Икономическият съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова в интервю за предаването "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Продължаваме със следващата тема, а именно постоянният ръст на инфлацията у нас. Сериозен удар по семейния бюджет е поскъпването на основни хранителни продукти през последните месеци. Цените на млечните продукти в България се увеличиха най-много от началото на годината. Кашкавалът на едро е поскъпнал с над 22%, сиренето от краве мляко, което е най-евтино сред сирената, е поскъпнало с 28%, маслото от 2,25 лв. на едро е станало над 2,60 лв., прясното мляко е с почти 30 стотинки по-скъпо, брашното е поскъпнало от януари досега с почти 12%, цената на киселото мляко се е увеличила с почти 30%, яйцата също имат много висок процент на покачване – 36,4%. Докога ще издържи българинът? Питаме сега Ваня Григорова – икономическият съветник на КТ "Подкрепа“. Г-жо Григорова, докога ще продължава да расте инфлацията у нас?

Докато не успеем да обуздаем по някакъв начин цените на горивата. Още в началото на годината казахме, че това трябва да е основна цел. Да, диверсификация – да, но когато си осигурил алтернативни, евтини, достъпни горива. Всички знаят, че в производството на който и да е продукт се използва гориво – газ, бензин, пропан-бутан, каквото и да е. Без горива това не може да се случи. Спомняте си вероятно, че в началото на годината най-високият ръст беше на транспорта. Защо? 80%, 80% имаше. Именно заради цената на горивата. Това е кръвоносната система на една икономика и когато ние не успеем да удържим достъпните цени на тази кръвоносна система, няма как да не се отрази на цялото тяло.

Кой е виновен за всичко това, което виждаме в момента, и което изпитваме по-скоро?

Много дълбок разговор и около два часа ще са ни нужни да си обясним кой е виновен. Това, което трябваше да се направи, трябваше да се направи от предходното правителство. Първо, трябваше да се продължи договорът с "Газпром“. Второ, трябва да напомня, че когато Европейският съюз, включително и България, наложи санкции върху петрола, тогава българското правителство успя да извоюва много добра дерогация за петрола, т.е. ние ще можем да продължаваме да внасяме петрол, да преработваме суровия петрол и включително да изнасяме преработените продукти, а това беше една много добра услуга за "Лукойл“. И срещу това ние трябваше да поискаме, да настояваме цената ни поне да се задържи на миналогодишните нива, каквото може да се случи.

Да се върнем на по-социалната тема. Според вас какво си позволява българинът и от какво се лишава?

Позволява си да оцелява. Позволява си да си купува основни хранителни стоки, да си плаща наема и сметките все още, докато това не стане непоносимо и невъзможно за него. Вече имаше изследвания, които бяха публикувани, че това, от което ще спестява и спестява българинът, са почивки, култура и прочие. Това е нормално. В крайна сметка, пирамидата на Маслоу казва, че трябва да се задоволяват първо физиологичните нужди на човека и след това духовните. Именно това е, което правим сега, и ще правим в следващите месеци.

А какво виждате, когато влизате в магазина да пазарувате – вие, като човек говоря?

На първо място, в началото на годината следях цената на хляба и брашното. Помните, че тогава имаше по-значим ръст и по-видими бяха промените при брашното и олиото. Когато правителството прие намаленото ДДС за хляб, брашно и прочие, тогава аз многократно имах възможност да изразя скептичност по отношение на тази мярка, не защото не я подкрепям, а напротив – ние от 2017 г. правим кампания за диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост, но това винаги трябва да бъде съчетано с много категорични мерки за контрол на това има или няма картел на пазара така, че да не остане спестеното ДДС в производителите и търговците. И в началото наистина нямаше промяна.

Може би две седмици по-късно се видя как хлябът започна да намалява, цената му започна да намалява, първо в големите вериги, а след това и в по-малките. Какви преговори, тъй като очевидно е, че няма мерки за контрол, какви преговори са били водени с големите производители, ние няма как да знаем, няма как да знаем и какво им е отстъпено срещу това или с какво са били заплашени, разбира се. Но общото увеличение на цените е видимо. Докато преди няколко месеца цената на едно яйце – съжалявам, че влизам в такива битовизми може би, но това е, което се вижда – докато цената на едно яйце беше 30 стотинки в магазина, сега примерно може да се намери под 40. Млякото и млечните продукти наистина много се увеличиха, цената им адски много се увеличи. Млякото, което аз ползвам, беше около 1 лев, сега може да се намери най-евтино около 1,40 лева. Очевиден е ръстът, даже е по-висок от този, който споменахте вие – вие казахте 30%, при това при този продукт е поне 40%. Това в рамките на една година е наистина унищожително.

Да. Според мен даже не влизаме и в битовизми, защото някои хора дори и това не могат да си позволят.

Естествено, нормално е. Вече започваме да променяме – включително за себе си говоря, да търсим не средните нива на продуктите, а ниските, защото в крайна сметка, заплатата не се е увеличила значително.

Дори пак да засегнем битовизмите, това, което и на мен ми прави впечатление, като вляза в магазина – има една секция с преоценени хранителни стоки. Преди тази секция беше така да кажа по-пълна от сега, хората започнаха дори от нея да взимат, където знаем, че има стоки с изтекъл срок на годност също – видимо.

Да, така е. Но нормално е да се случи това, което вие сте забелязала, тъй като те много по-бързо се изкупуват. Те по-скоро не са с изтекъл срок на годност, но е много близък. Да речем, ако вечерта отидем в някоя голяма верига, на щанда с преоценените стоки се вижда, че срокът на въпросната стока изтича на следващия ден. Не както беше преди – не е както беше преди, има две седмици дотогава или има една седмица дотогава, т.е. време, в което човек може да си направи планове как точно да използва въпросния продукт. Не, взимаш го и се храниш сега, веднага с него, избираш него, просто защото е намален.

На фона на растящите цени на храните, ние имаме и други сметки за покриване – ток, вода, топлина. Ще успеем ли да се справим тази зимата? И да не забравяме, че когато имаме семейство, деца, нещата стават много по-сложни. Тези деца, и те имат нужди всъщност.

Още по-сложни ще станат нещата, ако се стигне до затваряне на училища за "дървени ваканции“. Вече няколко директори, и то преди началото на учебната година, изразиха опасенията си, че няма да могат да гарантират топлината в класните стаи, което може да доведе до това децата да си останат вкъщи. Но оставайки си вкъщи, това означава, че сметките в апартамента или в къщата, в която живеят, ще нараснат, защото ще трябва да се отопляват цял ден. Подобна беше ситуацията, спомняте си, с пандемията с КОВИД но тогава тя настъпи през март, т.е. ние имахме едно лято пред себе си. Сега имаме зима.

Вие сте икономист – кажете на слушателите ни по какъв начин да пестят от дневните си разходи, за да могат поне малко да се олекотят.

Препоръка как да пестим от храна е много трудно да се направи, тъй като ние не сме в Западна Европа, ние нямаме къде да снижаваме още повече жизнения си стандарт. Но това, което можем и трябва да правим всички ние, е да се запасим според мен със зимнина. Това не е чуждо на българина. Дори да не е затруднен, той прави това, тъй като ни е традиция. За съжаление, за отоплението не бих могла да дам почти никакви препоръки, тъй като от една страна увеличението на цената на газа вече доведе до изключване на цели блокове от газопреносната система, при положение че още не сме започнали отоплителния сезон. Виждаме какво се случва с цената на дървата, с пелетите. Пелетите миналата година са били около 300 лева, сега вече гонят 1000. Особено в апартамент възможностите за вариране са още оп-ограничени. Единственото, с което можем да заменим парното, са климатици. Но засега, подчертавам, цената на парното все още е защитена през регулираните цени, които КЕВР определя, и те са много по-ниски от пазарните.

Например цената на газа, която "Топлофикация София“ ползва, е 120 лева, докато реалната цена на газа е около 300-350 лева. Виждаме, че ако се премине към плащане на реалните цени, цената на парното ще се увеличи неколкократно. И този въпрос беше засегнат по време на заседанието на Кризисния щаб, който се проведе преди няколко седмици в Министерски съвет, и за съжаление, вече имаше работодатели, които наставяха цената на парното да се определя ежемесечно, за да може да се актуализира. Силно се надявам това да не се случи, но за съжаление пък, от друга страна, ако не се случи, "Булгаргаз“ ще продължава да натрупва загуби. Впрочем, вчера излезе една публикация в сайта "Барикада“, в която се обяснява как в момента тече процедура по концесиониране на "Топлофикация София“. Нали нямаме никакво съмнение, че ако частна компания започне да оперира с дружеството, цената просто ще трябва да се увеличи, защото докато сега "Булгаргаз“ и държавният бюджет поемат разликата, то след това частната компания няма да я поеме.

Според вас колко трябва да е минималната работна заплата у нас, за да може един човек сам да се справя през зимата?

Вие говорите за т.нар. заплата за живот?

Да.

Над 1000 лева чисто трябва да бъде тя, за да може човек да се справя. Това, което искаме ние сега и веднага, е доста по-скромно. Не за друго, а защото в момента цялата икономика е в затруднена ситуация. Помните вероятно, че в средата на годината при актуализация на бюджета ние поискахме 850 лева минимална работна заплата.

И именно неприемането на тогавашния финансов министър Асен Василев ни накара да не подкрепим актуализацията. Виждаме, че сме били прави, тъй като г-н Василев сега обещава 900 лева минимална работна заплата. Само че отговорното поведение би трябвало да доведе до това тези равнища да се постигнат не в предизборна кампания, а в нормална ситуация, и то когато имаш инструментите да го направиш. Иначе аз мога да си пожелавам и 2000 лева.

Със сигурност, защото в крайна сметка от това страдат хората. А има хора, които всъщност и живеят сами, на които тези пари не им стигат. На тях само квартирата да си платят, е около 600-700 лева.

Точно така. Аз също плащам наем и знам как се отразява наемът на заплатата. Тя горе-долу наполовината се стопява мигновено.

Да.

За съжаление, когато се определя минималната работна заплата, рядко се взима предвид, да не кажа, че не се взима предвид това, че хората, които живеят в София, плащат наем. В този случай често управляващите – и не визирам само последните, а през последните няколко години, казват "Ами тогава нека си стоят по техните родни места – там имат къщи“. Само че по техните родни места няма какво да се работи, а къщата не се яде.

Да, така е. Друга важна подробност е, че хората, когато изпаднат в безизходица – говоря парична, започват да прибягват към кредити. Да се въздържат ли към момента от тях?

Ако могат, да се въздържат, тъй като след това съдът не прощава, частният съдебен изпълнител не прощава. Това, което вземем сега, за да оцелеем, ще трябва да го върнем по-късно, и то с високи лихви. Ако им се налага, то нека да го взимат през стандартни банки поне. Наистина се надявам на по-малко то нас да им се наложи да взимат заем, за да си плащат сметки, но все пак, ако се случи, то тогава да е през банките, а не през тези бързи кредити.

И като за финал, пак да продължим малко темата с кредитите, искам да ви попитам, да завършим целия цикъл - много хора предпочитат да купуват и на изплащане. Да се въздържат ли в момента категорично, кажете?

Ако им се налага да купуват нещо, то нека да го вземат на изплащане, разбира се, като имат предвид, че лихвите най-вероятно ще се вдигат. Вече е трудно да се намери, да не кажа, че е невъзможно да се намери кредит с постоянна лихва, т.е. във всеки един момент банката може да увеличи лихвата, съобразно увеличението на основния лихвен процент. В този смисъл, ако на някой му се налага да купува нещо, нека да го вземе на изплащане, разбира се, но е по-добре да не му се налага, тъй като ние наистина живеем в една по-турбулентна ситуация.

Да, нестабилни времена, със сигурност. Благодарим ви за отделеното време.