"Развръзката на събитията е оставена нарочно за март, когато българите ще са още по-гладни, когато измамите на политиците, които ни управляваха в последните две години в революционна обстановка, ще са още по-видни и когато носталгията към разумното управление на предишните управляващи ще бъде сякаш по-ярка“, прогнозира Виктор Димчев

 

Виктор Димчев, продуцент и режисьор, в интервю за предаването"Добър ден, България" на Радио "Фокус"

В студиото вече е нашият анализатор Виктор Димчев – продуцент и режисьор. Здравейте и добре дошли в студиото на Радио "Фокус“. Г-н Димчев, чухме оптимистично изказване на проф. Габровски, в същото време обаче наистина шансовете не са големи. 

Шансовете са невъзможни, ако изключим това, че кворумът в момента позволява онези партии, които могат да изберат проф. Габровски за нов премиер на България, да го направят. Въпросът е дали политическите играчи искат това да се случи, и според отговорът е "Не“ от самото начало. Проф. Габровски е една добра илюстрация, която партиите в Народното събрание представиха като алтернатива на онези млади "търговци“ или "шарлатани“, които доскоро управляваха България, и които все повече българи разбират, че не са носили нищо като промяна със себе си, нито са искали да продължат нещо, а просто са гледали каква комисионна за кого да забършат докато държат властта в страната. Според мен представянето въобще на Кабинета "Габровски“ е илюстрация за това какво би могло да последва в България, ако такива хора не биват допускани във властта с процентите, с които участват в Народното събрание понастоящем. 

Какво наблюдаваме в парламента? Ето сега Десислава Атанасова казва: "Кабинетът "Габровски“ е единствената възможност за излъчване на правителство в рамките на 48-ото Народно събрание“. Мустафа Карадайъ: "Трябва да дадем шанс на правителството на Габровски“. В същото време е ясно, че шанс почти никакъв няма. Какво наблюдаваме? Това някакъв спектакъл ли е, който разиграват тук 1-2 месеца, просто за да мине зимния период и да можем да идем на предсрочни избори? 

 

Това е продължение на един почти 3-годишен спектакъл, който ние наблюдаваме на българската политика, в началото на който президентът вдигна юмрук срещу партиите и ги принуди да започнат да излъчват нестандартни решения, за да могат да привлекат различна аудитория, тъй като бяха охулени тогавашните константни партии, които познаваме от десетилетия, спрямо такива нови, които президентът сам издигна преди да анонсира официално своето желание да учреди президентска република на място на парламентарната ни такава. Може би заради това партиите също търсят нестандартни решения как да овладеят този ентусиазъм на Румен Радев да вземе цялата власт в държавата и да назначи един постоянен гълъб на мястото начело на държавата, който от негово име да ни казва кое е правилно и кое не. Или път някой шарлатанин да бъде поставен като министър и после да му бъде дадена цялата власт чрез подкрепа, която беше върната, ако си спомняте, Кирил Петков докато раздаваше брошури със своето име и своята партия, раздаваше брошури и с името на президента Румен Радев. И макар тези две страни в момента да са в някаква започваща война помежду си, тогава преди една година те бяха заедно и заедно учредиха този нов български ред, в който на нас ни се налага да живеем. 

Президентът каза обаче, че се е предоверил, той е искал да се получи нещо добро, но е бил подведен. 

Президентът Румен Радев призна, че е бил глупак. Да си признаеш, че си бил глупак в политиката не е достатъчно, за да можеш да изкупиш греховете, които си натрупал. 

Подведен – да използваме тази дума. 

Той сам, той каза, буквално каза: "Аз бях глупак. Повярвах на тези хора, доверих им се, предоверих им се. Грешката е моя“. Това в изказването на един президент, който назначава тези хора и който решава съдбините на народа, е вид глупост. Не бива да се заблуждаваме. И той го каза в прав текст. Признава си в опит да откъсне опашката, т.е. да каже, че той няма нищо общо с това, и че това едва ли не се случва против неговата воля, но всички ние знаем, че това не е така. 

Сега, има и една друга война, тя се води на няколко фронта – войната между БСП и президента. Тя също не е за подценяване. Там също имаше много добри взаимоотношения. 

Президентът се опитва да ползва БСП като основа за своите политически амбиции. Той иска да измучи БСП буквално. И го прави успешно от доста време – част от служебните министрите сегашните, а и пък предишните, са функционери на БСП, които бяха измъкнати буквално от партията. Припомням имената на Антон Кутев, и също така сегашния служебен правосъден министър също е такова творение. А и много други зад кулисите преминаха от едната на другата страна в опит Румен Радев да прелее старата ненавистна проруска българска комунистическа партия, маскирана като социалистическа партия в новия президентски проект, който е съставен от същите тези хора. Нека да забравяме, че вицепрезидентът на Румен Радев е един от най-активните функционери на БСП за последните 20 години г-жа Илияна Йотова. 

Добре но, президентът казва: "Аз не искам да управлявам. Това не е в мой интерес. Искам те да се разберат и да направят правителство, но те не могат“, и е факт, че ние виждаме, че не могат. 

Това, че президентът го казва, след като им вдигна юмрук и ги противопостави едни срещу други и изведнъж казва: "Те не могат да управляват“, е една мимикрия, която много прилича на стила на управление на съпругата на президента, която вероятно стои зад тези негови изказвания, тъй като той не стои особено консистентен, и това не е мое твърдение, а твърдение на неговите колеги от БСП, които го издигнаха като президент. И ми се струва, че Румен Радев е не винаги консистентен и не винаги говори от свое име. 

Наистина ли вярвате, че съпругата на президента влиза в ролята на сив кардинал? Това не е ли твърде конспиративно? 

Ако вие вярвате, че някой президент може в 12.30 часа да напише цинична критика срещу премиера на Нидерландия г-н Рюте, и това го решава сам, а не заедно със своя опитен пиар, който му помага, не знам. Аз се сещам за един-единствен президент по света, който си позволява да пише подобни политически постове в 12.30 часа през нощта, и този президент се казва Доналд Тръмп. Само тези двамата – Доналд Тръмп и Румен Радев си позволяват по този начин да общуват с народа си в 12.30 часа през нощта, обявявайки разни решения и разни свои позиции и мнения. Историята на президента… 



Сега е модерно с постове да си изразяваме мнението. Няма нищо лошо.

Сигурно. В 12.30 часа ми се струва, че президентът е със съпругата си и заедно обсъждат политически въпроси, а тя е доста известен PR, която правеше част от неговите кампании, и дори в началото, преди да бъде изхвърлена от ролята на президентша от неговите собствени съветници – заедно с няколко от нейните колеги си отидоха, ако си спомняте, преди две години, малко преди Радев да бъде избран за втори път. Нека да запазим това съмнение дали президентът сам пише тези свои неща или някой му подсказва, защото е доста деконсистентно това, което той сервира на публиката. Само допреди няколко месеца той твърдеше, че Кирил Петков и Корнелия Нинова са онези, които ще спасят България. В момента той твърди точно обратното – той твърди, че това са ретроградните сили, това са "шарлатаните“, това са "мошениците“, които развалят България. А пък неговите политически противници го обвиняват, че той работи с Бойко Борисов и даже се среща с тях, по думите на един от съпредседателите на "Продължаваме промяната“ Асен Василев. 

Защо Асен Василев каза това според вас?

Защото иска да излъже за пореден път публиката, както неговият колега Кирил Петков многократно го направи миналата година. Разбирате ли, нас ни лъжат, политици ни лъжат. 

Но какво се целеше с това изказване на Асен Василев?

Да се излъже още повече, да може да продължи още повече измамата. По начина, по който пирамидите на мадов и съвременните биткойн пирамиди и различните койни пирамиди възникват и рухват, по същия начин и тази пирамида – "Продължаваме промяната“, се появи и ще рухне. В опит да се задържи е възможно да се появят всякакви фантасмагористични сравнения или предположения. Едно от тях е това, което Асен Василев направи. То беше категорично опровергано, разбира се, от президента и неговата администрация, но какво от това? Факт е, че тези хора излъгаха, факт е, че тези хора събраха комисионни, факт е, че цената за януари месец на българския газ ще се увеличи, защото тези хора са получавали комисионни през месеците август и септември, за да купят три пъти по-скъп газ, отколкото в момента бихме могли да купим, доставен по различни начини в България.

Как се справя служебният кабинет? 

Служебният кабинет се справя компромисно, като кабинет, който е принуден едновременно да прави преход между онова, което президентът е обещавал и "Продължаваме промяната“ са обещавали допреди време, и онова, което предстои да се случи в България. И в някакъв смисъл промяната в служебния кабинет, в последния му вариант на служебния кабинет е толкова голяма спрямо предишните варианти, че той по-скоро прилича на кабинет, съставен с одобрението н Бойко Борисов и ГЕРБ. Той е про-ГЕРБ кабинет и той между другото се изразява и следва политиките на ГЕРБ по-скоро, отколкото на "Продължаваме промяната“.

Е сега звучите като Асен Василев.

Ами в интерес на истината е така. Те нито подеха някои от разследванията, които вече две години очакваме някой да покаже, че онова правителство на ГЕРБ, последното, е било толкова корумпирано, случаите с магистралите, язовирите и останалите неща да излязат наяве, всъщност служебното правителство каза: "Продължаваме промяната“ искат да направят далавера, като заменят една фирма на "Капитан Андреево“ със своя собствена, друга частна фирма, за да получат комисионна. Енергийният министър казва: "Продължаваме промяната“ взеха пари от газовото разпространение и от дистрибуция като комисионни, за да си реализират вътрешнопартийни интереси. Така че в някакъв смисъл служебното правителство се опитва да се извини на българския народ за онази грешка, която беше направена през последните две революционни години. 

Как ще се казва този филм, който гледаме в момента? Какъв жанр първо? Има малко драма, има комедия, елементи на хорър дори бих добавила, но вие сте режисьорът.

Това прилича на криминале, филм, в който няма да разберем кой и защо е убит, няма да разберем какво имаше в куфарчето, няма да разберем част от мотивацията на главните герои. Но ние знаем, че тя е различна от тази, която те публично ни заявяват, и затова гледаме този филм.

И ще го гледаме до март месец, така ли?



Ще го гледаме, а после ще започне продължението на "Криминале“, което дано да не бъде снимано отново от Куентин Тарантино, а някой по-разумен режисьор с по-малко ексцентричност да се появи на родната политическа сцена – нещо, в което аз силно се съмнявам. 

Обаче аз все пак искам да оставя един отворен финал – третия мандат.

Нито вторият, нито третият мандат ще бъдат реализирани, при положение че този първи символичен мандат, изпълнен с професори, специалисти, експерти не успява да намери почва на българска политическа земя. Сякаш развръзката на събитията е оставена нарочно за март месец, когато българите ще са още по-гладни, когато измамите на политиците, които ни управляваха в последните две години в революционна обстановка, ще са още по-видни и когато носталгията към разумното управление на предишните управляващи ще бъде сякаш по-ярка.

Ще се стигне ли обаче до гласуване на проектокабинета?

Със сигурност не. Изборите са през март месец, следващите. Хубаво е да се подготвим за тях и да мислим за кого гласуваме, за да не стигаме до ситуация, подобна на тази. 

Евелина БРАНИМИРОВА