Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България в "Това е България" на Радио "Фокус" 

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България е нашият първи събеседник. Здравейте.  

Здравейте.  

Да започнем най-напред с това как определяте предложението на служебния кабинет да се удължи действието на настоящия бюджет? До какви последици ще доведе това? Толкова ли е фатално или трябва да се гледа в парламента, да се правят предложения, така както каза и лидерът на БСП? 

Нека да е ясно, че продължаването на бюджета, който имаме след 1 октомври, защото той не е един и същ този бюджет за 2022 година, първите 3 месеца беше продължен бюджетът от 2021 година, след това се прие бюджет за 2022 година, но той на практика изкара 3 месеца. Той на 1 юли той беше актуализиран като бяха завишени разходите значително, а от 1 октомври бяха допълнително завишени разходите. И сега последните 3 месеца ние изпълняваме един план на разходите, който е далеч над приходите. И ако проектираме занапред този разход, и на база средносрочна прогноза, се получава така, че ние в следващите 3 години трябва да теглим нов дълг от 16 млрд. лева. Всяка година по 16. И от 37 млрд. лева, колкото ще бъде в края на тази, предвид погашенията и новият дълг, 2025 година ще финишираме със 75 млрд. лева. Тоест, за 3 години удвоен дълг. Това ще стане, ако разбира се изобщо ни дават заеми, защото виждате, че все по-трудно се финансира държавата от финансовите пазари,а и на все по-висока цена. Ако допреди година-година и половина беше цени около 0, тоест, безплатни пари, под 1%, сега ще отива над 5 към 6% лихва. И имаше вече две провалени емисии за по 200 млн. лева, а тук говорим за 16 млрд. лева. Тоест, разумното, правилното поведение, отговорното поведение е съкращаване на разходи, а не тяхното увеличаване, защото идва криза. Редица икономики в Европейския съюз вече отбелязаха спад на БВП, и то наши големи търговски партньори. Ние вече виждаме на месечна база спад на продажбите в предприятията. За следващата година се планират продажби от порядъка на 15% по-малко, отколкото през тази. И тази криза -  трябва нейната тежест да бъде разумно разпределена. Трябва да не доведем дотам, че държавата да фалира като увеличаваме харчовете при падащи приходи и финансови пазари, които все по-трудно ни дават заеми.  

Казвате, замразяване на доходите, така ли?

Вижте, доходите са увеличени не според чергата. Ето какво показват числата: всъщност, в средносрочен план ги гледаме. От януари месец 2019 година до септември месец 2022 година, смятайте, най-актуалните данни, инфлацията е 26.9%. Нека до края на годината да стане 30%. Тоест, за тези 4 години инфлацията е 30%. В същото време разходите за издръжка са нараснали със 112%, ако са такива, каквито са последното тримесечие на тази година. При инфлация 30% имаме 112% ръст на разходите за издръжка и 92.5, 93% да ги закръглим ръст за разходите на пенсиите. Тоест, ние харчим не според чергата си, в пъти повече, отколкото е инфлацията и в пъти повече, отколкото са приходите в бюджета. Приходите за следващата година проектираме и нищо не променяме, не увеличаваме данъци, ще бъдат с ръст 43% спрямо 2019 година. И 43% ръст приходи, ръст на разходи за издръжка – 112%, ръст на пенсии – 93%. Виждате, 2 пъти, 3 пъти по-голям ръст на разходите, отколкото ръст на приходи. Очевидно ние сме увеличили значително разходите, значително сме увеличили социалните помощи. 

Но разходи за какво? Тъй като за периода, за който вие говорите, преминахме и през КОВИД пандемия, много бизнеси бяха затворени, имаше нужда от социални плащания. Тоест, тези разходи очевидно са били необходими.  

Те са, пак повтарям, не според чергата. И честното отношение, мъжкото честно отношение към хората е това да се каже, а не да се тласка страната към финансовата пропаст. Защото гръцкият сценарий вече изобщо не е мираж. В последните 20 години Гърция върви назад към нас. Ние качваме по паритетна покупателна способност с десетки проценти БВП на глава от населението, а Гърция го сваля. И разликата е 2 пъти вече за последните 20 години в тези ръстове. Пенсиите -  коефициентът на заместване на дохода е много важен при пенсионната система. Това е какъв процент от доходите, които е имал един човек по време на трудовия му път, какъв процент от него получава като пенсионер. Смята се, че нетен коефициент на заместване над 60% е много добър. Всъщност, и помощите за безработни са 60% от заплатата, която си получавал преди да си станал безработен. Защото когато работиш, имаш разходи, които се оценяват на около 40% от доходите. Е, при нас коефициентът на заместване, нетният коефициент на заместване при тези сегашни пенсии е не 60%, а 71%. Това е един много добър коефициентът на заместване. Това не значи, че пенсиите са високи, това значи, че пенсиите са високи спрямо заплатите на тези хора, които ги плащат тези пенсии, работейки. И не е честно, не е справедливо да искаш от тези хора, които работят, да плащат едни непомерни дългове, за да се докараш пред избирателите. И най-накрая да фалираш държавата и да стане като в Гърция, защото твърди се, че не е възможно да се намали минимална работна заплата, не е възможно да се намалят пенсиите. Е, възможно е, Гърция го направиха 2 пъти, защото като никой не дава заеми, вече няма с какво да се плащат. И тогава идва Международният валутен фонд (МВФ) и казва: "Ето, аз ще ви дам заеми, но ще намалите заплатите, ще намалите пенсиите. Ще се простирате според чергите си, ще вдигнете данъци, и тогава ще ви дам заеми“. Това ли искаме? Този откровен разговор не се води. 

Нали разбирате, че в момента, в който сега ви слушат хората по радиото, веднага ще кажат: "Да, ами в Гърция живеят по-добре от нас. Доходите им са по-високи.“  

Гърция живяха по-добре преди 20 години, много по-добре. Сега живеят малко по-добре, защото тичат срещу нас.  

И на този фон за всички разходи, за които говорим с вас сега, синдикатите искат увеличение на минималната работна заплата. Вие, работодателите, можете ли да понесете такова нещо?  

Ние не се борим за минимална работна заплата, ние се борим за високи доходи. Този, на който му е малка минималната заплата, нека да работи за средна заплата, да работи на две места. Вижте, минималната работна заплата, както всички заплати, не е социална помощ, тя трябва да се изработва.  

Този спор обаче в Тристранката всеки път го водите, с такова чувство оставам.  

Тя не е подарък, тя трябва да се изработи. И най-правилното решение за минимална работна заплата е тя да се договаря и да е различна за различните икономически дейности. Да се договаря между браншовите организации на същите тези синдикати и браншовите организации на работодателите. Така се процедира в скандинавските страни, в Италия, в Австрия. И там средните доходи на хората са с 60% по-високи от останалата част на Европа, където не се процедира така, а се фиксира една задължителна за всички минимална работна заплата. Това е нашата позиция. За някои браншове тя може да нарасне, за други да нарасне повече, за трети да не нарасне, а за някои даже да се намали. И трябва да се договаря брутна минимална работна заплата и да я сравняваме с медианата заплата, а не със средната, защото медианата заплата е тази, която дава повече информация за получаваните заплати у нас. Средната е свинско със зеле. Докато медианата е тази, която половината хора получават по-малко от нея, половината получават повече от нея – тя е в средата. Средната изкуствена величина. Защото малко хора получават много високи заплати и те издърпват нагоре средната. И хората се питат: "Къде е тази средна заплата, като всички около мен получават много под нея?“ 

Да, в интерес на истината сега има един такъв момент, от който се опасява и служебният кабинет, всичко това, което говорим сега с вас, че ако наистина се започне с едни предложения за Закона за държавния бюджет, всяка от партиите ще започне да наддава предизборно. Това е рискът, за който и вие споменахте.  

Точно затова е разумно и за нас единствено правилно и възможно е това решение на служебния кабинет – да внесе удължителен закон, тоест, да удължи сегашния бюджет. Не че той е хубав, той е разточителен и прокризисен. Но такъв приет от парламент, предложен от правителство, излъчено от този парламент. И докато се направи по-хубав бюджет от отговорно управление, което да е формирал парламентът, какъвто в момента няма, докато се направи ново управление, трябва да се удължи просто този действащ бюджет. Защото иначе, сега битуват съмнения, че парламентът ще подходи напълно безотговорно, безумно и ще ни докарат до фалит, гледайки напред към изборите и борейки се за народната любов. И ако не приеме такъв удължителен закон, а тръгне да прави нов Закон за бюджета, тези подозрения ще се разсеят, по-скоро ще се потвърдят. Тоест, ако сега се предполага, че така ще стане, и тогава ще се замисли Еврозоната дали да й станем членове, а огромното мнозинство от партиите казват: "Ние датата 1 януари 2024 година я преследваме като цел. Това го искаме ускорено да влезем в Еврозоната“, а в същото време с един такъв бюджет, какъвто се задава, ако тръгнат да приемат нов бюджет, даже ревизират в следващ един момент настоящия, ние не можем да влезем в Еврозоната, защото няма да отговорим нито на критериите за инфлация, нито на критериите за дефицит, нито на критериите за дългосрочна лихва.  

То, като че ли това става все по-реалистично, и някак си 2024 година не звучи приемливо да влезем в Еврозоната, поне сега на този етап.  

Ако има някакъв все още останал минимален шанс, то той може да се съхрани с такъв удължителен закон и с последващ Закон за бюджета, който да коригира сегашното пилеене на средства. Защото какво освен друго, ако не пилеене средства, е раздаването на помощи на калпак. Когато са помощи, когато са не таван на цените, а субсидии. Сега например енергията за бита е 82 лева, за небитовите потребители таванът е 250, три пъти повече, а за битовите потребители 82 – това е субсидирана цена. Тоест, субсидии се дават и на бедни, и на богати. При това на богатите се дават повече субсидии, защото те потребяват повече енергия. Това е пилеене на средства. По същия начин е с тези 25 стотинки за течните горива и за какво ли още не.  

Точно за енергия исках да поговорим. Днес имаме добра новина: КЕВР одобри по-ниска цена на газа за месец ноември, с близо 50% по-ниска е тя. Какво означава това за фирмите?  

Това означава, че част от фирмите, които прекратиха потреблението на газ, някои от тях мигрираха към други горива, други просто спряха да работят, които не могат да мигрират към други горива, сега ще започнат да се връщат. Потреблението на газ от индустрията спадна двойно, 2 пъти спрямо миналата година за последните месеци, точно, защото на тази цена природният газ не е нужен. Сметката не излиза като се калкулира в цената на произвежданите и продавани продукти, никой не иска да ги купи. И при това положение компаниите биха реализирали загуби и биха стигнали до фалит, ако не ограничат дейността и даже не я спрат. И цената на българската борса всъщност е още по-ниска на газа. На Амстердамската е доста над тази. Но 123 е много под 350, която беше стигнала през септември цената, близо 3 пъти по-малко, но тя е пък имайте предвид все още 4 пъти по-висока от дългосрочната средна цена. Дългосрочната средна цена на природния газ е от порядъка на 30 лева за мегаватчас. И това е горе-долу цената в САЩ и в момента, с които ние се конкурираме на едни и същи пазари. Тоест, тя е намаляла много, но е още далеч от нормалните си нива. Продължава да бъде много скъпа.  

Тоест, това подпомагане на бизнеса трябва да продължи, доколкото ви разбирам?  

Подпомагане на бизнеса от гледна точка на цена на газа никога не е имало. За високите цени на природния газ бизнесът не е компенсиран по никакъв начин. Но компенсирането на високите цени на електроенергията трябва да продължи и не може да продължи в по-лоша програма от действащата в момента. Защото даже при програмата, която действа в момента, именно 250 лева цена, практически регулирана, фиксирана цена за небитовите потребители у нас, защото над тази цена се компенсира, тази цена е с 50 лева по-висока от средната цена в Европа за малките и средни предприятия. На електроенергията за мегаватчас малките и средни предприятия средно в Европейския съюз по данни Европейската комисия се снабдяват с електроенергия на цена 202 лева на мегаватчас, при нас 250. Не говоря за електроинтензивната индустрия, където разликата в наш ущърб е още по-голяма.  

Свързвам двете -  газа и тока, защото енергийните експерти свързват двете неща – тръгне ли цената на газа нагоре, неминуемо и токът скача. Именно заради това ги обвързах при тази ситуация.  

Да, затова има и регламент, който прие Съветът на Европа от 6 октомври за справяне с високите цени на енергията. И в изпълнение на този регламент всъщност трябва да се вземат решения и то Народното събрание, защото той повелява да се обложат свръхприходите и свръхпечалбите не само на държавните дружества, както беше досега у нас, а и на частните. И това, което обаче правителството предлага, никак не е убедително, защото прагът е вдигнат толкова високо, че няма да се обложат тези свръхпечалби. Изобщо, оставаме с впечатлението, че този проектозакон е консултиран от консултанти, като Христо Ковачки, Иво Прокопиев, които са вдигнали този праг и за ВЕИ-ата, и за въглищните централи доста високо, и всъщност, всичките им печалби ще минат под тази летва и няма да отидат във Фонда за сигурност на електроенергийната система, а ще се натъпчат по джобовете. Това не са техни пари, това са пари на хората в предприятията, те са ги изработили, а изкривеният пазар им ги е заграбил. Те са откраднати.  

Финално изречение, моля ви.  

Това е финалът.  

Да, добре, нека да обобщя с две изречения в такъв случай, ако позволите? Трябва да останем със същия бюджет, не защото той е по-добър, но е по-малкото зло. Също така по ваши думи, минималната работна заплата трябва да бъде различна за всеки отделен сектор, нали така? 

Да, трябва да останем със същия бюджет докато се формира отговорно управление. Кабинет, излъчен от парламента, който да подготви нов бюджет и да го внесе в парламента.  

Благодаря ви. 

Ева БРАНИМИРОВА