани? Каква ще им бъде съдбата?

Ако говорим за енергетиката, отнемането на цялата печалба е в прерогатив и правомощия на правителството, друг е въпросът, доколко е целесъобразно. Знаем предизвикателствата пред електроенергийната система, знаем, че има нужда от сериозни инвестиции за възстановяването на ПАВЕЦ "Чаира“, има нужда от погасяване на големи задължения, които енергийният холдинг има. Тук намесата на министър Василев в работата на БЕХ не е еднозначна, защото с писмо от средата на юни той едва ли не задължава едно търговско дружество, което макар и с държавен капитал е търговско и частно по своята природа, да не спазва счетоводните принципи и счетоводните стандарти, да манипулира резултата в полза на фиска. Не знам, как ще приключи всичко това. Знаете, че има и внесена жалба от народния представител Делян Добрев срещу Разпореждане № 2 на Министерския съвет във връзки с дивидента. Ако Административният съд се произнесе, че има някакво нарушение на закона с подобно разпореждане, то сметката допълнително ще се утежни.

Ако този 1.2 млрд. лева, ако тези средства, предвидени от господин Василев в бюджета,  ги няма, тогава откъде те ще се наберат?

Пак казвам, няма откъде да се наберат при текущата данъчна система, не проявиха според мен достатъчно твърдост. Всички коментираха, че след КОВИД кризата разбутването така да се каже на системата от ДДС и куп преференции, които се въведоха, не изиграха ролята, която се очакваше от тях. Всъщност още когато се предлагаха и се въвеждаха, беше ясно, че с намаляването и диференцирането на ставките по ДДС освен загуби за бюджета няма да се постигне друг икономически ефект, но така или иначе те са факт и се надявам, че в следващ бюджета, а защо не и колкото се може по-скоро системата на Данък "Добавена стойност“ да се върне към нормалността, с която сме свикнали от последните повече от 20 години, близо 30 години откакто Данък "Добавена стойност“ функционира в България.

Асен Василев обещава по-дългосрочни политики да се заложат в бюджета за догодина. Какви предизвикателства ще дойдат през нея и през следващата 2025 година?

Това, което се вижда, е, че няма съществени структурни изменения в бюджета. На практика всеки допълнителен лев приход, който макроикономическата рамка дава за 2024 и 2025 година, се предлага да бъде похарчен, и никакви усилия за намаляване на дефицита. Очевидно визията на сегашното правителство е, че дефицит от 3% на ръба  възможен е нещо добро или поне нещо, което тях не ги притеснява. Затова и акцентирах в началото, че тази прогноза, макар и доста по-стегнато от предложенията от служебното правителство продължава да генерира устойчиво нови задължения за обществото от близо 20 милиарда, ако натрупаме дефицитите от 2023, 2024 и 2025 година, така, както се прогнозира.

Защо се избягват разговорите по тригодишната средносрочна финансова рамка, която ще предложи министърът на финансите с бюджета? Досега се говори основно за месеците до края на тази година. И съществува обаче друг въпрос: до коя година е най-добре да бъде тя – до 2025 или до 2026?

Вижте, Законът за публичните финанси и правилата, по които се бюджетира, предвиждат един тригодишен хоризонт. Има аргументи да се смята, въпреки че той формално е спазен, след като 8 месеца след срока, който е предвидил Законът за публичните финанси, бюджетът за 2023 година трябваше да бъде предложен до края на октомври 2022 година, та, 8 месеца по-късно действително се повдига въпросът: защо не се прогнозира и 2026 година. Това не е същественият проблем. Достатъчно дълъг е хоризонтът от 2 години и половина, които ни се представят в тази рамка, за да може да се види траекторията, по която се предлага да се развиват публичните финанси. И продължавам да смятам, че тази игра на ръба не е добра, и рано или късно – очевидно това правителство няма тази амбиция, трябва да се върнем към балансираното бюджетно салдо. Нито икономическият цикъл, нито някаква външна криза го налага. Ако смятаме, че в дългосрочен план можем да покриваме сериозно нарасналите социални разходи през дългове, това е от една страна икономически грешно, от друга страна съдържа доста елементи на политически хазарт дотолкова, доколкото рано или късно на някое правителство ще му се наложи да плати тази сметка. Затова и може би не е лоша идея да се обмисли в контекста на анонсираните заявки за промени в основния закон да се включат текстове, които да предвиждат гласуването на дефицит, респективно дълг, с някакво по-голямо от обикновено мнозинство, примерно 121 гласа, така, както се преодолява примерно президентско вето,за да е ясно че по-голяма част от народното представителство е убедена, че трябва да задлъжнеят бъдещите поколения. Защото има случаи, в които правителства с ниска представителност и ниско обществено доверие успяват да ангажират обществото за години напред – нещо, което не е ясно доколко или по-скоро има аргументи да се смята, че не е справедливо.

Всъщност, каква визия за държавните  финанси дава проектът на Асен Василев?

За краткия период, в който той ръководи отново Министерство на финансите, е трудно да се говори за някаква съществена визия. На практика за тези две-три седмици е показана, разбира се, срокът е кратък, почти никаква амбиция за промени в структурата на публичните финанси. Добрата новина е, че преставаме с експериментите, свързани с пенсионния модел през 2023 година, ще се спази Кодекса за социално осигуряване в чистият му вид, но натрупаните дисбаланси от предходните години остават съществено да тежат, и всъщност социалните разходи и избутват, премахват възможността на правителството да интервенира в други важни сектори, като пак повтарям, образованието отстъпва като дял от БВП – нещо, което се според мен е грешка и проява на недалновидност. Инвестициите, от които съществено се нуждаем във всеки  вид публична инфраструктура също отстъпват, а те според мен са генератор на растеж. Ако не чуваме и дума засега, дали и кога, и как ще се завърши автомагистрала "Хемус“ и пътищата до "Дунав мост 2“, Видин-Ботевград – неща, които са изключително важни за развитието и на Северна България, и на Северозападна България, и за които все още не се говори,  надявам се следващият бюджет да бъде по-амбициозен от гледна точка на постигането на някакви важни за обществото цели. В противен случай можем лесно да го определим като инерционен.

Какви са рисковете пред бюджета? Ако това правителство не успее да издържи всъщност и се стигне до предсрочни парламентарни избори, каква ще бъде съдбата му, може би служебно правителство ще го изпълнява?

Конституцията е ясна: ако няма редовно правителство, президент поема и изпълнителната власт. Затова е хубаво да има бюджет с ясни рамки. Но политическата нестабилност от последните години показа, че сме лесно податливи на харчове и много бързо трупаната с години фискална консервативност се изпари в главите на политиците. Надявам се този дебат да се върне час по-скоро в българския парламент.

Огорчен ли сте, че именно тази фискална стабилност, която вие успяхте да наложите през годините, някак бе забравена и изоставена?

Не съм я налагал аз…

Но я постигнахте.

… тя беше символ верую на всички финансови министри преди Асен Василев. Разбира се, имало е кризисни моменти: финансовата криза от 2008 година, КОВИД кризата, които са поставяли бюджета под предизвикателства, но такива кризи оправдават краткосрочно промяна на траекторията на публичните финанси, но не виждам след тези кризи Асен Василев и правителството да желаят да променят нещо в тази посока. И затова отново се връщам към 90-те години и края по време на правителството на Иван Костов, тогава не беше по-добре, тогава БВП беше в пъти по-нисък, и независимо от това се провеждаха реформи, които подобряваха ефективността на публичните разходи, и се държеше дефицита под контрол – нещо, което сякаш е загубено като ценностна система. И ако на пръв поглед това за обикновения човек не играе голямо значение, можем лесно да дадем примери на държави от Европейския съюз, които са свръхзадлъжнели, и когато дългът стане такъв, че да пречи на правителството, тогава обикновено хората обедняват.

За обикновения човек, за средния българин какво ще означават  предвидените параметри в бюджета на Асен Василев?

В бюджета се залагат изпълненията на приетите вече закони. Бюджетът сам по себе си така, както е структуриран, предполага изпълнението на всички социални ангажименти на държавата, които са поети през законодателството. Означава, разбира се, пак повтарям, и поемането на нови дългове. Не означава за съжаление достатъчно по размер публични инвестиции, надявам се това да се коригира в бъдеще, които действително са необходими за по-доброто ни икономическо развитие. Иначе, обикновеният човек, който е икономически активен и не е зает в бюджетната сфера, може да разчита на инициативата на работодателите, при които той работи. Те в момента са доволни от това, че все пак има някакъв бюджет, че данъчната система е относително непроменена в частта на преките данъци. Не бива, разбира се, да се допуска с административни мерки  утежняване на бизнеса – нещо, което плахо се вижда в опитите за подобряване на  събираемостта с текстове от преходните и заключителни разпоредби на предложения законопроект. Чуват се вече някакви критики срещу подобни намерения. Ако бях финансов министър, вероятно щях да намирам аргументи да ги защитавам, но в случая поглеждайки отстрани, мисля, че в някой от тези промени се минават разумни стопански граници и се създават небалансирани тежести за обикновения бизнес, особено за малкия и средния бизнес. Що касае възрастните хора, да, пенсиите продължават да нарастват в съответствие с Кодекса за социално осигуряване,  швейцарското правило заради високата инфлация предполага двуцифрено увеличение на пенсиите, което вече се състоя с 12%, но тук балансът трябва да е между това, какво може да си позволи икономиката, защото очакванията на хората, разбира се, са много по-големи от възможностите.

Много ви благодаря за този анализ.

Цоня Събчева