Велизар Шаламанов: България няма финансовия ресурс да поддържа две ескадрили

Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Българското министерство на външните работи е препратило писмо-запитване за обвързваща оферта за закупуване на "междинен“ боен самолет единствено до Министерството на отбраната на Швеция за изтребители "Грипен“. Това става ясно от отговор на служебния министър на външните работи Николай Милков на въпрос от народния представител от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев. Но от отговора на  външния министър Николай Милков става ясно, че въпреки уверенията на министър Димитър Стоянов и президента Румен Радев, България не е пращала писма до други държави и единствената получена оферта е от Швеция за самолетите "Грипен“". Става въпрос за закупуване или вземане на лизинг на 10 бойни самолета "Грипен“, които да заместят тези на МиГ-29, чийто ресурс изтича най-късно до догодина. И въпросът е: разумно ли е служебното правителство да купува самолети "Грипен" преди да са пристигнали поръчаните вече Ф-16, и то след като миналия петък, всъщност преди дни, в рамките на двучасови разгорещени дебати Народното събрание одобри закупуването на нови самолети F-16? Следва  коментарът на  бившия служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов.

Наистина е странен този интерес към "Грипен“ и въвеждането на "междинен“ боен самолет при положение, че има много ясни решения на парламента за придобиване на ескадрила F-16, както и ясно установен ред в НАТО по отношение на въздушния суверенитет: когато няма възможност една страна със собствени самолети за период от време да поддържа въздушния суверенитет, то механизмите предвиждат използване на самолети на съюзници, както се случва в много други страни. Тази идея за заместващ самолет, която се лансира от служебното правителство, поне за мен буди сериозно възмущение.

Нали уж страницата за спора "Грипен“ срещу F-16 беше затворена? Сега се оказва, че служебният министър Стоянов иска офертата за закупуването 10 изтребителя "Грипен“ от модела JAS 39 Gripen C/D, които да бъдат произведени и доставени в рамките на 2 години от сключването на договора. Те ще дойдат почти по същото време, по което ще дойдат и F-16. Защо се получава така?

За да бъдем точни, в същото писмо на министър Стоянов до неговия колега от Швеция се казва, че условията в България посочват като по-удобен за нас вариант придобиването чрез лизинг на съществуващи самолети, което наистина създава усещането, че всъщност ние търсим по някакъв начин да бъде заобиколена процедурата с подготовка на проект за инвестиционен разход и одобрение от парламента чрез придобиване от оперативния бюджет на Министерство на отбраната практически на втора ескадрила, което сериозно ще наруши цялостната програма за превъоръжаване най-вече от финансова гледна точка. От друга страна, ясно е, че България няма финансовия ресурс да поддържа две ескадрили. Виждаме, че ние с трудност намираме средствата за една ескадрила. Виждаме, че Словакия, която има по-добри показатели като БВП на човек от населението, се задоволява с 14 самолета, Хърватска с 12, а в България към вече поръчаните възможно най-скъпи F-16 има стремеж да се добавят още 10 самолета. Това за мен е необяснимо и в никакъв случай не може да бъде толерирано без ясно обсъждане в Комисията по отбрана в парламента. Вярвам, че г-н Христо Гаджев, като председател на тази комисия, ще предприеме необходимите стъпки, след като е задал и такъв актуален въпрос.

Г-н Шаламанов, обаче закупуването или взимането на лизинг на 10 изтребителя "Грипен“ как ще заобиколи Народното събрание? Вие казахте, че може да се позове на вътрешни ресурси на Министерството на отбраната, но все пак това е служебен кабинет, ресурсите са силно ограничени, как ще стане?

Това е наистина въпросът, който и на мен ми звучи малко не съвсем в рамките на установените правила, защото става въпрос за една от възможните най-скъпите платформи "боен самолет“ и опит това да бъде предрешено без необходимите консултации в парламента, когато в парламента е пратена вече програма за приоритетни инвестиционни разходи, и в тази програма няма проект, свързан със заместващ самолет. Единственият вариант, който според мен може да е в главата на министъра, но за това най-вероятно той ще бъде питан в комисията, е, че с оперативния бюджет на ВВС ще се заеме на лизинг този самолет, с който да се изпълняват задачите по въздушен суверенитет, докато бъде овладян F-16. Но също така стои въпросът, как българските пилоти и техници ще овладеят за седмици "Грипен“, а пък за F-16 ще им трябват 4-5-6 години, както твърди министър Стоянов.

Още повече, че въпросните изтребители "Грипен“ ще пристигнат след 2 години, ако сега тръгнат процедурите, и малко след тях ще дойдат и  8-те F-16.

Те могат да пристигнат и по-рано, тъй като информацията от медиите е, че съществуват 10-12 произведени самолета, които са произведени с финансиране от Министерство на отбраната на Швеция с цел да не спира производствената линия на "Грипен“ и да бъдат запазени работни места и технологични възможности, което допълнително създава усещането, че ние като че ли искаме да защитим интерес на някой друг, а не толкова интереса на България, от една страна финансов, от друга страна като балансиран подход и приоритети в превъоръжаването. Определено, след като заделяме около 6 милиарда за ескадрила F-16, е време да бъде обърнато внимание на Сухопътните войски, на Военноморски сили, на Специални сили, на системите за командване и управление, комуникация и киберотбрана, които са критично важни при развитие на предната отбрана с участие на многонационални сили на наши съюзници в Източна Европа.

Въпросът ми може да прозвучи доста екзотично, но не мога да не го задам: г-н Шаламанов, дали не се търси подмяната на F-16 с "Грипен“ като окончателен вариант?

Ами със сигурност ще бъде създаден доста сложен казус. Нека да си спомним, че всъщност г-н Стоянов сега служебен министър, но във времето, когато бяха взимани решенията първо за "Грипен“, а след това и за самолета F-16, е работил като главен инженер на авиацията, като началник щаб на авиацията. Тоест, той е много запознат с всички тези проблеми. И именно проблемите около фаворизирането на "Грипен“ доведоха до 3-4 години забавяне на придобиването на F-16. Първо, F-16 вече щеше да е в България, ако договорът беше сключен наистина 2017 година, а не 2019 година, и второ, виждаме, че Румъния с практически средствата за 8 самолета нови F-16 успя да придобие 3 ескадрили F-16 втора ръка от Португалия и от Норвегия. Но силният акцент върху това да бъде придобит нов самолет доведе до това, че България остава без боен самолет за определен период от време и финансовите ресурси всъщност се изцяло погълнати от придобиването на боен самолет без да се развиват други способности. А Румъния показва, че успява да придобие и зенитноракетни комплекси и реактивни системи със залпов огън, да придобие бронирана техника. Тоест, имаме модел, при който ако сравним българския подход с него, показва, че има какво да коригираме. Именно сега, когато ще се гледа в парламента програмата за приоритетни инвестиционни разходи, тези въпроси трябва да бъдат поставени, за да не продължи нашето изоставяне и задълбочаване на кризата в армията с недостиг на техника и демотивиран личен състав.

Каква е вашата прогноза за развитието на този твърде странен казус? Дали няма за пореден път да нахълтаме в международен скандал, и то именно около превъоръжаването ни, скандал със съзници – и с Швеция, и със САЩ?

Има голям риск от това. Лично моята прогноза е, че всичко това ще бъде прекратено с избора на редовно правителство. Ако остане служебното правителство още 3-4 месеца, този проблем ще се задълбочи. Но България няма как да придобие втори самолет след F-16. Провалът на вторите 8 самолета F-16 наистина ще доведе до сериозен скандал със САЩ. А пък поредното ангажиране на шведското правителство с нашите намерения и очакванията от тяхна страна, че ще придобием "Грипен“, ще създаде трудности в отношенията с Швеция.

Вие сте бил служебен министър на отбраната. Възможно ли е един служебен министър да предприеме такива твърде резки ходове?

Възможно е, когато има подкрепата на президента и когато най-вероятно има увереността, че ще продължи още известно време, ако не и дълго време да заема този пост и да взима решения, както и очакването, че парламентът не е в състояние да упражни необходимия контрол.

Цоня Събчева