Николай Драгиев, тенис експерт и треньор, телевизионен коментатор в Евроспорт, в интервю за предаването "Спортът на Фокус" по Национална радиоверига "Фокус".

Здравей, Ники.

Добър ден, благодаря отново за поканата. Радвам се, че ще имаме възможност да обсъждаме едно такова голямо, даже бих казал, велико спортно събитие, каквото е Уимбълдън. Тази година той съвпада с Европейското първенство, и между другото финала на двете съревнования е в един и същи ден.

Стана традиция преди всеки турнир от Голям шлем ти да правиш своята визита на живо по Радио "Фокус“, за да споделиш впечатления, очаквания, да направиш своите анализи и предварителни коментари за тази надпревара. Но като че ли всички, говорейки постоянно за резултати, геймове, сетове, забравяме какво всъщност е Уимбълдън в исторически план, как се заражда, как започва всичко, откъде дори е тази лека помпозност и надменност, която Уимбълдън излъчва над останалите три турнира в Шлема.

Благодаря ти за този въпрос, много добре се изрази. Да, наистина, до голяма степен тенисът започва именно на Уимбълдън. Първото издание на турнира е от 1877 година, можеш да си направиш сметка, това е преди Освобождението на България. Това е период, в който Великобритания започва да се превръща в водеща световна сила, и както знаеш британците винаги са имали много силно развита клубна култура. И точно такъв клуб е бил All England Crockett Club, който възприема тениса, който тогава е бил изключително популярен нов спорт, който също се формира във Великобритания, и решават пробно да проведат една надпревара през тази 1877 година. В първия турнир са участвали само 22 тенисисти, като титлата се печели от британеца Спенсър Гор, който между другото заявява, че самият той не вижда някаква особена перспектива за развитие на този спорт, но се оказва, че греши изключително много, защото в днешно време това е един от най-популярните и скъпо платени спортове. Но много бързо турнира се превръща в традиция и успява да се разшири неговото провеждане. Разбира се в тези първи години, в края на XIX и началото на XX век, той не е имал нищо общо с глобалното събитие, което представлява в момента. Дълго време се е прилагал така нареченият "challenge“ формат, т.е. шампионът от предишната година се е явявал директно на финала и играел с претендента, който е бил излъчван след предварителни кръгове. Тази практика е изоставена някъде през 20-те години на миналия век, когато започват вече да съревновават и жените. Изключително важна е ролята за популяризирането на женския тенис на французойката Сюзан Ланглен през 20-те години. Това е тенисистката, която властва в света на женския тенис и прави много за популяризирането на този спорт сред дамите, и не само това, но и за получаването на равни права сред жените, защото по това време това е бил един много сериозен казус. Тя е една от легендите на Уимбълдън от този период. Но наистина турнирът Уимбълдън винаги е бил изключително помпозен, свързан с британските традиции, с аристократизма и до днес виждаме, че All England Club – това е клубът, който менажира и организира турнира, продължава да поддържа тези според мен вече доста така поостарели и невписващи се в духа на XXI век традиции. All England Club е една организация, която е съставена от престарели аристократи, които си предават, така да се каже, членството пожизнено. И виждат може би своята роля в това да налагат тези остарели правила, които за един човек, който е роден в XX или в XXI век, изглежда доста странно. Те са толкова много тези правила, въпреки че някои отпаднаха. До ден-днешен продължава да се играе в бяло, което според мен е доста нелепо. Не знам дали знаеш, Бойко, откъде произхожда тази традиция, предполагам, че много от нашите слушатели нямат представа защо е задължително белият цвят да се използва на Уимбълдън – причината е, че през XIX век, във викторианска Англия, се считало за изключително неуместно и неприлично да се изпотиш и това да се вижда върху дрехите ти. И тъй като белия цвят на дрехите прикривал изпотяването, тази безумна традиция се въвежда и досега има изискване тенисистите да играят с бяло, като в устава на клуба даже е уточнено каква част от екипа може да бъде в различен цвят. Казва се, че кантът на яката и на ръкавите може да бъде до 1 см с различен цвят. Стигна се до там преди няколко години да направят проблем на легендата Федерер за това, че на подметките на обувките му имаше розово. Едва през миналата година позволиха на момичетата, на дамите, да играят под полите с черни долнища, клинчета, което беше свързано и с месечния им цикъл, защото мнозина се притесняват, нали знаеш, това е едно неудобство, което е свързано с всеки месец при дамите. Чак през миналата година бяха направени тези промени, които позволиха на жените да използват под полите черни долнища. Може да си представиш за каква традиционност, за какъв аристократизъм става въпрос. Едно е сигурно, ако Уимбълдън не се провеждаше във Великобритания, отдавна щяхме да сме забравили за тениса на трева. Това доста хора също не го знаят, че и US Open, и Australian Open са се провеждали на трева до средата на 70-те години на миналия век. Но в САЩ и в Австралия като така по-прагматични, по-напредничави хора се разбрали, че тази настилка е общо взето анахронизъм вече, и възприемат съответно твърди кортове. US Open няколко години се играел и на зелен клей. Това също малцина го знаят и отдавна повечето хора са забравили, че и тези турнира са се провеждали на трева. Тревната настилка е невероятно специфична, много особена, може да бъде и много опасна. Спомняш си, миналата седмица говорихме за това, че е един куп контузии сред топ-тенисистите, включително и шампионката от миналата година Маркета Вондрушова се контузи на турнира в Берлин, не се знае дали ще може да се възстанови. Франсис Тиафо, Танаси Кокинакис. Проблемата е, че съвременният тенис се играе на супервисока скорост, и тревата, особено в началните дни на турнира, когато все още настилката е почти непокътната, е много хлъзгава. Когато има някаква влага във въздуха или когато е по-хладно, тя е изключително хлъзгава. За да можеш да имаш добро сцепление, трябва да е топло, да е сухо, това да ти позволява да се движиш нормално. И на практика, ако погледнеш Уимбълдън през първата и втората седмица, лесно ще забележиш, че това са на практика два различни турнира, защото след като се изтрие тревата през първата седмица, всъщност се получава една така своеобразна амалгама от две настилки: трева и така добре отъпкана, трамбована почва, където вече тенисистите имат доста по-солидна основа, и вече това позволява във втората седмица да се правят и по-дълги разигравания. А навремето Надал неслучайно на Уимбълдън има толкова много загуби във първи и във втори кръг. За него беше най-трудното точно тези първите няколко дни, докато движението по тревата беше по-трудно, той и затова там има загуба от Дъстин Браун, от Стив Дарси, от Ник Кирьос в първи и във втори кръг. Така че наистина това са два различни турнира през първата и през втората седмица.

Винаги ми е било любопитно, когато Уимбълдън свърши, преди и след него, как се използва тази база от домакините? Свободен достъп ли има, провеждат ли се други турнири?

Това е един затворен клуб, в който е много трудно да станеш член. По принцип всеки един шампион при мъжете и при жените автоматично става член на Old England Club. Но да не забравяме, в миналото Old England Club неведнъж е бил обвиняван в сексизъм и в расизъм. Това също не се знае или може би нарочно не се споменава. До 1952 година е било забранено чернокожи да участват на Уимбълдън, а до 1954-та на тенисисти от еврейски произход. Това също ни показва колко консервативна организация е това. А що се касае до базата, там могат да играят единствено членове на клуба, като изключението е централният корт. Той се пази единствено и само за тези две седмици, на които се провежда надпреварата. В устава на клуба има точка, която пише, че даден тенисист, шампион, който е печелил титлата, има право да поиска да играе на централния корт по всяко време на годината, но досега никой не се е възползвал от това право. Така че не се знае дали наистина ще му бъде удовлетворено това желание, ако някой му скимне подобно нещо. Друго любопитно нещо с Уимбълдън е, че квалификациите се играят на различни кортове. Това е тенис клуб Roehampton, който се намира в друга част на Лондон, и между другото тази година имаше доста негодувание от някои от участниците за лошата организация, за това, че всичко е скупчено на много малко място, че има неуредици с изхранването на тенисистите, с наплитането на ракетите, тъй като това е един малък квартален клуб, а квалификационният турнир, той е огромен, в него участват огромен брой и мъже, и жени, и имаше доста недоволни от организацията тази година.

Сега остава да ни кажеш, че ягодите, които се продават на баснословни цени, са от определен сорт и от определено графство, например Ланкашър или Йоркшир. Има ли такова изискване?

Едно е сигурно - те се берат вероятно от български сезонни работници, които гастролират във Великобритания, защото местните едва ли биха изпълнявали подобна работа за малкото заплащане, което се предлага. Иначе се употребяват около 25 тона ягоди със сметана. Трудно да се каже откъде произхожда тази традиция, която датира още от XIX век, но това е едно от нещата заедно с шампанското и коктейлите, които се свързват традиционно с Уимбълдън.

На фона на тези традиции и консерватизъм, как да се обясним огромния награден фонд, който Уимбълдън раздава всяка година? И тази година ще бъде 50 милиона лири – увеличението е почти 12% спрямо миналата, шампионите ще получат чек, всеки от тях при мъжете и жените, за 2,7 милиона долара, а участниците в първия кръг - по 60 хиляди лири. Откъде идват парите?

Това е хубаво, което го казваш, и е абсолютен факт, но това, което мнозина не знаят, че във Великобритания това е държавата, в която има най-големи удръжки за хонорарите, които печелят тенисистите. Така че от тези суми, които ти цитираш, може би между 40% и 50% ще получат реално участниците в турнира. И това е причината, например Федерер и много други от топ тенисистите през всичките тези години да играят на Уимбълдън единствено, а не на други турнири във Великобритания. Федерер си играеше години наред в Хале, имаше договор с този турнир, и никога да не отиде да играе на турнира в Куинс, защото знаеше, че там парите, които ще спечели, може да загуби 50% до 60% от хонорара си, и отиваше да играе в Хале, където тревата е 100 пъти по-лоша, но имаше договор с германците не само за участие, но и за гарантирана сума просто за това, че отива да играе на техният турнир. А иначе, не забравяй 50 милиона е награденият фонд, но за тези две седмици Уимбълдън генерира от различни начини: телевизионни права, продажба на мърчандайз продукти…

Ягоди.

Билети, ягоди със сметана, които миналата година мисля, че бяха към 10 паунда. Една такава хартиена кофичка с пластмасова лъжичка струва към 10 паунда. Турнирът генерира повече от 300 милиона паунда. И това е един много стар спор в света на тениса за това, че тенисистите получават сравнително нисък процент от парите, които се генерират от турнирите от Големия шлем. И ако сравним например суперзвездите в тениса, като Джокович, като Синер, като Алкарас, ами те взимат по-малко пари, отколкото суперзвездите във футбола например, като Меси, като Роналдо, или в NBA, или в NHL. Защото там играчите взимат много по-голям процент от приходите, които генерира съответната спортна организация.

Как се представи Гергана Топалова в квалификациите?

Гергана Топалова стана 31-та представителка на България, става въпрос и при мъжете, и при жените, която участва на турнир от Големия шлем, на квалификации или основна схема, и тя записва две чудесни победи, срещу германката Ела Зайдел, и след това във втори кръг срещу много силно лансираната напоследък рускиня Анастасия Захарова, преди вчера да загуби от Пана Удвари от Унгария, което мисля, че е съвсем нормален резултат. Благодарение на тези две победи, тя ще се изкачи доста в световната ранглиста и най-вече ще натрупа опит и самочувствие. Няколко думи за това момиче, Топалова – тя не е някакъв млад талант, тя от доста дълго време е в тениса, вече е на 24, има зад гърба си немалко изиграни турнири и голям опит в ITF турнирите, била е част от националния отбор. Така, че за нея този резултат беше факт благодарение на едно натрупване, което има през годините. И се надявам, че тя може да се превърне в едно постоянно присъствие на големите турнири, така че да може поне на квалификациите да участва. А това, което прави Виктория Томова в момента на турнира в Бад Хомбург, е наистина изумително (б.р. - отпадна на полуфинал). Предполагам и ти забелязваш, че се повтаря, това се превръща вече в нещо като модел – преди Ролан Гарос тя беше полуфиналистка в Страсбург, минимум, сега има пак гарантиран полуфинал. Днес ще играе срещу Дона Векич, това ще бъде първият мач между тях. Това е един изключително удобен период за тенисисти като нея, да натрупат точки в седмицата преди някои от турнирите от Големия шлем. Тя направи чудесно този преход от миналата седмица беше финалистка във Валенсия на WTA 125, сега играе на голям турнир, това е WTA 500, не е 250, а е 500 и има минимум полуфинал. Тя тръгна от квалификациите, записа две чудесни победи в основната схема, включително и срещу силната германка Татяна Мария, която преди две години беше полуфиналистка на Уимбълдън. Така че аз съм изключително приятно изненадан от това невероятно развитие на Томова, която спомняш си, пролетта беше записала пет поредни загуби, включително и в турнира за Фед Къп, и изгледаше, че така е зациклила в своята кариера.

И се движеше някъде около № 80, сега 58-а, ще стане поне 48-а.

48-а гарантирано. Последната българка, която беше в първата 50-ица на ранглистата, беше Цвети Пиронкова.

Какви са шансовете на Вики Томова вече в основата схема на Уимбълдън според теб?

Много е важно какъв ще бъде жребият за първи кръг (б.р. -Ксиню Уан от Китай). Ако се падне някой от топ-фаворитките, разбира се шансовете да ги победи не са много големи, но от това, което видях вчера в мача с Анна Блинкова, тъй като на сайта на WTA бяха изкарали едно близо 10-минутно видео, тя много е подобрила качеството на форхенда. Това беше един от ударите, които малко страдаха при нея. И в този мач, срещу Блинкова, се виждаше, че тя играе със съвсем различно самочувствие, с много по-високо ниво на агресивност. И това да спасиш 5 мачбола, това ти дава огромно самочувствие. Това беше една страхотна компенсация за онзи мач, който тя загубила в Мадрид, спомняш си, също тази китайката Уанг, 10 мачбола, този антирекорд в историята на WTA. Ето че сега нещата се обърнаха и тя побеждава една много корава съперничка, като тази Блинкова, рускинята, която на Australian Open елиминира Рибакина в рекордния тайбрек 22:20, който също оставя в историята на WTA. И сега, разбира се, тя имаше известен късмет, Вики, че за Блинкова това беше втория мач за деня – тя имаше едно доиграване от предишния кръг, което може би също изигра някаква роля, но Вики показа изключителен характер, хладнокръвие във важните моменти, агресивен тенис. Изглежда, че се е приспособила добре там към тревата, към тази настилка. Въпросът е, че самата тревата, тя много се различава. Това, че си играл добре в Бад Хомбург например, не ти гарантира, че ще се чувстваш по същия начин на тревата на Уимбълдън, която е различен сорт, по различен начин имаш сцеплението ти с корта, по различен начин скача топката. Надявам се, че ще може да принесе този опит и това самочувствие, което е натрупала, и в Лондон.

Какво очакваш от дамския турнир като цяло?

Аз лично очаквам един много по-интересен Уимбълдън при жените, отколкото беше Ролан Гарос. Защото на Ролан Гарос, след като Осака пропусна да елиминира във втори кръг непобедимата Швьонтек, беше ясно, че няма как Швьонтек да бъде спряна да спечели титлата, и това до голяма степен лиши от интрига и колорит дамската надпревара. Да, видяхме изненадата в лицето на Паолини, но един общо взето скучен финал, в който беше въпросът колко гейма ще успее да вземе Паолини. Докато на Уимбълдън, Швьонтек не се чувства толкова комфортно. Всички знаят, че на трева тя не е тази доминантна сила и смятам, че има доста по-широк кръг от фаворитки, които могат да спечелят титлата, поне шест-седем тенисистки. Ето например, сега Джесика Пегула се завърна в Берлин, спечели титлата на финала срещу Калинская. Домакините ще стискат палци на Кейти Боултър. Естествено традиционни фаворитки, като Арина Сабаленка, като Онс Жабер – финалистката през последните две години. Така че ни очаква една суперинтересна надпревара при дамите, вероятно много изненади и, дай Боже, добро българско представяне в лицето на Вики Томова.

Как би коментирал вестта, която дойде от Международния олимпийски комитет  (МОК) за допускането на 8 руснаци за участие в турнира, по 4 мъже и жени: Медведев, Рубльов, Хачанов, Сафиулин, при дамите Касаткина, Самсонова, Александрова и Мира Андреева?

Ами по принцип от тези, които бяха допуснати за участие имаме директно две отказвания: Хачанов и Рубльов отказаха участие, което ясно показва каква е ценностната система на много от тенисистите, които имат право да играят, но решават да пропуснат Олимпийския турнир, да отидат да играят в някакъв маловажен WTA или ATP турнир, който се провежда по същото време. Аз лично съм против участието на руските тенисисти, и то не защото самите спортисти имат някаква вина за политиката на страната, но все пак някой трябва да плати цената за това, което се случва в Украйна, за тези варварски разрушения, за безбройните жертви, за тази война, която продължава вече две години и половина. Мисля че обикновените спортисти, руските спортисти, директно нямат вина, но все пак има едно такова понятие като "споделяна вина“ – ти си част от тази държава, която вече 20 и няколко години търпи този диктатор, който продължава да върши това, което прави в момента. И аз смятам, че трябваше да се постави, както беше на времето в ЮАР – спомняш си, ЮАР беше изключен за дълги години заради Апартейда и не можеше да участва на никакви съревнования. Трябваше да се приеме едно такова единодушно решение, но ITF, ATP, WTA, МОК нямат нужната решителност, нямат нужна единство, за да могат да се обединят около едно такова решение и да отстояват някакви по-сериозни и трайни принципи.

Минаваме към мъжете на предстоящия турнир Уимбълдън, естествено  нашата любима тема – Григор Димитров.

Григор Димитров ще бъде поставен под № 10, това се знае. Тук можем да отворим една скоба, пак свързана с първата част на нашия разговор, че тези велики традиционалисти от Уимбълдън поне изоставиха тази безумна традиция да правят собствено поставяне на играчите, което се практикуваше до преди няколко години. Това означаваше, че може например да си № 5 в ранкинга и да те поставят под № 10 на базата на някаква известна само на тях формула, която отчита резултатите на трева и на Уимбълдън в последните години. Добре, че това беше изоставено, и сега всеки тенисист, който си е заслужил ранкинга, ще бъде поставен на това място, на което е в световната класация. Това означава, че Григор в трети кръг, когато започват мачовете между поставените, ще следиш на някой между 17-о и 24-то място на световната ранглиста. Аз смятам лично, че в момента ранкинга на Григор напълно отговаря на неговите възможности, на неговата класа и той е сред може би 8-те, 10-те тенисисти, които играят най-добре на тази настилка. Той неслучайно е печелил Уимбълдън при юношите в 2008 година, неслучайно е печелил Куинс, не случайно е играл полуфинал, и то загубен в един изключително оспорван мач срещу Новак Джокович. Разбира се, жребият ще бъде много важен, защото ако налетиш на някой неудобен съперник в първи и втори кръг, може да имаш проблеми(б.р. - в първи кръг играе с Душан Лайович от Сърбия). Но ако Григор покаже тази игра, това търпение, този характер, който видяхме на Ролан Гарос, мисля че има сили да стигне до втората седмица като минимум, а при по-добро стечение на обстоятелствата и разминаване с някои от неудобните съперници, като нищо можем да го видим на четвъртфинал и на полуфинал. Разбира се, това е малко пожелателно, аз не искам да влияя на хората, на тяхната настройка и да очакваме някакви чудеса. Трябва да бъдем малко по-сдържани в очакванията си, и каквото направи той, просто да бъде един приятен бонус.

Аз винаги те питам докъде ще стигне Григор Димитров, ти винаги отказваш конкретна прогноза, но според теб има ли шанс звездите да се наредят така, че най-накрая той да достигне своя пик? Защото в една статия в американския "Ню Йорк Таймс“ го наричат "прехвален играч, който никога не достигна своя  потенциал“.

Това е просто журналистическа сензация. Аз мога да изброя поне 6-7 американски тенисисти през последните 15 години, от които се очакваха невероятни неща. Ето ти последния пример  Бен Шелтън – помниш ли преди 2 години какво се говореше за него? В момента Бен Шелтън не може да мине първи кръг, и то на удобната за него трева и на бързите настилки. Сега, ако ме питаш дали Григор може да спечели турнира, по-скоро не. Смятам, че той трудно би могъл да победи Алкарас и  Синер. Хуберт Хуркач за мен е най-големия фаворит – аз ти го казах при последното ни включване миналата събота, но има сили при добро стечение на обстоятелства да стигне до четвъртфинал минимум.

А като цяло каква е палитрата при мъжете, вече при отсъствието на доста от големите тенисисти, от топ играчите в последните години?

За мен е огромна изненада това, което направи Джокович. Аз го бях отписал и смятах, че той ще се концентрира върху Олимпийските игри, обаче явно неговото юнашко сърце не трае, и  възстановен от контузията в коляното, той изглежда, че ще се пробва да играе на Уимбълдън, което дойде като гръм от ясно небе, защото всички очаквахме, че той ще използва тези две седмици да се възстанови напълно и да не прави този преход: червено, трева, и после отново червено за Олимпиадата. Но ето, че той изглежда, че ще се пробва да играе на Уимбълдън, според мен с доста слаби шансове да спечели титлата, тъй като все пак той не е играл от онзи мач срещу Серундоло на Ролан Гарос, няма почти никаква подготовка, въпреки че последните дни е в Лондон и тренира. Изключително странно решение на Джокович. За мен четирима или петима са може би тенисистите, около които ще бъде голямата игра, които са с реални шансове за титлата. Това са разбира се Синер, Алкарас, Хуберт Хуркач, Тейлър Фриц мисля, че има също много добри шансове. Любопитно е до къде ще стигне и това момче, което блесна в подготвителните турнири, Джак Дрейпър, новата първа ракета на Великобритания, който наистина има много добра игра на трева, левичар, много неудобен. Така че горе-долу това са играчите според мене, които имат реални шансове да спечелят турнира.

Смени ли се поколението в тениса? Старите пушки май не искат много-много да пускат кокала.

Мисля, че това са изводите от Ролан Гарос, че тази дълго отлагана, а от някой дългоочаквана смяна на генерацията, вече е факт. На Джокович ще му става вече много трудно да се съревновава, да се бори с Алкарас и със Синер, те вече имат и нужното самочувствие, имат и нужният опит, за да могат да го побеждават на големите турнири. Аз мисля, че тази смяна на поколенията стана още на Australian Open, когато Синер победи Джокович, защото Australian Open беше тази крепост, тази обетована земя, която Джокович държеше до последно, и той имаше навика да започва сезона с една титла на Australian Open, и това вече му даваше импулс, даваше му един начален тласък за цялата година. Той знаеше, че каквото и да стане, той има една титла зад гърба си. Сега този загубен полуфинал страшно много му наруши програмата. И смятам, че тези промени, които той направи в лагера си: уволняването на треньори, физиотерапевти, всъщност са последствия от това, което стана, от загубата на полуфинала срещу Синер.

Какво да очакваме от Eurosport като телевизионно излъчване?

Ами бих препоръчал на нашите зрители да се възползват от платформата Max, където ще могат да се гледат всичките мачове онлайн. Иначе всеки ден преките предавания ще започват в 12.00 часа българско време с картина от периферните кортове. В 14.00 часа, когато започнат мачовете на централния, ще се прехвърляме там. Двубоите ще се предават единствено в ефира на Eurosport 2 и на платформата Max, тъй като на Eurosport 1 тече най-голямото събитие - Обиколката на Франция в колоезденето. А също така мачовете на българите, Виктория Томова и Григор Димитров, ще бъдат излъчвани с български коментари на платформата Max, ако не са на централния корт или на някой от другите, които попадат в телевизионното излъчване.

Нека, за да бъдем коректни, да кажем, че става въпрос за допълнително заплащане, което всеки трябва да извърши онлайн, ако иска да гледа мачовете на българите.

Точно така.

В крайна сметка, телевизионните права поскъпнаха страшно много и вече за да се спре с тези спекулация – "защо не давате Григор Димитров или Вики Томова", има такава опция срещу персонално заплащане всеки да ги гледа в пълния им блясък и величие.

За добро или за зло, общо взето всички телевизии вървят в тази посока. Това е бъдещето: да заплащаш за това, което искаш да гледаш и да имаш достъп до това, което те интересува теб конкретно. И общо взето всичките големи телевизии, Eurosport, част от огромната империя на Discovery, също се развива в тази посока и ще трябва да свикваме, независимо дали ни харесва или не.

Както се казва, да плащаш за съдържание.

Да.

Добре, финални думи от теб с по едно име при мъжете и при жените - шампиони Уимбълдън – прогноза от Ники Драгиев.

При жените ще заложа на Сабаленка – така, един горе-долу сигурен избор, защото тя има комплексът от качества, който й позволява да бъде успешна на тази настилка. Миналата година тя се издъни по един доста левашки начин на полуфинала също с Жабер, след като водеше със сет и пробив, и смятам, че ако беше спечелила този полуфинал, щеше да вдигне и титлата. При мъжете така ще заложа малко на изненадата и ще кажа Хуркач.

Благодаря.

Бойко СЕРАФИМОВ