Интервю с икономическия съветник на КТ "Подкрепа“ Ваня Григорова за предаването "Нюзрум“ по Радио "Фокус“.

Опишете накратко бюджета, който ни се предлага от финансовия министър Асен Василев. Колко реалистичен е той?

Той е напълно реалистичен, но си представете доколко може да е реалистичен един домакински бюджет, от който сме изрязали възможността да си купим климатик, да си поправим покрива, да задоволим нуждата си от качествена храна. Ето това е бюджетът на г-н Василев. Да, то е възможно, но не означава, че дава перспективи за развитие и условия за здраво общество.

А ние виждаме в последните дни, че това с климатика съвсем не е смешно, ако на някой му звучи смешно. Виждаме наводненията какво направиха с домовете на хората, така че не е смешно.

Не, не, не е. Аз просто се опитвам да онагледя това, което ще се случи през бюджета, за да може да бъде разбрано от гражданите. Иначе вие сте много права, в крайна сметка именно липсата на средства за инвестиции доведе до тези наводнения, които виждаме. И това е само един от аспектите, които са най-видими в момента. Но в крайна сметка, ако не направим необходимите инвестиции във всички сфери на обществения живот, няма как да очакваме, че по някакъв начин системите може да бъдат оздравени.

Позволете ми само да отбележа, някои определят този бюджет като "социален“. Аз, доколкото знам, вие не сте съгласна с това твърдение. Защо?

Не може да бъде социален бюджет, в който е заложен 3% дефицит, при положение че ако запазим плащанията в сравнение с миналата година по всички пера, би трябвало да е 6,4%. Нали разбираме, че това са 3,4% от брутния вътрешен продукт, които са орязани от държавния бюджет. Това означава орязване на издръжката на държавата като цяло. Ако говорим за социален бюджет, то би трябвало минимум минималната работна заплата, което е минималното плащане за българските работници, да бъде увеличена, тъй като знаете…

Тя остава замразена, да кажем за нашите слушатели, да.

Тя остава, да, точно така. Тя остава замразена. Само 70 лева беше увеличението миналата година, и то благодарение на това, че ние от КТ "Подкрепа“ и колегите от КНСБ протестирахме, иначе нямаше да има дори и това увеличение на минималната работна заплата. И отварям една скоба, правя много важно уточнение – минималната работна заплата е важна не само за хората, които работят на минимална работна заплата, а и за редица други специалисти, чиито възнаграждения са обвързани с коефициент към минималната работна заплата. Замразяването й означава замразяване за всички останали трудови възнаграждения, обвързани с нея.

Това ли всъщност е най-голямото притеснение? Кое най-много ви притеснява в така предложения бюджет?

Липсата на политика по доходите за страната. Минималната работна заплата е едно от тях, но вие знаете, през последните години ние особено много настояваме за увеличаване на възнагражденията в държавната администрация, за увеличаване на възнагражденията в сектор "Здравеопазване“. Да, най-вероятно знаете, че г-н Асен Василев обяви, че са отделени средства, така че да се постигнат основните заплати такива, каквито са заложени в отрасловия колективен трудов договор за здравеопазване. Това просто не е вярно. След преглеждането на бюджета на НЗОК се виждат – да, увеличени средства за болнична помощ, т.е. през клиничните пътеки, откъдето болниците всъщност акумулират приходи, но те са редуцирани в сравнение с бюджета, който служебното правителство внесе. Т.е. нямаме никакъв повод за оптимизъм дори в сектор "Здравеопазване“. Положителното, което виждаме в този бюджет е, че се запазва политиката за увеличение на заплатите на педагозите, така че в един момент, някога, да стигна 125% от средната работна заплата – нещо, което беше заплаха, т.е. имаше заплаха да не продължи тази политика по увеличение на доходите на учителите. Но подчертавам много дебело – дори и след това увеличение те няма да стигнат 125% от средната работна заплата. Това е дългосрочна политика, която беше започната преди няколко години и само благодарение на това донякъде се възобнови интересът към учителската професия. И ако това беше спряно, щяхме да подложим отново на натиск образователната система. Но категорично не е финалният етап на тази политика.

Г-жо Григорова, един от доводите на финансовия министър за така предложения бюджет е стремежът на България да извърви пътя си към еврозоната и Шенген. Според вас струва ли си тази жертва и ще успеем ли изобщо през така предложения бюджет?

Шенген не зависи от дефицита на страната. Еврозоната зависи, но нима си струва да влезем в клуба на богатите като прислужници? Според мен не. В крайна сметка еврозоната не би трябвало да е самоцел, тя трябва да е път към благоденствието, а към момента оказа се, че е пречка пред благоденствието на българските граждани.

Ами, тук се сещам за тази приказка "По-добре да сме първи на село, отколкото последни в града“.

"Последни в града“, именно, много добро сравнение направихте. Това е точно така. И в крайна сметка, ние първо трябва да осигурим базата за задоволяване на физическите нужди на българските граждани и едва тогава да мислим за нещо над. А всъщност през 3-процентния дефицит в бюджета ние залагаме бомби пред развитието на страната и пред възможността на българските домакинства да оцелеят дори. Тъй като знаете, ние неколкократно сме обяснявали – има хора с много висока квалификация, с по няколко езика в Националния статистически институт, да речем, които получават заплати, близки до минималната. Няма как по този начин да запазим висококвалифицираните кадри страната, а след това работодатели и управляващи продължават да ни обясняват, че няма хора и ние трябва да внесем от трети държави. И от пети държави да внесем, няма как да задържим дори и мигриращите работници от други държави. В крайна сметка, никой не може да продължава да влага усилия там, където не вижда и не усеща те да са оценени по достойнство.

Вие от КТ "Подкрепа“ ще настоявате ли за разговори преди този бюджет да влезе в пленарна зала? Знаем, че той трябва да бъде приет до края на юли месец.

Ние без никакво съмнение ще направим поредица срещи с парламентарнопредставени партии и отделни техни представители в социална комисия, в бюджетна комисия особено, защото трябва да сме сигурни, че те разбират какво правят с този бюджет. Така или иначе, решението е тяхно, но тъй като често депутатите не познават бюджета, а има и съвсем "пресни“ депутати, които никога не са били такива, ние сме длъжни да им кажем какво правят с този бюджет и колко опасен е той. В крайна сметка, решението е тяхно и в най-крайна сметка решението и отсъждането е на българския гражданин, който ще знае кой управляващ какви решения е взел за неговото бъдеще и в последствие ще знае как да коригира избора си.

Аз само в добавка на тези ваши думи бих казала, че дано не се стигне отново дотам бюджетът да се приеме в 12 без 5, защото гледайки тези заседания в 12 без 5 имам чувството, че депутатите искат да приемат каквото трябва да приемат…

По-бързичко, да.

За да свърши заседанието, да не да не продължава посред нощ.

Да, точно така е, но се опасявам, че няма как другояче да се случи, тъй като в началото на юли, на 3 юли, ще бъде проведено заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Най-рано на следващия ден може да мине през заседание на Министерски съвет и едва след това да влезе в Народно събрание. В крайна сметка, има срокове за обсъждане в комисия, за предложения между първо и второ четене, отново преминаване в комисия и едва след това – в зала. Т.е. най-вероятно ще видим именно това, от което се опасявахте вие, пък и всички ние, защото когато в 4.00 часа гласуваш параграф 17 и алинея 19 от него, няма как да бъдеш съсредоточен и да си дадеш сметка какво всъщност приемаш.

Добре, дано това да не се напише на сметката на българските граждани, в крайна сметка. Темата остава отворена, ще я следим до финализирането на този бюджет. Много ви благодаря за този анализ.

И аз ви благодаря.

Веселка Иванова