Голяма част от работниците и служителите не знаят правата си на работното място. На свой ред има работодатели, които се възползват от това и без да се спазват стъпките на закона се стига до уволнение. В Кодекса на труда ясно са разписани основните нарушения на трудовата дисциплина, санкциите, които се прилагат при тях и реда на налагането им.

Blgoevgrad24.bg направи нужната справка, ето какви са законовите норми в тези ситуации:

Основните нарушения на трудовата дисциплина изброени в Кодекса на труда включват:

– нарушения, свързани с работното време, вкл. закъснение за работа, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа и неуплътняване на работното време;

– явяване на работа, в състояние, което не позволява изпълнението на възложените задачи

– нарушения, свързани с неизпълнението на възложената работа, включително:

– неизпълнение на възложената работа;

– неспазване на техническите и технологичните правила, по които трябва да се извършват трудовите   операции;

– неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия труд;

– произвеждане на некачествена продукция;

– неизпълнение на законните нареждания на работодателя: негови заповеди, указания, разпореждания.

– нелоялно отношение към работодателя, включително: злоупотреба с доверието на работодателя (т.е. умишлено възползване от доверието на работодателя с цел   извличане на облага и/или налагане на вреда на работодателя);

– разпространяване на поверителни сведения за дейността на работодателя, за неговото предприятие,   технология,  търговски сделки и др.;

– уронване доброто име на работодателя (т.е. разпространяване на сведения и информация за него, които   отблъскват клиентелата, намаляват доверието в него и в потребителските качества на произвежданата продукция).

Видове дисциплинарни наказания

В зависимост от тежестта, дисциплинарните наказания са:

Забележка – най-лекото дисциплинарно наказание. Чрез него работодателят официално привлича вниманието на служителя върху извършеното от него/ нея нарушение и му/ ѝ посочва, че то е отклонение от дължимото поведение. Освен моралния укор, последица от това наказание е, че при последващо нарушение на работника/служителя ще се наложи по-тежко наказание.

Предупреждение за уволнение – наказание, чрез което се обръща внимание, че ако служителят продължава да върши нарушенията на трудовата дисциплина, може да последва едностранно прекратяване на трудовото правоотношение.

Уволнение – най-тежкото дисциплинарно наказание, при което работодателят прекратява едностранно и без предизвестие (внезапно и безусловно)трудовото правоотношение със служителя. По този начин работникът/служителят се лишава от работа и трудово възнаграждение и нещо повече – той дължи на работодателя си обезщетение, тъй като внезапно го е лишил от работна сила. Обезщетението е в размер на брутното  трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.

Ред за налагане на дисциплинарно наказание

Кой има право да налага дисциплинарни наказания?

Органите, които налагат дисциплинарни наказания, са работодателят или друг орган, оправомощен за това от закона. Освен работодателя, при определени условия, такъв орган може да бъде още:

лице, определено от работодателя – управител, директор, председател, общо ръководител, назначен да управлява делата на предприятието. Той/ тя може да прехвърли върху друго лице както цялата предоставена му от закона дисциплинарна власт, така и част от нея – само за определени видове наказания. Кръгът на лицата, на които работодателят може да предоставя дисциплинарна компетентност е ограничен до длъжностни лица с ръководни функции;

друг орган, оправомощен от закон.

Какъв е срокът за налагане на дисциплинарни наказания?

Дисциплинарните наказания се налагат в определен срок след тяхното извършване, а именно: 2 месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от 1 година от извършването на нарушението.

"Откриване на нарушението“ означава неговото узнаване, получаване на знания за факта на неговото извършване от лицето или органа, който има дисциплинарна власт да го накаже.

"Една година от извършването“ означава една година от деня, в който е извършено или довършено нарушението. Двумесечният срок от откриването се включва в 1-годишния срок от извършването на нарушението.

Тези срокове са задължителни (преклузивни) и тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на служителя и респективно правото на работодателя на дисциплинарно наказание.

Сроковете спират да текат, когато: (а) подлежащият на наказание служител е в законоустановен отпуск; (б) докато участва в стачка (в) през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда (в случаите, когато закона го предвижда).

Какви са основните стъпки при налагането на дисциплинарно наказание?

Установяване на факта на нарушението

Законът вменява на работодателя задължението да установи извършването на нарушението и да събере всички данни, преди да наложи дисциплинарното наказание.

Работодателят е длъжен да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Работодателят се освобождава от това задължение само ако обясненията на служителя не са били предоставени по вина на служителя. Даването на устни или писмени обяснения е право на служителя. Работодателят е длъжен да му ги поиска, а служителят има право да ги даде и той/тя може на общо основание да се откаже от това свое право. Обстоятелство, че служителят се е отказал да даде обяснения, трябва да се установява във всеки случай.

Работодателят е задължен да изслуша или да потърси обяснение от служителя преди налагане на всеки тип дисциплинарно наказание, а не само на дисциплинарно уволнение.

Определяне на вида на дисциплинарното наказание

Този етап започва след като работодателят събере всички доказателства. На този етап работодателят преценява събраните доказателства и прави извода дали те потвърждават или опровергават извършеното нарушение. Когато събраните доказателства потвърждават извършването на дисциплинарно нарушение, работодателят има право да наложи или да не наложи дисциплинарно наказание.

Когато работодателят реши да наложи наказание, той трябва да избере конкретния вид на наказанието, в зависимост от:

– тежестта на нарушението;

– обстоятелствата, при които е извършено нарушението;

– поведението на служителя – дали провинилият се осъзнава неправомерността на извършеното нарушение и неговите неблагоприятни последици.

Важно!!! За едно и също нарушение на трудовата дисциплина не може да се налага дисциплинарно наказание повече от един път.

Издаване на заповед за дисциплинарно наказание

Заповедта се издава в писмена форма и трябва да съдържа няколко задължителни елементи, установени от закона:

– посочване имената на нарушителя;

– нарушението, за което се налага наказанието;

– времето на извършването на наказанието;

– мотиви на заповедта;

– видът на наказанието;

– законният текст, въз основа на който се налага наказанието;

– подписване на заповедта от работодателя/лицето/органа, който я издава.

Връчване на заповедта за дисциплинарно наказание

Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на наказания служител. Ако не бъде връчена заповедта, няма наложено наказание. Връчването се удостоверява с подписа на служителя при получаването ѝ, като се отбелязва и моментът на получаването. Ако връчването лично се окаже невъзможно, заповедта се изпраща на работника/служителя с препоръчано писмо с обратна разписка.

Връчването на заповедта за наказанието има важно правно значение в 3 насоки:

– от този ден служителят се смята за дисциплинарно наказан;

– оттогава започват да текат и се изчисляват сроковете за обжалването ѝ;

– оттогава започват да текат сроковете за заличаването на дисциплинарното наказание.

Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им. Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.