Виктория Томова пое първата ракета от Цветана Пиронкова преди доста време и достойно представя България по цял свят от години. Сега в "Утрото на Фокус" по радио "Фокус" с водещ Ася Александрова българката говори обширно по множество теми. Тя засегна работата с психолог, какво обича да прави извън корта, как релаксира, как тренира и къде би живяла, ако може да избере една точка от целия свят.

Добре дошла на най-добрата българска тенисистка Виктория Томова.  

- Благодаря за поканата.

Много се радвам, че се отзова. Между два турнира те намираме, в България. От Откритото първенство на САЩ се върна. И сега накъде отиваш?  

- Сега се очаква, след няколко дни, да замина за Азия. За дълго турне от 5 турнира.  

Пет турнира?  

- Да.  

За колко време?  

- Поне месец и половина.  

Не ти ли тежи, Вики?  

- Няма как да ми тежи, тъй като от толкова много време се занимавам с това - все пак от дете, от 6-годишна. Доставя ми удоволствие. Така че да, хванала съм се и трябва да продължавам. Няма как.  

Жребият по турнирите те е срещал и с Елина Свитолина, и с Наоми Осака, и с Каролин Гарсия, и със София Кенин, и със Серина Уилямс. Всъщност, със Серина ли ти е най-яркият спомен?  

- Може би да, тъй като за мен любимият ми турнир от Големия шлем е "Уимбълдън“. Ние играхме на централния корт и просто това чувство, което изпитах, когато влизах на корта, може би никога няма да го забравя. Много ярко се е запечатало в съзнанието ми.

Тя каза ли ти нещо след края на мача?  

- Да, много беше забавно. Много хора ме питаха "Ама вие какво толкова си говорихте след мача?“. Аз, разбира се, ѝ казах, че ми е било мечта да играя срещу нея. Все пак, тя е най-добрата за всички времена. И тя каза: "О, наистина ли?“ - тя се изненада. Много ми се усмихна и ми благодари за думите. И беше, да, много хубав край на срещата. 

Не можем да не отчетем, че настоящата 2024 г. е най-добрата за теб - ти влезе трайно в "Топ 50", във всички големи турнири игра. Игра и на Олимпийските игри. Какво беше по-особено като усещане да участваш на Олимпийски игри?  

- Да, самият олимпийски дух. Аз бях в Олимпийското село, сред най-добрите атлети, все пак и да, чувството беше много различно, изобщо и на самия турнир. Когато си разменяхме значки с тенисистите и с другите атлети, самото чувство е друго. Някак си, все едно не е индивидуален спорт, ами по-скоро малко повече като отборен дух и като отборно състезание на мен ми се стори. Но да, разбира се, самото чувство да представям България на такъв формат беше наистина страхотно и много се радвам, че успях поне една победа да взема, и то също срещу труден съперник за мен, тъй като аз бях губила няколко пъти от полякинята. Но мисля, че направих добър мач и срещу Ема Наваро, която току-що игра полуфинал на US Open.  

Като каза US Open, гледа ли финала снощи (б.ред. 7 септември)?

- Да, успях да гледам, въпреки че беше доста късно, но успях да видя първия сет и направо много добре играха и двете момичета. Страхотна агресия показаха, особено Сабаленка. То и стилът ѝ на игра е такъв. Но направи ми впечатление, че тя е добавила доста нови елементи към играта си и излиза много на мрежата. Даже гледах статистика, че след първия сет, от 13 излизания 12 бяха спечелени от нея, която е направо "Уау!“. Явно доста го е отработила. 

А ти върху какво работиш в играта си в момента?  

- В момента наблягам повече над самите изчиствания на удара, работата с кош, повече удряне на топки, тъй като това най-много ми куца по време на турнири, тъй като повечето пъти ние тренираме с другите момичета спаринги и реално това, че не обработвам тези завършващи удари и изобщо тази фината настройка, в момента на това наблягам.  

Изключително много се изненадах, когато ти ми каза, че нямаш спонсор, а си най-добрата българка, българската тенисистка, която е в "Топ 50". Това много ме изненадва. Как така няма никакъв интерес?  

- Нямам представа. Може би просто България е по-малка държава, няма толкова интерес. Нямам представа. В по-големите държави виждам, че другите момичета имат добри спонсори за екипи, за ракети и т.н. Но да, в момента още явно може би трябва и по-напред да отида в ранкинга и тогава може би ще има повече любопитство.  

Виктория, как започва един типичен твой ден? В колко ставаш, в какво се състои рутината ти? Как се мотивираш, как се надъхваш?  

- Ами малко е различно. Не всеки ден ставам по едно и също време. Общо взето, зависи каква ми е програмата, тъй като когато съм в България е малко по-различно. Много пъти ми се налага да правя неща, които не мога да свърша, когато съм по време на турнири, така че и допълнително задачи имам.  

Т.е. ставаш по-рано?  

- Да, абсолютно.  

В колко?  

- В 7:00 часа, може би. 

И с какво започва денят ти? Чаша кафе?  

- Не, аз не пия винаги кафе, но закусвам задължително всеки ден, тъй като ми трябва и енергия през деня за тренировките. Фитнес, тенис и общо взето - едно и също.  

Едно и също, но как изглежда една енергийна твоя закуска? Какво хапваш така, че да се заредиш? 

- Пак е различно, но обичам много да ям кисело мляко с мюсли и мед. 

И това те зарежда с енергия. 

- Да.  

Следващото ти хранене е, може би, на обяд, след тренировка?  

- Да.  

Двуразово ли тренираш тук, в България?  

- В момента тренирам 2 часа тенис и час-час и половина фитнес. 

За цял един ден?  

- Да.  

А имало ли е моменти, в които на Виктория Томова въобще не ѝ се е ставало от леглото?  

- Мисля, че при всеки човек има такива моменти, когато си супер изморен, вече цялата ти сила е заминала. Но да, бързо се мотивирам. Общо взето гледам да не стоя много в това чувство. И да, просто да намеря мотивация и с какво да се заредя.  

Казваш "да не стоя в това чувство“. Това чувство да не ти се става с какво го заменяш?  

- Честно казано, обичам, когато се чувствам така, да слушам музика и тя да ми даде енергия.  

Музика е ключовата дума тук, в Радио "Фокус“.  

- Да. 

Каква музика обича да слуша Виктория Томова?  

- Обичам от новите изпълнители Рита Ора, Сам Смит, но обичам и много от по-старата музика. Слушам Брайън Адамс, Бон Джоуви. И да, определено обичам...  

Е, ти си ценител на хубавата музика.  

- И аз смятам така.  

От едно известно време ми сподели, че си започнала да работиш с психолог. Какво ти дава тази българска психоложка, която си намерила и която влиза в твоето лично пространство?  

- Да, мисля, че това беше един от ключовите моменти, когато ти споделих, че преди две години и половина – три, няколко години стоях между 200 и 100 ранкинг. Когато започна работата ми с нея, след няколко месеца аз успях да вляза в "Топ 100". И както виждаме, лека-полека напредвам и още малко по-напред. Надявам се, разбира се, да стигна целта си, краткосрочна цел, която ми е – първо, разбира се, в "Топ 40" и след това – в "Топ 30". Пък натам ще се видим. Ами да, тя е страхотна жена, много, много добра. Изслушва всичките неща, които мен ме притесняват по време на турнир, по време на мачове. Просто имам ѝ пълно доверие и ѝ споделям. И да, разбира се, работим по нашите неща, които трябва да правя по време на турнир, като те се състоят от някакви определени техники. Няма да разкривам повече, но...  

Няма да разкриваш. Но примерно ти ми казваш "притеснения преди турнир“. Те най-вероятно са различни за различните турнири.  

- Да.  

Но едно притеснение може ли да споделиш?  

- Ами, смятам, че за всеки тенисист определено има притеснения. Дори и други, които чух – онзи ден, когато Пегула загуби от Мухова на полуфинала първия сет, каза, че направо се е почувствала засрамена, че е загубила толкова много първия сет, и че Мухова толкова силно е играела, че един вид просто я е доминирала отвсякъде. Но да, някой път ти се въртят в главата такива едни мисли, когато излезеш на голям стадион – сега дали ще покажеш най-доброто от себе си. Защото при тенисистите е много интересно, че всеки ден чувстват играта по различен начин. Примерно днес мога да играя страхотно, а утре изобщо да не чувствам топката по същия начин, което е част от нашия спорт и е един много такъв тънък момент. 

И в подобен момент на неувереност какво си казваш? Как гониш тези мисли в главата си?  

- Просто трябва да ги замениш. Разбира се, то малко банално звучи, но с позитивни и други, иначе няма как.  

И това се тренира?  

- Да, абсолютно. Всичко става с тренировка. Както тренираме на тенис корта, във фитнеса, така и психически трябва да тренираш.  

Знаем, че имаш много близка връзка с баща ти. Той пътува почти непрекъснато с теб. Предимствата и недостатъците на това родител да е с теб непрекъснато, където и да е по света? 

- Да, аз съм много щастлива, че имам възможността баща ми да пътува с мен по турнирите. Имаме много специална връзка. От 2015 г. общо взето пътуваме почти на всеки турнир заедно, с някои изключения. Някой път взимам майка ми на турнири или брат ми, или разбира се, и треньор от време на време. Но да, определено баща ми толкова много ми е помогнал за това да се развия и да стигна на това ниво, не само финансово. От дете той все пак е бил винаги зад мен и толкова много ми е помогнал, но и в момента. Изобщо, като е с мен, толкова много ми помага за абсолютно всякакви неща, свързани с турнира. Да, разбира се, че не всеки път е леко. Някой път нещата се нажежават, когато не вървят толкова добре турнирите или мачовете, но бързо отминават, тъй като любовта към семейството – няма друга такава.  

Ами той и Циципас обича бащата, но го уволни. Може би е много лесно, когато твой близък отнася цялото отрицателно напрежение. Той поне го разбира и след това ти си забравила какво си казала най-вероятно.  

- Ами не знам дали винаги го разбира, надявам се. Но да, някой път може би не съм права в нещата, които казвам, но както казах, когато нервите стигнат един такъв пределен момент, просто се получава така, че невинаги казваш нещата, които искаш. Но да, после бързо се оправят.  

Тенисът е много самотен спорт. Най-вероятно, пътувайки по турнири, ти не усещаш тази самота.  

- Да, нямаш време общо взето да мислиш за това.  

А има ли приятелства извън корта? Съществуват ли такива?  

- Да, определено, бих казала. Сесил Каратанчева е моя много, много близка приятелка и въпреки че не се виждаме толкова често, винаги знам, че мога да споделя с нея, мога да се обърна към нея и когато я потърся, винаги е насреща.  

Относно тениса тя дава ли ти някакви съвети?  

- По-скоро бих казала, че не откъм тенис гледна точка. По-скоро бих казала психически. Винаги позитивно се обръща към мен и казва "Натискай! Давай, Вики, натискай, само напред. Хайде следващия турнир, машинка“ – тя така ми казва. Обръща се към мен като към нейна по-малка сестра, което е много сладко.  

Освен Сесил тук, в България, приятелки имаш ли? Поддържаш ли връзка?  

- Да, поддържам отношения също и с втората ни ракета – Гери Топалова. Също бих я нарекла моя приятелка. Това са може би приятелите, които имам. Извън корта нямам толкова досег, тъй като аз постоянно пътувам и няма как.  

Няма как. Освен музика, освен тенис, по какво друго се увличаш?  

- Обожавам да ходя из нашите планини, общо взето в нашата природа.  

Така ли? 

- Да, това много ме зарежда. И по-скоро по-добре си почивам на планина, отколкото на море, тъй като на морето слънцето много ме изцежда. 

Можеш да си позволиш да бъдеш на която искаш точка по света. Ти къде би живяла, ако зависи от теб?  

- О, със сигурност в България. Това много пъти съм си го мислила и даже то няма какво да го мисля. Да, има много хубави места по света, както ти каза, посещавала съм толкова различни държави, но нищо друго не може да замести чувството, когато съм си в България. Просто аз се чувствам добре тук.  

Вики, аз ти пожелавам много спонсори да имаш, след това интервю някак си да започнат да ти се обаждат и да ти предлагат помощ, защото я заслужаваш. Ама наистина я заслужаваш.  

- Много благодаря.