Тодорка Недева, дългогодишен музеен работник, специалист нова и най-нова история, в интервю за Агенция "Фокус".  

Г-жо Недева, кога е украсена първата елха?  



Според една от най-старите легенди първото коледно дръвче е поставено в Германия през първата половина на VIII. Тогава обаче то все още няма никаква украса и дори трябва да се пребори  за приза “коледен символ" с дъба, считан дотогава за свещен и неприкосновен. В специална проповед пред германските друиди британският монах Бонифаций успява да ги убеди в предимствата на вечнозеленото дърво. За по-голяма убедителност той отсича голям дъб, който при  падането си унищожава цялата околна растителност с изключение на едно малко борче. При вида на “чудото" присъстващите се убеждават в божествеността на дръвчето, още повече, че триъгълната му форма се възприема като символ на Света Троица. 

Вечнозелените дръвчета от векове се украсяват не само за да изглеждат по-привлекателни, но и защото “премяната" им винаги е имала дълбоко символично значение, свързано с идеята за греха и падението, щастието и благоденствието. 

След като елхата се сдобива със “статут" на коледно дърво, хората първоначално започват да поставят в клоните й червени ябълки и хартиени рози по подобие на дървото в рая, което отново започва да дава плод, след като Исус Христос снема проклятието си от него. Неотменна част от украсата стават още и изрезките от цветна хартия, или позлатени (варакосани) ленти, както и поставената на върха звезда, символизираща витлеемската пътеводителка. 

На протестанта-реформатор Мартин Лутер пък се дължи закичването на горските красавици със свещи. Прибирайки се в една късна и мразовита коледна вечер, той остава очарован от звездите, които причудливо проблясват между клоните на вечнозелените дървета. За да възпроизведе пред семейството си тази очарователна картина, Мартин Лутер решава да украси коледната елха със свещички. При запалването им всички остават удивени от ефекта и така се полага началото в използването на светещите символи на вечността и божественото. 

С годините елховите украшения стават все по-разнообразни, блестящи и...изкуствени. През 50-те г. на ХIХ в. немската компания “Лауша" от Тюрингия произвежда първите гирлянди със стъклени топчета, както и невероятно популярните и до днес ангелчета. Електрическите лампички пък за първи път заблестяват на коледната елха през 1882 година. Заслуга за това има Едуард Джонсън, един от най-близките приятели на прочутия Томас Едисън.  

С времето смисълът на някои от коледните украшения избледнява. Остава само представата, че дървото–медиатор, свързащ земята и небето,  трябва да е празнично накипрено. През отминалите десетилетия търновци не забравят на всяка Коледа да поставят поне една нова играчка, тъй като вярват, че това носи здраве и късмет.  

А у нас? 



Според редица източници първата коледна елха в България  се украсява на 23 декември 1877 г. от руските офицери на ген. Гурко. Горската омайница обаче грейва с истинската си прелест през 1879 г. в София и предизвиква бурен възторг. 

Коледната елха се утвърждава в празничната атмосфера на страната благодарение на княгиня Клементина. На пищно дворцово тържество, организирано от височайшата особа, за учениците от столичните училища се украсява огромна елха. При вида й децата не смеят дори да ахнат – тъй силно ги впечатлява вълшебното дърво. В общата радост само детското личице на свищовлийчето Александър Божинов, един от бъдещите големи карикатуристи на България, остава намръщено. Момчето закъснява с 20 минути за тържеството и не получава подарък. Според някои именно в тази коледна случка се крие склонността му по-късно да създаде множество карикатури за царските особи. 

Малко известен е фактът, че първата голяма частна коледна елха в столицата е дело на бележития великотърновец Стефан Стамболов. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на личния му прием всеки от гостите получава правото да си отнесе по една играчка за спомен.   

Докато в София още в края на XIX в. държавникът и политикът Стефан Стамболов дава тон за поевропейчването на "домашната" Коледа,   елхата навлиза масово в градския бит на старата българска столица сравнително късно – около 20-те г. на ХХ век. Горските красавици се доставят от Градския разсадник и се украсяват във всички местни училища, държавните учреждения, болницата и благотворителните институции, читалище “Надежда." По-късно те започват гордо да се “кипрят" и във Военния клуб.  

Първоначално дръвчетата са окичват с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди. По-късно обаче  в търновските магазини и по пазарските сергии започват да се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки за украса на елхи. Цената им е от 10-12 лв. до 100 лева за по-луксозните. Интересно е да се отбележи, че тогава жизненият минимум на старостоличани е 30 лева на месец.  

Самото коледно тържество, свързано с пеенето на коледни и новогодишни песни, разиграването на сценки, декламирането на стихчета, разиграването на томбола и раздаването на подаръци се нарича “Елха". Да те поканят на “Елха" в училище, или друга градска институция, става въпрос на чест и престиж за всички “по-първи “ хора във Велико Търново. На този мил и трогателен празник повечето местни величия  с удоволствие развързват кесията си за благотворителни цели. Особено впечатлени са търновци през 1931 г., когато легионерите и легионерките от Българския народен морски сговор при  Мъжката и Девическата гимназия "устройват елха на третия ден на Коледа след обяд с благотворителна цел за бедните деца от забавачницата на дружеството "Милостивий самарянин". Жителите на старата столица откликват на инициативата. Със събраните средства се купуват дрехи, храна и играчки, които доставят огромна радост на много бедни малчугани.   

От кого се е повлиявал народът ни по отношение на тържествата тогава? 

Наред с традиционното празнуване на Коледа след Освобождението ритуалите в България започват да се европеизират. Амбициите на Двореца и на управляващите по места се насочват към заветната цел: всичко да бъде "както в Европата" – и баловете с изискано меню и тоалети, "изписвани" на заможните дами и господа от чужбина, и украсените елхи по площадите, в държавните и общински сгради, а по-късно и в частните домове. Изпращането на честитки с благопожелания, подаряването на нетрадиционни дарове на близки и приятели и искрящите в небето "огнени играчки" също стават част от коледно-новогодишната магия. 

Кога Дядо Коледа навлиза като образ у нас? Какви са били коледните картички, размяна на подаръци имало ли е или навлизат по-късно? 

Сред любимите и разпространени в цял свят коледни обичаи е изпращането на честитки с благопожелания за здраве, щастие и любов. Не само за “каймака" на обществото, но и за простолюдието, е въпрос на чест,  престиж и късмет да украси с прелестните “подвижни" картинки дома си в тихата и свята рождествена нощ. Те се възприемат като своеобразна прелюдия към празничното настроение и начин за единение на близките и приятелите, намиращи се в различни  краища на света.  

Коледните картички имат дълга и интересна история, която започва още  от средновековието, но  истински традиционните  коледни картички водят началото си от края на XVIII век и се свързват с  английския художник Добсън. 

И България не остава безразлична към магията на “подвижните" рождествени пожелания. Появата им датира още от първите месеци на Руско - турската война, когато се поставят и основите на пощенските служби в страната. Нашите предци възприемат и практиката да се доставят празничните картички от чужбина, като на лицевата им част се поставя текст на български. 

Разнообразието от рождествените “картинки" в началото на  миналия век е наистина смайващо. По рафтовете на  книжарниците и по витрините на магазините се срещат честитки - истински произведения на изкуството, като някои от тях дори са изрисувани на ръка. Българите остават удивени  и от появилите се релефни изображения, изработени от коприна, или друг фин плат и щедро обсипани със “златен" и “сребърен" прах. Не липсват и картички, изобразяващи сюжети от картини на прочути художници. В първите следосвобожденски години е любопитен  фактът, че през този период празникът Рождество Христово става чудесен повод за разкриване на чувствата между девойките и младежите, а очарователните “картинки" се превръщат в своеобразни послания за любов и начин за изразяване и “легализиране"на сърдечните младежки трепети. 

Дори и трудните военни години (1912 – 1918 г.) не прекършват желанието на старостоличани  да си изпращат коледни и новогодишни картички. По обясними причини особено по време на Първата световна война много често от и за фронта пристигат честитки с нетипични сюжети. Често и съдържанието на посланията съвсем не е празнично, а засягащо проблеми, свързани с потребностите на нелекото ежедневие. 

Така например през 1918 г., фронтовакът от старата столица Никола Христов Алексиев пише до своята леля  във Велико Търново честитка със следния текст: “Драга лельо, Честито Рождество Христово. Желая веселото му посрещане и прекарване... Ако батьо Косю е пратил колетъ, пратете ми обуща, защото моите се скъсаха! Новини из Велико Търново има ли? Аз тукъ ще прекарамъ праздниците, няма да си дойда в отпускъ. Жалко много, че ако батьо си дойде, не можемъ се видя. Вярвамъ, че обуща ще ми изпратите, за които предварително благодаря! ..."  

С постепенното преодоляване на последствията от войните стилните и изискани коледни и новогодишни честитки отново стават част от търновската магия на снежните празници. 

През 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ в. болярите с удоволствие започват да изпращат картички с изрисувани от Вадим Лазаркевич коледарчета. Вероятно и до днес те могат да се открият в някои домове като скъп спомен от детството и младостта. В миналото творби на търновските художници Борис Денев, Ангел Каранешев, на свързания със старата столица Стоян Василев също с успех се разпространяват като коледни и новогодишни честитки и със свежия си рисунък доставят удоволствие и радост в десетки български домове. 

През 30-те и 40-те години на миналия век започва да се утвърждава и модата на визитките. В нейния плен попада и ненадминатият  актьор от старата столица Константин Кисимов. През 1937 г. на гърба на визитната си картичка той пише до големия поет Николай Лилиев: “Ч.Н.Г. Р.ХР., желая Ви щастие! Кисимов".  

Празниците са и чудесен повод за размяна на поздравителни телеграми между търновската община и Двореца, в които се изразяват взаимните пожелания за “честита и щастлива Коледа и Нова година". 

Част от очарованието на празниците се дължи и на дългоочакваните подаръци. От страниците на общински вестник "Велико Търново" узнаваме, че през  декември 1931  г. се  наблюдава едно особено оживление из улиците на Велико Търново. Почти всички магазини бяха изпълнени с хора, най-вече имаше такива из книжарниците. Много мъже, жени, деца, сродници и други купуваха книги, подарък за децата… ". В празничните дни гордостта на търновци се подсилва от факта, че най-обичаните разкази за деца и най-рецитираните стихчета са дело на творци, родени в тоя край. Десетилетия наред по Коледа и Нова година звучат произведения на Петко Р. Славейков, Цоньо Калчев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Владимир Русалиев и други майстори на словото.  

При коледните подаръци не липсват и изненади. През 1939 г. ученикът Христо М. Попов от мъжката гимназия “Св. Кирил" написва приказка в стихове, илюстрира я и я изпраща на малката княгиня Мария Луиза. В двореца остават възхитени от оригиналния дар. В знак на благодарност височайшите особи изпращат на младия талант специално писмо, портрет на Мария Луиза и Симеон и паричен подарък за Коледа в размер на 2000 лева. Дай Боже всекиму подобен царски армаган! 

Сред изисканите и стилни дарове, които получават някои софиянци през 1939 г., са десет живописни платна на художника Стоян Василев, открил по случай Коледа и Нова година самостоятелна изложба в галерията на “Аксаков." Така в рождествената нощ в домовете на известни ценители на изобразителното изкуство, сред които и княгиня Евдокия, грейва  ослепителното очарование на старо Търново, претворено с любов и талант от известния в миналото пейзажист.

Мила АНГЕЛОВА