Владислав Горанов, бивш министър на финансите, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.     

Като се абстрахираме от видимо ограничения резултат след едночасовата среща между ГЕРБ и  "Продължаваме промяната“, основното различие се очертава по темата за финансовата политика. От "Продължаваме промяната“ призоваха ГЕРБ да подкрепят предложението им парламентът да задължи служебното правителство да внесе нов бюджет за 2023 г., но не получиха отговор, че няма да продължат политиките на настоящия бюджет. Защо двете страни не постигнаха съгласие по параметрите на брутния вътрешен продукт, дефицита и размера на дълга? Въпросът е към Владислав Горанов – министър на финансите във второто и в третото правителство на Бойко Борисов. Г-н Горанов, изненада ли ви тонът на срещата, от която се очакваше поредният политическия спектакъл, а сега я окачествяват като "скучен менует на политическа куртоазия“?

Има една добра новина – че всъщност първата и втората политическа партия, които до вчера се разминаваха по коридорите на парламента, могат да седнат в една зала и да говорят пред публика. Нормално е, когато такова голямо противопоставяне се скъсява за толкова кратък период да има елемент на куртоазия. Ако ви направи впечатление, някои от депутатите не пожелаха да се здрависат с други от тях. Всъщност това не е странно, тепърва политиците на "Продължаваме промяната“ имат да се учат на елементарни комуникационни правила. Но не е това важното. Важното е, че двете партии вече показаха, макар и на доста базово ниво, как могат да се търсят консенсуси по определени теми. Аз тук подозирам, че идеята за такава среща на "Продължаваме промяната“ беше маркетинг, или както обичат те да казват, политически PR, в който да се опитат да разкажат тяхната история за състоянието на публичните финанси и тя да се различава драматично от това, което служебното правителство – макар и служебно, то разполага с целия ресурс на администрацията – алармира от средата на годината или от август месец насам, че нещата, завещани от правителството на "Продължаваме промяната“, не са никак розови. Т.е. част от идеята на подобна среща и причината за нейното приемане беше да се опитат да направят презентация на една различна реалност, в която живеят икономистите на "Продължаваме промяната“. Колегите от ГЕРБ правилно се усъмниха в разказа на "Продължаваме промяната“, но хубавото е, че пак казвам, се демонстрира, макар и на много първично ниво, желание и опит за комуникация. За мен днешната среща беше опит за надиграване на две различни политически доктрини, като едните се опитаха да кажат "Ние много мислим за народа и не допускаме някой да тръгне срещу нас, защото той ще тръгне срещу нашите прогнози, колко е хубаво да се раздава повече, да се грижим за народа“. Другите, колегите от ГЕРБ, пък се опитаха да не влязат в този капан и да се опитат да разкажат какви предизвикателства има пред публичните финанси. Хубавото е, че се обединиха и двете партии около това да поканят действително експертите от Министерството на финансите и централната банка. Делян Добрев много правилно напомни, че всъщност брутният вътрешен продукт е прогноза, той не може да бъде част от закон. Защото ако в един закон напишете, че финансовият министър е примерно някакво специфично животно, примерно ако напишете в Закона за държавния бюджет, че финансовият министър е крокодил, той по никакъв начин няма да си промени нито формата, нито съдържанието. В този смисъл, брутният вътрешен продукт е прогноза, а на базата на нея да градите нереалистични сценарии е по-опасно дори от това да нямате бюджет. Пак повтарям, днешната новина няма нищо общо с бюджета. Днешната новина е, че двете партии за пръв път успяха пред публика да седнат и да си говорят за някакви теми и някакви приоритети. Ако това може да прерасне в сближаване на комуникацията, в намаляване на суетата от страна на "Продължаваме промяната“, в увеличаване на експертизата и отговорността от тяхна страна, това са все добри новини на политическия небосклон, защото все пак тези хора са втората политическа сила в страната, така че се дължи уважение на всеки един избирател, който е тръгнал след тях. А иначе другата преследвана задача беше да се опита да се сбие Асен Василев със служебния финансов министър, който разказа, че царят е гол. И другата задача на "Продължаваме промяната“ е да скочат на президента Румен Радев да се опитат да дискредитират и него заради това, че служебното правителство действително по определени теми се справя, и да накара другите партии да застанат зад тях с декларация, която няма никаква практическа стойност. Служебното правителство каза: няма да предложим пълноценен бюджет, защото не знаем какви политики да вложим в него, защото се притесняваме от популисткия дебат, който ще се състои в парламента, и ще предложим удължаване на сметката от 2022 г. "Продължаваме промяната“ казват: всички сметки на БНБ и на Министерство на финансите са грешни, ние можем да ви разкажем, как всичко е наред и отгоре върху това да сложим друга сметка. Мисля, че независимо от това колко е авантюристичен подобен подход, самият факт, че тръгва дебат, е добър. Друг е въпросът, че с основание Конституцията е запазила територията за законодателна инициатива по отношение на бюджета на изпълнителната власт, защото нито една партия няма капацитета да отчете всички реалности в икономиката. В държавата има огромни машини, които работят, за да могат да планират и прогнозират развитието на държавата. Те са основно в Министерството на финансите и централната банка. И лошата новина в случая е, че централната банка е по-консервативна, т.е. с по-негативен поглед върху развитието на икономиката през следващата година от Министерството на финансите, а това, за което говорят икономистите от "Продължаваме промяната“, които всъщност дотук не са съставили и изпълнили нито един бюджет, е добра отправна точка за дебат в парламента. Но със сигурност те преследваха друга цел днес и тя не беше постигната – да убедят обществото, че състоянието на публичните финанси може да понесе още авантюри.

Г-н Горанов, казахте, че срещата е опит за надиграване на две политически и финансови доктрини, но как може да наречете доктрина хаоса на произволния, на разпасания харчлък, какъвто наблюдаваме като тенденция в идеите на "Продължаваме промяната“? Поправете ме, ако греша.

Ние сме имали предишни разговори във вашия ефир, че решенията, свързани особено с пенсионната система, са извън логиката и алгоритъма, по който тя беше създадена в края на 90-те години, след реформата по времето на правителството на Иван Костов. Всички параметрични решения са свързани с това една пенсионна система да отговори на поне два въпроса: първо – да даде адекватност на пенсионните плащания, и второ – да гарантира тяхната сигурност в годините. Моделите, вплетени в една пенсионна система, са свързани с куп параметри – демография, пенсионна възраст, период на осигуряване, размер на осигурителни вноски, пенсионна формула, т.е. как се изчислява приноса на всяко едно осигурено лице. Всичко това отдавна отсъства от дебата. В главите на колегите от "Продължаваме промяната“ се върти, че с пенсиите всеки може да направи, каквото си иска. Хипотетично това означава само едно – че вече нямаме пенсионен модел и наддаването в тая плоскост може да продължи до безкрай. Затова и колегите от ГЕРБ бяха готови при наддаване 20% да ги вдигнем пенсиите, да предложат оферта от 30%, с всичката ирония на подобно… имаше един колега икономист – Милен Велчев, сватбарско поведение го нарече той. Публичните системи са създадени по определен модел и функционират по определен модел, за да има предвидимост и дългосрочност на тяхното съществуване. Всеки опит за социални експерименти води до краткосрочни провали или дългосрочни провали с краткосрочен хоризонт. В случая въплътените или имплантираните политики в бюджета за 2021 и 2022 г. доведоха до почти удвояване на номиналния размер на пенсиите. И това на пръв поглед е много добра новина, защото всички наши родители заслужават достойни доходи, но ние не сме ги изработили, за да можем да им ги дадем. Това вътрешно противоречие означава, че всъщност ние вече ще финансираме пенсиите и заплатите на администрацията основно от дългове и ще се наложи да ограничаваме разходи, като примерно образованието на нашите деца и инвестициите в нашата инфраструктура. Няма как всичко да е заедно. Алтернативно тригодишната прогноза, която представи правителството преди дни, включва по 15-16 милиарда на година нов дълг. Това означава близо 50 милиарда само за следващите три години. За следващите три години тези параметри на дълга, при нивата, които пазарът позволява в момента, означават около 5 милиарда за периода 2023-2025 г. само за лихвите. А 5 милиарда е огромен ресурс – той може да се съпостави с две магистрали "Хемус“, с едногодишната издръжка на държавната администрация, с подобни параметри. И това, което всъщност беше една от задачите днес на Асен Василев, е да направи една презентация на неговото виждане как изглеждат нещата. За съжаление, то не се споделя от нито една държавна институция в България от тези, които са определени да отговарят за финансовата стабилност – Министерство на финансите и Българската народна банка. Но пак казвам, независимо от този опит да се изкриви реалността, добрата новина е, че те все пак си говорят. На какъв език, от каква отправна точка – ако продължат да си говорят, могат да излязат и истините, защото ако на една среща в Бюджетна комисия поканят експерти от централната банка, които предвиждат растеж от 0,1 на сто за следващата година, а колегите от "Продължаваме промяната“ взимат една много остаряла прогноза на Международния валутен фонд от лятото и говорят за 3,8 на сто растеж, това е 38 пъти по-висок растеж спрямо прогнозите на централната банка…

При който стои въпрос: откъде ще дойде?

Ами, българската централна банка работи с информация дори повече от правителството и е направила една прогноза, която е по-консервативна от тази на правителството. Вярно е, че когато правиш такъв тип прогноза, ти включваш толкова много параметри в нея, че има определена несигурност на прогнозата. Но те са изчислили дори с проценти на вероятност, колко може да бъде отклонението спрямо тази стратегия. Служебното правителство и Министерството на финансите предлагат растеж като прогноза за следващата година 1,6%, а колегите от "Продължаваме промяната“ чертаят някакви макропрогнози, които не е ясно въобще на какво почиват и с кой административен, научен или информационен потенциал са постигнати. Аз, между другото, тук винаги съм се дразнел на огромните ревизии, които Националната статистика прави на данните за брутния продукт и бих препоръчал на Народното събрание или поне на партиите, които искат да са сигурни на каква основа се правят прогнозите, да възложат един външен одит на Националната статистика, защото много често се случва напоследък да се извършват огромни ревизии на брутния вътрешен продукт със задна дата, което дори да допуснем, че методологически е издържано – за последната актуализация аз имам определени резерви, не е надеждно за целите на държавното управление. Националната статистика работи именно за това – да дава нужната информация за целите на решенията, които взимат държавниците.

Какви са възможностите, г-н Горанов, България да се възстанови от кризата? С какви политики, с какви инструменти? Срещата, слушайки "Продължаваме промяната“, не ни помогна особено в тази насока, а ГЕРБ си начерта своята линия.

Няма еднозначна формула кое е добре. Сигурно е ясно и винаги сме го коментирали, че правилната посока за развитие е инвестиции в човешките ресурси – разбирайте образование и здравеопазване, и инвестиции във физическата инфраструктура, за да се развива икономиката покрай това. На днешната среща това, което видяхме – отново припомням, е опит на "Продължаваме промяната“ да излезе или да потърси индулгенция за всички глупости, които сътвориха в публичните финанси през последните две години, и опит за частичен реванш на Асен Василев със служебното финансово министерство и с Румен Радев като ръководител на изпълнителната власт по силата на правомощията му по Конституция. Това видях днес. Иначе всички други разкази колко е хубаво да са ниски данъците, колко е хубаво да има повече доходи – ако направим референдум в тая посока, ще получи над 100% положителен отговор. Така че днешният дебат ни помогна в това отношение. Днешният дебат помогна да се види, че в определена степен тези хора, разминавайки се по коридорите на парламента, могат в един момент да започнат да говорят и за реални неща. Първата среща не произведе нещо реално, но пък беше добра новина, че въобще си говорят. А иначе съдържателно не се чу нищо смислено.

Ползвам възможността на вашата експертиза да ви попитам – съществува тревога, масова тревога сред кметовете в България, че ако се удължи действието на бюджета от тази година за следващата, с 1/12 част те няма да могат да се справят, защото 1/12 част от януари 2023 г. е номинално равностойна на 1/12 част от януари 2022 г., но твърде нереалистична от гледна точка на цените на енергоносителите и на най-елементарното остойностяване на услугите, които предоставят общините.

Със сигурност увеличението на цените на електроенергията специално, въпреки че компенсациите, които от средата на тази година се въведоха за пределна цена от 250 лева, която сега се предлага да бъде намалена до 200 лева за част от индустрията, но да продължи през 2023 г. целогодишното действие на тази мярка – със сигурност цените на енергоносителите са тежест за всички бюджети и най-вече за местните бюджети, които имат относително ниска приходна база. Аз смятам, че в т.нар. удължителен бюджет има механизми да се помогне на общините и се надявам Министерството на финансите в разговори с Националното сдружение да е постигнало този баланс. Вижда се, че комуникацията между Министерството на финансите и Националното сдружение е на ниво, или поне така изглежда от публичната комуникация, която излиза. Но проблеми действително ще има. Много отдавна е дебатът за финансовата децентрализация, която се разбира от местните власти като преотстъпване на нови приходоизточници от страна на централното правителство. Но ако прочетете примерно, че имотите в последните година, година и нещо са нараснали с 21%, това няма да го видим нито в данъчните оценки, нито в приходите на местните власти. Т.е. със сигурност общините имат проблем, със сигурност част от проблема минава през решение за разширяване на приходната им база и по-адекватно облагане.

Цоня Събчева