Валентин Николов, бивш председател на борда на директорите на атомната централа и на Българския енергиен холдинг, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".     

АЕЦ "Козлодуй“ и "Уестингхаус Електрик Швеция АВ“ подписаха договор за доставка на свежо ядрено гориво за 1000-мегаватовия Пети блок на атомната ни централа. Договорът е за срок от 10 години. До момента доставките на ядрено гориво идваха само от руската държавна компания "Росатом“, а АЕЦ "Козлодуй“ трябва да кажем, че произвежда около 35% от електроенергията в страната. Подобно споразумение се подготви с френската "Фраматом“ за доставка на гориво за другия 1000-магаватов Шести блок на атомната централа. Служебният министър на енергетиката Росен Христов увери във връзка със сигурността, че няма рискове ядреното гориво да не сработи и че неговата експлоатация ще бъде безопасна. Новото ядрено гориво се предвижда да започне да се използва от средата на 2024 г. – значи не догодина, а по-догодина, когато се очаква България да получи пълния лиценз. Какво означават подписаните от АЕЦ "Козлодуй“ договори с американската "Уестингхаус“ и френската "Фраматом“? Питаме Валентин Николов – бивш председател на борда на директорите на атомната централа и на Българския енергиен холдинг. Г-н Николов, с този договор с "Уестингхаус“ и със следващия, който се очаква, с "Фраматом“, можем ли да кажем, че се постига диверсификация поне в доставката на ядреното гориво?

Това е борба, която се водеше дълги години, за да може в АЕЦ "Козлодуй“ да се получи диверсификация, защото това е изискване по "Евроатом“ – договора, който сме подписали, от една страна. И от втора страна, във връзка с това споразумение трябваше да се получи лицензирано гориво, което да е лицензирано от нашия регулатор, което да е съвместимо с руското гориво, защото то няма как да бъде презаредено на нула, т.е. цялата зона да бъде презаредена изцяло. Отделно трябваше да дадат своите данни за системите за вътрешнореакторен контрол и да могат да се следят параметрите така, че да бъде абсолютно безопасна експлоатацията на съвместимостта на тези две горива. Всичките тези условия бяха много трудни за съчетаване. "Уестингхаус“ още от 2009 г. се опитва да направи аналог на руското гориво така, че да може да диверсифицира руското гориво, защото от друга страна руснаците отдавна доставят в САЩ имено руско гориво, така че в САЩ могат да експлоатират руско гориво, но всъщност на техните блокове нямаше аналог, който да може да замести тяхното гориво. Вече тези условия почти са изпълнени и всъщност се чака лиценза в края на 2023 г. на "Уестингхаус“, България да получи български лиценз и да може да се експлоатира горивото съвместно с руското гориво. Така че битката е доста от отдавна, защото имаше доста защитници – логично, на тезата, че не може друго гориво в нашите реактори да работи, от една страна, или от втора – американците няма да дадат своите данни на Корчатовския институт и обратно, за да може да се съвместяват двата вида горива. Защото американското гориво всъщност трябва в три години да се презарежда, за да се увеличава тяхното количество и в крайна сметка вече да дойде 100% гориво на "Уестингхаус“.

Г-н Николов, дали няма да се налага поне на първо време "Уестингхаус“ да ползва консултацията на Корчатовския институт?

Те реално в момента, тяхната система за вътрешнореакторен контрол, както е в "Темелин“ в Чехия, и на база това, че ще съществуват и двете системи за вътрешнореакторен контрол, това позволява да могат да я предоставят тази информация. Така че ще подарят съответно и обучението на персонала. Т.е. някъде стойността е от порядъка на 50 милиона долара това, което даряват, за да може наистина ние да получим тази диверсификация. И преодоляваме всъщност този проблем, евентуален.

Излязоха публикации, че "Фраматом“ е френска компания, която обаче е купила руски лиценз, чието производство е изцяло в Европа.

Точно така.

Според министъра на енергетиката тя не е зависима от Руската федерация, защото е закупила всички технологии. Но гарантирано ли е, че у нас "Фраматом“ няма да работи с руско гориво след 2024 г.?

Ние първо сме записали в решението на Народното събрание, че не могат да се използват нито руски технологии, нито руски компоненти. Поради тази причина няма как изпълнителната власт да пренебрегне това решение на Народното събрание. Да го кажем така: "Фраматом“ всъщност сключи договор с ТВЕЛ, руската компания-производител на гориво за ядрените централи, която е част от "Росатом“, и де факто по техен лиценз купи завода в Германия, мисля, че в Нюрнберг беше, и започна да произвежда всъщност аналог на горивото – същото, което е в Шести блок на АЕЦ "Козлодуй“, като намерението им е в последствие да оставят само лиценза, а всъщност вече компонентите да си ги произвеждат сами, т.е. да не използват този жълт кейк – урана, уранови производни и съответно циркония и т.н., и да ги произвеждат там, т.е. да не използват нищо руско за производството, освен лиценза.

Т.е. страната ни получава сигурност на доставките с договора, който подписа в четвъртък, и след известно време – с другия, който ще подпишем с "Фраматом“?

Именно, точно това се целеше, да се получи. Поради войната се ускориха много процеси. Идеята беше преди единият блок да работи с гориво на "Уестингхаус“, а другият блок да работи с руско гориво на ТВЕЛ, които са и производители на реакторите, но войната вече логистично затрудни, а и не само – чисто морално вече, знаете, че Европа търси абсолютно други източници, освен руски, поради факта, че Русия нападна Украйна. Така че от тая гледна точка ние не можем нито чрез кораб, забранено е самолети да кацат, руски, в нашето въздушно пространство да навлизат, така че няма как да получим руско гориво. Добре, че имаме няколко презареждания, т.е. за няколко години, до 2025 г. за Шести блок, така че можем да си позволим да изчакаме и "Фраматом“ да могат да си направят добре горивото.

А какво ще се случи с преработеното гориво? Ние не го ли изнасяхме в Русия да го складират там?

Има много спекулации. Само искам да уточня, че откакто България е в Европейския съюз, тя няма право да изнася отработено ядрено гориво. Всичко, което е отивало в Русия, е с гориво, което е горяло до 2007 г. Всичкото гориво от Трети и Четвърти блок е изнесено от Русия. Изнасяше се горивото, което е на Пети и Шести блок, но горяло – пак уточнявам, до 2007 г. Така че след това нямаме право да го изнасяме, а ние трябва да го съхраняваме на площадката за сухо съхранение на отработено ядрено гориво, което е с продължителност няколкостотин години, и след това вече трябва да се търси вариант, в който да има постоянно съхранение, което все още не е ясно как. Някъде трябва да се направи такова хранилище. Но хранилище за сухо съхранение в момента мисля, че се завършва на площадката на АЕЦ "Козлодуй“, което е финансирано и по фонд "Козлодуй“. Така че нямаме проблеми с това. А това гориво, което е отишло за Русия, освен че си го плащаме, те си вземат ценните елементи – плутоний, уран и т.н., и съответно другото го остъкляват и ние имаме по договор задължение в един момент да си го прибираме. Така че тези, които казват, че го изнасяме – не е вярно това. Ние трябва да си го приберем. Просто те си вземат това, което им трябва, разбира се, намаляват радиоактивността, остъкляват го поради всичко това, да няма тази силна радиоактивност, но реално погледнато, горивото трябва да си го приберем.

Разполагаме ли с гаранции, че отработеното ядрено гориво – все едно как си го прибираме, старо от Русия или това, което в момента излиза от тук – не представлява екологична опасност?

Първо да кажем, че това не е ядрен отпадък или въобще някакъв боклук. Това си е може би бъдещ енергиен носител. Така че ние трябва да си го съхраняваме безопасно. Ние имаме опит в това. Съответно мисля, че се водят преговори с компании, които вече са намерили вариант по какъв начин да се съхранява горивото в Европа – EDF, френската компания Électricité de France, е разработила такъв метод и в момента е направен в Нидерландия. Така че и там се водят преговори, нашите специалисти са ходили. Така че няма проблем, т.е. има къде да съхраняваме горивото към момента. Въпросът е, че в дългосрочен план ние трябва да намерим решение. Затова има и фонд за извеждане от експлоатация, който се пълни. Тези 4 милиарда, които са във фискалния резерв, фактически се пълнят от продажбите на електрическа енергия от АЕЦ "Козлодуй“ за бъдещ период, който именно да решава тези проблеми с отработеното ядрено гориво и с утилизацията, когато дойде момент за спиране на двата блока. Но да обърна внимание, което мисля, че ще е интересно на вашите слушатели.

Да, слушам?

Има проучване, което показва, че в региона до 2030 г. ще има дефицит на енергия, без да се затварят които и да са въглищни централи, от порядъка на 45 тераватчаса електроенергия. Да го кажа образно за тези, които трудно могат да разберат, какво означава  това – това значи, че една цяла България потребява толкова. Ще има недостиг от такова количество енергия, каквото потребява България за цяла година. А до 2050 г. ще са нужни 11 реактора на АЕЦ "Козлодуй“, които да попълнят дефицита, защото знаете, че автомобилите от бензин и от дизел спират. Така че просто е неминуемо, бързо трябва да се вземе решение за строителство на Седми блок на АЕЦ "Козлодуй“, който е във фаза такава, която е най-напреднала в Европа. И мисля, че политиците и парламентът трябва да вземат скоро това решение.

Изпреварихте въпроса ми, точно за това смятах да ви попитам – за съдбата на Седми блок на АЕЦ "Козлодуй“, още повече в светлината на това решение от Плана за възстановяване и устойчивост да затворим въглищните ни централи.

Точно така. Просто се нуждаем от решение на парламента, който да задължи правителството да проучи и всъщност реално погледнато, ние трябва да използваме, да не загубим ОВОС-а, който най-трудно се постига. Имаме лицензирана ядрена площадка. Всъщност този ОВОС казва, че може на площадката на АЕЦ "Козлодуй“ да се изработи или хибриден проект, който е невъзможен към момента заради забраната за руски технологии, или АТ 1000 на "Уестингхаус“. Така че реално погледнато няма какво да се разсъждава, просто трябва да се сключи междуправителствено споразумение със САЩ, да се поиска помощ, както получиха поляците от Търговската им камара и от Експортната им банка и съответно има и потенциални инвеститори, просто да почне да се строи АТ 1000 на Седми блок на АЕЦ "Козлодуй“.

Цоня Събчева