Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с историка Видин Сукарев, за Главната улица в Пловдив. 

Откога датира тази улица, как се е обособявала през годините?

Главната улица в Пловдив заслужава може би предаване, което да и се посвети, и вероятно изследване научно, специално монографично, защото има много неща, които се намират на тази улица. Историческият й развой е до голяма степен  свързан с този на Пловдив. Всъщност можем да кажем, че в различни етапи от историята на града там е протичал основният трафик, като най-ранните сведения за тази част - центъра на града, са от времето на римския Пловдив, където всъщност е Форума, припокриващ се до голяма степен със сегашния площад “Централен".

За съжаление, през следващите векове градът се свива сериозно и основно се намира в района на Трихълмието. След известно време отново се разраства, в периода на Византийското владичество, но от османското завоевание насам градът отново излиза извън хълмовете. И всъщност, от тогава можем да говорим и за поетапно формиране на Главната улица, като най-напред тя е включвала това, което сега пловдивчани наричат малката Главна по-скоро, Търговската улица-Чаршията. Тя е започвала от Централна джамия, Голямата петъчна джамия-Джумая джамия и е вървяла до моста на реката, построен от Шахабетин паша, бейлербей на Румелия. Тази част векове наред по време на Османското владичество е представлявала Главната улица.

След Освобождението постепенно градът започва да се разраства в южна посока, но то не е само след Освобождението, още в първите десетилетия след Освобождението, особено във връзка с построяването на железопътната линия. Така че градът през османско време е растял повече на изток, на запад, на север, но постепенно в крайните години на Османското владичество вече започва да се развива и в тази посока. В този дял, между Трихълмието и Сахат тепе, започва да се образува тази централна улица, която свързва града с гарата. Там знаем се изгражда и Цар Симеоновата градина, изобщо появява се комплекс от сгради, което е един сравнително бавен процес, извършване на улична регулация, настилане. Той се затормозява и от времето на войните, от следвоенната бедност. Но в периода вече след Първата световна война, постепенно започва да се изгражда този ансамбъл от сгради, които съществуват и до днес. Красиви сгради в неокласицизъм, в стил сецесион, някои от тях са и от архитектурния модернизъм. И тогава тази улица, вече и с развитието на автомобилния транспорт, се превръща в близко до това, което е и през следващите десетилетия. Тоест, от началото на ХХ век, по-сериозно между двете световни войни, защото тогава вече автомобилът навлиза.

И това, което може би е интересно за слушателите и трябваше да го кажем в самото начало, е че дълго време тази улица не е била само пешеходна. Напротив, по нея са вървели автомобили, както може да се види и от архивни снимки и кинокадри. Естествено преди автомобилите е имало каруци, файтони, въобще такъв е бил начинът на придвижване.

Всъщност, по онова време е имало и само един мост, който свързва двете части на града - южната и северната, това е бил старият Османски мост, направен от Шахабетин паша, но трасето е било предпоставено и в тази връзка. След това се появяват знаем и други мостове, този пък пада през 71-ва година. Това е донякъде и обстоятелство, което е допринесло допълнително булеварда, или Главната улица, да се превърне в пешеходна.

Така че това е един ансамбъл, който покрива твърде голяма територия. От една страна са, както казах, тези сгради между Централния площад и Джумая джамия, а от т.нар. Малка Главна от едната страна е “Капана" от другата страна други жилищни и обществени постройки, които доста са се променяли през годините. Всъщност, всяка една сграда си е представлява отделно обособена история, но днес няма нещо интересно, така специфично в духа на Пловдив, което се усеща чрез тази улица. Пешеходният мост, по-късно и някои други решения от по-ново време, свързани с подлеза на т.нар. аптека “Марица" и отклоняването на движението, всъщност превърнаха тази зона в една от най-големите пешеходни зони. Тя официално в един момент е и най-голямата пешеходна улица в Европа. В момента как стоят нещата не мога да кажа, не съм обикалял и другите пешеходни зони. Но със сигурност пловдивската е една от най-красивите и много приятни, а също и значителна по своя обхват.

Какво прави улицата така уникална, духът й толкова уникален, освен всичко, което изговорихме, има ли и нещо друго?

Напластяването на различни сгради, култури, хората, които вървят по тази улица са от най-различни места. То големият град точно това го прави голям, да идват хора отвсякъде. Най-вече архитектурните ансамбли, напластяването на архитектура и природа,  защото разбира се, трябва да държим сметка и за хълмовете, които са от двете страни, особено на Централния площад, от който започва улицата, можем  да видим римски артефакти, можем да видим от ХХ век, можем да видим градината, можем да видим хотел “Тримонциум", който е от времето на барока. От другата страна, в района на самата джамия, Римският стадион, наистина това е едно съчетание, за което аз гледам да не давам думата уникално, макар, че то означава неповторимо, макар че всяко едно нещо по един или друг начин е неповторимо. Но наистина е много забележително и трудно може да се очаква точно по този начин да се повтори. Въпреки, че много балкански градове имат подобни улици, да речем Битоля има т.нар. Широк сокак, където някак се усеща подобна атмосфера. Но наистина на едно място джамия и Римски стадион, мисля че в света не се срещат.

А за това, което се намира под Главната улица, какво да кажем?

Какво се намира отдолу се вижда и под Екселсиор, и под т.нар. Нармаг, но за да се разкрие в по-голяма част или поне част от стадиона, трябват наистина много сериозни финансови средства и нещо, което архитектурно и конструктивно не знам до каква степен може да се изпълни. И най-вече като обезпечение. Но съм чувал още като дете за такива проекти и такива намерения. Но дали ще доживеем да го видим не знам.

Имаше съвсем сериозни намерения за това да, може би преди 5-6 години. 

Със сигурност, както казах, има много неща, които могат да се кажат за това място, тъй като то концентрира в него и духът на Пловдив, в него най-ясно се усеща, а това е град с дух. Това, което ми е направило впечатление, даже може би по-скоро този дух го усещат много често хора, които не са от Пловдив. Хората от Пловдив понякога нямат достатъчно развити сетива за този дух и атмосфера. Но при всички положения те са нещо важно. Въобще Главната, ние така си я знаем, само с това име, а не като улица “Александър I" или улица “Васил Коларов", както е била. Да, защото тази дълга история със сигурност е свързана с различни преименувания, свързани с политическата конюнктура от своя страна. Но като кажеш на един пловдивчанин Главната, и не само на пловдивчанин, изобщо като кажеш на някой запознат с града Главната, и няма нужда да добавяш улица. Вече това си е Главната, с главна буква.