Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Вики Алмазиду, съпруга на световно известния джаз музикант Милчо Левиев, за Националния музикален конкурс на името на "Милчо Левиев", който ще се проведе за първи път в Пловдив. 

Най-сетне в Пловдив ще има конкурс на името на Милчо Левиев! Разкажете ни повече за него?

Този конкурс, аз съм го нарекла фестивал-конкурс, защото освен конкурсния елемент, в началото ще има и два дни семинари, които ще бъдат направени от журито ни. А журито е, както някой го нарече – звездно жури: професор Людмил Ангелов, Константин Добройков – диригентът на Софийски солисти и Антони Дончев. Също така присъстват, както в международните журита винаги присъстват, спонсори и мениджери, присъства и самият изпълнителен директор на Нов Български университет, защото имаме голямо съдействие от университета, и аз, като председател на Сдружение "Милчо Левиев“ присъствам също.

Ще посрещнем всички участници на 6-и юни с концерт от наша страна. Ние ще направим концерт за добре дошли на децата. Следващите два дни ще бъдат семинари, ще има прожекции на архивни материали от Милчо Левиев как свири и класическа музика, джазова, всякакъв вид, фолклорна, как смесва, как фузира всички видове музика. Защото за него имаше едно понятие – хубава музика. Той не ги разделяше, не обичаше табели да се слагат много. И днес доста дори от децата, аз като педагог следя как се развива тази тема с фузията между различните видове музики. И това нещо от доста време, може би Милчо е бил един от пионерите през края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век още, той започва да смесва класика с джаз, фолклор с джаз и др. Понеже беше огромен познавач на различни видове фолклори, не само на българския, заминавайки за Америка в оркестъра на Дон Елис, продължава да развива тази тенденция.

Смесване на жанровете, да.

Да, и понеже той е нашият патрон, на фестивала ни, затова решихме да поставим и една такава точка. Освен класическите пиеси, освен пиеса на Милчо Левиев, класическа или джазова, приложили сме ноти, да има и една пиеса по избор на всеки участник, като искаме тя да не е класическа пиеса – може да бъде тяхна лична композиция, може да бъде фолклорна пиеса, някаква тема фолклорна, независимо на какъв фолклор, дали български, може да бъде латински, там са много хубави фолклорните теми, може да бъде някаква джазова пиеса, може да бъде някаква филмова мелодия, Мишел Льогран, Хенри Мансини, има невероятни неща написани. Просто искаме да отворим кръгозора на децата. Трябва да бъдат малко по-отворени, това вече е тенденция на Запад. Мисля, че е крайно време и отправям голям апел към педагозите всъщност, защото от тях започва всичко, нека да отварят кръгозора на децата, да не се затварят. Да, всичко започва може би с една класическа подготовка, това никой не го отрича. Както аз имам, така и цялото жури има класическа, и Милчо имаше класическа основа, но след това нека децата да не се задържат с вериги.

Да не се рамкират, да.

Да, да не се рамкира. Милчо казваше: "Музиката е изкуство на свободните пространства и аз искам да го освободя от някои догми и вериги“. Нека да оставяме децата да мислят. Знаете, аз винаги като педагог го бях казвах това, докато не прочетох, че всъщност нищо не сме открили ние, Сократ го е казал преди много-много векове: "Аз не мога да ви науча на нищо, но мога да ви науча да мислите“. Мисля, че това трябва да бъде мотото и въобще каузата на всички учители, да накараме децата да мислят, а не като роботи само да свирят нещо. Нека да имат собствено мнение върху това, което свирят. Мога друго да кажа за конкурса, че вече 3-тият и 4-тият ден ще бъдат конкурсните дни, след като вече първите дни сме се запознали помежду си, журито, провеждайки тези семинари пред децата, децата ще свирят, те ще им дават насоки, ще им дават съвети. Така че ще се опознаем и няма да бъдат много, как да го кажа, стресирани като в някои конкурси децата, след като вече имаме така някакъв контакт с тях. Приготвили сме много хубави, много големи награди. Имахме огромната помощ на Община Пловдив. Трябва да кажа, че това всичко се прави под егидата на Община Пловдив, която има много лично отношение към Милчо Левиев и към мен. С помощта и Музикалното училище "Добрин Петков“ в Пловдив, където ще се проведат всички дни. Последният ден, 11-ти юни, ще бъде денят на лауреатите, на наградите, и ще се проведе в зала "Борис Христов“. Свободен вход, всеки може да присъства, където лауреатите ще свирят и ще бъдат наградени. Много съществено нещо: на 11 юли, денят на наградите, сутринта, ще открием алея "Милчо Левиев“. На Сахат тепе цялата алея, която се качва горе по хълма, ще носи неговото име. И там ни помага Георги Стаменов – кметът на Централен район. С огромното съдействие на Музикалната академия в Пловдив, която също много ни помага. И много други хора, сега да не изброявам всички наши спонсори, те ще бъдат навсякъде споменати, хората, които с каквото могат ни помагат. Надявам се, че ще бъде нещо по-различно, един празник, и надявам се, че децата няма да се уплашат от т.нар. "трета точка“ - да изсвирят нещо по свой избор, каквото и да е то.

Напротив, може би ще се окрилят от това. Кажете каква е възрастовата граница, от колко до колко години? Има ли такава?

Аз само да споделя: това нещо го започнах в Гърция, където аз наполовина живея от много години, от 40 години, и там в консерваторията, в която преподавах, го направихме това. И отначало класическите педагози наистина бяха малко против, но след това видяха ентусиазма на децата, които участваха, и всъщност се прие това, и тази година дори ще бъде четвъртата година, в която се провежда тази стипендия "Милчо Левиев“ в Консерваторията в Солун, Съвременна консерватория Солун, където децата свирят всички тези различни видове музики. Попитахте ме нещо?

За възрастовата граница – има ли такава? За деца от колко до колко години е този конкурс?

Да. Възрастова граница сме сложили. Има две възрастови групи. Едната е от 10 до 18-годишна възраст, а другата е от 18 до 25 години. Искаме да стимулираме младите хора. От по-големите деца има интерес, обаждат ми, разпитват майки, педагози.

А малките? Има ли вече заявили участие от по-малката група?

Да, да. Аз се надявам, че от Музикалното училище ще има доста, защото там има много добри деца и предполагам, че от там също ще има. Ще има една помощ от наша страна и пак на Общината, като ще се намерят преференциални цени в хотели, защото дните са повече, не са само един-два конкурсни дни. А наградите са доста големи. Имаме големи награди от Общината, имаме голяма награда от сдружението "Милчо Левиев“. Ще има оригинални статуетки – не знам децата дали ще го оценят това, но всяка статуетка няма да се излива, а ще се произвежда ръчно от Наско Карадечев, от известният художник, скулптор. Той беше така добърда ни предложи статуетките да се правят ръчно.

Това е чудесно!

Мисля, че това е просто една малка пластика, която децата ще имат, оригинална, като никоя друга. Дори се смяхме тук екипа и казахме дори "Оскарите“ се изливат, но нашата статуетка не.

Има и стипендии еднократни, да кажем какви са те.

Има да. Сумите не са тайна, записани са вътре в регламента ни. Има една голяма награда на сдружението, която е 2 500 лева, има две големи награди от Община Пловдив, които също са по 2 500 лева. Има една голяма награда за едногодишно обучение от 2 500 лева от НБУ. И след това следват първа, втора, трета награда в по-малката група и също съответно първа, втора и трета в по-голямата група, като в голямата група са малко завишени наградите, точно не мога да ви кажа какви са, но са пак достатъчно стимулиращи награди.

Децата ще участват може би не толкова заради наградите, колкото заради самото представяне.

Ще има разбира се и награди за всички участващи. Ще приготвим всякакъв вид фланелки, тениски, с лого, папки, чанти и т.н. – всичко, което ще им трябва за тези няколко дни.

Да пожелаем успех на конкурса. Наистина е доста вълнуващо, че ще има такъв конкурс в Пловдив, в родния град на Милчо Левиев.

Да, мисля, че това трябваше да се случи. Сложихме 1 юни за крайна дата, но аз не съобразих, че точно сега са матури и голямо напрежение за децата. Така че можем малко да увеличим срока за записване. Може би ще увеличим с 10 дни срока на записване. Но като всеки първи път, нали знаете, и ние търсим най-добрия път, най-добрата реализация на всичко. Надяваме се, че всичко ще стане прекрасно.

Ще стане, разбира се.

А вече до година още по-добре, защото вече ще знаем.

Да, да. Така е. Много, много благодаря и успех пожелавам!