Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" с Вики Алмазиду, съпруга на световно известния джаз музикант Милчо Левиев. За неговата филмова музика, която ще оживее в концерта "Отклонение“ на 6 октомври 2023 в Пловдив, за казаното и недоизказано от музиканта за родния му и любим Пловдив, "Градът на вселената", както сам го нарича. 

Здравейте! Кажете ни, моля ви, с какво е забележителен този концерт, който пловдивчани ще могат да гледат на 6 октомври в Дома на културата?

Това е поредица от събития в рамките на културния календар на Община Пловдив. Това е един концерт, който е върху филмовата музика на Милчо Левиев. Тук, в този концерт тя ще бъде представена на живо вече, с различни аранжименти, 6 октомври в зала “Борис Христов" в Пловдив. Това са филми от 60-те години, за които Милчо е писал музика преди да замине за Америка. Те са доста филми, но ние сме се спрели на няколко, защото в един албум или в един концерт не можем да покрием всичко, което е направил. Един много хубав екип от музиканти работеше върху всичко това. Аранжиментите са на Валери Костов, който дълги години работи с Милчо. В неговото студио сме записали почти всички албуми, голяма част от концертите, които сме правили, той е бил като дясна ръка на Милчо в аранжирането. В концерта ще участва Антони Дончев и самият Валери Костов, с две пиана ще бъде, братя Владигерови Александър и Константин ще бъдат също с нас, за огромна наша радост, защото и те по някакъв начин са свързани с историята на Милчо, чрез своя велик дядо Панчо Владигеров. Иво Паунов също участва в духовата секция, имаме Кристиян Желев на барабани и Васил Хаджигрудев - дългогодишен студент на Милчо в майсторските класове, също ще участва, както и един струнен квартет на музиканти от операта в Пловдив. Аз ще бъда солист, но съм поканила и две мои студентки да участват като гости - Елия Тодорова и Илина Стойнева. Интересното в този концерт е тясната колаборация с музикалното училище в Пловдив, което Милчо някога е завършил, след академията е преподавал там за 1-2 години, преди да се установи в София. Ще участват и деца от училището, изключително талантливи - ударната секция, децата, които учат ударни инструменти със солистка Аглея, които пък ще изпеят нещо пак свързано с Милчо, а аранжимента на Милчо, на Blue Rondo a la Turk на Дейв Брубек, с което Милчо, заедно с Ал Жеро взимат "Грами". Така, че отново има връзка.  И също - още две деца сме поканили на пиано и цигулка, които ще изсвирят част от рапсодия “Вардар" на Панчо Владигеров, което пак по някакъв начин е свързано с Милчо. Искахме всичко, което ще се качи на сцената да е свързано по някакъв начин с Милчо и с неговата музика, това е в общи линии.

Можете ли да посочите някои заглавия на филми от концерта, кои са те и български ли са предимно?

Разбира се, разбира се, има няколко изключителни култови филма, например “Понеделник сутрин", един филм, който при създаването му е бил известно време забранен и доста по-късно се случва неговата премиера. Това е “Понеделник сутрин" на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, които са и лични приятели на Милчо. 1966 година е създаден филма. Още филма “Няма нищо по-хубаво от лошото време" на режисьора Методи Андонов, за който всъщност Милчо пише основната тема и след това заминава за Америка и неговия и нашия общ приятел Борис Карадимчев довършва неговото дело. Другият филм е “Горещо пладне" на Зако Хеския, “Есенно слънце от един снимачен ден", това е телевизионен филм на Борислав Шаралиев, както има и една тема от един анимационен филм “Синята пеперуда" - една много интересна тема, “Малки тайни", един игрален филм, който е съвместна продукция със Западен Берлин по онова време 1969 г., “Опасен полет" на режисьора Димитър Петров. В албума има и разбира се, темата на концерта ни, който се нарича “Отклонение" е филмът “Отклонение" на режисьорите Гриша Островски и Тодор Стоянов. Това е един много хубав филм, аз съм го гледала, страхотен филм. Има една инструментална тема от филма “Осмият" с Георги Георгиев-Гец. Интересното е, че в албума сме включили и два трака на Милчо от филми, единият е от американски филм “Чипи", а другият е от “Писмо до Америка", в които Милчо свири соло пиано. И един поздрав от Валери Костов за Милчо Левиев сме включили, също като бонус в албума. На сцената ще бъде доста разнообразна програмата и в основата си, разбира се ще бъде филмовата музика, но решихме да включим и още 2-3 неща, които са не издавани и не свирени никога.

Доколкото разбирам, вие сте правили текстове по някои от композициите и те са превърнати в песни?

Да, да поканихме Златна Костова, която е и поет, и журналист, и се занимава с това, тя издава стихове, но материята беше много-много трудна и на една от пиесите написах текста аз, на една направихме заедно текстовете. А Милчо искаше тези песни, понеже това е един проект, който той остави по средата, в една папка. И неговото желание беше, понеже са български филми, текстовете да бъдат на български език. И аз за първи път в този албум,  цял албум пея български текстове.

Един малко нестандартен въпрос искам да задам. Може би не му е тук мястото, но все пак.  Като че ли остана някаква обида у него към Пловдив, специално след "Пловдив 2019", имаше ли нещо такова?

Мисля, че това беше някакво неразбирателство, случват се такива неща понякога. Да, той беше за момент обиден, но за него Пловдив беше Градът на планетата, на цялата планета. Казваше Фелибето, казваше Пловдив и това беше Градът. Дори, когато дойде да живее при мен в Солун, последните 10 години, понеже взехме къща в стария град на Солун и той казваше, ето сякаш пак живея в Пловдив. Да, имаше една временна обида, но пак казвам, Милчо не я задържа толкова много, защото за него понятието Пловдив беше нещо, което не можеше да се наруши по никакъв начин. Понякога хората правим грешки, всички правим грешки. Може би тогава някаква малка грешка, нещо се е случило, въпреки това, аз мисля, че като цяло уважението към него е много голямо и особено последните години. Общината ми помага да създам няколко продукта, които Милчо остави наполовина и толкова явна е тази подкрепа от общината. Не го приемам като изкупуване на някаква грешка, всички правим грешки, може би и той е правил грешки, всички правим. Просто имам тяхната опора и помощ. А Милчо ни наблюдава и след като неговите неща продължават да живеят, аз мисля, че всичко това е забравено вече.

За 85-та годишнина какво още предвиждате, с какви още събития ще я отбележите, нахвърляйте някои от тях?

Аз мисля, че това е последният готов продукт, който ние предлагаме. А след това, и без да имаме кръгли годишнини, ние ще продължим да свирим неговата музика, разбира се.

Да, той е обичан човек, и разбира се винаги.

Да знаете, че другата година ще има огромно събитие, което отново се прави с помощта на общината. Това е един грант за 5 години и фестивал на името на Милчо Левиев, който ще се провежда. Но това ще е през юни-юли месец, така че може би тогава ще си говорим за този фестивал, защото ще е изключително оригинален фестивал.

А сега, заповядайте всички на концерта ни на 6 октомври 2023 г. в зала “Борис Христов" в Пловдив, от 19 ч.

Ще се радваме много да споделим тази музика с вас!

Благодаря ви!