Актьорът Валери Йорданов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“ за скандала в Народния театър

Предаването "Добро утро, България“ продължава с темата за скандала в Народния театър и последствията от него. На пряката ни телефонна линия е актьорът Валери Йорданов. Г-н Йорданов, вече повече от месец не стихва напрежението в Народния театър. Какво се случва и защо се стигна дотук? Скандалът така и не отшумява. 

Да ви кажа, и на мен, въпреки че предполагам, за съжаление, че тепърва ще се развиват тези, всеки има своята и твърдо е стъпил на нея – в началото още казах, че този проблем трябва да се реши вътрешно. В момента той се обърна към отсрещната страна, защото е ясно чия позиция и каква позиция заемам аз. Те се опитаха да го направят политически, насочен срещу тях, срещу определена партия или някакви такива неща. Казвам много простичко: тук няма насоченост срещу партия, срещу идеология или срещу каквото и да е. Тук има действия, насочени от моя страна лично срещу поведение, което за мен е неприемливо. И това е. Основата при мен е: аз не мога да позволя най-големият ни режисьор, който е национално богатство, явление в съвременния български театър, за трети пореден път политически да се опитват да го изтрият с гумичката. Просто няма да го допусна. Или ако това се случи, и аз ще спра да се занимавам с тази професия, което не е фатално.

Вие събирате подписка в защита на Александър Морфов. Вие казахте всъщност, че няма да допуснете той да бъде "изтрит“. Какви са мотивите ви? Той от какво трябва да бъде защитен? Вие споменахте и за Комисия, която е събрана да разследва случая.  

Мотивите са много, те са поредица. И в момента чета пост на един дълбоко уважаван от мен актьор, млад актьор, ако можем ние на нашата възраст да сме млади – Ованес Торосян, който абсолютно защитава директора Василев. Всеки има своята гледна точка. Моите мотиви са следните: първо, Александър Морфов аз съм видял в какви дупки са го вкарвали хора, на които не е удобен. Затова и написах в един от постовете в социалните мрежи "Не уморените коне, неудобните коне ги убиват“. Александър Морфов няма нужда от защита. Той в момента не се включва. Може да се включи много ударно, но той първо няма нужда от защита и второ е страна и просто чака да види какво ще стане. Този човек поставя в Израел – за две години напред са му продадени спектаклите. Правил е спектакъл на Михаил Баришников в Ню Йорк, по покана на Миша, лична – "Сашо, ела да ми помогнеш“. Работил е в цял свят, в Петербург, има международни награди, които по принцип не се дават на чужденци в страните, в които се дават. "Златна маска“ има, която не е давана на друг чужденец, само на руснаци се дава и т.н. Политически ясен, непримирим е, демократ е и т.н. Те го атакуваха на тема, че със своя протест бил атакувал, бил дискриминирал, бил не знам си какъв. Аз, като изчетох тогава, между другото, много зле се почувствах и тогава реших, че ще се захвана да го защитавам, защото той няма да го направи. Той няма да се самозащити, защото е добър човек. Той ще застане не като агнец, ами като мъдър човек – някои хора са родени стари, и ще остави нещата да се случват така, както се случват, защото това е част от пътя ни. Това е. 

Какво послание искате да оставите с инициативата си? Вчера аз гледах и видео, което публикувахте, в което обръснахте главата си в знак на протест – какво е посланието?  

Знам, че звучи малко поетично, но индианците не са взимали скалпа на хората, които уважават, дори да са провели тежка битка с тях, а са ги оставяли с коса, за да могат да си продължат във вечните лобни полета. Не съм търсил послание, просто това ми дойде естествено. И същевременно сега ви казвам – аз съм готов да стигна докрай, за да не загубим тази битка, защото битките досега, които водихме, по един или друг начин ги губехме. Вън политиката от театъра! Вън намесата с корист в изкуството! Това искам да кажа. А как ще свърши битката – ще видим. 

Вие казахте, че проблемът е трябвало да се реши вътрешно и няма насоченост срещу партия или идеология. И аз точно това искам да ви попитам – беше ли нужно да се политизира този скандал? Защото все пак тук говорим за място, което е къща на творците, не би трябвало да се намесва политика.  

Веднага ще ви отговоря. Още първия пост, който се направи в общ наш чат – ние имаме от театъра чат, общ, който гледаме, и ни се припомня примерно, че примерно трябва да отидем на репетиция еди-кога си или ще има среща с еди-кой си режисьор, разговор, и когато излезе първият пост срещу Александър Морфов, защото пак твърдя – той е некоректно атакуван, при положение че той преди да се напише на вратата каквото и да е, го обяви долу пред всички, защото се опита да води разговори, опита се да каже, че не е редно лице, което е PR и лице на театъра, да е лице на която и да е партия и на лидера й, и т.н. И като излезе първият пост, който беше коментари и търсене на обяснение, аз написах на дамата, която води постовете и общия чат: човешки те питам – добре ли си? Пазя си поста. И след това обясних: този проблем е вътрешен, не го правете външен. Трябва директорът и двете "хлапета“, разбира се, с шега, които имат конфликт помежду си, да се съберат и да го решат. Не може семейният проблем да се решава пред целия вход на събрание, начело с домоуправителя. Не ми обърнаха внимание и казах, аз там написах, че този проблем по този начин ще се задълбочи, няма да се разреши. И така и стана. Обърна се обаче, опитаха се да го използват и да го обърнат политически, като някакъв PR. "Ние това можем да го използваме“ като че ли се получи – нещо, което пак трябва да е вън от изкуството. Да се обосноваваш и да се изграждаш, и да имаш пред обществото лице - това може да го правиш, само правейки добра роля, добра пиеса, а не "Тук ме атакуват, защото съм жена или защото съм от еди-коя си партия и тази партия – наближават избори“… Някакви ей такива – това са пълни глупости! Няма нищо общо. Единственото, което има, е грешката, която е направил човек, и Александър може би е сгрешил, но ти не можеш да работиш в една фирма и да рекламираш друга.

Както казахте и вие, може би има грешки от двете страни, които трябва да се изчистят вътрешно. Аз искам да ви попитам какви ще бъдат ефектите от случващото се върху културата, върху културния живот и хората изобщо, които изповядват изкуството у нас? 

Ами тепърва ще видим какви ще бъдат ефектите. Единствено се надявам няколко положителни ефекта да се случат. Това, че примерно се използваше, че в Народния театър били вдигнали заплатите – ами извинявайте, аз съм работил на 8 долара месечна заплата и съм играл по 40 представления в Младежкия театър, може да се провери това нещо. Казвам 40 месечно – детски сутрин и за възрастни вечер. Общо взето, актьорът е толкова измъчен и едвам оцелява, и само това, което му трепти в душицата, го кара да продължава да извършва тая професия, да се занимава с тази неповторимост, че в момента не трябва да се настройват актьорите, че – ей, в Народния театър много им вдигнаха заплатите и се предизвиква се завист. Напротив - трябва да се вдигнат заплатите на всички културни институти. Както и на учители, и на лекари, разбира се – задължително. Трябва да се мисли в тая посока, а не в обратната – ама как така на тия им вдигнаха заплатите, примерно. Аз се надявам да имаме достатъчно мъдрост да отсеем кое ще е полезното от този сблъсък. Обикновено добрите анализи стават след сблъсък. Дано да имаме сили и акъл да направим добър анализ на всичко.  

Да, и дано си извлечем това, което ни трябва, за да знаем за следващ път.  

Следващ път сигурно ще има, защото знаете политиката с какво я сравняват, с коя друга древна професия, и тя винаги се намесва. Просто трябва да се опитаме да изчистим това нещо. Когато протестират артисти или учители, или медици, или духовници, това е нещо извън материалното. Там не трябва де се меси политиката, защото тя се намесва нечистоплътно, тя почва да дърпа дивиденти за собствения си PR – не използвам думата заради длъжността на г-жа Кръстева, но тя така направи. Там трябва да се намесват хора, които имат далновидност. За съжаление, много от тях, които съм срещал в живота си, за щастие, вече не са между живите. Не може всеки да дърпа и да иска той да получи дивиденти от нечия свада, от нечии сблъсък, неразбиране, разминаване и т.н. Така мисля. 

Така е. Пък и все пак изкуството е призвание, повечето всъщност не го правят заради заплащане, а по-скоро наистина призвание. И трябва да бъдат стимулирани да могат да правят това, което искат.  

Знаете ли, ако погледнете едно интервю на Александър Морфов отпреди три-четири години, заради което бяха свалени пет негови спектакъла – само бройката им някои хора не могат да постигнат, не говоря за качеството, пълнещи салони и хранещи министерството, докарали милиони, със сигурност милиони на държавата – ако погледнете едно интервю, той казва, че не го интересуват тези 4 или 6% успели българи. Него го интересуват другите 94 или 96%. И това е истина, той не лъже. Мен също това ме интересува. Понеже в момента отделяме хората на изкуството от останалите хора – няма такова нещо. Всеки от нас живее трудно и всичко е призвание, независимо дали въртиш волана по цял ден, дали гледаш добитък, или си лаборант, или каквото и да е, или работиш в БАН на тези мизерни заплати, знам, че и в радиата не ви плащат – и на вас ви съчувствам. Всяка една професия е призвание, когато човек си я обича и когато я върши с отговорност и с желание. Просто не бива да отделяме хората на изкуството от останалите хора, защото нас по същия начин ни боли, трудно ни е, както и всеки един, комшията ни от съседната врата. И така. 

Много ви благодаря за отделеното време и за разговора и се надявам следващ път пак да ни гостувате и да си говорим този път за някое представление и за изкуство.  

И аз ви благодаря много, желая ви хубав ден! Въпреки че навън времето е мрачно, в душите да е светло и спокойно в този живот. Спокойствие и само спокойствие, както казва Карлсон, който живее на покрива. 

Дано! Пожелаваме ви същото и на вас! 

Благодаря! 

Габриела ГАНЕВА