Васил Велев, председател  на УС на Асоциацията на индустриалния капитал, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.     

Протестно автошествие блокира центъра на столицата. Двата големи синдиката – КНСБ и КТ "Подкрепа“ поискаха незабавно увеличение на възнагражденията. Исканията им са свързани с увеличение на минималната работна заплата на 850 лева и 15% увеличение на работните заплати по сектори и договаряне. Над 2 350 лева са нужни според синдикатите за преживяване на тричленно семейство. А по същото време работодателските организации се срещнаха с ръководството на "Продължаваме промяната“ и  не постигнаха съгласие по бюджета за догодина. От партията държат служебният кабинет да внесе нов бюджет за догодина, работодателите обаче подкрепят удължаването на сега действащия. Разнопосочни са линиите, по които вървят работодатели и синдикати, а политиците са диаметрално разделени по тези въпроси, затова е важно да попитаме най-пряко заинтересованите страни: постижими ли са финансовите искания на синдикатите? Наш гост е председателя  на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Да почнем от това, г-н Велев: кой е вашият ключов аргумент да подкрепите удължаването на сега действащият бюджет?

Аргументите за това са свързани с отсъствието на управляващо мнозинство в парламента и излъчено от него правителство, което да внесе бюджет, който да реализира политиките на управляващото мнозинство. В момента такова няма. И гледайки към скорошни предсрочни избори, ако се внесе бюджет за следващата година, ще започне едно наддаване, което ще доведе до фалита на държавата. Вие виждате, че вече трудно се кредитираме, все по-трудно получаваме заеми като държава. Ако продължаваме в същия дух, даже без да ескалираме, крахът е неизбежен. 16 милиарда дълг трябва да вземем следващата година. Ние не можем да вземем 0.2 милиарда, и то на лихви от порядъка от 6% при условие, че преди една година се кредитирахме около нулата, практически получавахме безплатни пари. Сега вече на 6% не можем да вземем и 200 милиона, а трябва да вземем 16 милиарда догодина, ако продължаваме по същия начин. Вижте, коя е тази партия, дето ще прояви здрав разум и фискална отговорност и няма да гласува за увеличение на всичко, и за още по-голямо увеличение, и за още по-голямо? А пари няма и кредиторите не ни ги дават. А в същото време постигнатите вече увеличения не са никак малки. Ние имаме в момента това, което представляват харчовете на държавата и те са с ръст от 92% за пенсии спрямо 2019 година. Инфлацията спрямо 2019 година е 27%. От 1 януари 2019 до последната измерена през септември тази година е 27%. Плюс това имаме ръст на пенсиите 92%. Ръстът на издръжката е 111%. Това са едни невъзможни харчове, които не могат да се поддържат дълго време без да фалира държавата, без да стигнем до Гърция, до нейния сценарий за неплатежоспособност. И тогава ще има и намаляване на заплати и намаляване на пенсии – това се случи в Гърция. Точно затова, понеже не разчитаме на разума на народните представители, които да направят един бюджет, при това без да е ясно какви са политиките, защото не е ясно, кое е управляващото мнозинство, ние не можем да си представим, как ще направят един бюджет, който да е консолидиращ, който да позволява заздравяване на публичните финанси, изпълнение на националните приоритети, като влизане в Еврозоната януари 2024 година и т.н.

Г-н Велев, синдикатите протестираха в петък за увеличение на минималната работна заплата на 850 лева и 15% увеличение на работните заплати по сектори и договаряне, от ваша гледна точка на работодатели постижими ли са тези финансови искания?

Вижте, работните заплати в реалния сектор не се увеличават с решение на администрацията, с решение на правителството или парламента, а се увеличават с повече и по-продуктивна работа. И те за последната година са нараснали с над 15% работните заплати в реалния сектор, средната работна заплата. А минималната заплата, нека и това да видим, минималната заплата, макар и минимална, тя е заплата, тя не е социална помощ. Тя трябва да се изработи също. Тя не е дарение. Нейният ръст от 2019 година, гледайки към това, което предлагат синдикатите, е над 50% при инфлация, която се мери за същия период, 27%. Това е дотук. За следващата година прогнозите на Еврокомисията за средногодишна инфлация са 7,4%, на финансите са 6,4, нека да ги вземем средно 7 – 7% ръст спрямо сегашната минимална заплата, прави всъщност 760 лева. Ако мерим по друг начин: 50% от средната до момента за тази година, и извадим това, което различава брутната от основната, защото брутната е средна, средната брутна до момента за 9-те месеца е 1 690, закръглявам нагоре. Половината от нея 845. Като извадим тези 11%, пак става 760. По който и начин да го смятаме, все е 760, и то изпълнявайки и преизпълнявайки индикаторите, които ги има в директивна за адекватна минимална работна заплата. Там е казано 60% от медианната – при нас е над 60, и 50% от средната, но не да бъде толкова, това е индикатор. Наред с много други индикатори, като продуктивност, като икономически растеж. Ръстът на производителността у нас е 2%, средната заплата е нараснала с 15, минималната и повече, а продуктивността на труда расте с 2%. Вижте, нашата позиция за минималната работна заплата специално е, че тя трябва да е различна за различните икономически дейности. И трябва да се договаря между браншовите организации на работодателите и на синдикатите по икономически дейности. Това е съществуваща практика в редица европейски страни и тя води до много по-добри резултати отколкото административно определяне на единна, еднаква за всички брутна минимална заплата.

На срещата с ръководителите на двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа“ президентът Румен Радев обяви, че ако политическите партии, всички народни представители постигнат предварителен консенсус, че искат да бъде внесен базов бюджет за догодина, служебното правителство ще внесе такъв бюджет. Възможно ли е това да се случи и как ще се отрази приемането му  без правителство?

Политическите партии, ако могат да постигнат консенсус и да формират управление, което да управлява средносрочно, и в този бюджет да се намерят отражение на политиките, които те са договори, нека да го направят. Но да се внесе бюджет, върху който всеки ще започне да се упражнява, кой обича повече хора, в същото време навреждайки на същите тези хора и тласкайки страната към банкрут, това очевидно не е рационално решение. Вижте, бюджетът, който сега действа, ние не го харесваме също. Даже когато той се актуализираше и приемаше в Тристранката, ние не го подкрепихме сега действащия бюджет. Но неговото удължаваме е по-добро решение отколкото внасянето на неясно какъв базов бюджет, върху който да се надградят популистични решения, които да доведат до фалит на държавата. И сега действащият бюджет, той не е от 1 януари, той е пресен, той е топъл. Той е адекватен към политиките и актуалната ситуацията на сегашните народни представители.

Да, той беше актуализиран през лятото.

Защото пенсиите например са от 1 октомври. Колко често да се изменят пенсиите? Те не са от 1 януари, а от 1 октомври. И разходите за издръжка на администрацията са от 1 юли. Преспокойно могат да се запазят до 30 юни следващата година. Просто бюджетът е дефазиран спрямо календарната година, той не е от 1 януари, а от 1 юли. Няма драма, ако няколко месеца продължи да се изпълнява същият бюджет. Това няма да доведе до намаляване на социалните плащания.

Според финансовия министър Росица Велкова, всяко повишение на минималната работна заплата с 10 лева влошава бюджетното салдо с 50 милиона лева. Толкова ли зле сме в момента?

Вижте, щом го е казал министърът на финансите, най-вероятно със закръгление числата са точно такива. Но по-важното в случая е, че не може административно да се определят такива стойности извън държавната администрация. В реалния сектор трябва реалните представители на реалния бизнес и на реалните работници, работещи в предприятията, да ги договарят тези стойности, а не някой да ги определя, централизирано при това, за всички.

Как виждате, че ще се развие този спор, в който парламентът е разделен, има партии, които смятат, че бюджетът трябва да бъде удължен, други, които смятат, че трябва да се приеме нов бюджет, разнопосочни са вижданията на синдикатите и работодателите? Как ще завърши тази история? Да не стане накрая "много шум за нищо“?

Държавата никога не остава без правителство и никога не остава без бюджет. На първо четене Закона за удължаване на сега действащия бюджет е приет в Комисията за бюджет и финанси. Ако не се формира междувременно правителство, което да разработи и внесе свой бюджет за следващата година, очевидно това е начинът да се приеме този Закон за удължаване на сега действащия закон, защото това не е механично 1/12, а е удължаване на разходите, които са за последното тримесечие. Пак повтарям, пенсиите са актуализирани на 1 октомври последно, това не са средните пенсии за 12 месеца, а ще бъдат тези, които са от 1 октомври. По същия начин стои въпросът и със социалните плащания и с новата линия на бедност и т.н. Тоест, това са все актуализации, които биха направили абсолютно адекватни тези разходи. Даже отвъд чергата ще се прострем пак, защото дефицитът при такива харчове ще бъде над 3%. Тоест, ние за следващата, и то при консервативните прогнози, които стават все по-оптимистични за ръст на БВП. Ето, днес излезе прогноза на Европейската комисия, която е надолу. Министерство на финансите ги смята тези параметри при 1,6% за догодина, а Европейската комисия прогнозира 1,1%, тоест, с 0,5% ръст надолу за БВП. Днес излязоха данни за септември месец от текущата година – вечна на месечна база имаме спад, не ръст, малък ръст, намаляващ ръст, а имаме спад вече още от септември в индустрията и в строителството. Ние за това предупреждаваме от август месец, гледайки поръчките. Този спад ще се увеличава занапред. И в една такава много неясна обстановка, когато се прогнозира рецесия в половината страни в Европейския съюз догодина, при условие, че ние сме с отворена икономика и над 2/3 от продажбите ни, от експорта ни е към Европейския съюз, там вървят нещата надолу, естествено, че нашият експорт ще тръгне надолу. И в една такава ситуация да увеличаваме и без това раздутите публични разходи, ще доведе със сигурност с бързи стъпки към, пак повтарям, този гръцки сценарий. Равнището на живот по паритетна покупателна способност в Гърция за последните 20 години е спаднало, не се е повишило. Ние не искаме това.

Г-н Велев, на фона на тази съвсем нерадостна перспектива каква е моментната картина на българския бизнес, на реалния сектор?

В текущата година българският бизнес, индустрията отбелязва значителни ръстове, но те бяха дотук. Пак повтарям, вече имаме на месечна база спадове. Като цяло годината ще приключим, сравнено с миналата година, много по-добре. Затова спомага скъсяването на веригите на доставки, пренасочването на много компании към Източна Европа, където сме ние част от нея нашата страна. Тази тенденция тръгна от КОВИД още. Доставките от Китай много компании се помъчиха да ги заменят с доставки от Източна Европа. След конфликта военният в Украйна и такива доставки от Русия, от Украйна, Беларус, също се заменят с доставки от нашите страни. Това спомогна, а и някои други фактори, като компенсация на скъпата енергия у нас, и структурата на българската индустрия, спомогна ние няколко месеца поред да сме в Топ 3 на Европейския съюз по ръст на индустриалното производство на годишна база – няколко месеца сме подред в Топ 3. Надяваме се при разумно управление, вече за следващата година имаме за малкия и среден бизнес регулирана цена на електроенергията такава, каквато е и средно в Европейския съюз, това е добра предпоставка. За електроинтензивната индустрия, за жалост, не стои така въпросът, защото с предложение в зала, което не беше добре обмислено и парламентът го гласува, а всъщност електроинтензивната индустрия ще получи по-високи цени, значително по-високи, отколкото нейните конкуренти в Европейския съюз. Въобще не ги сравняваме пък със САЩ. Там у тях цените ще бъдат в пъти по-ниски на тази основна суровина – енергията. Тоест, това, което в момента го виждаме и му се радваме, което позволи да се увеличат заплатите с 15% при средногодишна инфлация, забележете, за тази година е значително по-ниска. За тази година средногодишната инфлация ще бъде от порядъка на 13%. Не става дума за месец към месец, а средно за цялата година към средно за цялата предходна година. Тоест, ръстът на заплатите изпреварва ръста на инфлацията и значително изпреварва и ръста на производителността. Това стана възможно всъщност благодарение на тези ръстове в индустрия, които има. Но това няма да продължи по същия начин през следващата година, това вече е ясно, че ще бъде така. Такива са и всички прогнози на международните финансови институции. Това виждаме и ние, гледайки поръчките на нашите клиенти за следващите 3, 6, 9 месеца.

Цоня Събчева