Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.  

 

Четвърти пореден ден протестите на енергетици и миньори блокират пътищата на страната. Те се надяват на преговори, които да не ги залъгват с празни обещания, а да се намери техническо решение как без ТЕЦ-те ще се осигурят 60% от базовата електроенергия и то така, че трите засегнати области Стара Загора, Кюстендил и Перник да не загубят поминъка си, а миньорите и енергетиците работата си. Засега такава конкретност липсва, тонът от правителството се втвърдява. Според министър-председателя Николай Денков  няма да бъдат изтеглени териториалните планове за справедлив преход, а обезщетението от 36 заплати на всеки служител от въглищните централи, който иска да напусне работа, не е сигурно, така че и това обещание увисва във въздуха. Министърът на финансите Асен Василев видя в протеста влияние на политически кръгове, а професиите на работещите в ТЕЦ-те за затихващи функции. Като обобщение: правителството няма да отстъпи. Къде могат да намерят пресечните точки правителство и протестиращи? Наш гост е  Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България" г-н Велев.

Здравейте, добре заварили. Благодаря за поканата.

На сайта на ръководената от вас асоциация сте публикували позиция, с която подкрепяте исканията на протестиращите. Като работодател, как ви изглежда вероятността 120 000 работници, служители да загубят работата си?

Става дума за един преход, който трябва да бъде добре разяснен на хората и трябва да бъде всъщност договорен с тях. Ние много се забавихме с планирането и програмирането на този преход. Изпуснахме много възможности, само да дам пример: 2019 г. беше последната, когато можеше да се проведат търгове за капацитет, в резултат на което да се добие правото за държавна помощ за въглищни централи в по-продължителен период и след 2025 г. А ние такъв търг, такъв механизъм въобще не създадохме, защото в него трябваше да бъдат интегрирани т.нар. “американски централи" и договорите с тях прекратени, преобразувани. Не стигна смелост за това тогава, и ето сега имаме такива плодове. Други грешки, които бяха допуснати: съгласието за 40% намаляване на  емисиите парникови газове към 2026 спрямо 2019 г. Такова ограничение, такова изискване няма в другите териториални планове, нито в полския, нито в австрийския, нито в холандския, нито във френския. Това форсмажорно бързо свиване на производството към 2026 г., защото то това означава, не е предопределено и продиктувано от нищо. Това е неправилно, грешно решение, което парламентът взе това решение да се промени, но Европейската комисия не отстъпва. Тоест, наслагването на грешки плюс лошата комуникация с хората доведе до тези протести. И сега с хората, с тях трябва да се разговаря и то на базата на повече информация, за да има някаква чуваемост с необходимото уважение. Друго, което подразни очевидно хората, е този индикативен списък с предприятия, които биха били подкрепени от Плана за преход. Как се появи този списък, много хора така и не разбраха.

Вие като работодатели, посъветваха ли се с вас, дадохте ли си мнението? Чии членове са тези фирми?

Не са наши, те някои са и наскоро образувани, с неясни собственици. Но тук по-важно е, че списъкът беше направено някак си, не бих казал при пълна секретност, но не при достатъчно разгласяване, прозрачност и популяризиране. Ние за къде-къде по-малки суми от порядъка на 30-60 млн. създаваме  голяма организация: прави се роуд-шоу из страната, презентации, рекламни клипове по радио и телевизия. Ние получаваме подробна информация като организации на работодателите, разпращаме до всички наши членове с препоръки, с точни указания за който иска да участва, какво трябва да направи, в какъв срок, в какъв вид и т.н. Това в случая не беше направено, а става дума не за 30 млн., а за 3 милиарда – 100 пъти повече. И очевидно това трябва да се поправи. Да, наистина за фирмите от този списък не е казано, че непременно ще получат публично финансиране, но пък е казано, че на тази база ще се направят след това тръжните процедури. И ако те е направят с дизайн такъв, съобразен с тези ограничени заявки за проекти, то това до голяма степен предопределя и резултата от тези търгове. И затова ние настояхме за среща с премиера, с министъра на енергетиката, и такава ще има във вторник 3 октомври 2023 г. в късния следобед. На която ние да получим допълнителна информация и разяснение, която информация и разяснение да разпратим на членовете си, да има нов срок за набиране на проектни предложения, така че да има критична маса от предложения, на база на която да се направи правилен дизайн на търговете, така, че да е широко отворен входа, на честна конкуренция да получат финансиране най-добрите проекти от гледна точка на създаване на качествени работни места, по най-ефективен начин с по-малко средства, с повече и по-качествени работни места. Проекти, които спомагат за извършване на този енергиен преход. Направи се много в последните месеци, но то не е широко известно и това допълнително създава проблеми, защото разясняването, спазването на формални процедури за публични обсъждания не е достатъчно очевидно.

Г-н Велев, кабинетът показа плановете  за справедлив преход. Спират 4277 мегавата, 27 000 стават безработни. На теория някак идеите може и да звучат добре, заместват се ТЕЦ-те, които замърсяват, със солари и вятърна енергия, природата е опазена, вървим в крак със Зелената сделка. Обаче се оказва, че има проблеми, с които териториалните планове се оказват за несправедлив преход, а именно: липса на точни прогнози за замяна на  въглищата, няма яснота какво ще ги замести, на лице са несигурни алтернативи и разбира се, освен, че липсват прогнози за потреблението най-важното е, какво се случва с хората? Какъв би бил вашият коментар?

Има два много важни въпроса тук. Единият е с какво и в какъв график се заменят въглищните централи? Защото вие казахте вятър и слънце, не може вятърът и слънцето да замени базови мощности. И от гледна точка на балансиране на системата и от гледна точка на регулиране на честоти, ако щете, където трябват въртящи се  ротори, а не енергия от слънце. Тази смяна, това закриване на базови мощности трябва да е много добре програмирано и то е под условие, и основната мощност, която се предвижда да замени въглищните централи е ядрена енергия. Само че ние още не сме и започнали да го строим трети хилядник, няма и гаранции, че в тези срокове ще бъде построен. Тоест, от една страна имаме сигурност на електропроизводството, електроподаването, т.е. надеждност на енергията, от друга страна тук допълваме, ние казваме и достъпност, т.е. конкурентни цени, така че да не убие индустрията. Освен, че трябва да бъде чиста -   не трябва да е единственият показател чистата енергия, тя трябва да е сигурна и достъпна. Това е едната страна на медала. Другата страна включва хората, тяхното преквалифициране, тяхното съответно реализиране в други сектори в променящия се комплекс или в предприятия от региона. И за това всъщност има възможности, ние имаме демографска криза, има огромен недостиг на човешки ресурси, така, че при добро управление на тези процеси този втори план на проблема е по-лесно решимия. Ние сега, пак повтарям, имаме недостиг и в индустрията, и в строителството, и той е средносрочен и дългосрочен. Сега влизаме в криза, ще имаме няколко месеца, надявам се, да не е повече от половин година обратното - недостиг на поръчки и излишък на персонал, но това ще го преодолеем. След това отново си остава демографската катастрофа и недостига на човешки ресурси. Тук какъв е проблемът, обаче, който също трябва да се артикулира, въпреки, че може да не се хареса на някои от протестиращите. Имаме пазар на труда, средната заплата е 2000 лв., в маришкия басейн обаче средната заплата е примерно 3500, не защото работят 2 пъти повече, а защото имат господстващо положение на пазара на електроенергия. И всъщност, за да не се намалят заплатите, според пазара на труда, защото, ако в едно машиностроително предприятие започне работа човек съкратен от комплекса, той няма да взима 3500, ще взима колкото е пазара на труда, колкото може да изработи, а именно средно 2000 лв. И доплащането от 2000 до 3500 лв., вместо да се плащат 36 заплати и да не се работи, по-добре 36 месеца да се прави това доплащане с по 1000 лв. или колкото трябва до пазара на труда, така че да се интегрират хората на пазара на труда плавно, а не със стъпаловидно намаляване на доходите. Всичко това може да се направи, има средства за него, трябва да се планира и програмира и трябва да се договори с хората.

И тук отново излиза въпросът: държавата ще загуби около 625 млн. лв. приходи само от предприятията в Маришкия басейн, заедно с централите от Югозападния въглищен регион България губи общо близо 671 млн. лв. приходи. Как ще бъдат компенсирани тези загуби? Нали се досещате, че идеята е това да се случи от бизнеса?

Всъщност, ако това са приходи от данъци и осигуровки, тези хора като работят на други места, тези данъци и осигуровки няма да се загубят, като се заменят тези производствени мощности с други производствени мощности в енергетиката и се произвежда същото количество енергия, съответно и тези приходи няма да се загубят. Всичко това обаче трябва да бъде добре разписано като пътна карта във времето, като действия, като условия при които се преминава към следващата стъпка. Да бъде обяснено на хората, да бъде договорено  тях. Ние понеже много време изгубихме, сменяха се правителства, нямаше отговорност, имаше популизъм, и сега буквално сме в цайтнот, в който трябваше да се спази последния, три пъти отменян краен срок 30 септември за предаване на плановете, за да не се изгубят тези средства. Имаме и слаба позиция очевидно в Европейската комисия, защото не успяваме да договорим добри условия за страната, такива, каквито имат други страни. Аз ви казах, никъде няма такова нещо 40% съкращаване на емисиите за такъв кратък срок, което отникъде не следва. Ние имаме 2030 г. готови 55% и 2050 г. нулиране на отпечатъка. 2026 г. е някакъв, не е ясно защо, от нас поет ангажимент, който създава очевидно проблем.

Докато предишните стойности, които споменахте, Полша ги извоюва за своята енергетика.

Точно така, те направиха механизъм за капацитет, проведоха търгове и ще имат право на държавна помощ в бъдещите централи в много по-дълъг период.

И друг път от Асоциацията сте изявявали позиция, че по принцип подкрепяте алтернативната и зелената енергетика в страната. Но какви варианти реалистично се предлагат за развитието на зелената енергетика?

Има 4 сценария от които трябва 2 да се предложат на парламента и да се стигне до пътна карта, до един сценарий за този преход до 2050 г.

На кого са тези сценарии? Кой да ги предложи?

Това е Консултативен съвет, който е създаден и той работи от 2 години с променлив успех и интензивност. Не е дело на правителството само или на отделно министерство. Но в същото време ние нямаме все още обновена Стратегия за устойчиво енергийно развитие. Стратегията, която имахме изтече 2020 г. А тази Стратегия за енергийно развитие е част от комплексния план “Енергетика и климат" и трябва да бъде интегрирана и с него. Но това са все документи, с които ние много закъсняхме. Това, което беше вашият въпрос всъщност за бъдещите централи като базови мощности, се предвижда основно да бъдат заменени с ядрена енергия, с изграждане на два нови над 1000 мегавата ядрени блока, които ще трябва да влязат в експлоатация 2035-2038 г. и ще работят известно време четири, докато се издадат поетапно от експлоатация  досегашните Пети и Шести блокове на АЕЦ “Козлодуй", това става около 50-те години 2048 г. и 2053 г.,  мисля, че им изтича експлоатационния срок. До тогава, трябва да бъде всъщност построен и пуснат и трети блок, така че България да остане, както е сега с два, да остане с три. И компенсирането на въглищните централи, частично, като базова мощност, се прави с атомна енергия, с тези ядрен блокове и се допълва, надгражда с ВЕИ-та със слънце 20 000 мегавата – до 2050 г. ви говоря и по-малко от вятър, плюс възстановяване и изграждане на нова ПАВЕЦ като акумулатор, плюс батерии, така че да изглаждат неравномерното производство на енергия от ВЕИ-та. Това е съвсем сбито и накратко, но всичко това е направено като енергиен баланс, като мощностен баланс, подредено във времето и трябва повече информация за обществеността и всъщност много работа, за да се реализира, защото ако ние така се мотаем с атомната енергетика, АЕЦ “Белене" го строихме няколко десетилетия и още не сме започнали по същество. Ако така постъпим и със Седми и Осми блок в “Козлодуй", а междувременно сме затворили въглищните централи, нищо добро не ни чака.

Могат ли да намерят решение правителство и протестиращи?

Могат да намерят решения, като част от решенията са и в Брюксел. Пак повтарям, ние там вземаме много слаба позиция. Тя може да бъде много по-силна. Ние сме ощетени като държава. Затварянето на четирите ядрени блока в “Козлодуй" от Първи до Четвърт, които бяха годни, изправни, всички институции, които се произнасят и са отговорни за безопасността, казаха, че са безопасни, въпреки това нас ни принудиха да ги затворим. Вероятно, поради корупционни практики на най-високо европейско равнище. И ние вместо сега да използваме тази жертва, безсмислена, която сме направили, защото тя е напълно безсмислена, и от гледна точка на Зеления преход, ако щете, ние тръгваме да се съгласяваме с 40% редукция в ускорени срокове. Тоест, трябва една по-силна позиция и в Брюксел. И ако тези протести дава мотиви за такава по-силна позиция, значи те играят някаква и такава градивна роля.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Благодаря за възможността.

Гостува ни Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

 

Цоня Събчева