Психологът Марин Владимиров в интервю за дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус".

Тази сутрин дете занесе газов пистолет в училище. Какво би накарало едно дете да предприеме това действие?

Преди всичко аз разглеждам тези случаи като такива, в който детето е по-скоро жертва, отколкото агресор, тъй като тук има системен въпрос, който трябва да се разгледа. Той започва от семейството, след това преминава в средата, която е предимно на улицата, така и в нея влизат учители и възпитатели. Отдавна е познато в психологическата литература за стратегиите на копиране, още от времето на Алберт Бандура – това са 60-те години на миналия век. Очевидно децата копират това, което виждат, това, което чуват. Същевременно знаем и че медиите в днешно време имат съществено влияние върху възприятията на децата. Това са предимно "ТикТок“, "Инстаграм“ културата, която задава една култура, която се репликира след това от самите деца.

В последно време виждаме много опасни и вредни навици точно от социалните мрежи, като изпълняване на "ТикТок“ предизвикателства, опасни селфита. Може ли да дадете съвет на родителите как да опазят децата си?

Преди всичко, когато имаме тенденция – било то свързана с употреба на вещества, които са вредни, било то поведения, които са девиантни, вече сме закъснели. Би следвало да сме много по-аналитични и по-наблюдателни в самия процес. Разбира се, трудно е от страна на родителя да е в час и да е нащрек непрекъснато какво се случва в онлайн пространството. Същевременно обаче като че ли възпитанието трябва да започне по отношение на поставяне на граници. Детето би следвало да има този вътрешен глас, който да задава границата докъде е полезно да експериментира и след каква точка нататък играта започва да бъде опасна както за самия него, така и за всички околни. Този процес е много дълъг, той е свързан с изграждане на цяло ново мислене сред обществото и е процес на образование преди всичко.

Тези деца всъщност доказват ли се пред някого – пред съученици, пред родители?

Най-вероятно да, има такава линия на мислене, тъй като в една среда, в която всеки заема роля, е много вероятно тази роля да има нужда да бъде защитавана. Обикновено това става през поведения, които често е застрашен от околните, но не се и осмислят толкова последствията от тези поведения в същото време. Т.е. за да може едно дете да продължи да бъде популярно, да бъде звездата в групата, понякога е подтиквано да направи такива действия, които да привлекат внимание, да го утвърдят като интересен, като силен, значим характер сред другите. Но в същото време се съмнявам в осмислянето на последствията от задачите и игрите, които тези деца поемат.

Вие сте практикуващ психолог. Идват ли при вас такива пациенти?

Идват такива родители, които са обезпокоени и за жалост, те твърде късно са разпознали тенденции, които се оказват всъщност хронични за цялото общество в крайна сметка, и търсят помощ и подкрепа далеч след като детето се е формирало като личност, обикновено в по-късна възраст, когато и играта вече се превръща много често в криминално поведение. В този смисъл, тук си струва да се обединят усилията на всички помагащи професии, освен повишаване на образованието и родителския контрол.

В каква възраст всъщност е подходящо родителят да посети вас, за да не се стигне до тези криминални прояви?

Във всички случаи при първите сигнали, в които детето особено дълго време прекарва в медийното пространство, използва телефона си късно вечер, където най-често хрумват тези идеи или се обсъждат с други деца от обкръжението. Обикновено на 6-, 7-годишн възраст личността започва да се децентрализира, т.е. детето вече не е егоцентрично. В този смисъл разбира, че има преки отношения с други хора и влияние върху тях. Някъде там като че ли започват и първите идеи, че това дете може да експериментира самостоятелно без да е необходимо да се допитва или да търси пряк контрол от родителя. Като че ли това е и възрастта, в която си струва да сме много по-бдителни.

Имате ли информация за някакви нови тенденции, които навлизат в момента в страната ни?

Както казах по-рано, стигнем ли до тенденция, вече сме закъснели, вече сме изпуснали тенденцията. В този смисъл нямам пряка статистика, която да покаже нови тенденции. Но ето например една такава, която като че ли ни изненада, а всъщност тук, сред нашата гилдия, не беше изненада – това е т.нар. райски газ, както е по-популярен на улицата. Това е от една страна маркетингова кампания, свързана със злоупотреба с деца, които падат жертва на интереси. От друга страна обаче като че ли трябва да стигнем до инцидент, за да обърнем внимание и като че ли медиите стават особено бдителни по теми, които вече са излезли извън контрол. Т.е. тук аз по-скоро мисля в посока на това как да сме в контакт с нашата среда и контролиращите органи преди да стигнем до тенденция. След това, разбира се, ограниченията са тези, които трябва да бъдат наложени, било то от училищните власти, или държавата. Т.е. въпросът е надпсихологичен, той е свързан изобщо с контролирането на всички забранени вещества, ако говорим за такива, или игри, които нарушават или застрашават здравето на всички нас.

Може ли да се върнем само на темата от тази сутрин с детето и газовия пистолет в училище – това как би повлияло на психиката на неговите съученици?

Разбира се, че това очевидно е събитие, което би могло да отключи травматични преживявания у съучениците на това дете, както и у самото дете. Както казах по-рано, въпреки че аз разбрах за този случай от вас, но по принцип мислим за самите извършители на един такъв акт като жертви, т.е. те са се научили отнякъде или не са имали напътствията как да процедират в такава среда. Но по отношение на средата изобщо е възможно да се отключат известни страхове у съучениците на това дете. Би било много важно в момента да има проследяване, да се направи скрининг, да се проследи какви са мислите и преживяванията на всяко едно от децата, което е било свидетел, по отношение на тревожни или пък депресивни оплаквания най-вече. В този смисъл, полезно е там да се работи на терен.

Габриела ГЕОРГИЕВА