Владислав Горанов, дългогодишният финансов министър, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В епизод 27 ще търсим истината за реалното финансово състояние на държавата и отговор на основния въпрос: как ще се продължи оттук нататък? Две информации от БНБ в рамките на седмица предупреждават: растежът на БВП на България ще продължи да се забавя в началото на тази година и ще премине в слаб във второто й тримесечие, а търговският баланс за януари е отрицателен. Но и двете информации не привлякоха вниманието, колкото изтеклият в медиите доклад на Министерството на финансите и последвалата пресконференция на служебния финансов министър, която потвърди данните. Те предизвикаха суматоха с чертаенето на катастрофичен сценарий за националните финанси: че пред страната ни има сериозни проблеми с поддържането на фискалната стабилност, че тя дори е заплашена от фалит и риск за промяна на съществуващия курс на лева към еврото. Впоследствие се разбра, че министър Велкова само е оказвала, какво ще се случи, ако не се вземат мерки. Колко са червените семафори пред българските финанси и какво политика диктуват, че трябва да се предприеме? Наш гост е дългогодишният финансов министър Владислав Горанов. Бюджетният дефицит ли е най-сериозният риск пред финансите в България, г-н Горанов?

Бързам да направя първо уговорката, че валутният борд не е застрашен по абсолютно никакъв начин. Левът е свръхобезпечен, и темата за промяна на курса не знам на кой в Министерството на финансите му е хрумнала, но е невярна. Въобще не е работа на правителството да коментира тази тема, най-малкото защото курсът е определен по закон и няма никакви предпоставки за неговата промяна. Длъжен съм да кажа това, за да успокоя всички български граждани, които ми задават в частни разговори тези дни въпроса: да си обръщаме ли левовете в евро? Левовете ще бъдат обърнати в евро, но това ще стане един ден, в който влезем в Еврозоната, и то с курс, който в момента е фиксиран 1.95583. Така че този странен анонс от изтеклия от Министерството на финансите доклад е по-скоро някакво недоразумение, което между другото като шум в системата неглижира реалния проблем, който служебното правителство искаше да постави на масата. А реалният проблем се свежда до това, че заради редица решения, които и друг път сме имали възможност с вас да коментираме, решения, свързани с разходната политика на българския бюджет, доведоха до огромни ангажименти, от там до много сериозна дупка в бюджета. Още от август месец първите анонси на служебното Финансово министерство и на служебния финансов министър бяха, че ако не се предприемат мерки, бюджетният дефицит през 2023 година ще бъде много сериозен. Още тогава се чу за колосални разминавания между приходите и разходите в порядъка на милиарди. При подготовката на т.нар. Удължителен закон за бюджета отново се чуха тези анонси, но те не бяха удобни на никой, и отново не се взеха в предвид, а сроковете в Удължителния закон ангажират правителството да предложи някакъв вариант на бюджет. И аз разбирам анонса от страна на Министерството на финансите по следния начин: ако не се предприемат никакви мерки за намаляване на дисбаланса между приходи и разходи в бюджета, дефицитът, който се очертава, е в порядъка на 6.9, близо 7% от БВП. Това е колосално число, ако го гледаме в номинал и говорим някъде за около 12 милиарда лева. Действително България е една от най-ниско задлъжнелите държави в Европейския съюз, но трябва да имаме предвид, че малките отворени икономики имат и най-малка толерантност от пазара по отношение на задлъжняване. Такива големи дефицити ако се сложат в следващите няколко години един върху друг, ще изискват поемането на огромен по размер дълг. И тук пак казвам, в краткосрочен план дългът няма да е проблем, проблемът в краткосрочен план е бързите темпове на задлъжняване и дали някой ще ни позволи, дали пазарът ще ни позволи да поемем такъв голям дълг. Защото ако за 2023 година се очертава, ако не се предприемат никакви мерки, дефицит от близо 12 милиарда, това заедно с падежиращите дългове през тази година означава, че трябва да осигурим 15 милиарда общо ново външно финансиране, или ново финансиране на бюджета било от международните пазари, било от нашата банкова система. Това, освен че ще доведе до драстичен ръст на лихвените разходи, които бюджетът плаща, за да се финансира, само по себе си чисто хипотетично крие риск пазарът, особено с влошената конюнктура заради увеличаващите се лихвени равнища и сътресенията на някои банки в САЩ, виждате, че и в Европа темата с нестабилността на банките стана популярна, би могло да доведе до доста трудно осигуряване на подобен тип финансиране. Всъщност това е най-големият краткосрочен риск.  Оттам нататък отиваме към темата, че държавата не може да генерира няколко години подобни дългове и да поддържа такъв огромен дефицит. Това, за което финансовият министър алармира, и то вероятно ще се случи, е, че в една такава хипотеза Европейската комисия като пазител на европейското законодателство веднага ще вдигне жълт картон на българските финанси и на българското правителство и ще ни вкара в процедура по свръхдефицит. Процедурата по свръхдефицит изисква от държавите-членки предприемането на бързи мерки за свиването на дефицита до здравословните или възприети за такива нива от не повече от 3% от БВП. А такова рязко свиване от 7 до 3% от БВП означава или милиарди нови приходи, или милиарди по-малко разходи, или комбинация от двете – нещо, което Финансовото министерство се опитва да представи като стратегия. Друг е въпросът, че да свиеш разходите с 4% от БВП е практически невъзможно, защото през последните няколко години основните нови ангажименти за разходи са свързани с рязко покачване на пенсионните доходи и на възнагражденията в бюджетната сфера. Не искам да ме разбирате погрешно, нашите майки и бащи, баби и дядовци заслужават по-високи доходи, но те трябва да бъдат изработени, те трябва да бъдат създадени в нашата икономика и тогава да стигнат до тях. Никой не плаща пенсии със заеми или никой не може дълго време да плаща пенсии със заеми. И това е всъщност истината, която съвсем скоро ще се появи на банките на народните представители, които в следващия парламент ще трябва да взимат някакво решение в тази посока. Политическата криза от пролетта на 2021 година или защо не от лятото на 2020 година, доведе до куп небалансирани решения, свързани с публичните финанси, и тази сметка сега ще дойде накуп. Опасявам се, че колкото и да са склонни към непопулярни решения, а аз не виждам при липсата на стабилно парламентарно мнозинство да могат лесно да се вземат непопулярни решения, опасявам се при тази ситуация доколко въобще ще е в състояние следващото Народно събрание да вземе някакви адекватни мерки, свързани с подобряване на публичните финанси. Та, всичко, за което говори в доклада си Велкова, което някой каза "изтече“, така или иначе стана достояние на публиката, всичко, за което говори тя, не е нещо, което търпи отлагане като дебат. И ако донякъде има основание, че сме в предизборна кампания и партиите използват тази тема за дебат, аз намирам в това и положителен момент, защото когато трябва да взимаш избор или да правиш избор, той задължително трябва да бъде информиран.

Г-н Горанов, при положение, че инфлацията е двуцифрено число, бюджетният дефицит много над 3%, почти 3 пъти, какви са шансовете ни за Еврозоната?

Знаете, че Еврозоната има критерии. Ако по някакъв начин с времето инфлацията може да бъде успокоена и за това ще помогне и ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ), общо взето естествените процеси, които ще настъпят в икономиката в следващите няколко месеца, в това число и прогнозите за забавянето на икономическия растеж, оттам вероятно и на потреблението, инфлацията би могла в някакъв обозрим период да се нормализира, но опасявам се, че дотогава ще сме изпуснали бюджета. Последната година с дефицит под 3%, според мен, в следващите няколко години ще остане 2022 година. Не искам да съм лош пророк, но от моя опит близо 20 години в Министерството на финансите на различни длъжности, в това число и зам.-министър и два пъти министър, показва, че трудно се постига такъв значителен темп на консолидация, такова значително свиване на дефицита. Тук говорим за близо 4 процентни пункта. Това е колосално свиване, което не виждам, на практика как би могло да се случи без драстична промяна в някои разходни политики. Не виждам, кой ще ореже пенсии или кой ще ореже заплати, или някакво драстично посягане на данъчния модел – нещо, което, освен че ще е пагубно за икономиката и за бизнеса, едва ли ще постигне целите си да влязат толкова много повече приходи в бюджета. Неслучайно и Министерството на финансите анонсира мерки, свързани с приходната част на бюджета, като една от най-непопулярните и дискусионна мярка, която не крия, че и аз не подкрепям, е свързана с т.нар. Данък "Солидарност“ или "Солидарна вноска в бюджета“, Данък "Свръхпечалба“. Според мен дори и еднократен ефект някакъв да бъде постигнат, това крие огромни рискове за промяна на поведението на икономическите субекти, за намаляване на инвестиционната им активност. И общо взето за мен, ако трябва да се търси някакво решение частично в приходната част, аз бих заложил на косвените данъци, а не на преките данъци. Споделям мнението на някои икономисти, бивши колеги, с които съм работил, че ако трябва краткосрочно да се постига бърза консолидация – това е терминът за намаляване на дефицита, би могло да се мисли за друг модел ДДС, т.е. връщане към ДДС ставките от 2019 година без всички тези облекчения, които тогава се направиха с ясното съзнание, че няма да доведат до намаление на цените, а по-скоро ще подпомогнат бизнеса да постигне по-големи  маржове в пост-КОВИД кризата в някои сектори. Но със сигурност и увеличението на Данъка върху добавена стойност и премахването на облекченията, които бяха въведени за някои сектори, ще е само частично решение на проблема, който много бързо се отвори пред нас.

Въпрос с политически оттенък: кой заложи коловозите на свръхдефицита – служебните правителства или редовното между тях?

Според мен, без да искам да персонифицирам, още от служебното правителство като служебен финансов министър Асен Василев тръгна в една посока по отношение на пенсиите, която беше ясно, че няма да доведе до нещо стабилно и устойчиво, като кръпките върху пенсионната система и желанието много бързо да се увеличат пенсионните доходи, освен че донякъде изкриви модела, защото най-много нараснаха най-ниските пенсии, които не са свързани с осигурителен принос, и създаде демотивация между отделните категории пенсионери, отвори тази огромна дупка в държавното обществено осигуряване. Пак повтарям, пенсиите са ниски, но за да се повишат не става с такъв тип мерки, става с ръст на икономиката, става с по-добра производителност, става с повече осигурителни вноски в пенсионния фонд. С декрет пенсиите не се увеличават. И видяхме, че в момента, в който се опитахме да действаме по този начин, освен че отворихме голяма дупка в бюджета, другият ефект е, че напомпахме инфлацията и голяма част от така желаното увеличение на пенсионерите се събра през универсалния инфлационен данък.

Какъв период от време ще е необходим, за да се прибере дефицитът в рамките на 3%? И има ли полезно решение за такъв период, ако трябва да бъде по-кратък?

Можем да отговорим по два начина на този въпрос. Ако има политическа воля това да стане бързо, би могло вероятно да стане с различен тип мерки както в разходната, така и в приходната част, но ще бъде доста болезнено. Аз бих могъл да направя от моя професионален опит прогноза, че такъв голям дефицит може да се свие с около 1 процентен пункт на година от БВП, т.е. в рамките на един 4-годишен период би могло да се върне дефицитът на нормалните нива под 3%. Всяка заявка за по-бързо темпо на постигане на по-нисък дефицит ще е изключително политически болезнено. И като гледам настроенията в парламента, и като знам настройката на партиите, предполагам, че дори и този 1% трудно ще се постига. Забелязвате реакциите веднага от страна на политическите партии по отношение на анонса за промяната на данъците. Няма да чуете, че някой ще е за по-високи данъци от политиците, няма да чуете и някой, че ще е "За“ орязване на разходите. И на практика финансовият министър, служебен или редовен, ще бъде доста самотен в това упражнение.

Ако сега левът е свръхстабилен, както твърдите, спрямо еврото, има ли риск някое следващо правителство да се изкуши да посегне, за каквото вероятно предупреждава всъщност служебният министър с този доклад?

Не, няма такава хипотеза, защото не работи така. Правителството няма никакво отношение, освен че има право на законодателна инициатива, правителството няма никакво отношение към курса на лева. Защото механизмът на валутен борд предполага курсовата стабилност да е покрита с резервите, които БНБ управлява. Курсът е фиксиран по закон от доста години, отделно ако спекулацията е, че видите ли, че някой между престоят ни ERM II и влизането в Еврозоната от нашите европейски партньори може да повдигне тази тема, и това има лесен отговор: още през 2020 година, когато трябваше да променим Закона за БНБ, за да отговорим на изискванията за влизане в ERM II, още тогава с решение, прието с огромно мнозинство в Народното събрание, се каза, че България преговоря с европейските партньори за влизане в Еврозоната само при този курс 1.95583. И ако се появи, а аз не очаквам това да се случи, глас отнякъде, че курсът трябва да бъде различен, България не влиза в Еврозоната. Т.е. пред нас няма хипотеза да обменяме лев за евро на различен от сегашния курс.

А съществуват ли условия държавата ни да изпадне до необходимост от кредитиране от Международния валутен фонд (МВФ)?

Това също е квазикатастрофичен сценарий. Ако искате, ще ви разкажа хипотезата. Хипотезата, при която трябва да поемате огромно количество дълг по няколко процента от БВП, в случая за 2023 година ако го смятаме, някъде около 7-8% от БВП нов дълг ако трябва да се поеме, чисто хипотетично бихме могли да имаме затруднение за пласмента на такова голямо количество дълг. Може да се окаже и в контекста на волатилността на пазарите, че никой няма да иска да купи толкова много български държавен дълг. Тогава чисто хипотетично, притиснати от липса на ликвидност, ще трябва да търсим различни варианти за финансиране, едно от които е институционалното финансиране, което МВФ предоставя. Пак повтарям, това е много катастрофичен сценарий, но той не е нереален на фона на нови дългове, които трябва да поемем, ако не променим нещо.

Дори се чу, че срещу задължения може да се наложи да си продадем "Балкански“ или "Турски поток“.

Да не дава Господ да се коментира подобна тема. Спомняме си, че след неудачите от Жан Виденово време, притиснати от МВФ, се наложи да направим бърза под натиск приватизация с много примери за лоша такава.

Да, 150 предприятия бяха включени в разширения списък си спомням, и то големите предприятия на България.

И си спомняте…

Че след това нищо не се случи с тях, те приключиха, грубо казано. Г-н Горанов, кое е по-тревожното: информациите на БНБ за слаб растеж на БВП и отрицателен търговски баланс за януари или оценките за рисковете от доклада на министъра на финансите?

Нещата са свързани, защото ако се случи така, както самото Министерство на финансите прогнозира забавяне на темповете на растеж, то предизвикателствата пред фиска ще нарастват пропорционално на забавянето на икономиката. Така че и двете съобщения, и от страна на правителството, и от анализа, който е представила БНБ, са притеснителни. Далеч от темата катастрофични, ако говорим за общо състояние на икономиката, защото все пак и оценките на БНБ за 2023 година са за макар по-слаб, но растеж на икономиката. Така че не можем да говорим за някакъв драматизъм. Драматизмът идва по линия действително на това, че за пръв път се отваря такава голяма дупка в бюджета, която дори не се разпознава все още от политиците, които ще трябва да вземат в 49-ото Народно събрание решения по отношение на публичните финанси. На практика ние почти от 2 години сме без бюджет. Защо го казвам? Защото дори 2022 година ние първите няколко месеца бяхме без бюджет, след това през пролетта приехме някакъв бюджет, който не беше придружен с 3-годишна бюджетна прогноза, където още тогава щеше да се види тенденцията, която се откроява по отношение на дефицита. И в допълнение на това, няколко месеца след като се прие бюджет за 2022 година, последва актуализация, която вместо да подобри състоянието на сметката, я влоши допълнително.

И за първи път, разбира се, се поставят тези проблеми на масата за обсъждане. Друг е въпросът, че оставаме с усещането, че май ножът е опрял до кокала и няма накъде повече да се замита под килима.

Доброто или лошото на икономиката и финансите е, че те са нещо обективно и фокуси са невъзможни. Видяхте, че за първи път от доста години месец февруари е на значителен спрямо предходни периоди дефицит. А виждаме леко забавяне в потреблението, виждаме вероятно проблеми в събираемостта, независимо от уверенията на правителството, че събираемостта си е на ниво, от моя опит професионален, когато има служебно правителство, темповете на работата на администрацията се забавят. Когато липсва перспектива пред политическото ръководство, когато то знае, че е за следващите 2 месеца или за следващите 3 месеца, като цяло темпото на държавната машина се забавя при липса на политическа стабилност.

Вече казахте, че сте против бизнесът да плаща допълнително 33-те процента, ако има печалба от 30%. Но това не ли е облагане със стара дата и не е ли противоконституционно?

Самият начин на дефиниране и самият начин на определяне на тази допълнителна вноска може да преодолее темата с Конституцията и налагането на данъци със задна дата. Това е моето професионално мнение. Но аз съм против, първо по причината, че това е палиативно еднократно решение, което много вероятно няма да бъде разпознато като устойчиво решение от самата Европейска комисия, при преценка доколко отговаряме на критериите по Пакта за стабилност и растеж. Защо казвам това? Защото то е с еднократен характер, и Комисията обичайно, Европейската комисия при преценка за дефицита и дълга на дадена държава-членка премахва факторите с еднократно действие, били те в положителна или в отрицателна посока. Затова е много възможно дори да се стигне до подобно решение за този еднократен данък, Европейската комисия да каже, че ние сме в свръхдефицит, защото всъщност това решение не осигурява дългосрочна стабилност на публичните финанси, а се проявява еднократно в една от годините, в които ние трябва да представим пред Европейската комисия в следващите седмици буквално.

Какво е вашето впечатление: справят ли се служебните кабинети с приходите в бюджета, с тяхното събиране?

Данните, които изнасят Финансовото министерство и приходните администрации, показват темпове на по-високи приходи номинално спрямо на предходни периоди. Но от краткия период на съпоставяне, примерно януари 2022 спрямо януари 2023-та, или февруари 2022 спрямо февруари 2023-та, трудно може да се направи съществен извод дали имаме влошаване или подобряване в събираемостта. Общата оценка е, че при служебни правителства, пак повтарям, когато координацията в изпълнителната власт е по-трудна, по-трудна заради липсата на перспектива – ако един министър разсъждава за следващите 3 или 4 години, той мисли по един начин, ако разсъждава за следващите 2-3 месеца, разсъждава по съвсем различен начин. Това се отнася и за ръководителите на приходните администрации. Те примерно не знаят, колко месеца още ще са шефове на НАП, на Агенция "Митници“. И тази несигурност и липса на перспектива от моя опит влошава работата, повтарям, на държавната машина. Така че ако би следвало да се направят обусловени предположения, те трябва да водят към влошаване на събираемостта, не обратното.

Висока инфлация, висок дефицит, отрицателен търговски баланс, слаб растеж, правителствени разходи, бюджетни разходи – това ли са червените семафори пред българските финанси или има и други?

Българските публични финанси са изпуснати по мое мнение, иначе останалата част на финансовата система стои солидно. Банковата ни система е свръхликвидна и свръхкапитализирана. Общо взето не виждам други рискове, освен риска, свързан с големите бюджетни дефицити, и оттам бързото порастване на държавния дълг.

И вън от темите от високите финанси, знаете, че има още една, която със сигурност е болезнена за вас, но няма как да не бъдете питан – второто  издание на списъка "Магнитски“. Получихте ли доказателства за аргументите да попаднете в този списък?

Нищо повече от съобщението на Министерство на финансите на САЩ. Но има процедура, по която ще се движа, и предпочитам коментарът да спре дотук.

Все пак ми се иска да напомня, че вие, а не Васил Божков, вие като финансов министър огласихте за несъбраните 700 милиона лева такса от организатори на хазартни игри. В последствие това се превърна в основното обвинение към вас, че вие едва ли не сте го поръчали, протежирали. Съжалявате ли, че констатирахте и огласихте проблема?

В никакъв случай. По-скоро съжалявам, че през всичките години когато Комисията по хазарта е допускала такова поведение на организатори на хазартни игри, тази информация по никакъв начин не е стигала до мен, за да мога да взема по-навреме корективни мерки дотолкова, доколкото в края на 2019 година пристигна един сигнал, адресиран и до министъра на финансите и до прокуратурата, и до други правоохранителни органи, аз нямах друг избор, освен да възложа финансова инспекция на Комисията по хазарта, за да се установи действителен ли е проблемът и какъв е той. За съжаление се оказа, че години наред Комисията по хазарта и организаторите на хазартни игри са прилагали некоректно закона, и в тази посока са и решенията на съдилищата в България, с които се установяват тези задължения към фиска. Друг е въпросът, че естествено защитната теза на страните може да бъде всякаква, но обективно Законът за хазарта в частта свързана с облагането на хазарта не е променян от самото съществуване на новия Закон за хазарта от 2012 година.

Вашият незаконен арест влезе в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ. Как ви влияе това топло-студено в политиката? Един ден "Магнитски“, друг ден – друг доклад във ваша защита?

Вижте, първо всеки, който се захваща с политика, трябва да има едно на ум, че част от гражданските му права като цяло са намалени. Той е публична фигура, той е пред очите на хората, всяко негово действие и бездействие се оценява от хората. Така че с времето човек трябва да се настрои, ако иска да участва активно в политиката. Иначе, тази глупост, която направиха тогава от правителството на Кирил Петков, ще си остане емблематичен пример за политическа инфантилност – да арестуваш лидера на опозицията, и то незаконно, нещо, което само показва незрялост и липса на политически опит и на човешки инстинкти.

А вие чувствате ли се политическа жертва?

На ареста – да.

На "Магнитски“?

Тази тема ще е оставим да се развива.

И на финала не мога да не ви попитам, какви са според вас близките перспективи за управление на държавата? Сега сме в предизборна кампания – как смятате, че тя ще завърши? Ще се стигне ли до редовно правителство или ще се остави за есента, и ще продължим със служебни кабинети, каквото и да означава това и каквито и рискове да ни носи?

Няма еднозначен отговор. Иска ми се да вярвам, че след 2 април ще се прояви повече разум и по-малко политически егоизъм да се сглоби правителство. Същевременно, ако се върнем в началото на нашия разговор, състоянието на държавата или поне на нейните публични финанси, това правителство ще е един вид политическо камикадзе в какъвто и персонален състав и с каквато и да е политическа подкрепа. Нещо, което вероятно всички политически лидери имат предвид, когато кроят планове за собственото си политическо бъдеще. Не мисля обаче, че сметките на някои, че ще съберат парламентарни избори с местни, ще се реализират. Най-малкото от октомври сме отдалечени на повече от 6 месеца, и няма конституционна процедура, която да даде възможност ако сега, след 2 април решат да шикалкавят, ако мога да използвам тази дума, следващите избори ще са много бързо след това. Защото и Радев няма да има аргументи да протака до безкрай процеса, свързан с мандатите. Не мога да кажа дали ще има веднага правителство след 2 април, иска ми се да има, защото държавата има нужда от политическо правителство, ако мога така да се изразя, от правителство с парламентарно мнозинство. Но ако няма след 2 април, първо, много вероятно е да получат електорален шамар всички виновници за това нещо, и второ, следващите избори ще са през лятото.

Съжалявате ли, че в тази ситуация няма да бъдете на ход да сте финансов министър, защото е по вашия ръст, капацитет, способности да се справите с така обърканата каша?

Благодаря ви за оценката. Аз съм бил много години и зам.-министър, и финансов министър. Това познание със сигурност притежават и други български икономисти. Така че аз съм готов, ако някой ме попита, и сме говорили с много колеги, политици от други партии, какво мислят по една или друга тема, но мисля, че особено докато тази оценка на американското правителство тегне върху мен, нямам място в активната политика.

Цоня Събчева