Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите в България, в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Дори смяната на главния прокурор Иван Гешев не спаси прокуратурата да бъде "герой“ в центъра на общественото внимание. Само дни след приемането на механизма за разследване на главния прокурор неговите автори ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха изненадващо поправки на поправките в Закона за съдебната власт, които изменят начина на назначаване на разследващ по новия механизъм и предвиждат сегашния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) да остане поне до края на годината. След като президентът Румен Радев наложи вето на тези промени, то бе отхвърлено в парламента. Така механизмът за назначаване на разследващ главния прокурор магистрат съвсем забуксува или поне на нас ни изглежда така. Друг сюжет: в предложените промени в Конституцията ВСС се разделя на съдийски и прокурорски, като в първия съдиите имат мнозинство, а във втория доминира парламентарната квота. Орязват се и правомощията на главния прокурор, обаче както се орязват, така той заедно с председателите на двете върховни съдилища ще има 5-годишен мандат с право на още един. В момента мандатът им е 7-годишен, но нямат право на повторно избиране. Срещу идеите се обявиха от “Правосъдие за всеки", които бяха сред първоначалните инициатори на промените и заплашиха с протести. Тогава  един от вносителите Делян Пеевски в последствие обяви, че мандатът ще остане само един. И още за прокуратурата и прокурорите: прокурори се оказаха замесени и в лежерното отношение към насилниците от Стара Загора и Лозен, за което изпълняващият функцията Борислав Сарафов поиска оставки. Искат или не, прокурорите се оказаха в епицентъра на посипващите се отвсякъде стрели. Как обобщават така подредените факти от Асоциацията на прокурорите в България, наш гост е нейният председател Владимир Николов, който е и административен ръководител на окръжна прокуратура в град Плевен. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", прокурор Николов.

Благодаря ви за поканата. Здравейте на вас и на слушателите на радио “Фокус", за мен е чест и удоволствие.

Как оценявате хаоса на парламентарните решения, отнасящи се до вашата работа? Ориентирате ли се в политическите идеи, които се изсипват една подир друга в парламента?

Така или иначе, очевидно, че както и вие правилно отбелязахте, работата на прокуратурата на Република България, а и на отделни колеги прокурори е във фокуса на общественото внимание. И това не е само от последните дни, това е тенденция, която продължава вече месеци, и бих казал години. Искам да поясня, че работата на прокурора не е толкова да се ориентира в политическите идеи.  Ние сме правоприлагащ орган и нашата функция е да провеждаме бързо, качествено и ефективно разследване.  А стремежът на нашата работа е да осигурим правилното и справедливо прилагане на законите такива, каквито те се приемат от законодателната власт.  В този смисъл, ние изпълняваме и ще изпълняваме всеки закон. Все пак от гледна точка и на юрист аз бих искал да кажа следното: очевидно се наблюдава тенденция в законотворчеството да се правят бързи промени, подтикнати от определени, бих ги нарекъл извънредни събития, което принципно не е добра идея и не е добър атестат за работата на един законодателен орган. Виждаме, че последните промени са провокирани от определени негативни обществени явления, които образно казано са катализатор, те принуждават нашите представители в Народното събрание да вземат определени решения. Тук искам да подчертая, че аз лично се радвам на гражданската енергия и на това, което гражданското общество прави, защото то е будно и има много важна роля в модерната и демократична държава: да поставя проблемите  и да кара институциите да работят. От там нататък обаче отговорността на съответните власти е ясна, законодателната власт трябва да упражнява това свое правомощие по един, бих казал, просветен начин. На нас ни е нужна идея и стратегическа визия, защото всички тези процеси не са от вчера, не са и от днес, а би трябвало това да е осъзнато, да се прави не конюнктурно и с оглед на някакви политически дивиденти на момента, а трябва да се прави с поглед в бъдещето и внимателен анализ на миналото. В този ред на мисли по никакъв начин не искам да омаловажа работата на съдебната власт и специално на прокуратурата, напротив, оттам пък идва  нашата отговорност и ние трябва да сме на висотата на нашите конституционни законови задължения, а именно когато имаме тази законодателна база да предприемем решителни мерки и, разбира се, когато имаме пропуски да ги коригираме. Всичко това трябва да е в полза на обществото, в полза на хората, защото иначе няма никакъв смисъл. Специално последните промени, които са насочени към завишаване на наказанията, те са израз на една законодателна оценка, израз на всичко това, което ние разбираме като граждани, че имаме проблем и той трябва да бъде решен. Но тук искам да подчертая нещо много важно и се надявам законодателя също да го осъзнава. То е посочено в мотивите на последния законопроект, който беше разглеждан в Народното събрание, преди експресните промени. Там изрично е записано, че вносителите на тези промени осъзнават, че само със завишаване на наказанията  проблемите няма да бъдат решени. И те подчертават нещо много важно, за което ние апелираме от години: трябва ни нов, модерен и адекватен на съвременните условия Наказателен кодекс.

Какво е вашето обяснение, защо досега такъв кодекс не е приет? От години си спомням, че се говори за това, че колко е стар, от кога е този Наказателен кодекс, струва ми се от 1968 г., ако греша ме поправете – от 1968 г. Защо не се променя досега?

Точно така, права сте цитирайки годината. Периодично в обществото, в юридическите среди, а и конкретно в законодателната власт възникват такива идеи. Моите спомени от професионалната ми кариера са, че на два пъти бяха предприемани доста сериозни мерки и бяха изготвени, ако не се лъжа, два законопроекта за приемане на Наказателен кодекс. Той ни е необходим, защото сегашният Наказателен кодекс има много предимства в общата част, той е разработен много добре там, систематиката е много добра и той е стъпил на модерни и утвърдени научни виждания, които са се доказали в практиката; общите институции на наказателното право, разбира се, и там могат да бъдат направени много неща. Но в специалната част ние виждаме защо ни е необходим такъв нов кодекс, за да не кърпим на парче, за да не се налага, когато възникне някакъв такъв брутален инцидент, някакво зверство, ние да реагираме на минутата и да променяме нещо. Защото самият кодекс е много сложен механизъм, той има своите връзки и за да постигнем тези цели на превенция, на наказателна политика, ни трябва наистина нещо много дълбокомислено, защото модерните престъпления изискват модерни решения. Нови състави на престъпления, които да ни позволяват бързо и лесно, когато се случи нещо подобно, ние да решим проблема с търсене на наказателна отговорност на виновните лица. И тук е необходимо, пак казвам, стратегически баланс и подход. А защо не е направено? Защото тя е огромна по обем работа, тя изисква отговорност, изисква консултации, използване на научния експертен потенциал. Изисква действително много сериозни усилия и не може да бъде направено от днес за утре, не би постигнало някакъв временен ефект, който да има пиар изменение или нещо подобно. Но това ни е жизнено необходимо и надявам се всички ние да го осъзнаем.

От ветото на президента та до промените в Конституцията с какво си обяснявате фиксацията върху мястото на прокуратурата в съдебната система?

Мястото на прокуратурата в съдебната система е много важен, бих казал изключително важен въпрос, който също е във фокуса на общественото внимание. Бих искал да кажа следното, на база на моя опит, на база на разбиранията на колегите, и ще помоля всеки ваш слушател, всеки народен представител, всеки професионалист да се замисли - къде може да бъде мястото на прокуратурата, съобразно нашите условия, нашата действителност и историческия контекст. Моето дълбоко убеждение е, че това може да бъде само в съдебната власт, в съдебната система. И това е така не заради някакви привилегии, не заради някакво капсулиране, то е така в полза на хората, в полза на гражданите. Защото за да защитава прокуратурата съответния интерес на хората, на гражданите, на общините, на държавата, тя трябва да е гарантирана от всякакви външни влияния и нерегламентирани вмешателства. И това е нещо, осъзнато от българския законодател, конституционен, затова е определено това му място. Чуват се аргументи и посочвания произволни, примерно в САЩ или във Великобритания мястото на прокуратурата е в изпълнителната власт, да кажем. Там прокурорите, ръководители на прокуратури биват избирани по много сходна изборна процедура на това, което се случва да кажем за представителите на местната власт или на съответните законодателни органи. Само че този аргумент е много подвеждащ, той е много заблуждаващ и звучи много добре, но има една съществена разлика. Англосаксонската правна система е чужда на континенталната правна система, тя е чужда и  на нашите правни традиции. И там всичкото това нещо е градено във векове, а при нас не е така. И мога да ви уверя, че комуникирайки с колеги от САЩ, колеги от други европейски държави, те намират редица позитиви в нашата система и дори изказват един вид завист, че ние имаме подобна уредба на съдебната система и на прокуратурата.  Отново подчертавам, замислете се, какво би се случило, ако прокуратурата няма тези гаранции за автономност, за независимост, а е някакъв придатък на изпълнителната власт. При нашите условия и при нашия исторически контекст категорично това ще е вредно. И то го казвам наистина с искрена убеденост и на база на много сериозен сравнително-правен анализ, който е правен. Това е достижение на нашия конституционен законодател, това е достижение на нашата правна традиция. Разбира се, тази независимост не трябва да е криворазбрана, тя не трябва да служи като някакво капсулиране и щит за вършене на някакви произволи, напротив, трябва да има механизмите, които да водят до това. И това е нашата  най-голяма отговорност, ние трябва да имаме модерна, европейска, демократична и отчетна прокуратура, но с място в съдебната система. Всяко друго решение в момента е спекулация, заигравка и то ще има катастрофални и пагубни последици за хората и за тенденциите в нашето общество.

Отговарят ли както приетите досега текстове в Закона за съдебната власт, така и предложените промени в основния закон на духа на Конституцията?

Отново видяхме, че са направени редица изменения в Закона за съдебната власт, в Наказателно-процесуалния кодекс, засягащи  механизма за разследване на главния прокурор и други важни въпроси. Те, за съжаление, бяха подложени на редица критики както от страна на съсловните общности, така и от представители на академичните среди. Виждаме също така, че и в настоящия момент широко рекламирания механизъм за разследване на главния прокурор не е заработил практически, т.е. изказаните  опасения до голяма степен се оказаха валидни. Сега, доколко всичкото това нещо отговаря на Конституцията, на решенията на  Конституционния съд, в крайна сметка това е отговорност и е в прерогативите на  Конституционният съд на Република България да се произнесе. Пред него е отнесено такова питане, имаше и предходни питания, така че съм убеден, че съответно конституционните съдии мотивирано ще дадат своето мнение. Аз не бих искал да коментирам какво би било тяхното решение. Но така или иначе при отворения конституционен дебат, ако приемем, че основния дискусионен въпрос на промените беше механизъмът за разследване на главния прокурор, най-чистото, най-юридически издържаното решение е този механизъм да бъде закрепен в Конституцията. И виждам, че са направени съответни предложения за такива промени.

Каквито и мнозинства и разделения във Висшия съдебен съвет да има, това ли е разковничето за подобряване на работата на съдебната система - разделенията, квотите, представителствата?

Категорично не, категорично не, това няма да доведе до някаква драстична разлика, която да бъде усетена от обикновените хора, които търсят  съответно решаване на техния проблем в съда,  или които не дай си Боже бъдат пострадали от престъпление и съответно разчитат на ефикасно и бързо проведено наказателно разследване, което да гарантира въздаване на справедливост. Това  не означава, че този баланс, тези неща не са важни, но тук виждам една слабост, която е характерна въобще за българския преход и за това, което правим в законодателството: въртим се в омагьосан кръг, приемаме дадено решение, после се отказваме от него, връщаме се обратно. Всички помним различните варианти на действие на Висшия съдебен съвет, как той беше непостоянно действащ орган, после стана постоянно действащ, как той беше разделен на пленум и две колегии, като едва ли не това беше представено като исторически пробив и достижение. Моето впечатление на базата на това, което се случи, е, че това не доведе до тези очаквания, не оправда тези нагласи и по-скоро за мен разделянето на съвета и всичкото това нещо имаше  негативни последици и измерения. Защото самият съвет е замислен като орган, който действително администрира и кадрово ръководи цялата съдебна система, която има три подсистеми: съдии, съответно съд, прокуратура и следствие. Те са магистрати по своя статут и това, че те имат един общ кадрови орган, има редица позитиви. Разделянето му е контра продуктивно, разбира се, има и други мнения в тази насока, но то категорично няма да е разковничето за подобряване работата на съдебната система.

Според вашето професионално мнение, ако трябва да се прави реформа на съдебната система, как тя би изглеждала?

Реформата не трябва да е самоцел, винаги съм подчертавал, че самото значение на думата реформа е да се подобри нещо, да се постигне някакъв положителен позитивен резултат. Така, да кажем, че сме направили реформа  само, за да отчетем нещо, не би трябвало да правим такива неща. Нагледахме се на достатъчно подобни примери. Трябва ли ни промяна, трябва ли ни положително развитие - да. Но то трябва да стъпи на достиженията разумно, да отчетем кое е доброто и как би изглеждала тази промяна. Разбира се, има поле за конституционни промени, от там нататък обаче има една огромна работа, трябва ни, както казах нов, модерен и осъвременен Наказателен кодекс, който да ни даде модерните оръжия за борба със съвременната престъпност. Трябва ни съществено модернизиране на Наказателно-процесуалния кодекс, по-гъвкави, по-бързи процедури, които обаче по никакъв начин не засягат правата на гражданите, а гарантират целия комплекс от защита на участниците в наказателния процес. Трябват ни сериозни изменения на Закона за съдебната власт, въобще проблемите на магистратурата са важни, защото те определят доколко качествено вършат работата си конкретните магистрати: съдии, прокурори, следователи.  Тук има един огромен комплекс от проблеми за това, че няма конкурси, бавни атестационни и не достатъчно обективни са  атестационните процедури, които предпоставят кадровото развитие на магистратите, за да бъдат подбрани най-почтените, най-съвестните и най-добрите професионалисти. Тук са необходими промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, в статута на разследващите органи, евентуално промени в Закона за специалните разузнавателни средства. Тоест това е, ако мога така да кажа, един много сложен механизъм, един организъм, при който едни промени в Конституцията относно това, какъв ще е съставът на ВСС, не биха решили  абсолютно нищо. И ако върху мен  тежеше отговорността да правя подобна реформа успоредно с промените в Конституцията, аз бих заложил и бих развил идеи във всички тези направления. Би било добре всяка такава промяна да бъде обоснована и мотивирана:  защо се прави, конкретно какво ще подобри, каква е идеята, за да можем всички ние да имаме яснота. Тези неща да бъдат предложени като пакет от сериозни промени в законодателството, да бъдат подложени на обществена дискусия, да бъдат заложени като национален стратегически план за тази реформа, като нещо, което ние ще правим в следващите 10-20 години, да използваме целия капацитет, който имаме като експертен, научен потенциал, да го направим и да вървим в тази посока, без да се лашкаме постоянно и без да правим промени на парче. Това трябва да е реформата, според нас, прокурорите, пак казвам, ние така или иначе ще можем да изкажем само мнение, ние ще изпълним всичко, което бъде прието от законодателя.

Как може и трябва да се реформира самата прокуратура?

Прокуратурата също подлежи на усъвършенстване. Действително съдебната система е консервативна в добрия смисъл. И тя трябва да бъде такава, за да може да гарантира стабилност, предвидимост у всички граждани, юридически лица и въобще всички, които имат досег с нея. Но животът е много бърз, обществените отношения се променят главоломно, така че тя не може да е изолирана и капсулирана. Прокуратурата така или иначе е най-реформираната част, тя постоянно е обект от доста назад в годините и на неудачни експерименти, и на недостатъчно обмислени промени. Как може да се реформира именно това, което казах и което е свързано с всичко обсъдено от мен като промени в законодателството и създаване на тази рамка, която да я направи и да гарантира, че тя ще бъде първо, независима и автономна. Второ, високо ефективна. И трето, действително отворена към обществото и отчетна, при всички тези неща. И най-важните неща, отново подчертавам, са свързани с устройствения закон на съдебната власт, с НК, с НПК и с всички тези неща, разбира се, при балансиран подход и евентуална промяна в някои конституционни разпоредби, които дават основната рамка и облика на цялата институция.

Според идеята за конституционни промени главният прокурор няма да е всесилната фигура, а администратор, т.е. няма да концентрира в ръцете си власт, която да го кара да възкликва, че над него е само Господ. Как това ще изглежда и ще сработи в прокуратурата? Няма ли да доведе до 28 главни прокурори в България?

Това е сериозно опасение, то е реално. И тук отново би трябвало да избегнем ефекта на махалото, от едната крайност и от това, което се интерпретира, че в определени назад исторически моменти главният прокурор е всесилен, до това да отместим махалото  в другата крайност, тотално да обезсмислим тази фигура, тя да остане само на хартия, защото това, което казахте, е много важно. Ние сме сравнително не голяма държава, ние не сме федерална държава, която да предполага нещо различно като действие в отделните райони на страната. Прокуратурата, мога да ви уверя, че така е навсякъде в Европа, прокуратурата затова е подобен род структура, защото нейната функция, първо, трябва да гарантира една практика на територията на цялата страна. Много широко се спекулира и се обсъжда да отнемем на главния прокурор правомощията по надзора за законност, правомощията по осъществяване на методическо ръководство. Функцията на методическото ръководство е именно тази, по общи въпроси на  прокурорската практика да създаде една единност, да се знае, че така както се процедира в Кърджали, ще се процедира в Плевен, ще се процедира и в София. Обратният вариант – да имаме един главен прокурор, изпразнен от съдържание, който да няма никаква роля, ще доведе до това  действително да получим своеобразна практика, не дай си Боже, до някое феодализиране на отделните райони в страната. Това категорично ще бъде вредно. Другият дискусионен момент е във връзка с надзора за законност, тук ще се шири едно  неразбиране и едно неправилно представяне на този проблем  в очите на гражданите. Твърди се, че едва ли не чрез надзора за законност се извършва някаква не регламентирана намеса от страна на прокуратурата в определени административни правоотношения. Да, ние трябва да гарантираме да го няма това нещо, но аз мога да ви уверя от моята непосредствена практика като административен ръководител на окръжна прокуратура, че са масови случаите да идват граждани в приемен ден, които да казват, моля ви, има да кажем не регламентирано строителство, незаконно, има някаква намеса, някаква администрация не си върши работата, моля ви, използвайте вашите правомощия, за да се намесите и да помогнете за отстояване на законността и да защитите интересите на обществото и на хората. Тоест, за това е и тази формулировка на надзора, за законност. Пак казвам, за мен това нещо в определени случаи е полезно, защото прокуратурата така кара администрациите да работят, намесва се. Тя обаче може да е много точно и ясно регламентирана и в съответно законодателство при какви условия и предпоставки се извършва, защото може да даде много. И тук нещата трябва да бъдат ясни. Сега, по отношение на това да не се допусне главния прокурор да е всесилен, може да бъде много балансирано направено, неговата роля във вземане на кадровите решения да бъде регламентирана и той да няма действително тези възможности за влияние при вземане на такива решения, да кажем от страна на прокурорската колегия, на ВСС. В тази връзка аз бих искал да се върна и на един от предходните въпроси специално за ВСС. Много се надявам и апелирам към законодателя във всички тези дебати, които предстоят, действително да се случи това, което беше заявено. Тези предложения за промени в Конституцията  да са една платформа, платформа за обсъждане на идеи и да бъде изслушана всяка гледна точка, да бъде отчетен общественият интерес и да бъде  направено това, което е необходимо. Защото специално по отношение на ВСС това, което се предлага изцяло да отпадне ВСС като един орган, да се раздели на Съдебен съвет и на Прокурорски съвет, моето мнение е, че това не е удачно решение. Първо, тук стои въпросът, дали е в правомощията на обикновено Народно събрание или по силата на тълкувателно решение № 3 е от правомощията на Велико народно събрание, защото то променя по някакъв смисъл разделението на властите и въобще балансът  на разделение на тези власти. А именно ВСС олицетворява единството на съдебната власт. И работата му в две колегии отчита спецификите на всяка прокурорска и съответно съдийска дейност, на съответните съсловия. Но има много сериозни аргументи, че този съвет не би трябвало да бъде заличаван в този му смисъл.  Това ще доведе до раздалечаване на  професионалните общности, до капсулиране, до отваряне дори на вратата по отделно да има някакви такива влияния, което не е достатъчно добре аргументирано. Аз бих апелирал да не се стига до крайности и с баланса на квотите. Прокурорите са достатъчно отговорни, те могат да дадат и ще дадат своя професионален принос и поглед върху дейността на системата и върху нейното самоуправление. Защото, разбира се, трябва да има баланс, трябва да има общественият  фактор, но ако политическата квота в прокурорската колегия или в прокурорския  съвет бъде доминираща, това ще отдалечи много сериозно дейността на въпросния съвет или въпросната колегия от професионалните стандарти, които са ни необходими. И това няма да е много от полза нито на системата, нито, отново подчертавам, на обществото. Всичко това трябва да бъде много добре обмислено, защото ако говорим, че ние искаме независимост, ние искаме автономност, която да не допуска външно, политическо, олигархично или каквото и да е влияние, как се постига това? То не се постига чрез засилване на това политическо влияние, чрез тотална доминация на едната част, в случая на политическата над професионалната квота, а се постига по друг начин. То се постига чрез баланс, чрез разум и чрез взаимодействие.

Вие видяхте, че главният прокурор може да бъде отстранен при намалено гласуване от страна на състава на ВСС. В случая атаките се концентрираха върху Иван Гешев. Обаче, ако бъде избран следващ политически удобен главен прокурор, а конюнктурата се измени, пак ли ще се променят законите?

Не бих могъл да отговоря на този въпрос, дали законите ще се променят пак. Аз горещо се надявам да не се избира политически удобен главен прокурор. Всички ние,  и в самата прокуратура, и въобще в цялото общество имаме нужда да бъде избран главен прокурор, който да е с безупречна репутация, който да е с авторитет, който да е професионалист, и който да действа в интерес на хората, в интерес на разделението на властите и върховенството на правото. И това не са кухи фрази, това са идеали и ценности, за които всички ние трябва да се борим. Всички ние трябва да осъзнаваме,  какво би се случило при някакво обратно решение. По отношение на механизма, отново на мен ми се струва, че тук също беше изместен балансът. Абстрахирайки се от конкретните случаи, принципно, би трябвало главният прокурор да бъде освобождаван от длъжност със сериозно мнозинство. Аз не намирам аргументи то да е различно от това за освобождаване от длъжност на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, именно за това да не се допусне някакво влияние и някой, който е неудобен да бъде сменян под път и над път, едва ли не през ден. Напротив, тук ние не трябва да разсъждаваме от гледна точка на конкретика и на конкретни личности, трябва да разсъждаваме от гледна точка на принципи и на това, което искаме и да отстояваме именно ценностите и това, което е еманацията на съвременното европейско правно семейство, това, което ние всички искаме за нашата държава и за нашето общество.

Как си обяснявате, защо прокурорите се оказват удобните за обществото мишени? Ето в случая с насилието в Стара Загора и в двойното убийство в с. Лозев пак прокурори накрая опират пешкира.

Както и започнахме настоящия разговор, ние сме във фокуса на общественото внимание. Приемаме това и това е нормално, и така трябва да бъде. Ние нямаме притеснение относно това, работата на прокуратурата да е прозрачна, ние да сме отчетни и да подлежим на контрол. Но категорично възразявам върху това прокуратурата да бъде стигматизирана.  Не е вярно, не е справедливо, че прокурорите не вършат своята работа, напротив, огромното мнозинство от колегите полагат всекидневно неимоверни усилия, за да има резултат. И пак казвам, когато има грешка, когато има пропуск, той трябва да бъде коригиран и ние трябва да носим отговорност. Но тук има един огромен проблем, той е проблем за цялото ни общество. Всеки сочи като виновник с пръст другия, едната власт сочи другата, а това е толкова абсурдно, това е толкова вредно, защото то дълбае пропасти в нашето общество. Ние имаме нужда от коренно различния подход, имаме нужди отделните власти да вършат своята работа в отделния сегмент, но те да си взаимодействат. Те да действат с уважение една към друга, те да си подават ръка и да работят в името на общите неща към които всички ние се стремим. Ако ние кажем: дадено законодателство не е достатъчно добро, виновен е парламентът. Или ако там пък казват: някой не е изпълнил задължения, виновни са съдиите и прокурорите. Друг сочи изпълнителната власт. Да, във всяка система има проблеми, но отговорното държавническо мислене, стратегическия подход, който да възпитава в обществото уважение, първо към закона, второ, към институциите, защото те олицетворяват държавността, само тогава ние ще се развиваме като общество. Ако продължим с това разединение и някакви подобни неща, ние ще продължим да дълбаем тези разломи, които ще доведат до много сериозни негативни последици. Защото именно това уважение е в основата на ответно действие на всеки от нас, което е в съзвучие със закона и морала, и това трябва да бъде осъзнато. Разбира се, конкретният случай в  Стара Загора, убийствата  - това са брутални посегателства, зверства, всички ние трябва заедно, осмислено, да търсим адекватните, разумни и справедливи решения, без някой да се крие и да отрича своята отговорност. Защото тя е обща.

Прокурор Николов, но как оценявате приетите на първо и второ четене на извънредното лятно заседание промени в Закона за защита от домашното насилие. Те дават ли възможност да се изгради механизъм за защита на тези жертви и тяхното социализиране обратно в нормалния живот?

Проблемът с домашното насилие е наболял, той е много сериозен и той стои от дълги години. Този проблем не е специфичен само за България, този проблем стои на европейско и на световно ниво. Ще посоча един пример на колегите от Швеция: запознавайки се с опита,  се оказа, че практически всяка шведска първо инстанционна прокуратура има специални отдели и около 1/3 от ресурса на всички прокуратури се занимават именно с подобни случаи, свързани с домашно насилие, което за мен действително беше изненада. Ние често имаме някаква неправилна представа за българина като някакъв субект, който е откъснат от съвременните тенденции, който стои някъде в миналото, който извършва някакво насилие. Не, това не е така. Ние не трябва да се само подценяваме и да се сочим укорително, напротив, трябва да видим и какви са съответните решения. Имаме проблем, той е много сериозен, трябва да се търсят решенията. И както виждаме, опитваме се да ги търсим. Направени бяха редица положителни неща: случаите на подобни посегателства бяха включени в Наказателния кодекс като квалифициращо обстоятелство, когато дадено престъпление се извърши при условията на домашно насилие. Видяхме сега един опит да се разшири предложеното поле на Закона за защитата от домашно насилие, една дефиниция, която е подложена на широко обсъждане в общественото, медийното пространство, а бих казал и сред професионалните среди на т.нар. “интимна връзка". Радвам се, че тук първоначално предложения вариант, който беше крайно неясен, беше преосмислен. Сега и във варианта, който е приет в момента, няма да крия, сред професионалните среди има редица притеснения как точно ще се доказва въпросният срок от 60 дни, с който предполагам вашите слушатели са запознати.

От кога ще започва този срок?

Да, тук има много тънки и много технически за всеки един случай проблеми, които в момента практиката трябва да реши. Тоест, ние вече на база на закона, както съответно съда, съответните органи и ние, прокуратурата за всеки един случай да успеем да направим това така, че то да работи. Няма да крия, че има сериозни опасения, има рискове в тази насока, но пак казвам, ние ще положим максимални усилия в това отношение. Впрочем, тук  и да вметна само още нещо, тук  въобще в измененията в законодателството в Наказателния кодекс, от редица състави се добавиха и такива квалифициращи обстоятелства. Квалифициращи, означава за широката аудитория такива, които правят случая по-тежък, съответно водят при доказване на вина до по-тежко наказание. Такива, когато деянието е извършено, да кажем, по някакви сексуални подбуди, като мотив за извършване на деянието. Това е стъпка напред, но лично, според мен, тя е непълна, защото сексуалните подбуди са дискриминационни по своя произход и по своето естество.  Ние имаме Закон за защита от дискриминацията, където има дори дефиниция, какво означава дискриминацията и там имаме забрана за такава дискриминация, основана на един куп признаци - пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия, вяра, образование, да не ги цитирам. Тук е включена и сексуалната ориентация. Тоест, можеше да бъде обхванат и защитен много по-широк комплекс обществени отношения. Защото нима, да кажем, извършване на някакво посегателство, убийство или да кажем някаква телесна повреда поради някаква дискриминация на религиозен признак или на признак убеждения е по-малко опасно, ако то е предизвикана от сексуална такава. Можеше да бъде приета по-гъвкава дефиниция по дискриминационни подбуди, която да обхване един много по-широк комплекс от случаи и да даде по-сериозно наказателно право на закрила на доста неща. Но така е избрал законодателя да подходи, това само го маркирам. Положително е стремежът да бъде създаден някакъв национален орган, който да координира работата в случай на домашно насилие. Тук отново искам да подчертая обаче следното: отговорността е обща, тя е на всеки български гражданин, защото трябва да е ясно, че със завишаване на наказание, дори със свирепа наказателна репресия ние не можем да се преборим за ограничаването на този феномен. Нещата започват много от рано. Тук е необходимо съответните образователни мерки, социални мерки, ако щете икономически мерки, работа в семейството, в училищната среда, на работното място. Всичко това е нещо, което да доведе до превенция, ако щете работата на медиите, на културната среда, на културния контекст, защото всичко това води  до тези брутални случаи, които предизвикват отвращение у всеки нормален човек. Да, ние когато това нещо се случи, ще приложим и ще използваме цялата строгост на закона, но си мисля, че с общата отговорност  трябва да помислим как да намалим драстично случаите, които стигат до съд, и които да изискват налагането на такива наказания. Защото това е по-добрия вариант. Тази отговорност, отново подчертавам, е обща. Не бива да се хвърля, да се вади един случай, и да се казва, някъде съда, или прокурора не е свършил нещо там. Може да е така, и тук ще се носи отговорност, но не бива да се подценяват стотиците и хиляди други случаи, когато тези органи са си свършили работата. Идеята е, пак казвам, всички заедно, всички власти и с  добавяне на енергията и на обществената реакция, на гражданското общество да работим  стъпка по стъпка за ограничаване на това явление. И това не е нещо, което може да стане ей така  с щракване на пръсти, това не е фойерверк. Това, трябва да осъзнаем, предполага серия от стъпки и дълги години работа. Отчитането на някаква конюнктурна промяна няма да ни свърши работа. Да, то може да показва оценката ни, че това нещо е сериозно и трябва, когато се случи, да му наложим по-високо наказание, но ние трябва да върнем нещата много по-отрано и пак казвам, да работим стратегически.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря ви и аз, успех и здраве на вас и на вашите слушатели.

Цоня Събчева