Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Пловдив" с доц. д-р Видин Сукарев, от катедра "Туризъм“ към Аграрен университет в Пловдив, за туризма и културното наследство на Пловдив - статистика, достижения и актуални проблеми.

Какво още можем да желаем от туризма в Пловдив, така, че да се покаже цялото това наследство, което градът притежава?

Бих казал, че туризмът е такава сфера, че място за развитие винаги има. С известни условности може да се твърди същото и за туризма, свързан с културното наследство в частност, и като цяло за културния туризъм. Пловдив от доста време се е утвърдил в това отношение. Има немалко форми на международно признание. Дори в края на миналата година градът се нареди в една доста престижна класация, като предпочитано място в топ 3, доколкото си спомням, за коледно-новогодишните празници. През последните години Пловдив много се открои и като център, по-скоро регионът е център на винен туризъм, тъй като градът все пак е естественото средище и има много какво да даде в това отношение.

По отношение на културното наследство, и по отношение изобщо на туризма, градът има немалко успехи. Със сигурност най-големият такъв успех е признаването му за Европейската културна столица през 2019 г. Още преди това беше проведена номинацията, класиране, изобщо цялата процедура продължи години наред. Това се знаеше още в 2014 г., мисля. Миналата година станаха 10 години, откакто Пловдив спечели това престижно отличие.

Горе-долу по това време градът получи една друга много престижна награда – т.нар. "Оскар за туризъм“, наградата "Златна ябълка“, която се издава от Асоциацията на писатели и журналисти в сферата на пътуванията и туризма. Между другото, тази награда е дарена от Администрацията на Община Пловдив в Историческия музей – намира се във фондохранилище. Така че можем да говорим много и в положителен апломб.

Но разбира се, има и проблеми, които според мен не трябва да се избягват, защото по-скоро това е също проблем. Въобще, според мен, в такава строго професионална сфера, каквато е опазването на културното наследство и свързания с него туризъм, трябва да се използва съответният строго професионален подход. Помоему, това не че липсва, но със сигурност има много какво още да се желае. Мога да го докажа с факти, със статистически данни.

Добре, хайде да го кажем наистина, всички виждаме, че има още какво да се желае.

Да, със сигурност ние го усещаме. Съвсем наскоро медиите отразиха приемането от Общински съвет на отчета за това как е изпълнена програмата за развитие на туризма. От този отчет имаше доста положителни статистически данни, в смисъл, че примерно пътуванията, посещенията, нощувките в Пловдив са нараснали около 30%, по спомен говоря, мисля, че даже 32%, в сравнение с върховата 2019 г., което е със сигурност нещо много радостно.

Добър показател, да.

Обаче има и неща, които според мен остават в сянка, а са важни. Например, ако погледнем по-назад във времето, ще установим, че през 80-те години в Пловдив има далеч повече реализирани нощувки и също така далеч по-висока посещаемост на музеи. Тук за приходи е трудно да говорим, защото твърде различна е финансовата ситуация и като стойност на парите, и като жизнен стандарт. Но при всички положения, музеите, начинът по който работят във връзка с туризма, е най-важно да привличат хора. И понеже има много сериозни проблеми със статистиката от гледна точка на това, че нашите статистически органи – незнайно защо, категорично странят от това да предоставят информация за продадените билети. Те имат тази информация, институциите, но специално в тези отчети за развитие на туризма, както и в изданията, и в сайта на НСИ, винаги присъства тоталният брой туристи. Не са разделени тези, които са си платили вход, и тези, които са влезли, поради една или друга причина, със свободен вход. Това доста може да видоизмени картината.

Аз си направих труда, използвайки Закона за достъп до обществена информация, да изискам от Община Пловдив какви са постъпленията от билети, колко души са влезли с платен вход през 2024 г. и след това ги съпоставих с това, което излезе като официална информация. Странно, но данните се разминават много съществено, защото примерно в отчета, който беше тиражиран в Общинския съвет – от там може да се изтегли и да го види всеки, то излезе и в медиите – излиза примерно, че в Общински институт "Старинен Пловдив“ са отчели над 800 000 посетители. Документът, който ми дадоха няколко седмици по-рано пак от Община Пловдив, обаче беше, че посетителите са горе-долу наполовина – по спомен 440-450 хиляди тотално. Отделно, с билети, посетителите са някъде от порядъка на 160 хиляди.

Като човек, който работи и до ден днешен в музей, мога да ви кажа, че това със свободния вход, колко посетители са влезли, е много условно, манипулативно и нереално. Защото, просто няма и как да ги следиш толкова лесно, въпреки че има начини. Да речем, в Колизеума, когато бях, в Рим, така се падна, че имаше безплатни посещения, но тогава пак се нареждаш и си вземаш билет. Не плащаш нищо, но имаш билет и по този начин се отчитат посещенията. Ние такава традиция и практика тук нямаме. Така че един много съществен проблем е недобрата статистика.

Трябва да ви кажа, че по времето на социализма – аз успях да намеря данни за 1984 г., в музеите в Пловдив с платен вход са влезли над 330-340 хиляди души, ако не се лъжа. Говорим само с платени билети. Отделно, ако се сложат тези, които са описани със свободен вход. Музеят, в който аз работя – Историческият музей – Пловдив, по онова време той още не е съществувал реално, имало е на негово място два музея, които после са се обединили – "Музеят на работническото и революционно движение, капитализма и социалистическото строителство" му е пълното име, и друг музей с дълго име – Музей на възраждането и национално-освободените борби. В тези два музея, защото са били на предния фронт на тогавашната пропаганда, се е влизало без пари. Ако сложим посещаемостта и от тях, вече тази посещаемост отива над половин милион.

Пловдив, въпреки че не искам да звуча соцносталгично, е привличал както с културните му институции, така изобщо, много повече посетители преди 40-50 години.

Но това пак може да е спорно. Дали пък тогава не е било нагласено нещо по статистиката?

Това е статистиката от продадени билети. Така че в голяма степен би следвало да е достоверна, защото парите трябва да се проследяват. Дори за социализма, когато знаем, че статистиката беше доста нереална.

Доказва се и от нещо друго – данните за нощувките. Реализираните нощувки в обекти, които са с над 10 легла, миналата година са 674 000 броя нощувки, мисля. Хората, които са извършили тези нощувки, мисля, че са около 350-360 хиляди. Не се усетих да взема цифрите пред мен, но това много лесно може да се види. По данни на хотелите от 1984 г., там има над 900 000 нощувки. Освен това трябва да се каже, че квартирните бюра, в които има около 18-19 хиляди легла, са осъществили още над 800 000 нощувки. Т.е. броят на нощувките в Пловдив за 1984 г. надхвърля 1,8 милиона. Това, което казвате, е много интересно!

Дори да завишим двойно броя на нощувките, извършени миналата година, защото статистиката обхваща само тези обекти, които са с над 10 легла, пак ще получим многократно по-малко. Но със сигурност тези нощувки няма как да се завишат двойно, защото всъщност тези обекти, макар и по-многобройни, те пък имат по-малка леглова база. Общо тези обекти, които са от 10 легла нагоре, предлагат около 7000 и малко легла, а другите са около 2000 и нещо, така че всъщност общо легловата база е към 10 000 – говорим за територията на Пловдив, което също означава някакво движение надолу. Въпреки че тук нещата вече са несъпоставими, защото говорим за съвсем други навици, култура, стандарт.

Но както и да го гледаме, на Пловдив много му липсва Панаирът. Просто Панаирът много отдавна вече, повече от десетилетие, не е това, което беше.

Мисля, че това всеки един човек, който познава добре града и който може да направи съпоставката, може лесно да го отчете. Така че, според мен, едно от много важните неща е местното управление, което все пак има и някакви акции в Панаира, трябва всячески и по-сериозно да се опита да работи в посока Панаирът да се развива. Другият голям проблем е, че просто Пловдив прекалено много разчита на културния туризъм и на културното наследство. А все пак има и други видове туризъм. В крайна сметка туризмът е икономическа област.

За мен, примерно, не е добро решение туризмът да бъде ресор към културата, защото имаме заместник-кмет, който отговаря за култура, археология и туризъм. Защо, примерно, присъства археологията, а не присъства историята, не присъства етнологията?

В крайна сметка аз нямам нищо против колегите археолози и археологическата наука, но би следвало всички дялове на науката, които изследват миналото и културното наследство, да са равнопоставени. Та, в тази връзка, всеки, който се занимава с тези въпроси, е наясно, че по различни причини археологическото наследство е на най-сериозен фокус, за него се отделят най-много средства. Но, според мен, това невинаги е правилно, невинаги е оправдано и най-вече би следвало да се отделят повече средства и за другите форми на културно наследство. Всеки, който отвори Закона за културното наследство, веднага ще се убеди в моите думи и без да познава практиката. А практиката вече пък със сигурност доказва това.

Вижда ли се кои са били най-посещаваните културни институции в миналото, като сте правили тези съпоставки?

Да уточня най-напред – говорим пак за входни билети, в следствие на които се оформя статистиката. Примерно в Гърция винаги статистиката почива на продадени билети. В Италия – също. Така че аз съм попадал само на откъслечни данни, както казах, но по принцип най-голяма посещаемост с входни билети традиционно, обикновено съм забелязал, че има Археологическият музей.

Всъщност музеите с вход са Археологическият, Художествената галерия, Етнографският музей и Природонаучният музей и всички реализират доста сериозна посещаемост, в повечето случаи бих казал по-висока от сегашната, може би с изключение на Природонаучния музей, който през последните 10-15 години наистина достига много сериозно ниво на посетители.

Но тук пък идва друг един, не бих го нарекъл проблем, но по-специфичен въпрос – че всъщност не е сигурно доколко един Природонаучен музей с такава статистика е точно туристически обект. Защото, ако се вгледаме в статистиката, всъщност Природонаучният музей привлича малко чужденци. За миналата година специално данните, които съм гледал, са, че чужденците са примерно 4000 на фона на над 100 000 други. Така или иначе, Природонаучният музей е много любимо място на децата. Аз също, когато бях дете, най-любимият ми музей беше Природонаучният. Така че има и такъв проблем с музеите и пак със статистиката, че всъщност в музеите се отчита само брой българи-чужденци. А добре би било, всеки музеен служител, който посреща съответните посетители, може много лесно да отмята, да се отбелязва кои са от Пловдив и кои не са. Защото вече щом са пътували, дори да са някъде от по-близо, те могат да се причислят към туристическия поток. Това сега също липсва в статистиката.

И така, какви са изводите, които може да се направят в крайна сметка?

Изводите са, че е необходима по-сериозна експертност, повече грижа за това музеите наистина да бъдат качествени обекти на туризъм. Защото в момента по-скоро те са в едно междинно положение. Разбира се, музеят на първо място е институция, която отговаря за опазването и за съхраняването, за проучването на културното наследство и едва тогава за неговото представяне. Т.е. един музей може да функционира пълноценно дори без особено голям брой посетители, но за да бъде истински полезен на стопанството, на обществото, е редно музеят да се посещава, защото присъства и в Закона за туризма най-малкото, музеите са част от туристическите обекти, трябва да се обърне внимание и на това. Все пак живеем в комерсиален, материален свят, всички искаме икономиката ни да се развива и на фона на даденостите, които има Пловдив, според мен трябва да се очаква и да се работи много повече. Защото всъщност, какво имаме сега – най-посещаваният музей в Пловдив не е свързан с неговото културно наследство.

Изводът е очевиден, като се съпоставят цифрите.

Освен това, както казах, традиционно има голям интерес към археологическите обекти. Това може да се види много лесно. Примерно в Търново най-посещаваният обект е Царевец, във Варна най-посещаваните обекти са също археологически. Поради една или друга причина, Археологическият музей, въпреки че това трябва да е по закон задължително, не управлява археологическите обекти - Голямата базилика, Малката базилика, Античният театър.

Да, те се управляват от ОИ"Старинен Пловдив“.

Изобщо, това по закон не е редно. Т.е. Община Пловдив, според мен, заобикаля нормативни разпоредби, незнайно точно по какви причини, но е факт, че в Закона за културното наследство пише нещо, което тук не се спазва. ОИ "Старинен Пловдив“ е създаден като предприятие, като организация, като структура преди всичко с идеята и целта да се запази архитектурата от XVIII-XIX век, т.е. това, което наричаме "възрожденски къщи“. Естествено, че трябва да се обръща внимание и на археологията. Ако си спомняте тези скандали, които се случиха преди няколко месеца…

С Голямата базилика?

И сега явно тлеят по-скоро, защото не мисля, че са потушени, но медийно нищо не излиза. Според мен има нещо свързано в това отношение. Т.е. тук пак виждаме липса на желание да се работи по стандартите и съответно това влияе негативно на цялата система. Пренебрегва се и историческото наследство, защото Пловдив е център на Съединението, Пловдив е един от центровете на Българското възраждане. Имаше едно интервю с директора на Историческия музей. Той говори за някакъв страшен ръст на посещенията миналата година, но това статистически изобщо не се потвърждава. Има много какво да се желае. Като трябва да се има предвид най-вече, че трябва да се обърне внимание на подобряване на експозициите, на условията. Защото, заповядайте в нашите експозиции, сега още, докато е студено – ще видите кой човек с удоволствие ще посети такива експозиции. Да не говорим, че те са и остарели в много отношения. И въобще, има си чисто административни, управленски проблеми, които не са разрешени, и това също се отразява.

Със сигурност тези експозиции преди 40-50 години са отговаряли на тогавашните стандарти и създаваните нужди от политическото и от административното ръководство, докато сега не е така. Музейната система, колкото и критично да звучи, аз го казвам като специалист – първо музеен, второ, хабилитиран доцент в професионално направление "Туризъм“ – музейната система е много далече от едно адекватно реформиране, което би следвало да има, както като цяло, така и в частност за Пловдив.

За мен е много интересно статистически, примерно, Старият Пловдив е лидер в посещаемостта, в продавани билети и т.н., но каква е разбивката по обекти. Защото аз съм убеден, че най-сериозно се дърпат, очевидно, конците към мозайките, към Базиликата, особено Голямата епископска базилика. А какво се случва с къщите, които всъщност са първоосновата на създаването на тази структура. Ние добре знаем, че една доста голяма част от най-атрактивните къщи през миналите десетилетия вече не са общинска собственост, попаднаха в частни ръце, по един или по друг начин, което доста лесно и бързо се забравя.

Но при всички положения Трихълмието е ядрото на града в исторически, в културен, в климатичен дори, бих казал, план – като духовен климат имам предвид, така че трябва да се промени много политиката за управление, най-вече, Пък и изобщо, във всяко едно отношение. Не може на калдъръма да влизат масово джипове по 2-3 тона. И изобщо, като вървиш там, очите ти да са на 4, да не те сгази кола – сякаш вървиш по който и да било друг квартал.

Добре е, че поне Небет тепе вече ще го управлява Археологическият музей!

Аз не знам защо един път едно се управлява по един начин, друг път – по друг. Според мен това не е редно и е крайно време да се промени. Аз много отдавна съм поставял такива въпроси – мен затова не ме харесва администрацията на музейно и на културно ниво в общината, но досега никой не ме е оборил с аргументи. Обикновено ми се сърдят и считат, че го правя от някакво желание да изпъкна, да се направя на интересен. Всеки е жив човек, има някакво тщеславие, но аз го правя от желание нещата да бъдат наистина полезни за културното наследство и за обществото, а не за определен кръг хора, защото по-скоро към момента положението е такова.