Владислав Горанов, бивш финансов министър, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

От 2020 г. страната ни е част от валутния механизъм ERM ІІ, наречен още "чакалнята на еврозоната“. Следващата логична стъпка е да се присъедини към самата еврозона. И въпреки че предимствата от приемането на еврото са безспорни, не са малко и противниците му у нас. Според извършено в края на миналата година по поръчка на финансовото министерство проучване на "Алфа рисърч“, 50% от обществото е скептично към приемането на еврото, а само 32% подкрепят смяната на валутата. Междувременно в началото на януари стартираха и два референдума – срещу приемането на европейската валута и за запазването на българския лев, каквото и да означава това. Очаква се през февруари да бъде публикуван за обществено обсъждане Закона за еврото – началото на месеца сме, може и да го видим. Засега на сайтовете на Министерския съвет и на Министерството на финансите все още няма такъв, има концепция, има становище по проекта, но самият проект на закон го няма. Какъв напредък обаче за приемането на еврото ще представи страната ни на 13 февруари, когато е заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси към Европейския съюз – ЕКОФИН? Наш гост е Владислав Горанов, който като финансов министър подаде първите документи за чакалнята на еврозоната през 2018 г. Разминават ли се думи и дела, напразни надежди с безплодни очаквания за еврото, г-н Горанов?

Аз не мисля, че темата е поставена по този начин. Нека направим първо уговорката, че България има само ползи от това да стане част от вътрешния кръг на интеграция на Съюза – именно "Шенген“ и еврозоната, и всяка стъпка в тази посока има не само икономически, а и геополитически измерения и част от опозицията на еврозоната и на еврото може да се търси и в тази посока. България винаги е била на кръстопът и затова евроатлантическите решения винаги са се взимали по-трудно. Но именно заради това гласът на тези, които имат повече информация, трябва да се чува все повече и повече. Нормално е хората да изпитва страх от неизвестното, нормално е да има политически сили, които използват темата с еврото като аргумент България да не заеме ясно място в геополитическата си ориентация, но за мен, освен предимствата, свързани чисто икономически – ако искате, погледнете примерно лихвените равнища, на които се финансира Хърватия в момента, и ги сравнете с лихвените равнища, с които се финансира България, и ще откриете една значителна разлика, независимо от това, че Хърватия е с много по-висок дълг от България, с не по-добри фискални показатели, и ще откриете, че дори само заради самото членство в еврозоната вече отношението на международните пазари към хърватската икономика е различно. Но тук нека се върнем към геополитическия и геостратегическия избор. Това, което виждаме като дебат "за“ или "против“ помощ за Украйна, "за“ или "против“ НАТО, може да се сведе до "за“ или "против“ еврото, защото българският лев отдавна е загубил независимостта си от еврото, още от времето, когато сме се присъединил към т.нар. валутен борд, с който сме закачили българския лев към котвата на еврото. Така че всеки, който в момента критикува еврото, трябва да си зададе въпроса или трябва да му бъде задаван въпроса: къде е левът в тази геометрия. Но аз продължавам да мисля, че има достатъчно политическа воля и това се показа с едно от първите решения на 48-то приключило Народно събрание, че има политическа воля в посока присъединяване към еврозоната, и остава още малко път, който трябва да се извърви, и рано или късно ще бъде извървян. Тук вече са различните гледни точки – дали България е готова или не е готова. И можем конкретно да коментираме всеки един показател от нашата готовност или не.

Нека най-напред да ви попитам, г-н Горанов, какъв напредък за приемането на еврото ще представим на 13 февруари, какво сме постигнали, с какво сме готови?

Ние в престоя си във валутно-курсовия механизъм ERM ІІ – там трябваше да се наблюдава стабилността на валутния курс на лева спрямо еврото. Това звучи малко абсурдно, защото ние сме с фиксиран валутен курс, но правилата на ERM ІІ са такива, че дори държава с валутен борд трябва да престои и да се наблюдава стабилността на валутния курс на лева спрямо еврото. Никой няма съмнение, че престоят ни в ERM ІІ е формален дотолкова, доколкото българският лев е свързан с еврото неотменимо и много строго. Това е първият и основен смисъл на съществуването на ERM ІІ. Оттам нататък идват т.нар. Маастрихтски критерии, които се преценяват от момента, в който държава членка кандидатства от ERM ІІ към приемането на общата европейска валута. Те са свързани с ценовата стабилност, с размера на фискалния резултат. В случая има критерий за дефицити, който не трябва да надвишава 3 на сто, и с лихвените равнища, с които се финансира държавата спрямо държавите от еврозоната. И ако вземем тези формални числови критерии, единственият въпрос, който стои пред нас, е свързан с това, дали нашата инфлация може да се приеме за съпоставима или нормална така, че да отговаря на критериите, заложени в Договора за функциониране на Европейския съюз и т.нар. Маастрихтски критерии. И тук има какво да обясним на нашите партньори и от Европейската комисия, и от Европейската централна банка, и от страните членки на еврозоната, защото голяма част от инфлацията, която се наблюдава в България, свързана действително и с вътрешни процеси, които можеха да протекат по различен начин, но до голяма степен тя е повлияна и от събитията на войната, която се случва на стотици километри, не много далеч от нас, ефектите от нея са върху енергийните цени и върху цените на храните, а те могат да бъдат защитени като теза пред нашите европейски партньори. Но всъщност, като изключим темата за инфлацията, всички други номинални критерии България изпълнява, за да може да се присъедини.

А как ще обясним на нашите бъдещи партньори в еврозоната, че вместо едноцифрено, инфлацията е двуцифрено число?

Вижте, инфлацията не е характерна само за България. Безспорно забавените мерки и мерките по начина, по който бяха взети от служебните правителства и от правителството на Кирил Петков, доляха гориво в инфлацията и тя е по-висока дори от хърватската инфлация, за която всеки обяснява, видите ли, какво е станало след влизането на Хърватия в еврозоната. Т.е. ако вземем само инфлацията, ние имаме голямо основание да търсим част от  причините вътре. Но това, което мога да кажа, е, че инфлацията в еврозоната е по-ниска от тази в държавите извън еврозоната, и това е достатъчно показателно за тези, които управляват страховете на хората с ценови шок в следствие присъединяването към еврозоната. Пак казвам, инфлацията се преценява към определен момент, като се отчитат факторите, които влияят върху нея, и се съпоставя с останалите държави. Така че този дебат и преценката, дали България отговаря на този номинален критерий, ще бъде направена, ако и тогава, когато българското правителство подаде заявка – надявам се това да стане през пролетта, в следващите месец-два, за извънреден конвергентен доклад във връзка с потенциалното присъединяване на България към еврозоната в началото на 2024 г.

А няма ли в изискванията за еврозоната и политически акцент, като например конкретно за България – върховенство на закона?

Не. Това, което е поставено като ангажименти, е поставено от страна на българската държава в разговори с държавите членки на еврозоната по време на преговорите във връзка с присъединяването към ERM ІІ. Те са ясно фиксирани и в тях няма нито един критерий, който да е политически. Те са свързани с гарантиране на по-добра система за предотвратяване прането на пари и финансиране на тероризма, по-добра система на управление на държавните дружества, по-добра система на мерките срещу изпиране на пари и някои теми, свързани с несъстоятелността, всичките, между другото, които са адресирани от българското правителство. Но това не са политически критерии, свързани с необходимостта от някакви драматични изменения. И тук аналогията, която се търси с "Шенген“, не стои и това многократно е заявявано от нашите партньори.

А страната ни не трябва ли да възстанови и начина на управление на публичните си финанси, характерни за периода 1 март 1997 – 20 ноември 2020 г., времето, в което вие бяхте финансов министър?

Аз ще ви поправя – аз бях до 24 юли 2020 г.

Да.

Но тези няколко месеца не са от значение. Действително под егидата или под необходимостта да се посрещнат много теми, свързани с КОВИД кризата, публичните финанси бяха доста поразпуснати в сравнение с това, което бяхме свикнали да виждаме години преди това, особено в частта "Заплати и пенсии“. Но 2022 г. успя да приключи под 3% дефицит. Това, което правителството докладва пред обществото и което ще покаже пред и "Евростат“, по предварителни данни е дефицит под 3 на сто, някъде около 2,9%, което означава на практика, че ние изпълняваме и този критерии. Не мога да се закълна, че този критерий ще продължи да бъде изпълняван през 2023 и следващите години, но преценката, която Европейският съюз трябва да направи, Европейската комисия трябва да направи по отношение на критериите, ще бъде извършена на база на данните за 2022 г., където ние отговаряме напълно на изискванията.

Политически критерии, вие казахте, няма, но политическата нестабилност как би повлияла на пътя ни към членството в еврозоната? Ето, ние изпратихме един парламент без правителство, задава се още един подобен и ако в края на годината с местните избори правим още едни предсрочни парламентарни, как можем да очакваме, че в началото на 2024 г. страната ще е готова да въведе еврото?

Действително политическата нестабилност не е в полза на дългосрочни решения. Аз не мога да съм оптимист, че при начина, по който се води засега политическият дебат, през пролетта ще се даде отговор на въпроса: ще имаме ли през април или в началото на май редовно правителство, избрано от парламента. Има много аргументи, тепърва два месеца ще се води и предизборна кампания, които ме правят скептичен към това, че ще има стабилно управление в началото на пролетта на новата 2023 г. Но решенията, които са свързани с еврото, биха могли да бъдат взети от правителство и парламент, които и да са те. В смисъл, Народното събрание трябва да извърши някои бих ги нарекъл технически промени в законодателството, а оттам нататък правителството, което и да е то – било ръководено от президента, или политическо правителство, подкрепено от партии в парламента, има по-скоро техническа работа да се извърви и трябва да има ясно заявена политическа воля в посока присъединяване. Т.е. ключовият момент в следващите няколко месеца ще бъде: дали президентът Радев и неговото правителство ще припознаят еврото като приоритет и ще подадат заявление в следващия месец – месец и половина за извънреден конвергентен доклад, който да е основата за извършване на оценка дали България е готова за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г. или не. Моето впечатление е, че технически погледнато, ние имаме голям шанс да го направим от 2024 г. И няколкото закона, които не можаха да намерят време за второ гласуване в 48-мия парламент, бързо могат да извървят своя път в 49-тия парламент, който неминуемо ще се състои. И ако гледаме политическата география, би трябвало партиите, които заявиха в началото на 48-мия парламент, че подкрепят влизането в еврозоната, да имат подобно влияние. Спомняте си, че имаше решение Народното събрание, с което даде мандат на служебното правителство да ускори преговорите за присъединяване към еврозоната. То беше подкрепено с близо до конституционно мнозинство – 159 народни представители гласуваха "за“ подобно решение. Т.е. темата за присъединяването на еврозоната трябва да получи отново политически мандат в Народното събрание и тези няколко законопроекта, които нито са толкова сложни, нито ще повлияят, нито са технически сложни, нито са големи като обем, те са извървели вече своя път в Министерския съвет, той отново трябва да ги препотвърди, разбира се, отново да ги внесе в Народното събрание, мисля, че много бързо могат да бъдат отработени като тема така, че при един положителен конвергентен доклад през лятото на 2023 г. да имаме положително решение от страна на Европейския съвет, т.е. от държавите членки на еврозоната, за да продължим пътя си, и от 1 януари 2024 г. да заменим лева с еврото.

Какви законопроекти трябва да се приемат?

Те са общо взето известни. Тема, свързана с Търговския закон и несъстоятелността, тема, свързана със Закона за мерките срещу изпиране на пари и адаптиране на нови директиви от страна на Европейския съюз. И една тема, която има нужда очевидно от още дебат между правителството и бизнеса, свързана с Кодекса за застраховането, където времето не стигна, за да изгладят позициите си. Според мен в следващите два-три месеца това би могло спокойно да се случи така, че новият парламент да има консенсусен текст между изпълнителната власт и бизнеса, така, че да може с консенсус да се вземе решение по отношение на промените в Кодекса за застраховане, които аз също възприемам като технически.

Защо по тези промени се предизвикаха вълнения до степен, че някои политически сили обвиниха други в коалиция на името на голям застраховател? Къде е препъникамъкът с това застраховане?

Пак казвам, че тук не стигна времето очевидно двете страни да могат на спокойствие да си изчистят темата, защото политиците удобно "яхнаха“ темата, същите тези, които когато празнувахме или отбелязвахме, или съобщавахме, че сме част от ERM ІІ, на същия ден организираха протести пред президентството и на "Орлов мост“ и използваха дори и този хубав за България според моята оценка момент за чисто политически цели. Те няма да могат да бъдат част от решението, най-малкото защото не им стигат силите, но пък са удобни говорители да създават интрига и …

Объркване?

Да.

Интриги и объркване?

Да. Аз бих задал въпроса, къде примерно беше правителството на Кирил Петков в тези месеци, в които управляваше, да не побутне нито една от темите, които стоят от 2020 г. насам и е ясно, че трябва да бъдат решени, свързани с еврото, Закона за БНБ или Кодекса за застраховане, или свързан с несъстоятелността. Коя от темите през тези месеци, когато имахме редовно правителство, беше поставена на масата? Същия въпрос бих задал и на техните коалиционни партньори. Ако толкова са искали еврото, какво направиха? Хърватия през това време използва 2022 г. и стана готова на 1 януари 2023 г. Кога сте чули от устата на Кирил Петков или Асен Василев темата "Евро“? За съжаление никога. За съжаление и от техните коалиционни партньори не я чухме. Имаме шанс още за 2024 г., но на мен ми се иска да чуя и от правителството на Румен Радев, че еврото е приоритет. Досега съм чувал много изявления на президента, свързани с "Шенген“, свързани с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и никога не съм чул думата "евро“. Вероятно някои от неговите съветници имат притеснения по тази тема. Може и връзката му с левицата да играе роля в тази посока, но според мен това, което липсва като ясен ангажимент от изпълнителната власт в момента, макар и служебна, е да се заяви като основен приоритет присъединяването. Надявам се в следващите седмици или месеци да се чуе. В противен случай ще останем неразбрани отвън в посоката, към която сме тръгнали.

Г-н Горанов, защо няма все още проект на Закон за еврото?

Малко непривична роля ми придавате. Ако бях финансов министър в момента, щях да ви отговоря директно. Но това, което ми е известно от публичната информация, е, че такъв законопроект е технически готов и е въпрос на кратко време да се представи, но той действително ще съдържа в себе си технически въпроси от типа: колко време ще се обменя евро срещу лев, по какъв начин, от кои – въпроси, които са решени на ниво стратегия в Плана за присъединяване на Република България към еврозоната. Така че пак казвам, не мога да отговоря точно защо го няма и защо не е представен, но съм сигурен, че е въпрос на елементарно техническо усилия от администрацията да го качи за обществено обсъждане. И смятам, че в новия парламент това може да бъде един от законопроектите, които да се гледат в самото начало. Той не е законопроектът, който решава, дали България е готова или не за приемане на еврото. Той е законопроектът, който дава отговор на техническия въпрос за прехода между лев и евро, и по-скоро е за вътрешна консумация. Това, което знам от министъра на финансите при организирания през месец декември дебат от страна на работодателските организации, свързани с приемането на еврото, е, че законопроектът е до голяма степен готов и би могъл да бъде бързо представен на Народното събрание. Надявам се в следващите седмици и месеци, когато правителството ще работи без парламент, важните законодателни решения в тази област да бъдат представени. Пак повтарям, това не е законопроектът, от който ще зависи дали България ще влезе в еврото или не, това е законопроект, който дава вътрешни технологични отговори. Всичките тези въпроси и отговори са описани в Плана за присъединяване. В него са дадени отговори от типа, доколко ще е гарантирана сигурността на българските граждани при превалутиране от лев в евро, каква ще е ролята на търговските банки, каква ще е ролята на централната банка, колко време ще може да се отменя – въпроси, които са с вътрешнонационално решение и съм сигурен, че следващия месец-два такъв законопроект ще види бял сят, поне като проект.

Какво би могло да ни спъне за 1 януари 2024 г.? И какво ще се случи, ако не ни приемат тогава? Какви ще са последиците за страната ни?

Това, което може да се случи, да ни забави или препъне, е липсата на политическа воля. Примерно, ако не подадем искане за конвергентен доклад до месец март най-късно, ние няма да можем да минем през оценка за готовността ни, която обикновено се извършва в средата на годината от страна на държавите членки от еврозоната и от Европейския съвет. Т.е. първата стъпка е ние да имаме волята на правителство, което и да е то, да подадем искане за конвергентен доклад, извънреден конвергентен доклад от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка. Ако нямаме такава политическа воля, няма как да влезем от 1 януари 2024 г. Оттам нататък трябва да имаме работещ парламент поне за кратко, за да можем в него няколко – аз ще продължа да ги наричам технически промени в законодателството, за които сме поели ангажимент, да бъдат одобрени от българския парламент. Разбира се, темата с инфлацията ще продължи да стои, но сигналите в последните седмици, които получаваме по темата "Инфлация“, разбирайте развитието на темата "Инфлация“ в България и в Европа, ме карат да мисля, че и темата с инфлацията не е непреодолима като критерий. Разбира се, че на мен това ми се иска, не значи, че е вярно, но единственият критерий, номинален, който е под въпрос и който трябва да се дискутира с представителите на Европейската комисия, е темата с инфлацията. За да се дискутира сериозно, разбира се, и да се прецени доколко България отговаря или не отговаря на критерия за ценова стабилност, първата стъпка е да подадем заявление за извършване на подобна оценка, т.е. изготвянето на извънреден конвергентен доклад. Иначе нищо драматично няма да се случи, ако не влезем от 1 януари 2024 г., освен че ще загубим време да станем по-интегрирани в Европа, да участваме по-близко в европейските решения, категорично да заемем геополитическата си позиция накъде сме, защото се вижда, че има много сили, които определено не са проевропейски и които се опитват особено в средата на политическа несигурност да ни отделят от тази посока. На България не само че й се полага да бъде част от еврозоната, тя трябва да бъде част от еврозоната, ако искаме да сме ясно ориентирани и да не създаваме никаква зона на съмнение, че България не е наясно със своята ориентация. Иначе да повтарям ползите, да се опитвам да развенчавам страховете на хората – това е дълъг процес, който трябва и правителството, и всички политици да положат усилия в тази посока. Самият факт, че най-мощните и най-големи икономики на Европа са част от този единен съюз, самият факт, че това е втората валута в света, самият факт, че най-богатите държави в Европа са част от еврозоната, мисля, че трябва да накара обикновения човек да се замисли. Дадени са много примери. Най-известният пример, който често чувам между банкери като шега, е да те поканят да играеш в Шампионската лига, но ти да откажеш, просто защото си мислиш, че в А зоналната група, в която играеш, е по-добър футболът. Пак казвам, тук ролята на информираните хора – искам да обърна внимание, без да подценявам никой, че работодателските организации, синдикатите, икономическият и социален съвет, по-голямата част от партиите са "за“ приемането на еврозоната и влизането на българския лев в еврозоната. Така че този дебат трябва да се води постоянно и на страховете на хората трябва постоянно да се дават отговори и обяснения, защото тези, които са против еврото, вероятно са против членството в НАТО и в Европейския съюз, но те са по-кресливи. И тук е ролята на всички да обясняваме на хората всяко тяхно притеснение дали има почва, дали има основание. Аз на темата с ценовата стабилност или с инфлацията бих отговорил, че инфлацията в Хърватия, въпреки еврото, е по-ниска от тази в България. Бих казал на същите тези опоненти, че лихвите по кредитите в Хърватия са по-ниски от тези в България. Бих казал, че лихвите, с които се финансира хърватското правителство, въпреки че дългът му е три пъти по-висок от българския, са по-ниски от българските. Да не продължавам с подобни макроикономически аргументи, но тук вече дебатът опира до политически избор. И затова по-скоро се чува анонс, че еврокомисарят Домбровскис ще посети България през февруари за участие в конференция, посветена на еврото. Надявам се тогава всички политици или поне политиците, които в момента управляват, а това е най-вече президентската институция и изпълнителната власт, която той е определил и назначил, да заявят своите ясни позиции "за“ или "против“ еврото, защото до голяма степен това зависи от тях.

Не ни остана много време. Много бих искала да поговорим за финансовата стабилност с новото старо служебно правителство. По-нататък ще потърся възможност за друг разговор специално по тази тема с вас, но да ви помоля сега за кратък коментар: как ви изглежда финансовата стабилност на България в момента, след като от старата година виждаме – администрацията имитира дейност, няма изпълнение на приходите от ДДС за миналата година? Каква стабилност имаме? Високи са лихвите – вие сам казахте, по кредитите.

Това, което мога да кажа, е, че бюджетът приключи под 3% за предходната година, но ако се вгледаме защо е приключил под 3%, ще видим до голяма степен неизпълнение на инвестиционните разходи от страна на правителството по различни причини, но така или иначе, това са фактите. Неминуемо в следващите месец-два ще се наложи сегашното правителство да предложи законопроект за държавния бюджет и тогава ще се види всъщност ситуацията, която още от лятото на миналата година се чертаеше, за реалната фискална рамка на правителството. Безспорно, при липсата на стабилно, политически подкрепено управление администрацията често се колебае и кадровите смени също не допринасят в посока на по-добро управление на публичната администрация и въобще на публичните финанси. Затова е важно и да използваме момента, в който сме успели 2022 г. да приключим относително успешно, защото силно се съмнявам, че ако трябва да се оценява България през 2024 г. на база изпълнението на фиска за 2023 г., силно се съмнявам, че ще успеем да се вместим в критерия за дефицит.

Цоня Събчева