Знаем ли всичко за главния мюсюлмански храм в Пловдив - Джумая джамия? Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с историка Видин Сукарев.

Г-н Сукарев, какво се знае от историческа гледна точка за Джумая джамия? Кога е бил построен този храм, разкажете ни за историята на храма?

Историята на храма от една страна изглежда сравнително добре известна, от друга има не малко спорни или несигурни сведения.

Но всъщност, това което се знае и сравнително наскоро беше сигурно доказано е, че джамията е построена в 15-те години на XV век. Точната дата не е известна, или поне на мен не ми е известно междувременно да е разкривана, тъй като имаше разногласия. Общо взето, две бяха възможностите, едната, че джамията е построена веднага след османското завоевание на Пловдив, т.е. някъде през 90-те години на XIV век, а втората от въпросния период на XV век, който споменах. Разногласието идваше от това, че джамията е известна като Кюдавендигяр джамии, от турското и наименование Hüdavendigâr CamiiилиCuma Camii. Всъщност това е прозвище на султан Мурад I, но и на султан Мурад II. Понеже и двамата султани са с това прозвище, съответно са и съименници, но са живели в относително голяма дистанция, те се явяват всъщност дядо и внук. Така че не беше ясно. Самият аз преди време съм се занимавал до известна степен с този въпрос, но без да имам  достъп до съответните източници. Така или иначе, тя и археологията отдолу не е налична.

Правени са сондажи, които също имат някакво значение. Въпреки че сега за толкова кратък период пък археологията не винаги може да ни е от полза. В смисъл период от 40-50 години се явява кратък по стандартите на този вид източници. Всъщност, съвсем логично беше да се предположи, че джамията е от по-ранно време, защото изглеждаше редно, след като османците са завладели Пловдив, те да направят мюсюлмански храм. А тази джамия е ясно, че е най-старата подобна в града.

А дали не е имало отдолу друг храм някакъв, който да е бил православен?

Има такива легенди, бих казал градски и въобще, но по-скоро не са основателни и аз считам, че този въпрос вече отдавна е разрешен. Макар че на много хора, включително и колеги от историческата общност им звучи приятно това да е имало такъв храм. Но за съжаление, по-скоро е нямало, тъй като първо джамията е построена на такова място, че във времето преди завоеванието това място изобщо не е попадало в чертите на града. Самият град е бил разположен по-високо по Трихълмието, което не означава, че отвъд него не е имало различни постройки и жилищни зони. Но да има пък църква, особено голяма, каквато се твърди? На това му се казва в нашия професионален език народна етимология. Тези неща ги е описал един историк в първата половина на ХХ век, пловдивски историк от гръцки произход Козма Апостолидис. Защото, всъщност, джамията се нарича Джумая, което означава петъчна. Петъчната джамия е катедралната, зрелищната джамия, ако можем да направим някаква аналогия с християнските храмове. Така че понеже била петъчна, и това било защото имало отдолу църква, която се казвала “Света Петка". На основата на това е предположението, но това е абсолютно несъстоятелно и няма никакви, нито писмени, нито каквито и да било други доказателства. Има някакви податки, че е имало църква “Света Петка", то е ясно, до ден-днешен, даже в момента има две. Като старата “Света Петка" - на нейно място е имало друга.

За мен този въпрос не съществува като нещо, което трябва изобщо да се поставя под съмнение или на дневен ред. Всъщност джамията е построена, както установи един колега, известен учен-османист Григор Бойков, той е пловдивчанин, мисля, че аз и друг път съм споменавал за него. Той притежава познанията и възможностите и широк поглед да направи съпоставка. На практика така е протичала всъщност самата османска инвазия. Османците завладяват някой град, който е по-значим център, макар че той Пловдив не е бил кой знае колко голям град по онова време. Такива са били условията, че на границата между България и Византия, в една постоянна размирна и военна зона, градът никак не е бил голям към втората половина на XIV век. И въобще цялото развитие на Втората българска държава предполага, че градските центрове не са били особено многолюдни и с големи представителни постройки. И цялата тази военна стратегия всъщност е следната: завладява се града, започва някакво усвояване на пространството, съответно колонизация, постепенно пренареждане и преустрояване на града, според законите на ислямската урбанистика, но затова се изисква дълго време.

Поради тази причина 20-30-50 и повече години обикновено за джамия се използва някоя преуредена бивша християнска църква, след което вече се пристъпва към строеж на джамии, включително и на средищна голяма джамия. Такива са били като схема действията на османците както в Мала Азия, така и тук на Балканския полуостров, и в нашите земи.

Така че,  сега знаете, че Пловдив е завладян без щурм, тоест градът е бил съхранен. След това обаче, от началото на XV век, по време на междуособиците на баязидовите синове е известно, че има големи мащабни разрушения. Тези разрушения в каква степен са се отразили на храмовете, не е ясно. Тоест, ние търсим наистина, не знаем преди Джумая джамия каква е била джамията в Пловдив. Надявам се по някакъв начин да стане ясно, има различни теории и версии, но на този етап наистина не може да се каже повече.

Всъщност, преди 15-ина години, когато се направи едно голямо проучване, реставриране на джамията със средства мисля, че от Република Турция, се проведоха и някакви археологически сондажи, които според Григор Бойков, той ги цитира, са показали, че няма следи от друг храм под основите на джамията. Аз не мога да кажа как и доколко комплексни са били тези сондажи. Но логиката сочи това, което ви казвам и аз. След това вече джамията се превръща в трайно присъстващ елемент от градското пространство. Изобщо, това е, в продължение на векове, най-голямата и най-солидната сграда. Тя очертава и посоката на разрастване на града с голямата търговска улица “Чаршията" в посока от Трихълмието към реката и моста, който също е направен в първите години, след като Пловдив пада под османска власт. Доста скоро, може би десетина години след османското завоевание, от когато са запазени първите регистри на населението, също се вижда, че тази джамия вече е влязла в административната практика, като една от махалите в града носи името “Джамии кебир", което означава Старата джамия. Може да се срещне и в други, защото той е богат език османо-турският с примеси от турски, от персийски, от арабски. Той е Джамии Атик или пък Ески джамия. Но при всички положения, това е една от първите махали, които се споменават. Османците делят населението по религиозен признак най-вече на християнско и на мюсюлманско, особено в първите векове - XV век най-вече. После се появява и циганско население, въпреки че то също си има вероизповедание или християнско, или мюсюлманско, но циганите попадат под категория цигани. Искам да кажа, че още в първите записи се появява това име и след това постепенно през годините положението се променя.

Интересното е, че след Освобождението в административната практика още доста време Пловдив се разделя на махали и тази махала съществува. Всъщност, това е махалата от площада “Джумаята" нагоре към Сахат тепе, в източните подстъпи и вече постепенно османското, турското, мюсюлманското население се изселва и в района се заселват християни и българско население. 

Тоест, до тогава са били мюсюлмани в този целия район?

Да, първоначално Пловдив се разраства, по-скоро през първите векове след завоеванието, особено някъде от втората половина на XV век, основно с мюсюлманско население. Градът през XVI, XVII, XVIII век е над 80%, че дори и над 90% мюсюлмански. Постепенно градът се развива като стопански, като търговски център, започва едно прииждане на население, което основно е християнско. Но казахме в края на XV век идва и циганско население, евреи също се заселват тогава. Така че градът постепенно започва да става етнически по-пъстър и християнският елемент да се увеличава. Но трудно можем да установим до XIX век как са били махалите точно населени, защото османската регистрова практика е била такава, че просто се подава населението по махали. И така излиза, че в една махала живеят 100% християни, 100% мюсюлмани, което практически е невъзможно и постепенно населението се е смесвало. Нали първоначално може би е било нещо подобно. Но след това, особено с нововъзникващите махали, нещата се променят.

В случая това няма кой знае какво значение за нашата тема, просто искам да кажа по отношение на джамията, наистина тя се превръща в знаково място, на практика средищно за града. Самият площад, който се оформя около нея, е познат до ден-днешен под името Джумаята. Това е едно име, което ту е официално, ту не е официално, тъй като се е случвало през годините да бъде официализирано. Но дори и да се е наричал площадът по друг начин, хората си го знаят така. Сега в момента този площад се нарича “Римски стадион", име, което беше дадено може би преди десетина година. Но хората пак така си го знаят. Никола Абаджиев, известният местен краевед, който е възпял миналото на Пловдив в една впечатляваща със своята панорамност книга “Пловдивска хроника", той пише, че площада е наричан “Айнал мегдан", то по-скоро би трябвало да е “Аналъ мегдан".

А какво значи това?

Това най-вероятно идва от някаква чешма с бистра вода, която е течала и е имало съответно корито, където се изтича водата. Водата е била чиста, бистра и понеже, заради вида й, от там най-вероятно идва наименованието. Аз лично нямам представа, не съм се занимавал конкретно с въпроса как и доколко това най-вероятно е исторически достоверно, защото Абаджиев, общо взето, не си посочва източниците. Но естествено, че се е променило положението през годините, така или иначе градът си е съществувал, там е било неговото средище дълго време. Зад джамията пък е бил така нареченият “Балък пазар", изобщо това е било едно пулсиращо с живот място, такова, каквото можем да кажем, че е и днес.

По отношение на самата джамия, доколкото имам спомен, през XVIII век тя е пострадала значително от земетресение. След което има различни конструктивни преобразувания и от това време до към, не знам точно до кога, но е имало в джамията шадраван. Той е запазен и мисля, че до началото на ХХ век има снимки, за които така се сещам по спомен.

Преди време един професор Любомир Миков, изкуствовед, който се занимава с мюсюлманско, с ислямско изкуство написва една книга, от която имам възможността да представя останалите на практика две единствени действащи като храмове джамии в Пловдив - Джумая и Имарет джамия. Тя е и с богат снимков материал. Там той доста подробно проследява строителните периоди в храма. Така че храмът си е произведение, интересно и на архитектурата, и на изкуството. Григор Бойков, който също се е занимавал доста сериозно с него, но по-скоро с архитектурния типаж, точно това също отбелязва, че този вид строителство е характерен с това, че джамията има няколко реда кубета. Нещо, което е характерно именно за мюсюлманските храмове в първите 50-ина години след завоеванието. После вече се оформят други архитектурни типове, най-вече с голям средищен купол. Джамията е богато украсена със стенописи, които също имат няколко периода в годините. Този храм винаги е бил добре поддържан, може да се каже. Защото за съжаление, с намаляването, разреждането на мюсюлманското население, голяма част  от другите храмове са западали и са се намирали в недобро положение. Най-вече в годините след Освобождението, което е довело и до тяхното затваряне, премахване. 

За този Слънчев часовник на джамията е любопитно да кажете повече!

Слънчевият часовник е поставен по-скоро след Освобождението, реално в първите месеци след него, от руски офицери, които са част от окупационното, така наречено “временно руско управление на града". Между другото, то се знае, тогавашната власт е направила доста добри неща за благоустрояването, за организирането, за европеизирането и развитието на Пловдив. Положила е някакво начало, то за 1-2 години няма как да се случат чудеса, но са направени и озеленяване, и изнасяне на гробищата извън града. И всъщност част от тези мероприятия е и Слънчевият часовник, който правилно отбелязахте, защото той си е един интересен елемент, една съвременна атракция, и повечето пловдивчани, които сме свикнали с него не му обръщаме особено внимание. А той е на ъгъла, на ююгозапад.

Може би археолозите знаят дали джамията е построена и върху някоя от римските старини, останали там от Римския стадион.

Да, да, тя със сигурност ляга върху останки, може би, то се вижда отдолу как върви крепостната стена. Някъде там трябва да са минавали остатъци от някакви водопроводни съоръжения. Самото име Таксим тепе точно това означава - разпределителен водопровод. Просто на това място със сигурност отдолу има археология.

И ако е имало чешма, както казвате, водата е идвала от Акведукта, те са правили такива градски чешми, още по римско време?

В Исляма е много разпространена тази традиция. Така или иначе, в Пловдив има много чешми и то си е въпрос на едно сериозно проучване изобщо. Защото доста голяма част от надписите са запазени. Наистина интересно би било, ако може да се направи подобно проучване топографско. А иначе, всяка една джамия отдалече се вижда, заради минарето. Доколкото си спомням имаше нещо характерно отбелязано от проф. Миков по отношение на минарето, но сега точно не мога да се сетя какво беше. Самото минаре е пострадало от земетресението през 1928 година. Общо взето горната част на минарето е съборена, но самата джамия се запазва за щастие. Но по това време много сгради са пострадали.

Примерно “Куршум хан" горе-долу тогава вече става ясно, че не може да продължи да съществува. Но за джамията поне не съм чувал да е била поставена в опасност. Предполагам, че е имало някакви възстановителни действия, но най-малкото по запазени фотографии се вижда, че минарето липсва и това е един от начините да се датират снимките, които са от този период.

Тя всъщност е построена от Мурад I или Мурад II, един от тези султани?

По-скоро е II, доказано е. Защото Григор Бойков намери някакви документи от началото на 30-те години на XV век, които показват, че джамията е така да се каже, зачислена в неговия вакъф. Този въпрос отдавна е доказан, още през 2012 г., той издаде една голяма статия, която беше отпечатана в годишника на нашия музей. И там доста подробно обръща внимание на това. Аз някога се занимавах повече с тези въпроси, но от вече доста години малки съм ги загърбил. И поради тази причина не мога да навляза в конкретика. Но този спор отдавна е изчистен вече.

През годините, особено, ако отворите по-стари издания ,или пък и да не са много стари, но ако са ползвани стари източници, си пише, че е както казах самият аз е, че по-логично Мурад I да е, но всъщност по времето на Мурад II е направена джамията.

Но някъде срещнах, че Любен Каравелов е написал, че джамията е построена върху църква?

Да, да, точно от там изхождат подобни легенди, предания и в много отношения няма как да бъдат проучени и съответно не са исторически. Аз ви казвам, те са щедро подхранвани. Дори в ново време, на някои хора им се привиждат кръстове в зидарията и разни други там стигми и т.н. Аз не съм специалист по тези работи, едно нещо като е направено от четвъртити камъни, ясно е, че ще има и кръстовидни някакви съвпадения. Но, по-скоро, това са неща, които не са съобразени със стандартите на историческата наука.