Владислав Горанов, бивш финансов министър,  в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

През последните дни от и за Министерството на финансите заваляха толкова новини, колкото не се събират за месец. Публикувани бяха новата пролетна макроикономическа прогноза и окончателните данни за изпълнението на държавния бюджет през февруари. Арестуваха директорката на Агенция "Митници“ Петя Банкова и заместника й Людмил Маринов, поради което след полунощ депутатите гласуваха комисия за корупцията в митниците и ролята на Асан Василев в нея. Освен това парламентът забрани на Асен Василев да харчи държавни пари, поради което, последна новина от "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ е, че те ще сезират Конституционния съд. Сгъстяват ли се облаците над улица "Георги Раковски“ 102? Гост в студиото е бившият финансов министър Владислав Горанов. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Горанов.

Здравейте.

Предлагам ви да започнем с новата пролетна макроикономическа прогноза, още повече, че според нея влизането ни в Еврозоната ще доведе до забавен растеж на доходите и икономиката. Т.е. очакваният подем няма да се случи. Какви са причините?

България е свързана с процесите, които се случват в Европа и с двата ни основни външноикономически партньори: Република Германия и Италия. Така че процесите, които протичат там, е нормално да се отразят и върху потенциала за растеж на нашата икономика. Още повече, че от страна на правителството доста се забавиха инвестициите и  усвояването на еврофондовете и на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Т.е. това, което можехме да си помогнем допълнително като база за икономически растеж, сякаш няма да се състои. След стартирането на новото правителство се надявам да продължат усилията към Еврозоната. Мисля, че сме имали възможност и преди да коментираме:  конвергентният доклад вероятно ще констатира неизпълнение на критерия, свързан с инфлацията, но пък тенденциите на забавяне хода на икономиката обикновено водят и до сериозно забавяне на инфлационните процеси и вероятно в рамките на тази година ще успеем да срещнем и този критерии. Така че аз оставам оптимист, че в 2025 година е възможно да приемем еврото.

Защо след влизането в Еврозоната доходите, активите и инвестициите в Хърватия се повишават, у нас прогнозата е точно обратната. Но пък сега, година по-късно Хърватия има проблеми с инфлацията – тя е най-висока в Еврозоната?

Хърватия много дълги години имаше много добра ценова стабилност. И точно когато наближи времето за присъединяване към Еврозоната, инфлацията в Хърватия тръгна нагоре, без разбира се да има връзка между двете неща. В България ние до 2020-2021 година имахме много прилични нива на ценова стабилност. За съжаление, след това и както отбеляза Международния валутен фонд (МВФ) и благодарение на многото разходи в бюджета инфлацията е доста, доста висока. Акумулираната инфлация за последните няколко години, ако не се лъжа, е около 30%, което е доста голямо ценово изменение. Но пак казвам, това по никакъв начин не трябва да ни отклонява към посоката за Еврозоната. Разбира се, ще има предизвикателства пред изпълнението на бюджета. Това не е новина, много пъти с вас във вашето студио сме коментирали, че парадигмата за стабилни публични финанси рязко се разби от начина, по който Асен Василев си представя правенето на българския бюджет. Така че следващите няколко месеца ще са месеци на изпитание за бъдещия финансов министър.

Защо пролетната макроикономическа прогноза се влошава спрямо предишните очаквания от есента на миналата година? Да не би тогава данните да бяха понапудрени?

Още тогава коментирахме, че с оглед изготвянето на бюджета има голяма доза оптимизъм. То се видя и в приходната част, която беше заложена в бюджета за 2024 година. Примерно, видяхме близо 2.5 милиарда повече ДДС по план в 2024 спрямо 2023-та. Ако гледаме изпълнението на бюджета за първите месеци на годината, ДДС-то като основен приходоизточник в бюджета изостава спрямо същия период на миналата година, което действително е притеснително, но не и неочаквано от хора като мен, които наблюдават отдавна развитието на публичните финанси и могат относително лесно да направят подобна сметка. Така че за съжаление това, което предупреждавахме, че ще има доста скрити дефицити в бюджета за 2024 година, скоро ще се материализира и действително следващият министър трябва да бъде доста внимателен и доста консервативен. На практика ако сравним старите очаквания за брутен вътрешен продукт (БВП) и новите такива, има потенциален риск за надхвърляне на 3-процентния дефицит заради по-ниския очакван номинален размер на БВП.

А защо заложеният ръст на приходите от ДДС в бюджета намалява, т.е. вместо да расте, намалява събирането? Кои са причините?

Ами първо, има обективни причини, свързани с ерозирането на базата за Данъка върху добавената стойност, ерозиране по две линии: чрез въвеждане на доста нецелесъобразни диференцирани ставки от една страна, от друга страна увеличението на прага за регистрация по ДДС. И двете неща категорично обективно водят към свиване на приходната база от този вид данък. В същото време ако аргументите на службите, които твърдят, че извършвани злоупотреби в Агенция "Митници“ се окажат верни или издържат преценка на съда, вижда се, че очевидно има проблем в работата на приходните администрации, който е от субективен характер и е свързан по-скоро с подозрения за корупционни практики.

Вярно ли е, че ако изпълнението на ДДС продължи със същите темпове, дупката в бюджета за годината ще 2.4 милиарда лева?

Тази сметка е относително лесна: вижда се, че нивата на ДДС са близки и малко по-ниски от нивата за миналата година, а точно толкова е ръстът номинален на приходите от ДДС в новия бюджет спрямо предходния. Т.е. ако допуснем, че приходите от ДДС ще се изпълнят на нивото на 2023-та, а засега те вървят дори и малко по-ниско от това, спокойно цялото увеличение по план на този вид данък може да не дойде, може да не постъпи в бюджета, и респективно или трябва да се съкращават разходи, или дефицитът надхвърли значително заложения в бюджета.

Още един въпрос, който започва със защо: защо нито през настоящата, нито през следващите години икономическият ръст на България няма да доближи нивото от последната година преди пандемията, въпреки очакването за влизане в Еврозоната?

Вижте, все пак това е растеж, той зависи от много фактори. Изгубихме много време в лутане през последните няколко години, стресирахме икономическите субекти с непоследователна политика в това число и данъчна политика. Има и обективни външни процеси, които забавят стопанската активност в България. Всичко това по естествен път води до по-нисък потенциал за нашата икономика. Споменах преди това, че нито напредваме с усвояването на еврофондовете, нито сме получили дори втори транш по Плана за възстановяване и устойчивост – там крайният срок е 2026 година, а тя е вече съвсем скоро, ако имаме предвид кога стартира Планът за възстановяване и устойчивост в  другите държави в Европа. Така че това, което може правителството да направи за потенциала за растеж по линия на бюджета и еврофондовете, не се случи и не се случва или тепърва ще се случва с доста голямо забавяне, прогнозите, които се правят, са на тази основа.

А как изглежда изпълнението на бюджета? Вече говорихме за несъбраното ДДС, но вярно ли е, че за да излезе той на голям излишък, е бил използван счетоводен трик?

Мисля, че това стана ясно още след като излязоха предварителните данни за месец февруари, че всъщност  1.2 милиарда, които в края на 2023 година бяха отчетени като разход по бюджета и прехвърлени по специална набирателна сметка по бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, сега са възстановени към централния бюджет, и тази операция чисто методологически се отчита в намаление на разходите. Т.е. 1.2 милиарда не са част от бюджета за 2024 година и изкуствено намаляват разходите по бюджета. Това е техническа операция, която е на границите на закона, но със сигурност изкривява финансовата статистика, и тук е ролята на Сметната палата да прецени: доколко отчетите, които се съставят от Министерство на финансите, са коректни.

А какво става с публичните финанси? Тука през последните дни към края на това правителство се раздават ударно пари, направо като за световно: 300 милиона лева даде правителството за увеличение на заплатите на чиновниците, депутатите забраниха на Асен Василев да харчи държавни пари, защото само за един ден е похарчил 2 милиарда лева. Не изостанаха и в Столичния общински съвет, където начело с кмета и  съветниците си увеличиха заплатите с 300%. Тази хазна без дъно ли е, що ли?

Не е без дъно и много пъти съм предупреждавал във вашето студио, че по начина, по който се съставя и изпълнява бюджета, това неминуемо ще води до отваряне на големи дефицити и необходимост от теглене на нов дълг. Разбира се, в една предстояща предизборна кампания ще чуем много различни интерпретации, но факт е, че в България след 2020 година темата за консервативната фискална политика, която беше наложена трайно във финансовата политика на държавата след 1997 година, беше забравена за ден. Неслучайно ако прочетете много внимателно изводите на Международния валутен фонд (МВФ), те говорят за натиск върху данъчната политика именно по причина на това, че гъвкавостта в бюджета и възможността за намаляване на дефицита са доста изчерпени.

Затова те предлагат Плоския данък. Така ли?

Те предлагат като цяло търсене на решения в данъчната политика, за да запълнят дупката, която са видели – а те имат много добри фискални експерти с експертиза от целия свят – че текущите разходи в нашия бюджет са такива, че няма линия, по която да се свие дефицитът, а сегашният размер на дефицита е неразумно висок.

Г-н Горанов, противоконституционно ли е, както твърдят от "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, че парламентът е наложил ограничение за боравенето с публични средства на финансовия министър?

Това е политически акт. Аз не мога да преценя дали е противоконституционно, но ако трябва да съм принципен, бих казал по-скоро да, но тази преценка може да се извърши само от Конституционния съд. За съжаление, в политиката когато допуснеш един прецедент или действаш безпринципно, много лесно това се изражда и възпроизвежда. Припомням ви, че в края на мандата на правителството с премиер Бойко Борисов през пролетта на 2021 година с подобен акт на Народното събрание бяха забранени всякакви разпоредителни и каквито и да било други действия от страна на едно законно избрано и действащо правителство. Така че този лош прецедент от тогава се изражда в нов лош прецедент, но той по-скоро е политическа оценка за свалянето на доверието от Асен Василев, отколкото някакъв друг тип акт. Разбира се, не бива да се допускат подобни актове, но смятам, че след няколко дни, когато бъде съставено служебното правителство, нещата ще си дойдат на място.

Ще проработи ли за бюджета пак сценария с неизпълнението на капиталовите разходи, което да покрие дефицита в разходната част, и така да го  задържим в рамките на 3%?

Със сигурност ще трябва да се прегледа много внимателно, какви ангажименти са поети в разходната част с огромните инвестиции, които бяха обещани и на кметовете, и ангажиментите, които имаме свързани с усвояването на еврофондовете. Знаем, че програмният период не може до безкрай да се отлага и разтяга. Това, което е лошо обаче в случая, е: когато говорим за икономически растеж и инвестиции, а именно на тях разчитаме за балансиране на бюджета, чрез орязването им ние си режем клона, на който стоим. Т.е. вероятно действително ще се наложи да се реже. Гъвкавостта на бюджета, пак казвам, по отношение на текущите разходи на практика я няма, остават само инвестиционните разходи, капиталовите разходи, а да режеш от тях е глупаво дългосрочно.

Пред какво ще бъде изправен служебният министър на финансите? Вие изказахте някои предупреждения, но той какви пожари ще му се наложи да гаси?

Ами това, което виждам като потенциален риск, с който той ще трябва да се справя, е да осигури достатъчно ресурси за Фонда за енергийна сигурност, което ще трябва да управлява дисбалансите в енергетиката, които потенциално биха могли да възникнат при либерализацията на цената на тока за битовия пазар, за битовите потребители. Там Фондът ще трябва да плаща разликата между административно определената цена и цената, която пазарът ще даде за електроенергията, и в случай на разлики, ако цената, по която плаща битът, е по-ниска от тази, на която електроразпределителните дружества купуват енергията от борсата, именно Фондът ще трябва да доплащате тази разлика на ЕРП-ата…

Но във Фонда пари няма, както се оказа.

Във Фонда няма достатъчно пари, и това е един от фискалните рискове, а неизпълнението на приходите е друг фискален риск. Огромните ангажименти, които по закон възникнаха към общините, и ако те са избързали и са насключили договори и започнат да изпълняват инвестиционни дейности така, както са разчетени в Закона за бюджета, е възможно и гъвкавостта в капиталовите разходи да изчезне. И се получава една перфектна буря, пред която действително следващият финансов министър ще бъде изправен. Нека да почнем от това, че новият финансов министър, който и да е той, ще трябва внимателно да прегледа действителното състояние на фиска, тъй като склонността на Асен Василев да манипулира, дори с примера за 1.2 милиарда, да манипулира числата на фиска е притеснителна, и действително трябва да видим от каква картина ще тръгне изпълнението до края на 2024 година. Но предизвикателствата са сериозни.

Не ми се искаше да задавам такъв въпрос и да навлизам в такъв сценарий, но той също е възможен: ако служебният премиер Димитър Главчев не успее да събере кабинет такъв, какъвто да бъде приемлив и за държавния глава, за да издаде указ, какво ще се случи?

Аз мисля, че правителство ще има. От неофициалната информация, която върви напред-назад, Митко Главчев ще успее да внесе кабинет със солидни експерти и ще стартира нормалната работа на едно служебно правителство, макар и с всички упреци към несъвършения модел на новата Конституция.

И така стигнахме до ареста на директорката на Агенция "Митници“ Петя Банкова и заместника й Людмил Маринов, и създаването посред нощ на парламентарна комисия за корупцията в митниците и ролята на Асен Василев в нея. Разследването на шефовете на митниците е за покровителството на контрабандни канали на Николай Николов-Паскал от Хасково, за който се твърди, че е контрабандист № 1. Митническото бюро в Хасково ли е новата Солунска митница?

Чувал съм какви ли не легенди за Паскал. Така или иначе в следващите дни предстои да разберем и се надявам службите да са си свършили професионално работата, да не е само пушилка, която да се използва за предизборни цели. Но в случай, че информацията, с която службите разполагат, е достатъчно надеждна, за да послужи за повдигане на обвинения, и да издържи преценката на съда, това е изключително притеснително и скандално за начина, по който е функционирала Митницата през последните седмици и месеци. Ако се стигне до подобен сценарий, всички легенди за събираемост и за почтеност от устата на Асен Василев ще бъдат безпочвени.

Притеснителното е, че въпросната Петя Банкова е не само сегашен директор, тя е била и зам.-директор преди да стане директор на агенцията. Тогава?

Това са въпроси към Асен Василев, които със сигурно ще му бъдат зададени в предизборната кампания. Разбира се, пак казвам, надявам се службите да са действали максимално професионално, за да не компрометират първо, доверието в себе си, и второ, да не търпят упрек, че са използвани за политически цели.

Този сюжет дали има връзка с внезапното намерение на финансовия министър, и то съвсем наскоро, да обедини приходните агенции НАП и "Митници“? Защото може би така се замитат и следите?

Така следи не се замитат, но със сигурност обединението на приходните администрации крие доста рискове на процесно ниво и на ниво възможности за управление и наблюдение на процесите, тъй като една подобна мегаагенция не може да бъде само механичен сбор от сегашната Национална агенция за приходите и Агенция "Митници“. Очевидно този процес обаче няма да стартира с министър Асен Василев, следващите правителства и парламент трябва да преценят дали да продължат с подобна стратегия. Тя винаги обаче крие доста сериозни рискове. И по времето, когато през 2015 година правихме подобен анализ и това ни отказа, защото крие доста рискове поне в първата година от допълнително загуба на приходи за бюджета.

Сгъстяват ли се облаците на улица "Георги Раковски“ 102? Там се намира Министерството на финансите.

Ами напоследък начинът, по който се управлява "Раковски“ 102, създава впечатление, че кадрите произхождат от "Раковски“ 108, а там се намира НАТФИЗ. Така че надявам се новият служебен финансов министър да промени този стил на управление.

Защо по ваше време нямаше такива ексцесии?

Защото имаше много добра координация между приходните администрации и правоохранителните органи, и те взаимно се наблюдаваха и взаимно се възпираха. Това лесно може да се установи и по събираемостта като дял от БВП тогава и сега.

В предишния ни разговор направихте прогнозата, че тази година ще има повече от един избор.

Не беше трудно.

Каква е прогнозата ви сега?

Смятам, че служебното правителство ще изкара повече от тези 2-3 месеца, които са необходими.

Т.е. ще оставят Димитър Главчев до Нова година може би и след това вече ще търсят решение, така ли, за да се видят изборите в САЩ?

Аз си представям, че без да правя някаква връзка с избори зад океана, а съдейки по комуникациите и взаимоотношенията между доскорошните партньори в "сглобката“, няма да е лесно възстановяването на доверието с всички изречени думи и ново правителство между тези формации ще се състави трудно, макар че е единственото възможно. Затова и давам прогноза, че служебното правителство ще поработи повече.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря. 

 

КЛЮЧОВИ ДУМИ: ПРАВИТЕЛСТВО, МЕСЕЦИ, НЕОБХОДИМОСТ, МИНИСТЕРСТВО, ФИНАНСИ, ИЗБОРИ, ПАРЛАМЕНТ, ПРЕМИЕР, МИНИСТЪР, ПРЕЗИДЕНТ, УПРАВЛЕНИЕ, МИТНИЦИ, ПРИХОДИ, АГЕНЦИЯ, КОРУПЦИЯ, КАНАЛИ

Личности: Владислав Горанов, Асен Василев, Димитър Главчев