След предсрочните избори във Великобритания Консервативната партия претърпя може би едно от най-големите си поражения. Лейбъристите спечелиха с категорична разлика, получавайки 412 места в парламента. Интервю за бъдещето на Великобритания в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с политолога Тончо Краевски

Какъв курс поема Великобритания след изборите, които се проведоха в страната? 

Най-напред трябва да кажем, че във Великобритания Консервативната партия управлява от вече 14 години насам. Това е в реда на нещата във Великобритания, където минава управлението през цикли на доминация на Лейбъристката и Консервативната партия, там има двупартиен модел, който се сменя. Поради специфичната им изборна система там има условия за една много дълга доминация до над 10 години на едната от двете сили. Ще напомня, че преди Дейвид Камерън да стане премиер 2010 г. имаше много дълга доминация на Лейбъристката партия от 13 години, когато бяха Тони Блеър и Гордън Браун. Преди това изключително дълга доминация на Консервативната партия по времето на Тачър и Джон Мейджър, която продължава от 1979 до 1997 г. - 18 години. Искам да кажа, че идва естественият момент за тази промяна.

Искате да кажете, че тези резултати са показали едва ли не умората от всичко това? Споменахте годините, продължителността  на управление на тези партии.

Искам да кажа, че първо това е свързано със смяна на някакъв естествен цикъл, но то не е задължително, защото понякога става дума за някаква много трайна социална промяна, която е станала в тези 10-15 години. А друг път става въпрос за тактическа промяна, сега ще обясня какво имам предвид. Резултатът на Лейбъристката партия като брой мандати, спечелени не кореспондира всъщност с резултата й като абсолютен брой гласове. Както казах по-рано, там има специфична избирателна система с мажоритарни райони, в които се печели мандат с относителен брой гласове. Тоест, не е нужно да спечелиш абсолютно мнозинство, този, който има най-много гласове относително печели мястото в съответния район. Това е система, която произвежда големи мнозинства в повечето случаи. Лейбъристката партия има едва 34% от абсолютния брой гласове, с които естествено реализира обаче огромен брой мандати. Как се случи това? Това се случи, защото Консервативната партия беше разцепена от реформистката партия на Найджъл Фараж в множество, в десетки ключови за нея райони.

Точно така и тези процеси се преплитат сега и това се отрази на големите печеливши, в случая лейбъристите?

Точно така, ние не виждаме всъщност огромен скок в електората на лейбъристите. Кийр Стармър не получава толкова гласове, колкото беше получил Джеръми Корбин. И с по-малко гласове като абсолютен брой той ще реализира много по-голям брой мандати и ще успее да направи правителство. Тоест, тук става въпрос за много голяма специфика на изборната система и даже някой беше отбелязъл, че гласовете, с които Кийр Стармър е спечелил огромното си мнозинство са по-малко, отколкото бяха гласовете, с които Тереза Мей през 2016 г. го загуби, загуби мнозинството си.

Това ще се отрази ли според вас на доверието и на имиджа на новия британски премиер Кийр Стармър?

Да, мисля, че това ще го накара да управлява с една идея по-внимателно, защото той ще си дава сметка, че това мнозинство не стои зад него с толкова солиден обществен мандат колкото подсказват числата на пръв поглед. Той ще си дава сметка за това, за да не стане като Харолд Уилсън, който през 70-те години е един инцидент 4-годишен между два периода на доминация на Консервативната партия. Има такъв вариант. Искам да кажа, че ако Консервативната партия коригира курса си вдясно, защото предизвикателството на Найджъл Фараж се състои именно в това, той от една страна изглежда, че подари победата на Лейбър, но от друга страна той преследва целта да накара Консервативната партия, както направи впрочем по въпроса за Европейския съюз, да придвижи Консервативната партия вдясно. Неговата партия взима гласове в дясната част на спектъра и взима доста, той спечели около 17-18% от всички гласове. Отново говоря само за абсолютна бройка гласове, а не за мандати в парламента, където те нямат много. Но с тези 17-18% Консервативната партия можеше да победи в изборите. Те идват от там, тези гласове. И защо идват от там? Защото Фараж всъщност предлага класическо връщане към някои от абсолютно най-класическите позиции, които Консервативната партия винаги е защитавала.

Що се отнася до емиграцията, до данъка върху наследството, той иска всъщност, както подсказва и името на неговия проект, иска реформиране, в смисъл на връщане на много от оригиналните ценности и позиция на Консервативната партия. И тя ще трябва да отговори на следващите избори, по един или друг начин да се адаптира към това предизвикателство, за да може да върне тези хора в Консервативната партия.

Г-н Краевски, новото правителство и новият политически курс за Великобритания как ще изглеждат според вас, как ще се състави това ново правителство?

Правителството ще се състави като кабинет на мнозинството на Лейбъристката партия. Тя има предостатъчно на брой членове на парламента, за да го направи.

А има ли връщане назад според вас към Европейския съюз, защото и подобни неща се чуват?

Не, няма според мен. Първо, ако си спомняте самата Лейбъристка партия беше разцепена по този въпрос, когато се проведе референдумът. Джереми Корбин не зае решаваща позиция в едната или в другата посока, включително на изборите, които последваха после по време на преговорите. Това е дълбоко разделящ въпрос според мен за Лейбър, дори по-дълбоко разделящ в известен смисъл, отколкото за консерваторите. И мисля, че за цялата нация този въпрос е затворена страница, защото беше болезнен и мисля, че те успяха да се справят с него. От друга страна, както виждате, няма и такъв апетит от Европейския съюз.

Въпреки това, в сферите на сътрудничество с Европейския съюз ще се промени ли нещо, очаквате ли лично вие?

Със сигурност ще се адаптира, ще продължава да еволюира сътрудничеството на Великобритания с Европа под новите форми на различни споразумения търговски и т.н. Може би ще видим нещо повече в тази посока да се направи. По всяка вероятност това ще остане на заден план зад сътрудничеството в отбраната, което заради войната в Украйна ще продължава, без значение дали премиер ще бъде Кийр Стармър или някой от Консервативната партия.

Как този нов политически курс ще се отрази в геополитически план, според вас?

В геополитически план, според мен няма да има никаква корекция в курса на геополитическото поведение на Великобритания. Тя ще продължава общо взето да подкрепя Украйна в този актуален сблъсък. Там съществените промени ще бъдат във вътрешен план само, доколкото има такива.

А смятате ли, че лейбъристите също ще се опитат да коригират собствената си политика? Защото най-вероятно гражданите на Великобритания очакват те да заемат по-центристка позиция в собствената си политика?

Какво очакват? Общо взето очакват реформи, които консерваторите не са успели да направят. Дали Кийр Стармър е човекът, тоест това е мнозинството, което ще ги направи тези реформи и в каква посока ще ги направи е вече друг въпрос. Той например е много по-центрист действително, отколкото беше Джереми Корбин. Джереми Корбин беше много по-ляв от него.

Да, точно за това ви питам, понеже това показват резултатите?

Като гледате тези резултати ще си кажете, че Корбин е бил много краен, и затова не е успял да спечели широка подкрепа, пък Кийр Стармър е умерен и затова е спечелил. Но всъщност Кийр Стармър е един от най-нехаризматичните и скучни лидери, които Лейбър са имали, и то това е голяма ирония, защото по време на 14-годишното им престояване в опозиция те имаха много по-интересни според мен лидери, дори Ед Милибанд беше по-интересен от Кийр Стармър. Победата на Кийр Стармър е абсолютен резултат от обстоятелства в консервативния лагер и разцеплението там. Джереми Корбин в абсолютен брой гласове спечели повече от Кийр Стармър. Реално вътре в самата Лейбъристка партия той има мандат да бъде ляв колкото може. Въпросът е дали ще има такъв мандат в обществото. Във вътрешно-партиен план няма да бъде тежко санкциониран, ако си позволи завой наляво. Въпросът е, че това със сигурност би обрекло на следващите избори Лейбър да загуби мнозинството си.

Г-н Краевски, ако новият британски премиер Кийр Стармър е станал премиер по неволя, заради консерваторите и разцеплението там, което се случи. То той готов ли е според вас, или как според вас той ще се справи с огромната задача, която има насреща?

Задачата е най-вече да установи Лейбъристката партия на власт за повече от един мандат.

Тоест, една краткосрочна цел?

Да, не това е най-важното, защото в крайна сметка пак казвам, във Великобритания се установяват такива периоди на доминация на партиите, заради изборната система как работи. И само един мандат в управлението се счита общо взето за провал. Защото наклонът на плоскостта на избирателната система работи в полза на това да управляваш по-дълго, освен, ако не се провалиш драматично.

Извън изборите, в политиката - какви процеси се случиха или се случват във Великобритания и как те ще се впишат  в новата реалност, тоест с лейбъристите?

Мисля, че големите промени, които водят до смяна на тези периоди на доминация между консерватори и лейбъристи, са свързани с разместване на пластовете в обществото. Те са малко и генерационни промени, но не само. Променят се, ето например, когато идва на власт Консервативната партия 2010 г., тя изглежда по много различен начин от  тази Консервативна партия на Камерън и на Борис Джонсън, която доминираше толкова години. Тя изглежда много различно в културен план, отколкото по време на предишната доминация на тори партията, което е в периода на Тачър и Джон Мейджър. Значи тя вече е станала например много про ЛГБТ, станала е много про Европейския съюз.

Но искам да кажа, за да може да покрие този решаващ обществен сегмент, който както виждате,  с много малко гласове разпределени на правилните места, може да се постигне голямо мнозинство и голям удар на изборите. Важно е един лидер да успее да уцели курса на културната промяна. Така че от цикъл на цикъл консерваторите и лейбъристите променят доста облика си. Променят доста облика си, за да могат да навлязат в други социални групи и това е едно постоянно такова разместване на пластовете и гонене между тях. Впрочем, исторически по-адаптивната партия е Консервативната, макар и това да звучи като противоречие в понятията. Лейбъристката партия по принцип се адаптира всъщност много по-трудно, и много по-бавно. Кийр Стармър не изглежда като човек, който ще бъде в състояние да направи...

Например, да се справи с болното здравеопазване, знаем там има липса на жилища, големият брой мигранти, отсъствие на икономическо чудо, ако щете, препълнените затвори. Посочвам ви само някои от основните проблеми, които са налице там?

Да, да, значи, ако питате Джереми Корбин по всички тези проблеми, бившият лидер на Лейбъристката партия, той щеше да предложи някакви радикални леви решения, които аз например не споделям, но те със сигурност ще бъдат смели, и ще бъдат ексцентрични. Докато Кийр Стармър общо взето ще ви каже, че трябва да се увеличат разходите просто. Той няма да предложи някаква радикално различна наказателна политика, а просто ще каже, че трябва да се увеличат разходите.

Което най-вероятно няма да доведе и до разрешаването на този проблем, който е налице.

Аз просто не очаквам голямо въображение в управлението от него.

Г-н Краевски за бъдещето на Великобритания не сте много-много оптимист, като слушам вашите анализи до този момент, относно резултата на лейбъристите и промените, които могат да се случат?

По-скоро искам да кажа, че трябва да се охлади ентусиазма и той вече е доста хладен там, ентусиазмът относно победата на Лейбъристката партия. Иначе за в бъдеще, пак казвам, очаквам сериозна промяна в културата на Консервативната партия, която ще се опита да си вземе обратно гласовете от Фараж и ще трябва да се придвижи надясно. Така че ще има много интересни избори, най-вероятно през 2028 г., ако не и по-рано. Аз въобще не казвам, че съм песимист за Великобритания. Великобритания продължава да бъде много голяма и силна държава, и тя ще си намери пътя. По-скоро интересно е именно това разместване на културните пластове там, до какво ще доведе. Защото виждате, че то е различно от това, което се случва в Европа. Там тече друг процес, по по-различен начин.