Валентин Николов, бивш изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг и на АЕЦ "Белене“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

До 2026 година трябва затваряме 40% от въглищните централи и 83% от въглищните мощности въобще напред във времето, стана ясно след срещата на работната група на Европейската комисия с представите на различните парламентарни формации у нас. Правителството на Кирил Петков е договорило, че срещу затворените  ТЕЦ-ове страната ще получи парите за завода за батерии по Плана за възстановяване и устойчивост, съобщиха от ГЕРБ. Така отпада търсеният плавен период за извеждането от експлоатация на въглищните централи и трансформацията им до 2038 година. Експерти изчисляват, че само след 2-3 години от енергийната ни система ще излязат над 2 300 мегавата, и то само през топлите месеци, за зимата ще се окажат много повече мегаватите. Какви ще бъдат последиците? Наш гост е Валентин Николов – бивш изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и на АЕЦ "Белене“. Подписана ли е смъртната присъда за ТЕЦ-овете, г-н Николов? И окончателен ли е поетият от правителството на четворната коалиция ангажимент?

Първо, че е записано в Плана за възстановяване 40% намаляване на въглеродните емисии до края на  2025 година, като е взета за базова година 2019-та, а там си спомняте, че всъщност "Марица Изток“ работеше с два блока, които бяха гарантирани от това, че бяха включени на регулирания пазар със заповед на министър Петкова тогава, защото цената им не беше конкурентна и реално погледнато нямаше как да бъде реализирана на борсата, трябваше въобще да не работи. Тоест, взета е много ниска база. И когато казваме 40%, то в този случай като в 40% се включени не само мини "Марица Изток“, а всички топлофикации в страната, които са на големите градове, това значи, че ако направим съотношение към сегашната експлоатация – всички блокове работят в "Марица Изток“, плюс съответно топлофикациите, както казах, някъде трябва да се затворят около 65% от мощностите към 2026 година. Което първо, че е много кратък период, тоест, няма достатъчно време да може да се погрижим за работещите в тези централи. А те не са само те, а всички, които добиват въглища, също съответно ще пострадат. Логично е. И второ, нямаме никакви заместващи базови мощности, защото с ВЕИ няма как да заместваш базова мощност към настоящия момент. На това отгоре скоро излезе доклад на "Компас“ – международна компания за енергия, една от големите, която сметна, ние трябва да се разглеждаме в регионален план като държава, която спира и пуска тока извън границите си, защото в региона до 2030 година ще има недостиг в порядъка на 45 тераватчаса. За сведение на вашите слушатели това е потреблението на България за година, толкова ще има липсващи мощности. А до 2050 година реално погледнато с включването на електромобилите и затваряне на мощности в региона, говорим като въглищни централи, ще се необходими 13 блока ядрени 1000-мегаватови, за да заместят и да запълнят този недостиг на енергия. Така че тази смес от затварянето, поетият ангажимент в толкова кратък срок, плюс увеличаване на потреблението и недостигът в региона ще създаде огромен проблем в България с дефицит на енергия. Това значи, че при свободен пазар цените на енергията ще вървят нагоре. Ако сега в момента изнасяме електрическа енергия и съседните страни ни плащат така да се каже компенсациите, които даваме на бизнеса, то в този случай ние няма да можем да компенсираме бизнеса, защото няма да можем да изнасяме електрическа енергия, а най-вероятно ще трябва и да внасяме. Не най-вероятно, а общо взето ще внасяме. Поради тази причина просто е належащ моментът с абсолютно с пълна сила да почнем не да говорим, а направо да търсим вариант за реализирането на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй“. Пътната карта показва, че ако сега почнем строителство, въобще подготовката да стартираме, през 2032 година той ще работи. Това е базова мощност, гъвкава, която ще може даже да балансира пазара, защото за разлика от сегашните, той може много бързо да намалява мощност и да увеличава мощност. Така че реално погледнато това, което са направили като ангажимент в Плана за възстановяване, аз си спомням Асен Василев тогава вицепремиер и министър на финансите казваше: "Ето, намерихме вариант пред Комисията и реално погледнато лятото няма да работят ТЕЦ-овете, само през зимата ще работят“. И как точно става точно това нещо? Няма как ти да назначаваш можещи специалисти само зимата и след това да ги освобождаваш, просто това не е сериозно. А постоянните разходи принципно в една централа са огромни, тоест, няма кой да ги компенсира, няма кой да им дава пари. А държавна помощ по принцип е нерегламентирана в Европейския съюз. Тоест, те няма да разрешат при условие, че си намалил свободния режим да намалиш въглеродните диоксиди и съответно да даваш пари на тези централи.

Г-н Николов, дали е утешително това, което съобщи в сряда пред парламента енергийният министър Росен Христов, че България или трябва да затвори 50% от ТЕЦ-овете на въглища до 2026 година или да ги модернизира? Утешително ли е това "или да ги модернизира“, отваря ли ни се някаква врата за компромис?

Никаква врата не се отваря. Мога да ви кажа, че това е в сферата на научната фантастика. Първо, говори се за варианти, в които направените геоложки проучвания да улавя въглеродния диоксид и да го съхраняваме, щото си е вид суровина съответно, да го съхраняваме в подземни кухини. Там първоначалните проучвания, които са направени съвместно с Техническия университет и Минно-геоложкия университет, показват, че може би има такива наблизо, но общо взето не е завършено цялостното проучване, за да се види, буквално да бъде абсолютно в завършен и пълен вид. На това отгоре е скъпо удоволствие, а не се знае, ако Европа изпадне в рецесия, цената на електрическата енергия при всички случаи ще падне надолу. Тоест, в един момент нашите въглищни централи дали ще могат да реализират достатъчно средства, за да могат да финансират такъв проект. Втори вариант е да се улавят въглеродните емисии и съответно да се инвестира в един химически комбинат, в който съответно да се правят различни вещества с него. Но там инвестицията, която ние сме разгледали когато бях в БЕХ, е от порядъка на няколко милиарда евро. Кой ще ги финансира при условие, че те не са включени в Плана за възстановяване? Това значи, че или бюджетът трябва да даде пари или не знам. В момента знаете, че всички пари, които се калкулират от БЕХ, отиват за компенсация за бизнеса. Тоест, те не могат да събират пари, така че да финансират един такъв проект. На туй отгоре да не казвам, че ние не изпълняваме другите изисквания за намаляване на другите вредни вещества, не са само въглеродните емисии и дали ще получим дерогация за тях или няма да получим. Въобще, проблемът е много комплексен и без редовно правителство, без енергийна стратегия, никой няма да направи нищо, ще има само едно празно говорене, за съжаление. Така че г-н Христов се опита да хвърли някаква надежда, но аз гледам реалистично – това няма да стане.

Има ли смислено обяснение, защо правителството на Кирил Петков е поело ангажимента за затваряне на централите до 2026 година? Затова не ставаше до неотдавна дума, защо изведнъж е поел този ангажимент?

Защото има големи апетити да се вземат земите, където се копаят въглища в момента, говоря за мини "Марица Изток“. Там могат да се направят едни големи фотоволтаични централи, които пък да съхраняват своята енергия в едни огромни батерии. И фактически това е бих казал лобизма, който е пробил в Плана за възстановяване. Поради тази причина общо взето почват да бодат очите на много хора, че в момента мините работят в пълен капацитет, защото задоволяват не само нас, а знаете, че върви износ за Сърбия от тях. Тоест, изнасяме лигнитни въглища за Сърбия. Така че общо взето си мисля, че лобизмът просто е пробил в Плана за възстановяване. А иначе, принципно беше, знаете, че първоначално планът, който беше предложен от ГЕРБ, беше до 2050 година въглищните централи да работят, като от 2035 година трябваше да се направят инвестиции за модернизация, за намаляването постепенно на въглеродните емисии, което е един по-сносен период.

Казвате лобизмът е пробил, къде са гледали от Европейската комисия? Защо е обвързано затварянето на въглищните централи с отпускането за средства за завода за батерии? И такъв ход, вие сам казвате, след като не е рентабилен за държавата, защо са го приели?

Ами реално погледнато Европейската комисия не трябва да мисли за плана на всяко едно правителство, нито за енергийните намерения какви са му. В крайна сметка, едни такива батерии, те са помислили, че са скъпо удоволствие, второ, общо взето могат да допринесат за региона за някакъв вид волантиране, макар че ние с много по-малко средства можем да увеличим капацитета на Чирен и той ще може да балансира целите Балкани и няма да са необходими толкова батерии. На туй отгоре батериите могат да се финансират от всеки фотоволтаичен или парк от вятър да бъде задължен да сложи батерии, с които да може там да балансира енергията, която ще дава на пазара. Така че има всякакви варианти. А те решиха, че трябва да инвестират едни огромни площи батерии, които нито се знае, как ще бъдат утилизирани след като им мине експлоатационния им срок, нито се знае как точно ще балансират и защо трябва да бъдат разположени точно на едно място, вместо да балансират цялата страна и да се разположат в различни части на България. Толкова плиткоумие не мога да коментирам.

Да погледнем и към геостратегическия акцент. Ако войната на Русия в Украйна очерта зависимостите на Европа от вноса на изкопаемите горива и показа необходимостта от декарбонизацията на европейската икономика, то такъв ли е случаят с България, защото въглищата тук са си наши?

Абсолютно, първо, въглищата тук са си наши, при това ядрената енергетика се води като местен ресурс поради факта, че след презареждането работи една година без въобще да има нужда от доставка на каквото и да е гориво. Тоест, България показа, че слава Богу, през годините е поддържала мощностите в изправност, и в момента е третият най-голям нетен износител на електрическа енергия в Европа. Тоест, ние в момента помагаме на всички наши съседи, като изнасяме електрическа енергия и не ги оставяме да страдат с големи дефицити. Но както виждам, през последните вече няколко години ние не правим нищо във връзка с изграждане на нови базови възможности. Опитваме се, разбира се, инвестиционният натиск за изграждането на възобновяеми източници е силен, но пък също това правителство, което вкара 40% от въглищните централи, тоест, 65% всъщност от въглищните централи да спрат работа, махна от Плана за възстановяване модернизацията на нашия пренос на електропроводите, тоест, да могат да поемат енергията от всичките тези възобновяеми източници. Тоест, имаше в предния план 400 милиона евро, които трябваше да се дадат на системния оператор, за да може да изгради смарт системите, да укрепи своите далекопроводи, а в момента те вече липсват. И затова дори много хора да инвестират във  възобновяеми източници, отговорът ще бъде "Не“, защото няма кой да поеме такава мощност, каквато в момента инвестиционния процес иска.

Г-н Николов, затварянето ще доведе ли до колосални неустойки с американските централи? Договорът за задължително изкупуване на електроенергия от ТЕЦ “Марица Изток 1" изтича след 2026 година. Какво ще правим с него?

При всички случаи те най-вероятно ще си поискат, както е указано в договора, тези приходи, които са предвидени до края на договора, да ги получат. Ако ние можем да претендирам за някакъв форсмажор, ама какъв форсмажор при условие, че ние доброволно сме показали, че искаме да затваряме мощности. Най-вероятно предполагам, че ще затворим целите "Марици“, за да могат да работят  Единицата и Тройката, имам предвид, че Двойката ще бъде затворена, ще бъдат затворени разбира се топлоцентралите по градовете, за да могат да работят Единицата и Тройката. Най-вероятно това ще стане.

Казахте, че реална алтернатива за тези ключови мощности, които доста прибързано очевидно сме решили да затваряме, е 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй“. Обаче там имаме ли инвестиции, имаме ли средствата, имаме ли подсигурен проект за реализация? Каква е картината?

Картината е следната: в момента Румъния са подписали договор за нова мощност, която ще изградят при Черна вода. Полша в момента след проведен търг ще подпишат договор, вече е избран за изпълнител "Уестингхаус“ за 3 блока. Словакия също в момента преговаря за изграждане на ядрена мощност. Но както казах, в Югоизточна Европа, тоест, на Балканите са необходими 13 централи, за да могат да компенсират този дефицит, който се заражда. В момента има 3 площадки в Европа, където могат да бъдат изградени – едната е в Румъния, двете са в България – това е 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй“ и "Белене“. "Белене“ поради съществуващи причини, знаете, поради руските технологии и войната в Украйна няма как да бъде в момента реализиран проектът. Затова потенциалът е в 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй“. 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй“ може след провеждане и подписване на междуправителствено споразумение с правителството на САЩ, които дадоха на Полша безвъзмездни няколко милиона долара за ежедневните проучвания, а ние вече сме направили такива, при всички случаи можем да потърсим компенсация във връзка с това, че изтегляме руските технологии в "Белене“ и те да ни дадат първоначална възможност, плюс съответно финансиране от тяхната Експортна банка, която дава над 80% дългосрочно с много ниска лихва пари за финансиране на проекта, така че за нас да остане по-малко от 20%. В момента АЕЦ "Козлодуй“ прави приходи от над 5 милиарда, при които 2 милиарда лева е чистата печалба. Така че можем съвсем спокойно така да сглобим нещата, че да няма частно или чуждо финансиране, да бъде изцяло българско финансиране, да остане изцяло 7-ми блок в български държавни ръце, и съответно своевременно поне да запълни дефицита, който ще породи 2030 година, и през това време да работим за 8-ми блок. Разбира се, и "Белене“ ще бъде необходимо в един дългосрочен план, защото пак проучванията показват, че само електромобилите, които ще се закупят, знаете, че скоро предстои приемане на регламент, с който ще забранят производството на дизелови и бензинови автомобили, само за електрическите автомобили, които ще влязат в България, ще са им необходим един блок, за да може да задоволи зареждането на тези автомобили. Тоест в един момент и площадката на "Белене“ ще бъде необходима да бъде изградена.

И ви предлагам да погледнем и от още един ъгъл този казус. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията от въглищните централи искат да си запазят получаваните около 1 милиард евро субсидии годишно, те ги получават през цените за регулирания пазар на тока за бита от Фонда "Сигурност на електроенергийната система". Там постъпват приходите от продажба на спестени от държавата парникови газове. И моят въпрос е: бият ли се финансовите интереси на привържениците и на противниците за затварянето на въглищните централи? Как да се ориентираме?

Разбира се, че се бият интересите. Ние когато правихме модела 2015 година на този Фонд "Сигурност на електроенергийната система", знаете, че тогава в НЕК само за първите 6 месеца ние имахме от порядъка на 900 милиона лева дефицит, който бързо трябваше да бъде компенсиран поради това, че НЕК трябваше да плати на възобновяемите източници разликите в цените, между продажба и между това, което са подписали като субсидия. Именно след като напарвахме този фонд, той вече почна да се пълни с 5-те процента от всички производители плюс, разбира се, задължение към обществото, плюс съответно тези постъпления, които идват от въглеродните емисии, които държавата всъщност продава. Тези въглеродни емисии може да бъдат ползвани по два варианта. Единият вариант е за инвестиции за зелена енергия, вторият вариант за компенсации в зелената енергия, която ние направихме, тоест, тези пари отиват за компенсиране на възобновяемите източници, с които са сключени договори тогава до 2012 година, както си спомняте. Ако те искат да ги изтеглят, фондът вече има и други приоритети, знаете, че той компенсира бизнеса. В него влизат тези пари. Знаете, че се готвят законопроекти, с които може би ще влизат постъпленията от горивата, така че да могат да компенсират хората, които ще пълнят по бензиностанциите горива. Така че фондът в един момент прави големи разходи и съответно трябва да получава тези приходи. Ако някой извади тези приходи, то в един момент тази сигурност на фонда може да изчезне. Така че трябва много внимателно да се пипа, и според мен, никой не трябва да пипа във фонда, трябва да се потърсят други алтернативи за финансиране. Знам, че имат голям интерес във връзка с офшорните вятърни паркове, които са в Черно море, нека да има, но нека да бъдат на един конкурентен принцип.

И на финала: възможно ли е предоговарянето на частта Енергетика от Плана за възстановяване и устойчивост или пренаписването й, а може би и двете?

По принцип всичко е възможно, но знаем, че в Европейската комисия много трудно се получават тези неща. Те също са успели да получат обещание от тогавашното правителство за неща, които ги интересува, а именно такива реформи, като примерно либерализация в пазара на едро, който според мен още не е решен, защото знаете, парламентът прие да не либерализира бита, тоест  фактически домакинствата, но това не значи, че техният доставчик ще бъде регулиран, може да отиде на свободния пазар, и тогава в един момент те ще получават пазарна цена на електрическата енергия. Според мен, още не е решен законодателно проблемът, а е поет ангажимент до 2025 година пазарът на едро да се либерализира. Всъщност, предизвикателствата са много, които трябва да бъдат решени от редовно правителство, което да приеме енергийна стратегия, и да почне да работи отсега, защото знаете, плодове се берат след 10 години в енергетиката, в един момент да не се окажем от нетен износител нетен вносител на електрическа енергия, и тогава вече ще имаме голям проблем.

Тоест, да разбирам ли, че това, което е договорило правителството на Кирил Петков, е окончателно, тоест, там вече не можем да въздействаме, не можем да мърдаме?

Може би батериите може да бъдат намалени малко и да бъдат прехвърлени пари за нещо друго. Аз бих ги прехвърлил за  модернизиране на системата в системните оператори. И как да ви кажа, според мен, няма да ни дадат много-много да правим това, защото всяка държава при смяна на правителство ще иска нещо друго да включва, а това не се толерира в Европейската комисия. Но все пак имаме някаква възможност.

Цоня Събчева