"Музиката е моят адвокат. Тя в момента ме представлява, не аз нея. Всеки, който  иска да ме слуша - да слуша, който не - не, когато делата ти говорят за теб, няма смисъл ти да се натискаш сам", сподели пред репортер на Plovdiv24.bg виртуозният пианист и композитор Стоиц Гъдев във втората част от интервюто си.

Припомняме, че той дари безвъзмездно на община Пловдив 10 авторски произведения.

Гъдев от малък започва да изучава пиано, подтикнат от своята майка. 

Баща му Иван Гъдев, виден за времето си музикант, започва сам да учи сина си на тънкостите на композицията. 

"Основно от баща ми съм научил всичко. Имах прекрасно детство, не съм останал без детство. Много бях палав. Бях много добър на джамини и фунийки, биехме се с момчетата. Беше хубаво! Това нещо храни въображението, с което сега работя", каза още той.

На мнение е, че не творецът избира музиката, а музиката избира твореца, дори понякога против волята му. Но някои хора не го разбират и след това биват прелъстени от алкохола. 

"Много талантливи хора се пропиха. Една чаша уби много таланти. Това са лошите навици. Алкохолът замъглява всичко. Подхранва егото и гордостта. Като се напие, смята, че ще си оправи целия живот, а на другия ден не знае къде да се скрие, защото не може да ходи. Аз вече 13-14 години смятам, че се лиших от тези лоши навици", разясни той.

Името на композитора не е често срещано и бързо се запомня. Оказва се, че е старобългарско, а Стоиц е кръстен на своя дядо. Той е горд, че е единствен с това име в града и с времето е започнал да го харесва. 

"С майка ми се правихме майтап наскоро. Тя ми каза:" Стига, сине, си писал тези ноти. Стани, ще умреш на този стол. Аз й казах - да ме беше кръстила Мунчо, постоянно щях да си ходя насам - натам. А то Стоицизъм - стоиш и не мърдаш."

Талантливият музикант е категоричен, че ако може сега да реши къде да се роди, пак ще избере любимия Пловдив и по-специално квартал "Кършияка".

Той разказа интересна история относно разделението на града по време на Византийската империя. 

"Видях една карта. Река Марица е деляла града на Азиатска част и Европейска част. "Кършияка" е европейската част. Някой, като ми каже "няма ли да минеш моста на Герджика", и аз му казвам, че в азиатската част не ходя. "Кършияка" е единственият квартал в България, където няма нито синагога, нито джамия".

Попитахме артиста с коя негова композиция би описал живота си. Според него всичките те отразяват целия му живот в Пловдив. Той може да назове коя година и къде е написал всяка една своя творба. На мнение е, че всички те са му еднакво близки до душата.

"Да боравиш с тишината в музиката е най-трудно. Колкото по-малко напудрено е едно нещо, толкова повече чувствата излизат на преден план. Простотата в изказа в музиката е най-сложното нещо и който стигне дотам, е успял човек", допълни още той.

Гъдев счита, че нашето подсъзнание ръководи живота ни, а ние се оправдаваме със съдбата. 

Той не може да конкретизира за любовта или за тъгата се пише по-лесно музика, защото те вървят заедно като брат и сестра по пътя на човека.

"Любовта си е любов", категоричен бе той в края на разговора ни. 

Втората част от разговора с част от музиката му можете да чуете във видеото.