Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма в правителството на ГЕРБ и Бойко Борисов (2009 до 2012) и настоящ кмет на район "Средец" в София, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Трайков, вашите колеги политици зарязаха сякаш темата за корупцията и основният фокус е насочен върху икономиката, газа или енергийната криза, инфлацията. Къде виждате вие решението на тези мащабни проблеми, независещи само и единствено от нашата държава, но силно повлияни и страдащи сектори от нашите управници донякъде?

Вие описахте с три думи целият икономически живот.

Не смятам, но ви питам къде виждате вие решението на тези мащабни проблеми?

Добре, да започна тогава някак си по-структурирано – с газа, тъй като проблеми има не с енергетиката, а с газа. Там цената на всички енергийни ресурси и най-вече електроенергията се повиши единствено заради повишаването цената на газа, който пък беше в резултат на манипулиране и счупване на пазара – на практика пазар няма от Русия по известни на всички причини. И решението в повечето страни бяха приети стъпки, без точно да го определят като такова, чрез механизмите за компенсация беше да се изолира влиянието на цената на газа от влиянието на електроенергията, оттам върху всичко останало. От няколко дни вече, след като беше споделяно като предложение от различни страни в Европа, вече е обявено като намерение и цел и от Европейската комисия - разделяне на цената на газа от цената на цялата останала електроенергия, защото логическа връзка върху това няма. Ако имате време и възможност, ще обясня защо се е получило така.

Разбира се.

Да. България не е зависима от производството на електроенергия от газ. Нашият микс се състои от въглища, вода, ВЕИ и ядрена енергия. Електроенергията от газ се произвежда само като комбинирано производство от "Топлофикациите“ и е много малък процент. И дори никакъв газ ние електроенергия имаме, и то в излишък, тъй като при тези цени и най-неефективните ни мощности могат да работят на печалба и да изнасят. Цената обаче е висока на електроенергията. Това е така, защото за разлика от България в Европа има един малък процент, всъщност той не е толкова малък, но има определен процент електроенергия, която дори след прилагане на всички мерки по заместване, намаляване на потребление и т.н., трябва да бъде произведена от газ независимо на каква цена е той. И когато една централа е произвела електроенергия с абсурдно скъпия газ, какъвто е от известно време насам, и тази електроенергия дойде на борсата, тогава всички останали производители, дори и тяхната себестойност да е десетки пъти по-ниски, е те продават на тази цена. Такъв е механизмът и принципът на действие на борсовите пазари на електроенергия. И затова сега правителствата и както виждаме в случая Еврокомисията казват: "Тази връзка трябва да бъде прекъсната по някакъв начин“ и се предлагат механизми това да стане.

Вие сте един от политиците, които се противопоставиха открито на политиката, свързана с енергетиката, водена от вашите предшественици тогава. Смятате ли, че са необходими подобни действия сега?

За кой период говорите, извинявайте, и за кои действия имате предвид?

Говоря за времето, когато вие бяхте министър на енергетиката.

Така.

И открито тогава се противопоставихте на вашите предшественици и на г-н Георги Първанов.

Да, разбирам. Имате предвид руските енергийни проекти.

Точно така.

Както се оказа съм бил доста прав в перспектива. Но то не беше точно предшественици. Тогава, 2009 година започнаха да се случват доста неща. Например, тогава за първи път в България се заговори за диверсификация. На повечето политици им отне доста време да научат самата дума и да разберат какво означава. Тогава поставихме началото и на работата по интерконектора с Гърция, както и с Румъния, който беше първият осъществен, и Сърбия, и Турция. Тогава подписахме първия меморандум с гръцки компании, който доведе до акционерното участие на България в терминала за регазификация до Александруполис, който ще бъде въведен в експлоатация догодина. Тогава се работеше по развитието на Южния газов коридор, който в крайна сметка вече съществува и затова е възможно да получаваме газ от Азербайджан през Турция, макар че най-хубавият, най-перспективен проект НАБУКО – газопроводът от Азербайджан до Европа през България не беше осъществен заради бих казал недалновидната политика на европейските институции, които оставиха нещата в ръцете на пазара и интереса на конкретни компании, в крайна сметка които бяха съблазнени, подкупени или по друг начин вкарани в руслото на действия на "Газпром“. С това се занимавахме основно тогава.

А как може да бъде постигат балансът днес, къде е разковничето, според вас? Политиките, които водят в момента, адекватни ли са?

Ако питате за Европа – да, най-накрая започват да стават адекватни. Досега се разчиташе, че пазара ще се намести сам, а по отношение на Русия големите страни традиционно смятаха, че могат да гарантират за себе си по-добри сделки от малките и няма защо да се ангажират с общи действия. През 2014 година след анексирането на Крим имаше някакво раздвижване, дори ако си спомняте тогава беше назначен еврокомисар с ресор общ енергиен пазар. После пак заглъхнаха дейностите, след като се поуспокоиха нещата, и трябваше да дойде ножът до кокала Европа да се опита да се намери пътищата за своята не казвам пълна независимост, но възможност да се реагира на отпадането на всеки един доставчик на енергиен ресурс.

Във връзка с високите цени на газа, които вие коментирахте, каква зима очаквате, г-н Трайков? Как ще се отрази всичко това на гражданите, на данъкоплатците?

Както ви казах, пазар на газа няма в момента, има някаква ситуация, в която газ се потребява само ако е абсолютно не може без него. На практика при тези цени няма никакъв смисъл да се потребява газ. Ако сравните енергията, произведена от едно и също количество горива, да кажем най-близкото като аналог за сравнение на газа, би било да кажем течните горива, петрола – в момента е 3 пъти по-евтино да получите единица енергия от петрол, петролни продукти, отколкото от газ. Тоест, очевидно е, че газът е изгубил икономическия си смисъл, по който въобще да съществува в енергийни микс. И сега всички се опитват да намерят начин да минат без него докато нещата си дойдат по местата – ето за това става дума. В този случай, в България, тъй като газът е сравнителна малка част, всъщност, много малка част от енергийния ни микс, и то само за топлоенергия, пътят е първо, разбира се, намиране на алтернативни доставки, било то и на ненормално високи цени, каквито са всичките в момента, макар че имаме и тези, които са по дългосрочен договор с Азербайджан, които са евтини. Така че ако тази 1/5 от потреблението си, които вече ще можем да получаваме по интерконектора от Азербайджан, тя е на много ниски цени, ако можем да намалим потреблението на останалата част или да намерим алтернатива, ще е доста добре, от електроенергията би свършила тази работа там, където имаме проблеми с мрежата, което е почти навсякъде, ако се увеличи много потреблението.

Мисля, че трябва да се инвестира в развитие на мрежата. Там например биха могли да отидат инвестиции, съответно някаква подкрепа. Да не забравяме, че в момента българските енергийни компании, производителите на електроенергия генерират огромни печалби, и в този смисъл аз не смятам, че трябва да се говори за каквото и да е ограничаване на износа. По-скоро чрез механизъм за ребалансиране на печалби от това производство и износ трябва да бъдат преразпределени тези печалби при потърпевшите.

Вие сте кмет и на район "Средец“ в София. Над какво работите, над какви проекти сте се фокусирали в момента?



Работата е там, че хората се обръщат към мен по абсолютно всички въпроси, независимо какви точно са правомощията ми като районен кмет. И по тази логика всички проблеми на града са и мои проблеми, независимо дали реално мога да гарантирам решението по тях. И трябва да ви кажа, че най-малко хората търсят решения по въпроси, свързани с чистотата, екологията, сметосъбирането, пък точно това е сфера, в която договорът се сключва от Столична община с почистващите и сметосъбиращите фирми, а пък ги контролира Столичният инспекторат пак към Столична община. И въпреки че ние работим с колегите постоянно, на практика нямаме никакви правомощия в ръцете си. Това е нещо, което аз бих искал да е малко по-различно и съм поставил като идеи. Но, разбира се, имаме и конкретни проекти, по които можем да определяме динамиката на нещата. Бих откроил например въпросите, свързани с инфраструктурата. Там, където имаме бюджет да предприемем определени действия. Сега приключваме ремонта на подлеза на Румънското посолство, и между другото, още дето се е казва не е изсъхнала боята, а вече стана обект на вандалски действия – откъртен таван, издраскани стени. И тук идва големият за мен проблем с видеонаблюдението.

Видеонаблюдението, на което вие много държите.

От което искам да видя някакъв ефект, какъвто няма. Друга група въпроси, по които работим, това е за местата в детски градини свързаният проблем. Ние в района нямаме общински терени, свободни терени и затова се опитваме да се справяме с това, което има налично. Освободихме една общинска сграда на улица "Христо Белчев“, в която имаше настанени 5-6 общински и държавни служби. Намерихме помещения навсякъде из района. И сега започваме преустройството на тази сграда за филиал на детска градина. По същата линия придобихме, получихме за управление от държавата една друга сграда на ул. "Цар Иван Асен II“, тя е държавна собственост и беше подготвена за продажба. Аз като разбрах това, а тя е къща с двор, предприехме стъпки с областните управители, със Столична община, и вече тя също е предоставена за управление и също започнахме да работим по преустройването за филиал на детска градина. Друго хубаво нещо, което предстои, е в Борисовата градина има един терен от 12 дка в историческата част на парка, това е фактически част от имота, който сега е изграден на къпалнята на "Мария Луиза“, и за този терен, който се водеше с неизяснена собственост, ние го гласувахме като общински. Говорихме с дружеството, което е собственик на "Мария Луиза“ като цяло, казахме, че той е общински терен. Както и да е, разбрахме се. И те си построиха ограда по действителните граници на имота, който остана техен. И сега вече сме близо до последната, финалната част – премахването на сегашната грозна ограда откъм алеята откъм колодрума, за да могат и тези 12 дка също да станат част от парка. Това е нещо, за което също съм много горд, че постигнахме.

Г-н Трайков, ние ви пожелаваме успех. Но за финал бих искала да чуя вашия коментар: Предстоят ни избори на есен, какви са вашите очаквания?

Докато не ме опровергае животът, винаги оставам оптимист.