Валентин Димов, капитан на българския национален отбор по тенис, в интервю за предаването "Животът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус"

 

В “Животът на фокус" имам удоволствието да кажа посрещна един изключителен човек, изключителен спортист, изключителен тенисист Валентин Димов.

Здравейте на вас, и на слушателите.

Аз ще запазя учтивата форма и ще говоря на Вие, защото се прекланям пред работата ви. Най-доброто ви класиране е № 67 в световната ранглиста за юноши през 2007 г., няколко пъти сте държавен шампион за мъже в зала на България, вицешампион  от европейското отборно първенство до 18 години, имате спечелен турнир от категорията “Фючърс". Но може би най-значимата ви победа е, че успяхте да класирате българския отбор за Купа “Дейвис" за първи път в група 1 или група Първа, не знам как се казва.

Да, световна група 1.

Освен това, Купа “Дейвис" е най-значимата и най-голяма спортна проява в света, не знам дали слушателите си дават сметка за значимостта и мащабността на това събитие.

Наистина самото усещане, самата емоция е съвсем различна, тъй като не веднъж сме казвали, че тенисът е индивидуален спорт, а надпреварата в  Купа “Дейвис" е отборна и тогава представяш своя отбор, своята държава, своя флаг и наистина това постижение е може би най-значимото в моята кариера като тенис треньор.

Да класирате за първи път националния отбор за Купа “Дейвис" в световна група 1 е изключително достойно представяне, и то при първото участие. Поздравления, нищо че нашия отбор отстъпи, а не загуби с 1:3 от състава на Казахстан. Благодаря от името на всички присъстващи на територията на Национален тенис център за невероятния празник, който момчетата, предвождани от вас, направиха за нас зрителите. А ние имахме уникалната, рядка възможност да гледаме тенис на световно ниво.

Благодаря много, за нас също беше изключително приятна емоция, приятно чувство и усещане да играем пред толкова много зрители, фенове на тениса, които бяха дошли и ни подкрепяха двата дни, независимо, че резултатът вървеше за Казахстан.

Съперникът дойде с всички свои звезди, защото освен Александър Бублик № 29 в световната ранглиста, част от състава бяха Тимофей Скатов и Михаил Кукушкин, въпреки, че мисля, че те не играха, дори при двойките не ги пускаха.

Скатов игра в първия ден, да.

Аз гледах мача на Димитър Кузманов и Бублик и на нас феновете ни се видя или може би ни се искаше да видим, че нещата са на ръба и че имаше момент, в който българинът можеше да направи обрат. Така ли беше?

Поне от моя гледна точка и треньорска гледна точка можеше.

Аз присъствах на всички мачове, бях вътре на пейката, ние имаме тази възможност в отборната надпревара. Смятам, че и в двата мача имахме нашите шансове. И Янаки Милев имаше шансове да постигне пробив в първия сет.

В първия ден, когато втората ракета на едната държава играе срещу първата ракета и той тогава игра срещу Александър Бублик.

Точно така, да. И при 4:4 в първия сет, той имаше брейкбол, който не успя да осъществи и така загуби първия сет. Там имахме шанс, но във втория ден, когато Димитър Кузманов игра срещу Бублик имахме още повече шансове, имаше много геймове, в които Мико беше напред в резултата.След това обаче пък Бублик беше безпогрешен във всички важни моменти, игра наистина безпогрешно. Използва по най-добрия начин своето най-силно оръжие - сервисът. И наистина мачовете бяха много близо до един по различен завършек.

Стигнахме до сервиса на Бублик.Всички ние видяхме, че световният № 29 играе изключителен тенис, обаче как се бие втори сервис по-силен от първи, лично аз това не можах да го асимилирам, това е тактически ход, това означава, че си изключително силен в сервиса си. Не знам, аз за първи път виждам такова нещо и то не веднъж, а неколкократно.

Може би той се възползва от това, че той знае, че това му е най-силното оръжие в неговия арсенал от удари. И той успя да се възползва от него по най-добрия начин, тъй като във всички важни моменти той сервираше изключително силно, дори втори сервис над 200 км/ч и нито веднъж не допусна грешка на важните точки.

Колко километра в час му е сервиса?

220-230 км/ч.

Това как се вижда като няма система, която да отразява, аз лично някои въобще не ги виждах, играчът как реагира? Мико видях, че ги връща абсолютно адекватно, той се нагоди към играта му.

Той се нагоди и не случайно ние пък от наша страна като домакини имахме избор на настилка и затова неслучайно избрахме да играем на клей настилка, защото по-лесно беше да отразяваме тази игра на съперника.

Вие можехте да изберете и друга настилка?

Да, имахме право на избор на настилка, дали да играем в зала, дали да играем на открито, но за играчите това стана едно ежедневие. Тенисът в последните десетина години се промени страшно много и една голяма част от топ 100, топ 200 дори състезатели сервират много редовно с над 200 км/ч, така че това е един тренинг на окото, на реакцията, на уменията на тенисистите и успяват да се нагаждат.

Вие ми споделихте, че по ваше време, което не е било толкова отдавна, сервисите не са се биели с такава голяма скорост.

Да, така е, аз спрях преди 9-10 години професионално да се занимавам с тенис и да участвам по състезания. И по мое време в България имаше 1 или 2 човека, които сервират с над 200 км/ч, докато в момента целият ни състав, който е от 5 човека, всички сервират с над 200 км/ч. Това показва една наистина промяна в силов аспект и в покачване на скоростта на спорта в силата, във физическата издръжливост на състезателите.

Изключително равностоен Димитър Кузманов, поздравления, може би вие ще му предадете нашите поздравления, може би ще чуе. Нещо, което на мен ми направи впечатление, че той през цялото време си комуникираше с вас, търсеше ви с очи, говореше ви нещо, имаше комуникация. Какво ви казваше и съответно вие какво го съветвахте?

Под напрежение играчите често казват много неща, но това е един негов начин да разтовари, да отпусне напрежението, да играе по-спокойно, но също така има възможност и да получи наставления от мен или от състезателите, които седяха плътно зад мен. И те бяха изключително активни в това нещо, защото винаги отвън и отстрани се виждат малко по-различно нещата в играта и винаги можеш да кажеш нещо и да помогнеш по някакъв начин на състезателя.

Конкретно за този мач на Димитър Кузманов-Мико срещу Александър Бублик № 29 в световната ранглиста кой беше съвета, който най-често му давахте?

Съветът, който най-често му давахме, че трябва малко повече да го натиска и постоянно да го държи в движение, тъй като още в първия ден видяхме, че той в движение не е толкова добър и започва да проявява слабости, допуска грешки и това беше нашата възможност да се възползваме , с други думи чисто технически насоки сме давали.

Наистина много благодарим от името на всички фенове за това преживяване, което ни осигурихте на територията на Националния тенис център.  И знаете ли, то се случи нещо, което всъщност дава образно смисъла на онова, което вие направихте. Сет за Бублик, 6:4 в тайбрека, има мачбол, сервира за мача, дойде до оградата, където беше поставена кърпата му, за да я ползва. И тогава едно дете, което се намираше на 50 см разстояние от него, скочи, докосна го по ръката и се върна обратно. Бублик не реагира въобще, но това е смисълът, защото това дете, което го докосна може би няма да си мие ръката цяла година.Шегувам се, разбира се, но за него това е момент на величие, за детето той е модел за подражание, а то имаше възможността да се докосне и физически до него. Аз онемях.

Това наистина е най-безценното, когато ние си комуникираме и продължаваме да си коментираме с играчите до ден-днешен, дори пътувайки към студиото коментирахме, че наистина това, което успяхме да предадем е много важно, да видим тази радост в очите на децата, да искат да дойдат да се снимат с нас. Искаха ни тениска, искаха ни кърпа, която сме ползвали по време на мач. Наистина това е нещо безценно, което въпреки загубата, смятам, че това е много по-ценно, защото това е един стимул за децата, да ги насочим към спорта, допълнителна мотивация да се занимават с тенис и наистина е много зареждащо както за нас, така предполагам и за тях. Защото пък приятели след това ми писаха, че детето им дори в полунощ обикаля вкъщи и крещи “Българи юнаци!", пее и се радва. Това е една емоция, едно чувство, което е абсолютно неописуемо и ни прави адски щастливи.

В мача на двойки Александър Донски и Александър Лазаров надиграха за час и по-малко от 15 минути Бублик и Александър Недовесов. Страхотно представяне! На Лазаров това май му беше първия официален мач след операцията. Как върви неговото възстановяване?

Да, наистина момчетата се справиха прекрасно, както Алекс Лазаров, така и Алекс Донски, играха на страхотно ниво, бяха изключително постоянни през цялото време. Абсолютно спазиха тактиката, която бяхме наложили от самото начало, но за мен по-важно е духа и готовността на момчетата да влязат и при Алекс Лазаров, с течение на тази контузия, която получи преди 4 месеца, той си позволи дори да си рискува личната кариера, да си рискува здравето.

Тоест, не е трябвало да влиза да играе?

Не бих казал не е трябвало, но не е имало пряка опасност за някаква по-сериозна контузия, но иначе винаги има, когато единия крак, както е при него, не е възстановен 100%. Всъщност, той физически е възстановен на 100%, но самия мозък не разрешава на тялото да го използва на 100%. И тогава другия крак, който се явява опорен и той бъде натоварен много повече, тогава вече има предпоставка за получаване на контузия. Но въпреки това, той за миг не прояви някакво колебание, че ще влезе и ще се раздаде на 100% за отбора. Защото неговото участие в двойката беше изключително ключово за нас.

Това е една история за силата на духа, която вие разказвате. Силата на духа, проявена на бойното поле, на тенис корта в нашия случай, в една ситуация, в която никой не е очаквал такова представяне на България. В едно интервю, наскоро дадено от Димитър Кузманов, той казва: “Никога не се предадохме, въпреки, че някои се опитаха да заличат постигнатото". Какво означава това?

Факт, е че нито за момент, на нито един от играчите, на нито един човек от екипа на нашия отбор, не му мина през ума, че сме загубили, или че ще се откажем, или че сме по-слабия отбор. До последната точка, всички сме вярвали, че можем да спечелим мача и сме се борили да го направим.

Това защо го казвате? Аз не се съмнявам в това.

Защото много хора преди началото на срещата ни бяха казали, че сме  стигнали дотук с победи над слаби съперници. И ето сега имаме един силен противник, от който ще загубим със сигурност. Много хора ми казаха да го отпишем този мач. И точно затова го казвам.

Това е много мотивиращо.

На нас ни действа мотивиращо, в интерес на истината. Успяваме да преобърнем всяка една негативна мисъл или негативни думи, които идват към нас, съумяваме да ги превърнем в една допълнителна мотивация. И именно това смятам, че допринася страшно много този отбор в последните 2-2,5 години да израсне като едно цяло, наистина като едно много сериозно ядро, което се подкрепя и става все по-силно и по-силно.

Всички в тенис средите, поне онези, които обичат тениса, споделят, че откакто вие сте капитан на отбора първото, което сте направил е да го обедините. След това да го доведете до историческото класиране в световна група 1. Всъщност, как го направихте, тенисът е индивидуален спорт, той не търпи много отборната игра?

В началото, когато поех отбора, това ми беше най-сериозното притеснение дали ще успея да го постигна това нещо. Постигнал съм го, разбира се, с професионализма на момчетата, с различен подход от моя страна. Аз, за съжаление, съм бил част от такъв отбор по време на моята спортна кариера. Тим, който е бил разделян изкуствено, и виждах как това нещо се отразява изключително отрицателно върху представянето на играчите, върху атмосферата в отбора. И когато една среща се играе отборно, няма ли го това цялостно колективно усещане за подкрепа и обединение, не може да се постигнат успехи. Положили сме немалко усилия и аз, и играчите, и екипът, който стои зад мен. Аз съм изключително благодарен, че тези трима човека са около мен от началото, откакто аз съм поел поста, те стоят плътно зад мен, всеки допринася страшно много за целостта на този отбор. И липсата на всеки един от тях би била пагубна и би се отразила изключително отрицателно върху отбора. И тук искам да използвам възможността да благодаря на доктора на отбора проф. Георги Попов, на кондиционния треньор Кирил Симеонов, на масажиста Любомир Панев. Наистина това е един екип, който си върши работата изключително професионално. И това допринася за представянето на момчетата.

Чудя се, ако Григор Димитров беше част от този отбор, как щеше да изглежда резултата, представянето, самочувствието на момчетата. Защото Гърция загуби от Словакия, през следващата година ще играе в плейофите, но Стефанос Циципас беше част от състава и не му беше проблем да загуби от № 113 в световната ранглиста, след това в двойките с брат си. Джокович също игра за Сърбия, дори мисля, че го класира на финалите. Защо Григор не участва? Стигнахме до това, че големите играчи подкрепиха страните си, когато те трябваше да участват в отборната надпревара. И Циципас направи това, и Джокович, а Григор не дойде. Не го ли поканихте?

Разбира се, той беше от първите поканени да участва в състава и да играе в тази така важна среща, както за цяла България, така и за целия отбор, и изобщо за целия тенис в България. Още преди няколко месеца бях провел разговори с екипа на Григор, за да изявя нашето желание той да бъде част от състава. От страна на федерацията всички застанаха зад мен и казаха, че ще направят абсолютно всичко възможно той да дойде и ще се осигури каквото е необходимо. За мое съжаление, той не дойде, но за още по-голямо мое съжаление, аз изявих ясното желание, тъй като се познаваме с него  от деца и сме израснали. Изявих своето желание да отида по всяко време, където на него му е удобно, във време, в което му е  удобно спрямо неговия спортен режим, спортна подготовка и да проведа един приятелски, професионален разговор с него. Исках просто да си поговорим за тенис, за самия отбор, през какво минава, какво му предстои и какво бихме постигнали, с цел да бъде привлечен и наистина да разбере, че този отбор го иска много, и всеки един от екипа, както и състезателите, разчитат на неговата подкрепа. За съжаление до такъв разговор не успяхме да стигнем.

Вие как провеждате комуникацията с него, пишете му SMS, Viber, WhatsApp?

Директна връзка към него нямам, говоря през неговия мениджър Георги Стоименов. Имах щастието сега да го видя непосредствено преди неговия мач със Зверев в Ню Йорк на US Open.

Вие бяхте там?

Да, бях там, непосредствено преди неговата загрявка преди мача успяхме да разменим 5 приказки точно, защото трябваше да влиза в корта и да загрява.

Какво си казахте?

Поздравихме се, питахме се как си, пожелах му успех за мача и така.

И това беше.

Моментът не беше подходящо за повече.

Интересно ми е, има ли официален отказ за участие в Купа “Дейвис" и с какво е обоснован той?

Да, разбира се. Има официален отказ от неговия щаб, и е обоснован с това, че Купа “Дейвис" не е съвместима с неговата спортна програма, календара на неговата програма.

Аз няма какво да кажа. Той отказва участие в Купа “Дейвис", в същото време участва в демонстративен турнир в Германия.

Това не го знаехме, че ще се случи и действително, когато го видях, най-малкото ми стана доста мъчно, защото реално погледнато, очевидно е било съвместимо. Щом по това време може да участва в друго състезание, физически би могъл да участва  за Купа “Дейвис".

Може би трябва да се примирим с факта, че той няма да играе за България, при това стечение на обстоятелствата, защото тенисът е много интересен фамилен спорт. Едни фамилии от преди 50 години имат някакви недоразумения помежду си и тези недоразумения се предават и на децата им. Мисля, че когато дойде времето той да играе отборът няма да има нужда от него.

Не знам дали това е резултат от отношенията между фамилии, но аз най-малкото се старая и смятам, че успявам, да загърбя абсолютно всичко лично, и да гледам единствено в тенис посоката, така че отборът да върви напред и да постига успехи.

Сега накъде? След тази загуба от отбора на Казахстан, какво се случва с отбора?

Сега очакваме жребий между отборите, които са загубили в същата фаза като нас, да видим нашия съперник, който през февруари месец ще имаме среща с този съперник (б.р. – България ще бъде домакин на Босна и Херцеговина). И победителят ще успее да остане в световна група 1, а загубилият ще се върне в световна група 2.

А Казахстан къде отива? Регламентът на Купа “Дейвис" ми е много неясен, не мога да се оправя в него.

Казахстан продължават напред срещу друг отбор, който е спечелил тази фаза. Играят плейоф за изкачване в най-високата група, която е световната група.

И евентуално, ако се класират, това се случва догодина при финалите.

Да.

Както тази година финалите ще срещат съставите на Канада, Италия, Великобритания, Австралия, Чехия, Сърбия, Финландия и Нидерландия. Каква е вашата прогноза?

Не обичам да давам прогнози, но смятам, че участието на Джокович и моментната му форма, изобщо неговото влияние над сръбския тенис и над сръбския отбор, смятам, че им дава едно голямо преимущество.

Разбрахме ви. Много благодаря за това участие в “Животът на фокус". Пожелавам ви успех, знам, че се връщате към тренировките и обичайните си задължения. Надявам се да имаме много чести поводи отново да се виждаме тук, в студиото на Радио “Фокус".

Благодаря Ви и аз за поканата. Беше ми изключително приятно да си говорим за тенис.

Ася АЛЕКСАНДРОВА