Разговаряме с водача на листата на 24-ти МИР-София на ГЕРБ-СДС г-н Тома Биков. Добър ден, г-н Биков!

 

Добър ден.

 

Три дни преди изборите как сте? Не остана време.

 

Нормално е да сме в заключителната фаза на кампанията и последна възможност да убедим тези, които все още не са решили дали ще гласуват и за кого ще гласуват, да го направят и да направят верния избор.

 

Това ли е целта на обиколките из страната? Виждаме, че лидерът ви г-н Бойко Борисов, и той умора няма – казвам го в най-добрия смисъл. Стреми се да е във всяко населено място, във всяко по-голямо поне. Правите срещи в огромни зали.

 

Ами това е една типична кампания, която се води по принцип в повечето демократични страни по този начин, с пълни зали. В България по-скоро е новина поради това, че останалите партии не са в състояние да проведат подобен тип кампания. Предпочитат или поради мързел, или поради подценяване на този тип комуникация да обикалят пазари и да раздават флаери, което разбира се, също е част от кампанията, но според мен по-важното е максимално широк кръг хора да бъдат агитирани, да бъде общувано с тях и ние не се страхуваме да го правим. Впрочем, ние го правим, вече тази обиколка е втората в страната. Ние направихме такава след арестите на Борисов, Горанов и Севдалина Арнаудов. Още миналата година по това време започна първата ни обиколка, така че това е втората ни обиколка. И мисля, че подобен тип срещи са полезни не просто за кампанията, но и за партията, и за начина, по който общуваме с нашите членове и симпатизанти.

 

Изобщо не е лесно да напълниш наистина една голяма зала. Да не ситуираш фотографите или фоторепортерите, или камерите така, че тя само да изглежда пълна, а наистина да е пълна. Но вашите са пълни.

 

Аз мисля, че все повече ще разбираме, че по принцип да осъществяваш партийна дейност не е лесно и да изградиш партия не е лесно. Да поддържаш една партия във форма и в един работен режим непрестанно, не само по време на кампания, също не е лесно и от там, разбира се, и по-генералният извод, че политиката по принцип не е нещо лесно, не е нещо, с което човек може да се занимава в свободното си време и да си мисли, че може тя да върви между другото. Така, както за съжаление, през последните години доста хора се опитаха на самодейно ниво да упражняват политическа дейност, включително от доста високи позиции.

 

Узря и ГЕРБ да я наричат "партия на статуквото“. Аз лично не смятам даже, че има някакъв лош нюанс в това определение. Факт е, че е стара партия, с изградени структури, доказани хора в годините.

 

Ние използваме разни думи, които невинаги употребяваме в правилния контекст. "Статукво“ означава ситуацията такава, каквато е в момента. Не знам кои са "партиите на статуквото“. В този контекст всички…

 

Този рефрен го слушаме години наред.

 

… всички партии, които са в парламента, са част от статуквото – едни като опозиция, други като управляващи, трети дори като извънпарламентарни политически сили. Не знам какъв е смисълът на… Аз го подчертавам този смисъл на тази дума, защото тя се превърна в някаква идеологическа концепция, която е абсолютно нелепа и неграмотна от страна на тези, които го правят. Не може "статукво“ да бъде нещо извънредно. Статукво има във всичко, включително и в много динамични времена, каквито са революциите да кажем, също има революционно статукво. Едните отстъпват, другите нападат, но това да ти е разделителна линия спрямо едни или други – те на кое са партии? Извън Вселената ли се намират, че са против статуквото? Ти в кое статукво?

 

Всеки депутат е народен представител и представлявате част от хората.

 

Ние дори по Конституция всеки народен представител представлява целия български народ и това също се пропуска в анализите на някои от политическите сили. Това е една много трудна задача, да представляваш едновременно собствените си избиратели, които имат едни възгледи, но в същото време да представляваш и онези, които не са на твоето мнение. Това изисква доста по-сериозно усилие от това да вееш байрака и да се самонаричаш добър и почтен и там какъвто си решил, че си.

 

Каква е вашата лична социология? По една от националните телевизии слушах г-н Кирил Петков – съпредседателя на "Продължаваме промяната“, сега вашия основен опонент за първото място, че коалицията ПП- ДБ ще е първа на изборите. Каква обаче е вашата лична социология? И социолози дават един процент повече на съперника ви.

 

Сега социологията е по принцип моментна снимка, в един точно определен момент, който е с диапазон около два-три дни, когато социологическите агенции са на терен. След това се обработват данни, правят се някакви анализи. За мен този тип говорене – "ние ще сме първи, ние ще сме втори“, няма никакъв смисъл, защото на 2 април ще стане ясно кой е първи, кой е втори. И е загуба на време да повтаряме мантри и някакви заклинания, които си мислим, че като ги повторим 150 пъти, те ще станат истина. Г-н Петков е много далече от реалността и от сложността на ситуацията, в която се намираме, и затова може да си позволи да има подобен тип вярвания, че като повтори нещо 100 пъти, и то ще стане реалност. Далеч по-важно е първо да мислим какво ще се случи на изборите. Аз съм по-скоро притеснен от заблудата, в която са изпаднали нашите колеги от "Продължаваме промяната“, че някой има намерение да ги подкрепи под каквато и да било форма, само защото те смятат, че са симпатични. Това е дълбока заблуда, поредна от тяхна страна, която отново ще приключи с много сериозно разочарование.

 

Т.е. докато преди година, година и малко слушахме, че ГЕРБ е в изолация, вие смятате, че сега ПП е в изолация. Вие със сигурност имате и вътрешна информация, говорите с политици от различни формации. Смятате, че никой не би направил правителство с тях, дори да са първи, така ли?

 

Аз не знам дали никой не би направил. Аз, понеже виждам, че те адресират ГЕРБ-СДС, аз твърдя, че ГЕРБ.СДС няма да подкрепи правителство на малцинството на "Продължаваме промяната“, не защото мислим, че те злодеи или там каквото те мислят за нас. Друг е въпросът, че ми е много интересно как точно искат подкрепа от тези, които до вчера са наричали "мафия“, но не бихме ги подкрепили. Защото една от нашите цели, и то не цели даже, а по-скоро един от инструментите да започнем да излизаме от тази инфлационна спирала, в която се намираме, и дългова спирала, е да отменим категорично политиката на Асен Василев. Не знам те как си представят, че ние ще подкрепим не само политиката на Асен Василев, ами и самия Асен Василев, за каквото и да било. Вчера чувам, че се гласи пак да е някакъв – я финансов министър, я министър-председател, нямало значение какъв ще е. Аз не виждам много желаещи не само в ГЕРБ, а и в останалите политически сили, които да са склонни изобщо да разговарят на тази тема. Нашата голяма цел обаче е да нормализираме политическата среда и политическата ситуация. И аз съм убеден, че при една нормализация на политическата ситуация определени хора ще станат невъзможни за политиката, защото те са невъзможни в нормална среда, те са възможни в среда на хаос и на някаква извънредна ситуация. Така че бих ги посъветвал да мислят малко по-сложно. Те предложиха това, което сега предлагат, в 48-то Народно събрание и там получиха 62-63 гласа за една програма, която предложиха. Не знам защо смятат, че след четири месеца същото нещо ще получи по-висока подкрепа. Аз мисля, че когато правиш едно и също нещо, си обречен да получаваш един и същи резултат. Друг е въпросът кой пръв ще предлага правителство, формула и т.н. Те трябва да знаят и нещо друго. За нас те не са някакъв жизненоважен вариант. Ние имаме различни варианти, в които бихме предложили различен тип формула, различен тип структура, различен тип състав на кабинети. Имаме най-различни варианти.

 

Дайте сега към вашите варианти за правителство. Какви са те?

 

Ние обсъждахме различните варианти още в предишния парламент. Те не изключват нито един тип формула, която би могла да се направи. По-скоро ще търсим възможния вариант. Далеч сме от мисълта, че след тези избори можем да получим най-добрия, защото за съжаление сме се докарали до ситуация, в която да избираме възможното, а не най-доброто. Имаме много сериозен проблем, не толкова с това, че нямаме правителство, защото правителство имаме, а защото нямаме парламент. И една от първите задачи на новото Народно събрание е то да издържи възможно най-дълго, а не да бъде пак за два месеца и после да се чудим защо не е стигнало времето за едно или друго нещо.

 

С колко голям компромис?

 

Вариантите са различни. Като започнете…

 

С какви събирателни линии и какво катерогично не може?

 

Ние сме готови да направим най-различен тип формули – от правителство на малцинството, политическо, през правителство на… може да го наречете на националното единство, в което има част от максимално широк кръг политически сили, и то се олицетворява от неполитически фигури; правителство, в което участват максимално широк кръг сили и в което участват политически фигури; правителство, което е коалиционно, разбира се, с тези, които са готови да участват в такова нещо със свои представители, политически. Така че вариантите са най-различни и аз не бих изключил нито един от тях в този момент, защото нито имаме резултат, нито можем да кажем каква ще бъде ситуацията на 3-4 април. Но това, което е важно да се знае, е, че липсата на парламент толкова дълго време практически спря почти всички процеси в страната, в които участва държавата, а те не са никак малко. Администрацията е в едно вече полулетаргично състояние заради това, че…

 

Прословутият бюджет.

 

Нямаме бюджет. Това ще бъде първото нещо най-вероятно, с което ще се сблъскаме. Впрочем, бюджетът и разговорите за бюджета са добра основа за постигане на съгласие по определени въпроси. И там идва това, което казах и преди малко – настоящата финансова политика, която генерира инфлация, която генерира външен дълг. По изчисления на Министерството на финансите дефицит от около 7% се очаква, ако ние продължим политиката на Асен Василев. И тук идва и въпросът за тази коалиция "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“. Аз ще припомня, че когато удължихме бюджета от 2022 за 2023 г., ние спряхме предложенията, тогавашните нови предложения на Асен Василев, които щяха да увеличат още повече този дефицит, който сега Министерство на финансите казва. Ние го спряхме заедно с колегите от "Демократична България“ и от "Движението за права и свободи“. И тук въпросът е, първо, тази тяхна коалиция има ли единство по отношение на бюджета, защото ако те нямат единство по отношение на бюджета, означава, че едва ли има човек на света, който да отговори на въпроса защо са се събрали.

 

Акцентирахте на "Демократична България“, чух важното в изречението.

 

И "Продължаваме промяната“.

 

Да.

 

Те са на различни позиции. Това, че пак под формата на мантра повтарят, че ще направят дефицит от 3%, това е една много крива сметка, защото Асен Василев има качества на човек, който е в състояние да убеждава, да не кажа по-тежка дума, в неверни неща.

 

Вие винаги сте говорили за фискална дисциплина, опитвате се да обяснявате защо и какво може да си позволи държавата - колкото сме изкарали, колко да харчим.

 

Неговите аргументи в една немалка част са валидни, но те са изцяло сбъркани в тяхната основа, което ги прави по-опасни, отколкото биха били, ако бяха представени не чак толкова добре. Той пише един голям – това винаги го прави… Той направи три бюджета, впрочем, и трите не можаха да изкарат повече от три-четири месеца, което говори за качествата му като финансов министър, защото един добър финансов министър прави бюджет в началото на годината и той издържа до края на годината. Това е въпрос на прогноза и на прогнозиране. Г-н Василев е лишен от подобни качества и поради тази причина си правеше бюджетите на всеки три месеца, което е аматьорщина и самодейно движение, каквото аз поне не помня във Финансовото министерство, което е едно от най-авторитетните министерства в България. Той прави една нереалистична прогноза на растежа на икономиката винаги. Казва, че БВП ще бъде да кажем с 1-2% по-високо. От този 1-2% по-високо, което обаче не се осъществява, той изчислява как могат да се увеличават разходите, и накрая идва неговата заместничка Росица Велкова, която го наследява…

 

Настоящ служебен министър.

 

И като служебен министър на финансите излиза с доклад, че ако това не се промени, отиваме на 7% дефицит. И много ясно трябва да се обясни: това са около 11-12 милиарда. Те трябва да се вземат като заем. Когато се вземат като заем, не само тази, а и следващата, и по-следващата година…

 

Да не забравяме и огромните лихви.

 

… лихвите ще станат едно от основните пера в бюджета. И вместо да даваме тези пари за вътрешна употреба, за социална политика, за образование, за култура, за каквото щете, ние ще ги даваме под формата на лихви на онези, които са ни отпуснали заеми, при това на високи лихви. Това в реалния живот е тегленето на бързи кредити. Затова в този доклад на Министерство на финансите има и една точка, която казва, че може да дойде Международният валутен фонд (МВФ), защото ние може да си генерираме дефицит, но ако няма кой да ни даде заем, ще дойде МВФ като последна възможност. Ако това се случи, тогава ще забравим за много дълго време изобщо за растеж на стандарта на живот и на реалните доходи на хората, и на покупателната способност на хората, защото МВФ ще започне да реже разходи – така, както го правеше в други страни, които са стигали до него, така, както го правеше впрочем и в България през 90-те години, когато страната фалира. Затова ние казваме, че един от приоритетите на следващото управление трябва да бъде стабилизирането на публичните финанси и този процес няма да се случи за няколко месеца. По наш изчисления ще трябват поне две, три, четири години – в добрия случай две-три, в лошия три-четири, за да достигнем тази финансова стабилност, която имахме преди Асен Василев да започне да прави бюджети.

 

Кирил Ананиев ли може да направи план-сметката така, че да излезе? Г-н Борисов го подчерта на срещата в Перник. Каза: "Да, тук ще води Георг Георгиев“, но намекна по пет различни начина, че за финансов министър би избрал Кирил Ананиев.

 

Кирил Ананиев е един от нашите най-изявени финансови експерти.Човек, който от мисля 1997 година е зам.-министър, който прави бюджетите на страната. Ние имаме силен финансово-икономически екип, той не е само в парламента. Така стоят нещата и в останалите сектори. Аз и по тези обиколки в страната много се радвам, че там виждам и бивши колеги депутати, които идват. Всеки от тях има готовност да бъде в помощ и на парламентарната група, и на партията. Така че аз не бих говорил с конкретни имена, но да, Кирил Ананиев е част от нас, и продължава да бъде полезен за нашите сметки в тази посока.

 

Експерти определят и Владислав Горанов като успешен финансов министър.

 

Също.

 

Удари ли ви новият списък "Магнитски“, както се очакваше предизборно с името на г-н Горанов вътре, или по-скоро сплоти вашия електорат?

 

Ами не мога да анализирам сега точно как различните хора са го преживели. Моето лично мнение е, че докато българският съд не каже какви вина и за какво има г-н Горанов, аз го считам за невинен. И оттам нататък бих го се отнасял към него като към всеки колега в ГЕРБ.

 

Кое е първото нещо, което бихте направили, независимо като първи или като втори в 49-то Народно събрание? Тук, в това студио, г-н Радомир Чолаков препоръча преди да се избере редовно правителство, да не се гласува нищо, защото много пъти са ви подвеждали: "Дайте да гласуваме съдебната реформа, дайте да гласуваме другото, пък после ще направим третото“. И така беше, и аз като парламентарен репортер мога да го кажа. Сега как ще подходите?

 

Ами той е прав от гледна точка на нормалната политическа логика. За да се гласува каквото и да било, трябва да има изразяване на някаква политическа воля и на някаква политическа формула, която стои зад различните гласувани. Сега, ние сме в по-сложна ситуация. Не зная дали ще бъдем в състояние да намерим формула, която да зададе едно монолитно мнозинство, или ще трябва да се работи с различни мнозинства, както се случваше в предишния парламент, но със сигурност трябва някой да носи отговорност за решенията, които се взимат. Аз пак ще се върна към бюджета. Първият бюджет, предложен от служебно правителство, беше този за актуализация на 2021 година от Асен Василев, това му беше неговият първи бюджет, и оттам тръгна високата инфлация на страната. И между другото тогава ние го питахме и от парламентарната трибуна, и лично аз съм го питал: кой ще носи отговорност за този бюджет? Знаете ли какво отговори? "Народното събрание“, казва. Ама това Народно събрание приключи след две седмици, и той го знаеше много добре. Така че ако сега питате кой носи отговорност за високата инфлация, която се разгърна и се превърна в инфлационна вълна след това, отговорът на Асен Василев е: "Онова Народно събрание, което работеше преди два парламента“ – ходете да го търсите. Че част от партиите изобщо не са в парламента вече.

 

То едното Народно събрание продължи 20 дни, другото почти 40. От 45-ото говоря нататък.

 

Затова ясната политическа отговорност не само за бюджета, ако щете и за тази прословута съдебна реформа, за която говорим, която всеки ден се променя в представите на тези, за които е основен приоритет. А сега чувам г-н Петков иска да премахва изобщо институцията главен прокурор. Понеже съм по-паметлив, помня, че в 2021 година лятото в 45-то Народно събрание мисля, пак се бяха засилили да правят съдебна реформа, тогава искаха главният прокурор да се сменя и да се избира с 3/5 от гласовете на народните представители, това да бъде единственият текст в Конституцията, в който да е посочено подобно множество от 3/5, там или са половината или са 2/3. 3/5 го бяха изчислили, защото имаха над 140 депутата в онова Народно събрание. В следващия парламент си смениха плочата и почнаха да говорят за контролни механизми на главния прокурор – някой да контролира това, което г-н Зарков и г-жа Надежда Йорданова работят. Сега, докато работят как да се осъществи контролът върху главния прокурор, Кирил Петков, който от същата група, излиза и казва: "Дайте изобщо махнем главния прокурор“. Добре де, ама ние ако махаме главната прокуратура като институция, защо тогава да й налагаме контрол, питам аз. Кое от всичко искат да направят? Христо Иванов говори за конституционно мнозинство. До вчера казваха, че този текст, и това бяха нашите аргументи да не бързаме да подкрепяме и да разглеждаме на второ четене закона на г-н Зарков. Имаше много тежко становище на Върховния касационен съд, който между другото директно е засегнато от тази реформа, защото в този проект се предвиждаше съдия да разследва прокурора, главния прокурор. И не само това, доста тежки аргументи. Подкрепихме на първо четене с идеята между първо и второ четене да чуем не само тези, които подскачат на площада, а и тези, които разбират от право. А върховните съдии в България са най- авторитетните съдии. И не само те, защо не академични преподаватели и адвокати или Висшия адвокатски съвет и т.н. От другата страна обаче, ние чуваме заклинание, което за мен прави съмнително изобщо желанието тези хора да правят съдебна реформа. Още по-сложен е въпросът с техните възможности и с тяхната компетентност да го извършат. Те нито могат да го напишат качествено, нито могат да го прокарат като обществен консенсус, нито могат да го приемат в Народното събрание, защото не се случва по този начин. Съдебна реформа не се прави с подхода "или си "За“ или си "Против“ и не искаме да чуваме никакви други аргументи, не искаме нюансирана позиция“. Това би било най-голямата грешка, защото това обрича тази реформа на нетрайност. Ако по този начин бъде приета една реформа, то гаранцията, че след две години няма да се роди нещо друго, както обикновено, не след две години, то в момента се ражда друго, да закриваме главната прокуратура.

 

Топ юристи често са критикували депутатите, че твърде често променят законите у нас – да пипнем нещо, дайте набързо да го направим, после нови поправки.

 

За мен един от големите дефекти на парламента, за което разбира се и ние носим определена вина, е, че много често се правят закони и се приемат по повод конкретни казуси, с цял закон разрешаваш един конкретен казус и и отваряш още десетина казуса, което не е най-доброто, което може да прави едно Народно събрание. Затова и аз съм привърженик по-скоро на тезата, че парламентът не е задължително да приема огромно количество закони, по-скоро е добре да приема може да е по-малко законодателство като бройка, но да бъде по-обмислено и по-трайно, да не се налага да променяме.

 

Във времето съм виждала и много законопроекти, които звучат повече от лобистки.

 

Това е за определение сектори. В други сектори, за съжаление например в последните две години, аз защото съм член на Комисията по културата и медиите, няма нито един закон за две години, който да е свързан с културата или с медиите. Нито един. Гласуваме само дневен ред…

 

Нямаме много време, но накратко да обърнем внимание. Гръмна един трансджендърски казус, свързан с Министерството на културата.

 

Ами да. Той не е само този казус там. Това е Фонд "Култура“. Точно за Фонд "Култура“ трябваше отдавна да е внесен закон за ЗРК, за развитие на културата. Там да се реформира изцяло Фонд "Култура“, разбира се и на подзаконово ниво да се изработят критерии. Има една ужасяваща сесия на Фонд "Култура“, която се проведе под егидата на най-вече на министър г-н Атанасов на "Продължаваме промяната“. И не само този проект, те дадоха 100 000 лева на "Метрополис“, не знам дали сте чували за "Метрополис“ – това е дискотека, това е технопарти с образователни цели, с цел да образоват диджей, да произвеждат. Това ли е целта на Фонд "Култура“? Ами ако е такава целта, аз съм против този фонд изобщо да съществува тогава. Казвам го крайно. Не съм против да съществува фонда, но това не е фонд, който да дава на български граждани, той има конкретна цел – той трябва да развива българската култура и духовност, да полага някакви стандарти в това отношение, да казва в кое инвестира държавата, защото това е държава политика. Иначе тези хора, които правят технопарти или правят нещо друго, те са напълно свободни да ги правят, но това не означава, че държавата трябва да инвестира в тях, защото няма смисъл. В същото време са отхвърляни, например отхвърлен проект за анимационни прожекции в кино "Влайкова“ видях вчера, който наистина цели да образова децата. И това не са анимационни филми, които дават по различните детски телевизии, нали, Cartoon Network и т.н., това са български анимационни филми най-различен тип, които създават усещане за култура.

 

Аз съжалявам, че нямаме достатъчно време.

 

Само да кажа: на път сме заради некомпетентност, брутална некомпетентност и на двамата министри Атанасов и Минеков да провалим Плана за възстановяване и устойчивост в културата, което е на стойност 80 милиона лева, и накрая хем да не сме в състояние да усвоим тези пари, които биха променили изцяло облика на Министерство на културата и на българската културна инфраструктура изобщо, и в същото време да не се възползваме от този шанс да реформираме това министерство, което има нужда от много сериозна промяна, т.е. много нисък административен капацитет. Този План за възстановяване дава тази възможност. И ние две години стоим и гласуваме дневен ред в комисията, вместо да се занимаваме с тези неща.

 

Ще Ви поканя специално да си говорим по тази тема. Имаме минутка. Знам, че обещахте и вие конкретни параметри на минимална работна заплата, пенсия, средна работна заплата, но при условие, че имате цял мандат. Какво ще кажете на хората, които утре пак трябва да отидат до магазина?

 

Ние, защото е една минутка само, няма да ви заливам с числа, най-основаното нещо, което ние можем да предложим, е предвидимост. Защото е ясно, че нас не ни чакат лесни времена и не чакат леки времена в следващите години, не следващия месец, и не бива да имаме никакви илюзии. Това, което ние можем да предложим, е хората да знаят поне докога трябва да стиснат зъби, докога трябва да положат усилия, за да можем да излезем пак на някакъв нормален път и да излезем от това блато, в което се намираме. Но предвидимост, предвидимостта беше първото нещо, което политическата криза унищожи, и което стои в основата на тази безизходица, в която се намираме. Крайно време е ние да кажем на хората, и затова сме против това увеличение на данъците, еднократен Данък "Печалба“ за бизнеса, свръхпечалба. Това е наливане на масло в огъня на непредвидимостта. Ние трябва много ясно да кажем какви са параметрите, ние го казваме: няма да увеличаваме данъци, да, ще намаляваме бюджетния дефицит до приемливи степени и няма да го правим самоцелно. Това е основата, за да можем след това да си поставим по-дългосрочни цели. Ние сме изоставили изцяло пътната инфраструктура. Всички тези неща, които изискват години за да се случат, трябва да имат основата на стабилните публични финанси, и оттам нататък вече да можем да прогнозираме какво ще се случи след 5 години, след 10 години, както се случва в нормалната държави, както се случваше и тук между другото.

Благодаря Ви, г-н Биков.

Петя КУЗЕВА